Ричард Уебър
Индиго (24)

16.

Слабата фигура на Гант се извисяваше над останалите гости, скупчени около него при масата за коктейли. Марго стоеше до него и имаше вид сякаш отчаяно се мъчеше да скрие колко е отегчена. Блеър се извини на провисналата дърта кокона, с която говореше, и на трийсетинагодишното жиголо с нея и тръгна през залата към Гант. Когато приближи, забеляза, че очите му са тъмни като сини сливи. Лицето на високия мъж бе дълго и ъгловато, високите скули и хлътналите бузи му придаваха мъртвешки вид. Носът му се открояваше рязко с гърбицата си. Лицето бе опънато, с малко бръчки. Изглеждаше по-млад от годините си и излъчваше сила, която някак не съответстваше на мършавото му тяло. Но когато погледът й се спря върху врата му, видя опустошителното въздействие на възрастта. Беше толкова хилав, че това не можеше да се прикрие с яката и вратовръзката. Видът на тази сякаш куха и сбръчкана провиснала плът накара Блеър да потръпне от отвращение. Той се обърна да я посрещне, прекъсвайки рязко разговора с друг гост.

— Доктор Кели, каква чудесна лекция! — Тя протегна ръка и Гант се поклони елегантно и я целуна. Грапавите му устни одраскаха кожата й като шкурка. — Макар че всички останахме малко изненадани.

— В какъв смисъл, сър?

— Очаквахме, че брат ви ще изнесе лекцията. Трябва обаче да призная, че вие сте далеч по-приятна за окото — рече той и й се ухили отровно като змия.

Блеър се насили да отвърне на усмивката му.

— Беше задържан и не можа да дойде. — Вгледа се в лицето на Гант, но когато онзи не реагира, продължи: — Знаехте ли за дневника на Юнг?

Той поклати глава и се наведе, сякаш да й каже нещо поверително.

— Както знаете, аз съм страстен любител антиквар и ще ми бъде извънредно интересно да го видя.

Добави последните думи сякаш му бяха хрумнали току-що. Блеър си помисли, че се преструва на незаинтересован, но не се хвана. С крайчеца на окото си забеляза Марго Гант, чието надменно изражение се смени с ледено презрение, когато чичо й насочи цялото си внимание към Блеър. Реши, че явно не й е харесало грубото пренебрежение — Гант не си бе направил труда да ги запознае. Блеър флиртуваше безсрамно и докосваше уж разсеяно ръката на Гант от време на време, докато разговаряха.

— В такъв случай предполагам, че ще ви бъде интересно да видите някои от фотокопията на дневника, които ми изпрати истанбулският търговец? — пусна въдицата тя.

Гант се опули.

— Имате копия? — в гласа му вече се долавяше нервна нотка и беше напълно забравил за уж безразличното си отношение към документа.

Блеър потупа джоба на сакото си.

— Държа ги близко до сърцето си — рече тя и намигна.

Някакъв мъж, който се представи като военен аташе, прекъсна разговора им. От лявата му страна стояха Броди Девлин и Бракс. Гант въздъхна тежко и се обърна към аташето.

— Генерал Пауърс, колко мило от ваша страна да се притечете на помощ на стареца веднага щом усетите, че е на път да бъде омаян от чара на една прелестна млада дама.

Блеър се изчерви подобаващо, като се мъчеше да не поглежда в очите Броди и Бракс — не беше сигурна дали няма да се издаде. Аташето грейна и хвърли око към нея. После представи двамата си спътници като потенциални клиенти, представляващи крупен купувач на оръжие.

— Извинете ме, господа, трябва да се освежа — каза Блеър и понечи да си тръгне.

— Доктор Кели, нали след това ще се върнете при нас? — коприненият, умолителен тон на Гант почти успя да прикрие заповедническия му поглед.

Гант протегна ръка на Броди, който я пое и отвърна със същото здраво стискане като на стареца. Когато отпусна ръката си, онзи го стисна още по-силно, сякаш се опитваше да му счупи кокалчетата. „Добре, старче. Щом ти се играят игрички…“ Броди го стисна с цялата си сила, вперил поглед в тъмните очи на Гант, които проблясваха весело. През тези няколко секунди помежду им нямаше никакви тайни. Гант сякаш гледаше през него и се подиграваше на видяното. После Броди си спомни, че именно Гант носи истинската маска. Вгледа се внимателно. Трябваше да си признае, че гримът и протезите бяха почти незабележими за неопитно око. Изведнъж Гант го пусна и Броди се зачуди дали не си е въобразил цялата сцена.

— Мистър Девлин представлява клиенти, търсещи дистанционно управлявани оръжия, мистър Гант — рече аташето.

