Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (26) (Личности, променили курса на Европейската история)

24.
Зловещи последици

Гражданите на Флоренция са обидени, когато Алесандро де Медичи става херцог на Флоренция през 1533 година, и вследствие на това от време на време сред жителите избухват брожения, които никога обаче не прерастват във въоръжен бунт. Вече са се наситили на обсади и битки, Гучардини пише, че „всички къщи на километри около Флоренция са разрушени, а в много селища под флорентинско владение селското население значително е намаляло.“ Сравнителните изчисления показват, че във Флоренция и из цяла Тоскана над 10 000 души умират по време на нашествието на имперските войски под предводителството на принца на Оранж и последвалата една година на обсада. Гучардини посочва, че „през този период нямаше нито жътва, нито сеитба… и така повече пари напуснаха града, при цялата му изтормозеност и отслабеност, за закупуване на жито от далечни места и добитък извън територията на държавата.“ По настояване на Карл V градът трябва да издържа редовна войска от испански войници, чиито заповеди са да попречат на отхвърлянето на настоящото управление.

Новият владетел на града Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция, е любопитна смесица, както от физически, така и от психологически черти. Има тъмен, мавърски тен и къдрава северноафриканска коса, зле образован е и по всеобщо мнение е недодялан, но по един негов особен начин не е лишен от политически умения. Редовно дава аудиенции в двореца Медичи, където с разбиране изслушва мъките на бедните и се прочува с неподправената си щедрост. Майка му е била робиня, затова в отношенията си към нуждаещите се и потиснатите никога не забравя за трудностите, които тя е понесла. Има навика и да се отбива без предупреждение в домовете на своите политически поддръжници и да ги пита без излишни церемонии какво им е мнението за случващото се в момента. Изслушва отговорите им с такова безразличие, че не може да се каже доколко думите им достигат до него.

От друга страна, не може да се отрече и голямата непопулярност на Алесандро сред повечето слоеве на изтерзаното население, макар че не можем с точност да кажем каква част от „малките хора“ споделят това настроение. Не можем да не отбележим и здравата ръка, с която ръководи. Един от първите му ходове е да конфискува всички оръжия, дори и онези, висящи в църквите като оброк. По начин, подобаващ по-скоро на миланските тирани, разрушава стария метох „Сан Джовани Еванджелиста“, намиращ се край северната стена на града, и на негово място издига Фортеца да Басо. Тази голяма и внушаваща страх крепост подслонява испанския гарнизон, наложен от Карл V, и гледа едновременно към центъра на града и към градските стени — оръдията могат да се използват както за подчинение на Флоренция, така и за нейна защита.

В града смятат, че Алесандро е изцяло отговорен за крепостта, но идеята за нейното издигане със сигурност идва от император Карл V. Всъщност той поставя условието да бъде завършена, преди Алесандро да се ожени за дъщеря му Маргарита. През 1534 година умира Климент VII и Алесандро губи своя главен съветник и човека, който го удържа. Вече развитата му склонност към необуздано сексуално поведение достига до крайност и подпомаган и подстрекаван от младия си фаворит и далечен братовчед на Лоренцо де Медичи, Алесандро извършва поредица от лудории, превърнали се в ужасяващи градски клюки. През нощта стените на метосите биват прескачани, млади момичета от добри семейства биват прелъстявани и дори съпругите на изтъкнати граждани — компрометирани. Историите очевидно са доукрасени заради непопулярността му и със сигурност има нотки на снобизъм и расизъм, но отвратителната му репутация не е напълно незаслужена. Онези, които се изказват против Алесандро на заседанията на държавните комисии или се опълчват срещу мнението му, са застрашени от финансов крах посредством пълно данъчно разследване, последвано от огромни сметки, като по общо признание това е предпочитаният от Медичите начин за възмездие още от началото на управлението на Козимо Pater Patriae. Но Алесандро често му придава лека пикантност, като дава да се разбере, че налозите могат да бъдат намалени в замяна на сексуални облаги. Този метод също не е непознат при предишните Медичи — например при Лоренцо Великолепни. Алесандро смята за целесъобразно да се изнесе от двореца Медичи на виа Ларга и да се нанесе в по-добре охранявания дворец на Сеньорията, който след разпускането на Съвета е преименуван на Палацо Векио („Стария дворец“). Той много добре осъзнава голямата символика на този ход, както всъщност и гражданите на Флоренция — Медичите превръщат в свой дом почитаното от векове седалище на властта в града.

