Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (24) (Личности, променили курса на Европейската история)

22.
Папата и протестантът

Ренесансът вече преминава на север отвъд Алпите и прониква из цяла Европа. Разпространението на преоткритите древни познания и идеите на новите хуманисти са подпомогнати особено от европейското откритие на древното китайско изкуство на печатарството. Първата печатарска преса е създадена около 1450 година в Майнц, Германия, от Йоханес Гутенберг. Когато градът е плячкосан през 1462 година, първите печатари бягат в изгнание и печатарството се разпространява, като през 1463 година достига до Холандия, през 1465 година до Италия и през 1470 година до Париж. Най-великият северноевропейски хуманист е Дезидерий Еразъм, роден през 1469 година в Холандия. Неговата влиятелна „Възхвала на глупостта“ осмива застоялия аристотелианизъм като госпожа Глупост и показва, че това не е единственият начин за постигане на мъдростта. Има различни начини за тълкуване на света и много различни начини за учене.

С хоризонталното разпространение на печатарството из целия континент започва и вертикалното разпространение на грамотността, която достига до слоеве на обществото, които преди това не са имали интелектуален стимул. Появява се нова самоувереност, насърчена от финансовата сигурност на зараждащата се търговска класа. Онова, което се случва с Медичите във Флоренция, сега се случва в по-малък размер в много богати търговски домакинства във всички главни търговски центрове. В Холандия, Англия и цяла Германия процъфтяват изобразителното изкуство и четенето, в други страни, като Франция, промените достигат до владетелските дворове, оказват дори влияние в консервативната и богата на злато Испания. В резултат на това много образовани хора започват на четири очи да поставят под съмнение покварената и изключително средновековна хегемония на Църквата. Този критицизъм прави важна крачка с Лутер, който като свещеник критикува Църквата отвътре.

Мартин Лутер, портрет от неизвестен художник

Лутер е роден през 1483 година в малкия град Айслебен в Саксония, където баща му е миньор в медните мини, но се издига и става градски съветник. Младият Лутер израства в благочестиво семейство и постъпва в университета в Ерфурт. Намерението на баща му е той да учи, за да стане адвокат, но напук на него Лутер постъпва в августинския манастир и става свещеник на двадесет и четири години. След още три, през 1510 година, Лутер е изпратен на мисия в Рим, където усърдният и умен немски свещеник се ужасява от безнравствеността и покварата на Църквата. В резултат на последвалите духовни колебания Лутер започва да чете Библията с други очи, което пък го отвежда към онова, считано от него за изначално духовно послание на християнството. Според него ясната и проста вяра е замъглена от ученията на Църквата с нейните застъпващи се доктрини и тълкувания. За Лутер спасението на душата се крие в неопосредстваната вяра, а не в ученията на Църквата. Папата няма право да твърди, че може да опрощава грехове, каквато е целта на индулгенциите, защото това може да направи само Бог.

Силната вяра на Лутер е съчетана с избухлив характер, което го прави влиятелен проповедник, но и го кара да не проявява търпимост към неща, в които не вярва. В крайна сметка повече не може да се сдържа и заковава своите деветдесет и пет тезиса на вратата на църквата в крепостта Витенберг през 1517 година. В тях поставя под съмнение не само валидността на индулгенциите, но и властта на Църквата и нейното оглавяване от страна на папата. Според един от тезисите „папата е богат като Крез и би сторил по-добре, ако продаде Свети Петър и даде парите на бедните.“ В друг дори поставя под съмнение теологията на понтифекса: „Онези, които вярват, че спасението им е сигурно, защото са купили индулгенции, са прокълнати навеки.“

После Лутер превежда тезисите си на немски, така че да достигнат до много повече хора, а не само до латинскоговорещите учени, а не след дълго предприемчив печатар започва да издава копия на превода. Много скоро хората далеч отвъд Витенберг прочитат сензационните му тезиси, в които се настоява за реформа на Църквата, като дори и тогава Лутер настоява, че не е срещу Църквата, а само срещу делата на папството. Но събитията поемат свой собствен ход — поставя се началото на движението, което в наши дни е известно като Реформация.

