Ричард Уебър
Индиго (15)

7.

Блеър забеляза хеликоптера. Прелетя достатъчно ниско, за да познае, че хората около него са британци или американци. Мина над възвишението в посока към селото с намерение да завие и да се върне обратно.

— Какво правиш? — изкрещя Юсеф от задната седалка. — Приземи този звяр. Те ще ни помогнат!

Докато прелиташе ниско над селото, Блеър усети нещо нередно. Направи широк кръг и отново мина над постройките. Загледа с ужас как тълпата долу се нахвърли върху групичка бягащи американски войници, събори ги на земята и започна да… Свали пилотските очила, махна кожения шлем и разтърка очи. Нямаше грешка.

— Не! — изкрещя Юсеф. — Беше направил фуния с ръцете си над главата на Нур, за да го чува. — Закара ни направо в ада! Моля те, не кацай тук! Това долу са дяволски джинове! Ядат хора! Велики Аллах, спаси ни!

Блеър разбираше, че, макар да бе в истерия, Юсеф не е далеч от истината. Тълпата наистина ядеше хората долу и да я вземат дяволите, ако не сложи край на това. Пое дълбоко дъх и събра кураж. Зави надясно и отново направи широк кръг. Двигателят запищя като банши^[1]. Блеър погледна контролния лост и видя червения бутон. Палецът й легна отгоре му, докато самолетът се спускаше надолу. Двете картечници на крилете затракаха, когато изравни машината и премина в бръснещ полет над селото. Блеър видя как бодовете се забиват в прахта и в масата трупояди. Обезумялата тълпа се пръсна. Профуча над тях и забеляза камионите. Бяха покрити с прах, но успя да различи големите червени букви по каросериите: ДЖЕНО-ДАЙН СИСТЕМС. Обърна за втора атака.

Горе на покрива Чюи и Броди гледаха как тъмната сянка на изтребителя се плъзна по площада. Глухото тракане на картечниците звучеше като раздиране на плат. Запалителните и трасиращи куршуми от крилете прорязваха въздуха и избухваха в пламъци, когато улучваха целта си.

След като самолетът се отдалечи, до ушите им достигна друг звук — стабилното бръмчене на хеликоптерни витла. Върху тях падна сянка. Мъчейки се да се задържат на крака под силния вятър на роторите, двамата заслониха очи и погледнаха нагоре точно когато другарите им започнаха да се спускат по въжета върху покрива. Броди различи тлъстата глава и зъбатата усмивка на Конърс, който му даваше зад картечницата знак с вдигнат палец. Бракс изтича при тях.

— И ако това не е радост за наскърбените ми очи — викна му Броди.

— Май здравата сте се подредили, а, Броди. Някаква следа от другия екип?

Броди и Чюи се спогледаха мрачно. Чюи хвърли поглед към мелето долу, след което се обърна към Бракс.

— Да кажем просто, че са изчезнали при изпълнение на служебните си задължения, и да спрем дотук.

Объркан, Бракс се обърна към Броди с надеждата да получи по-добро обяснение. Броди кимна.

— По-късно ще направя отчет. А сега да се пръждосваме оттук.

Отново чуха пронизителния писък на двигател и се обърнаха. Крилете на изтребителя се наклониха, машината прелетя над тях и бавно започна да се издига, насочвайки се на изток. Бракс се намръщи.

— Нацистки изтребители, сини светлини, цял взвод изчезнали… И проклет да съм, ако не видях някаква красива червенокоска да управлява тази птичка.

Чюи изсумтя и намигна на Броди.

— Може пък да е маскиран ангел.