Година след смъртта на Климент VII влиятелните граждани във Флоренция решават, че са търпели достатъчно, и изпращат делегация при император Карл V. Тя е подкрепена от могъщите флорентински изгнаници в Рим, като семейство Паци и стария банкерски род Строци. Пратеничеството дори е насърчено от бившия съветник на Климент VII Франческо Гучардини, който сега изпълнява същата роля при Алесандро. Император Карл V е в Тунис, защото най-после е решил да поведе войските си срещу османците в Северна Африка. През 1534 година брат му Фердинанд слага край на настъплението на турците под стените на Виена.

Решават флорентинското пратеническо при император Карл V да бъде предвождано от кардинал Иполито де Медичи, който изпитва огромна завист, защото братовчед му се налага като единствен владетел във Флоренция. На Иполито се гледа и като на очевиден заместник на Алесандро, тъй като вече е показал, че е по-умен, по-отстъпчив и с малко по-добри морални устои. През август 1535 година кардинал Иполито потегля на юг, за да се качи на кораб за Тунис, но стига едва до Итри, намиращ се на около сто и тринадесет километра южно от Рим, където се разболява и умира, почти със сигурност отровен по заповед на Алесандро.

Император Карл V се връща от Тунис и призовава флорентинското пратеничество и Алесандро да се срещнат с него в Неапол. Новият водач на делегацията, историкът Якопо Нарди, излага своите доводи пред императора, като много подробно описва как новопостроената Фортеца да Басо се използва за „затвор и кланица за недоволните граждани.“ Когато приключва, императорът приканва съветника на Алесандро, Гучардини, да изложи своите доводи. Флорентинските пратеници очакват даровитият оратор изкусно да подкопае основите на защитата на Алесандро, като го обрече на провал, използвайки фалшиви хвалби и очевидно несъдържателни подробности. Смайват се обаче, когато Гучардини използва цялата си дарба да убеждава, за да обори твърденията на флорентинците, говорейки за добродетелите на Алесандро и силното уважение, което изпитват към него във Флоренция. Гучардини завършва своята реч с цветистото изречение: „Не виждам смисъл в това да се опитвам да опровергавам всички тези обвинения, свързани с жени, изнасилвания и други подобни клевети, щом става дума за общи неща и не бе споменат нито един конкретен случай.“ Гучардини е обигран политик, който не иска да е на губещата страна и да остане без работа. Разбира, че Карл V няма намерение да свали Алесандро, който ще става негов зет — императорът иска Флоренция да бъде управлявана решително, без значение средствата, защото политическата стабилност е единствената му грижа.

Смъмреното флорентинско пратеничество потегля обратно на север, а през лятото на 1536 година император Карл V пристига във Флоренция, за да доведе дъщеря си Маргарита за сватбата й с Алесандро. Като дребна отстъпка води със себе си и няколко от семействата на флорентинските изгнаници, които получават нарочно помилване по повод празненството. Но още с края на честванията и след отпътуването на императора животът за гражданите на Флоренция и техния владетел започва постарому — явно бракът не оказва никакво влияние върху чудовищния сексуален апетит на Алесандро.

Със сигурност е окуражаван от своя весел спътник Лоренцино де Медичи, макар че двамата гуляйджии са доста странна двойка. Името на Лоренцино означава „малкия Лоренцо“, защото е нисък на ръст, но прякорът му има и друго значение, намеква, че е човек почти без никакво обществено положение, който никога няма да придобие значимост, макар на практика да таи големи амбиции и да е твърдо решен да покаже на света, че струва много повече, отколкото предполага името му. Тази комбинация обуславя сложния му и избухлив характер. Като Медичи може да проследи родословието си назад до брата на Козимо Pater Patriae и гледа на себе си като на издънка на велик род. Майка му пък е Содерини и произхожда от род, който се гордее с демократичните си пристрастия. Тези черти също имат своя роля в обяснението за противоречивия му характер.

Лоренцино израства в Рим, където получава пространно хуманистично образование — на дълго и на широко може да цитира Цицерон и Макиавели, а и обича да демонстрира познанията си. Същевременно се сдобива със слава на свадлив и буен човек — любимото му занимание, когато се напие, е да обезглави някоя древна статуя във форума, като се хвали, че със замахването на сабята си нанася удар на „имперската мощ“.

В крайна сметка подвизите му стигат до ушите на папа Климент VII, който толкова се вбесява, че прогонва Лоренцино де Медичи във Флоренция. Тук буйният му нрав бързо го събира с херцог Алесандро и двамата стават неразделни приятели, макар на практика Лоренцино да мрази и презира Алесандро и да изпитва все по-голяма завист, но се старае никога да не го показва. Пред него стои един невеж незаконороден метис, по-голям с три години, който притежава цялата власт и пари, желани от Лоренцино, докато самия той, един истински Медичи с невероятен ум, е без пари и власт. Колкото повече Лоренцино се сближава с Алесандро, толкова по-силна и неконтролируема става омразата му. Същевременно в израз на привързаност Алесандро започва да го нарича „Лоренцино Философа“, който пък му се отблагодарява за приятелството като му сводничи.