— В такъв случай може би ще ме уведомите кои са тези клиенти, мистър Девлин — с подигравателен тон отвърна Гант.

— Ще се наложи да отправите този въпрос към колегата ми, сър — рече Броди и се обърна към Бракс.

— Като юридически съветник на въпросните клиенти бях помолен да не издавам самоличността им, докато не се уверим, че сте в състояние да отговорите на нуждите ни. Заръчаха ми обаче да ви предоставя тези акредитиращи писма.

Гант взе папката с писмата и я подаде на безвратия си бодигард, без да ги погледне, след което махна пренебрежително с ръка.

— Сигурен съм, че всичко е наред, мистър Бракстън. Имам в оръжейната си някои… нови играчки, както ги наричам. — Изсмя се отсечено. После погледът му отново се спря върху Броди. — Но както се досещам, знаете за изследователските лаборатории на Джено-Дайн.

Броди кимна.

— Може би вашите мистериозни клиенти ще проявят интерес и към генетични разработки? — добави той и повдигна вежди.

Изрече думите бавно, сякаш отново се подиграваше с Броди.

— Със сигурност. Да не би да разработвате някакъв свръхвойник или може би армия на господарската раса? — отвърна на предизвикателството той и зачака.

Очите на Гант се свиха, след което внезапно се отвориха широко.

— Малко американски хумор, а? Защо не минете утре на полигоните ни за една малка демонстрация?

Блеър изникна до Броди.

— Извинете, прекъсвам ли нещо, мистър Гант? — попита тя и пусна най-съблазнителната си усмивка.

— В никакъв случай, мила моя. Просто обсъждаме делови въпроси. Хрумна ми чудесна идея. Какво ще кажете с мистър Девлин и останалите да ми гостувате утре следобед? Организирам нещо като парти за поверениците си.

Блеър го погледна озадачено.

— Повереници ли, мистър Гант?

Марго се промъкна в групата, привличайки очите на всички върху себе си. Надменният й поглед хипнотизираше, докато се плъзгаше от едно лице към друго. Блеър забеляза как мъжете, в това число и Броди, зяпват като влюбени ученици. За нея обаче Марго имаше вдървен и лакиран вид като кукла с немигащи очи от филм на ужасите. И отделяща също толкова топлина.

— А, Марго. Господа, позволете ми да ви представя милата си племенница — със самодоволен тон рече търговецът на оръжие, сякаш се присмиваше на очевидния захлас на мъжете.

Очите на Марго се насочиха към Блеър.

— Чичо ми е много щедър човек. Има училище за безпризорни деца в имението си. Наричаме го Едем. Утре училището ще празнува четвъртата си годишнина, затова организираме градинско парти за малките ангелчета.

Безсърдечната нотка в гласа й накара Блеър да си помисли за вещицата от приказката за Хензел и Гретел. Представи си поверениците на Гант заключени в окачени за тавана клетки, а кикотещата се Марго ги тъпче, за да ги угои за голямото готвене, при което ще подпали цялата къщичка от хляб с прозорци от захар и ще ги изпече живи. Стори й се обаче, че Марго направи грешка. Беше готова да заложи бутилка най-добро малцово уиски, че Нур се намира именно в Едем. Всички кимнаха утвърдително на поканата на Гант.

— Отлично. Е, дами и господа, сега ще трябва да тръгваме. — Погледът му прониза Броди. — Желая ви приятна вечер.

Без да изпуска от очи отдалечаващия се с антуража си Гант, Броди се наведе към Блеър.

— Какво мислите? — прошепна й той.

Блеър закри уста с длан и рязко издиша. После свали ръка и му намигна.

— Не знам за вас, мистър Девлин, но аз имам нужда от нещо по-силно. Какво ще кажете?

— Каните ме на питие или се опитвате да ме съблазните? — пошегува се Броди.

Тя завъртя очи.

— Черпите ли, господин Тлъста сметка?

— Наричай ме просто Сладки пачки, сирачето ми — отвърна той, хвана я подръка и я поведе към изхода.

Бракс прочисти гърлото си.

— Не се притеснявайте за мен. Отивам да погледам забележителности, да пусна няколко картички, да вечерям някъде сам, да порешавам кръстословици.

— Страхотно, лейтенант — отвърна му Броди през рамо. — И стой по-далеч от момичето на информацията. Дръж под око Чюи и Скаут. Искам ви утре с бистри глави и заредени батерии, ако разбираш накъде бия, любовнико.

Спря и се обърна.

— Ако имаш нужда от мен, потърси ме по мобилния. Но гледай да не ти потрябвам!