Омразата на Лоренцино се задълбочава и той започва да страда от халюцинации, след като Алесандро заповядва да отровят братовчед им кардинал Иполито де Медичи. Лоренцино гледа на себе си като на Брут, а Алесандро е Юлий Цезар (императорът, похитил демократичните традиции на Древния Рим) и подобно на Брут ще отмъсти за несправедливостите, извършени от Алесандро, като го убие. След като извърши благородното дело, няма да гледат на него като на „малкия Лоренцо“, ще бъде някой, ще бъде герой. Колкото повече Лоренцино размишлява, толкова по-силни стават халюцинациите му — ако избави Флоренция от незаконородения деспот, ще стане очевидният наследник, нали в крайна сметка е благородник и законороден Медичи.

Халюцинациите му дотолкова се засилват, че се превръщат в реалност и Лоренцино започва да подготвя подробностите около убийството на Алесандро. Но за разлика от другите съзаклятия за убийство, това не е заговор, тъй като Лоренцино е твърдо решен да действа сам с помощта на един-единствен наемен убиец. Планът му е коварен — Лоренцино предизвиква Алесандро да посегне на някоя си Катерина Содерини Джинори, която има възрастен съпруг. Катерина е известна като повърхностна жена, но въпреки това добродетелна, и според Лоренцино, ако Алесандро успее да я прелъсти, ще докаже, че е истински мъж. Същевременно уверява херцога, че като истински приятел говори добри неща за него на Катерина, която по случайност и като интересен психологически обрат е сестра на Лоренцино.

Точно след Нова година на 1537 година Лоренцино уверява Алесандро, че Катерина вече съвсем определено се интересува от него и че им е уредил тайна любовна среща следващата събота, бележеща последния ден от коледните празници, непосредствено преди Богоявление, и е известно като време подходящо за веселия. Алесандро трябва да отиде в дома на Лоренцино и да изчака да му доведе Катерина, а после Лоренцино ще се измъкне под някакъв претекст и ще ги остави насаме.

Алесандро пристига в дома на Лоренцино, след като незабелязан се промъква по улиците, по които празнуват, и заповядва на телохранителя си да го чака отвън. Както е обичайно за него, по това време на нощта вече е пиян, с клатушкане стига до спалнята, сваля сабята, разхлабва дрехите си и се просва на леглото, готов да посрещне Катерина, но бързо заспива.

Случилото се после е записано от Лоренцино, който обаче разказва леко различаващи се версии на различни хора. Подробностите не съвпадат, но основните събития остават същите. През онази нощ, по някое време Лоренцино се прокрадва в стаята, където спи Алесандро, придружен от наемния убиец, известен на местните като Скаронконколо — прякор, който може би извиква ужасяващи мисли, но на практика означава „Орехотрошача“. Лоренцино се отправя към леглото и прошепва: „Спиш ли?“ Когато Алесандро се обръща към него, го притиска, а Скаронконколо започва да го пробожда. Алесандро се бори като обезумял, крещи, Лоренцино напъхва пръстите си в устата му, за да го заглуши, а Скаронконколо продължава да забива своя кинжал в тялото. Обезумелият от болка Алесандро прехапва пръстите на Лоренцино до кокал, докато наемният убиец успява да забие кинжала си във врата му и да го завърти, прерязвайки гърлото му. Тялото на Алесандро продължава да се гърчи още няколко минути и накрая се отпуска сред пропитите с кръв чаршафи.

Лоренцино покрива трупа с одеяло и закача бележка с цитат от „Енеида“ на Вергилий „Vincit amor patriae laudumque immense cupido“ („Но любовта към страната безкрайната жажда за слава ще победи“ — прев. Георги Батаклиев) — деянието трябва да бъде прието като героично дело на изтънчен убиец. Двамата излизат от стаята, Лоренцино заключва и прибира ключа в джоба си — не иска да открият тялото, преди да се отдалечи достатъчно от града. Качва се на коня и препуска. Поне един очевидец свидетелства по-късно, че е видял Лоренцино да препуска по улиците, споменава, че ръката му била превързана или била в ръкавица, но съвсем ясно се виждало, че от нея капело кръв. Лоренцино побягва, като поема по заобиколни пътища из Северна Италия, така че изминават няколко дни, преди да стигне до Венеция, където вече новините за деянието му са го изпреварили. Изгнаникът и глава на банкерския род Филипо Строци го посреща с отворени обятия. Лоренцино знае, че трябва да мине известно време, преди бурята да се разсее, но уверено започва да чака зова на Флоренция, за да се върне като герой и владетел.

Във Флоренция обаче събитията не се развиват съвсем според очакванията на Лоренцино. Не откриват веднага тялото на Алесандро заради заключената стая, възникват подозрения едва след като телохранителят му започва да настоява да узнае колко още ще чака. Представителят на император Карл V във Флоренция, кардинал Цибо, е информиран, че херцог Алесандро е изчезнал. В крайна сметка, в неделя вечерта разбиват вратата и откриват тялото му сред кървавите чаршафи.

Кардинал Цибо, който освен че е представител на императора, е и Медичи, се съветва с Франческо Гучардини. Двамата се съгласяват, че е задължително да запазят убийството в тайна, а тялото е превозено през нощта, за да бъде скрито в криптата на Медичите в „Сан Лоренцо“. Когато след 350 години тялото на Алесандро е ексхумирано, белезите от кинжала потвърждават версията на Лоренцино. Гучардини и кардинал Цибо са на мнение, че ако се разчуе за убийството, ще последват размирици, републиканците ще превземат града, а след като бунтът бъде потушен, в което никак не се съмняват, последиците ще бъдат ужасяващи. Този път Флоренция със сигурност ще загуби независимостта си, защото, ако император Карл V превземе града, несъмнено ще назначи вицекрал, както е направил в Неапол. Същевременно им е известно, че и новият папа Павел III е хвърлил око на Флоренция, ето защо е жизненоважно веднага да действат и да издигнат нов владетел, преди да последва външна намеса.

Тук идва обаче въпросът кой да бъде новият владетел. Единственият пряк и законен наследник е Катерина де Медичи, живееща във Франция, което означава, че трябва да търсят на друго място, ако искат да намерят нов владетел. Алесандро и Маргарита нямат наследник, макар че покойният херцог има незаконен син на име Джулио, който е на четири години — кардинал Цибо предлага да бъде възкачен Джулио, а самият той да е регент. Гучардини се противопоставя на идеята, защото симпатизира на седемнадесетгодишния Козимо де Медичи — син на бляскавия флорентински военачалник и герой Джовани де Медичи деле Банде Нере (от Черните отряди), който загива в защита на републиката срещу войските, плячкосали Рим, и който се жени за своята далечна братовчедка и дъщеря на Лоренцо Великолепни. Козимо изглежда идеалният избор, а и Гучардини вижда в това възможност да поеме властта, да управлява от името на неопитния Козимо и възнамерява да заздрави връзката, като го ожени за собствената си дъщеря.

Решават да свикат събрание на градския съвет в Палацо Векио, за да разрешат проблема. На събранието кардинал Цибо предлага своето протеже, други клонят към провъзгласяване на република, а Гучардини ги призовава бързо да вземат решение, тъй като времето изтича. Всъщност Гучардини вече е изпратил вестоносец във вилата на Медичите Ил Требио в Муджело, където знае, че е отседнал Козимо, и го вика във Флоренция. Гучардини се договоря с Алесандро Вители, началник на стражата отвън на площада, и му предлага план.

Часовете се нижат в разпри, преговарящите в Палацо Векио чуват, че отвън на площада има вълнения — през отворените прозорци на залата на съвета се чуват виковете на войниците. Някои от тях подемат виковете: „Изберете Козимо! Козимо трябва да е херцог на Флоренция!“, започват да повтарят „Козимо! Козимо! Козимо!“. В унисон с плана на Гучардини Вители се провиква разтревожен към прозореца: „Побързайте! Не мога дълго да удържам войниците!“ Изборът на Гучардини бързо спечелва и Козимо де Медичи е избран.

Алесандро е последният представител на главния клон на рода Медичи, пряк наследник на Козимо Pater Patriae, Лоренцо Великолепни и двамата папи Лъв X и Климент VII. Клонът, към който принадлежи и новият херцог на Флоренция Козимо. Той му помага за управлението на банка „Медичи“ и събира подкрепа за Козимо в провинцията, когато е затворен в кулата на двореца на Сеньорията. Представител на този клон на рода е и Лоренцо ди Пиерфранческо, богатият братовчед на Лоренцо Великолепни, който поръчва на Ботичели „Пролет“ и който по-късно се противопоставя на Пиеро Злочестия, като кани френския крал Шарл VIII във Флоренция. На практика убиецът Лоренцино де Медичи е по-старши по възраст и по кръв от Козимо де Медичи в неговия клон от рода, но е показателно, че никой не помисля да предложи Лоренцино като кандидат за херцогството. Може да е отървал Флоренция от омразния Алесандро, но е прекалено тясно свързан с него. Всички са съгласни, че властта на Медичите се нуждае от ново начало.