През 1518 година до Рим достигат новините за откритото неподчинение на Лутер и Лъв X му заповядва да се яви в града, за да даде обяснение. Лутер много добре знае за опасностите, които се крият в подобно пътуване, и намира поредица от извинения. Лъв X заповядва на папския легат кардинал Каетан да се срещне с Лутер, а резултатът е гневен сблъсък. Но учението на немеца вече е достигнало до мнозина в Германия и той е защитаван от саксонския електор Фридрих III.

Императорът на Свещената римска империя Максимилиан I умира през същата година и Фридрих III е един от седмината електори, които трябва да изберат новия император. Лъв X не иска да го засяга, тъй като желае съюзник на папството да бъде избран на този могъщ пост. Онова, което започва като дребен инцидент във Витенберг, се оказва факт с огромни политически последствия. Същевременно Лутер продължава да проповядва идеите си и през лятото на 1519 година участва в поредица от открити дебати в Лайпциг, на които присъства братовчедът на електора, херцогът на Саксония, теолози от университетите в Лайпциг и Витенберг и много държавни и църковни сановници.

Паралелите между идеите на Лутер и вижданията на хуманиста Еразъм са очевидни, а мнозина от германците им симпатизират както на интелектуално, така и на теологично равнище. Еразъм изготвя програма за класическо образование, като се връща към корените на западната цивилизация. Лутер се връща към Библията като единствен източник на теологическа и духовна увереност. Хуманизмът, който преминава през Северна Европа, оказва значително влияние върху Реформацията, но не и върху самия Лутер, който до голяма степен си остава вярващ от Средновековието. Не новите философски идеи го карат да предизвика църковните власти, неговият сблъсък е изцяло религиозен, а целта му е ни повече, ни по-малко от спасението на душата. Всички тези нови идеи карат някои да поставят под съмнение самата структура на европейското общество, в което Църквата стои в центъра на интелектуалния живот и обединява всеки един негов аспект — от науката до философията, от етиката до изкуството. Из цяла Европа хората започват да виждат нова надежда в учението на Лутер, макар че положението на самия свещеник остава несигурно.

По време на дебатите в Лайпциг Лутер умело е подведен да подкрепи ереста на Ян Хус, който е изгорен на клада след появата си на Констанцкия събор през 1414 година. Лъв X научава, че Лутер поддържа хусистката ерес и изпраща папска була, в която го осъжда като еретик. С това проблемът би бил решен, както се случва с Хус, но Лутер все още се радва на протекцията на няколко немски благородници.

По това време деветнадесетгодишният внук на починалия император Максимилиан I, ерцхерцогът на Австрия Карл, е избран за император на Свещената римска империя под името Карл V. Това е човекът, който Лъв X не иска да бъде избран. Кралят на Испания и Неапол Фердинанд умира през 1516 година и Карл V наследява титлите му заедно с Испанска Холандия, към тях се добавят териториите на Свещената римска империя в Германия и става ясно, че могъществото на Карл V застрашава цяла Европа. Владенията му почти напълно обкръжават Франция, която е единствената голяма сила в съюз с Лъв X.

Учението на Лутер и солидарността на няколко немски принцове вече застрашават хегемонията на Църквата в Саксония, както и в цяла Германия. Лъв X знае, че император Карл V непоклатимо вярва в църковните доктрини и го моли да се намеси, нали в крайна сметка владенията на тези немски принцове са част от неговата империя. Карл V се колебае и не иска да предизвиква проблеми в обширната си империя, като отхвърля решенията на немските принцове, но папата настоява императорът да вземе отношение по проблема. Най-после Карл V се съгласява, но поставя тежки условия — ако осъди Лутер, в замяна папата ще го подкрепи при бъдещи действия срещу Милано, останал в ръцете на френския крал Франсоа I, което означава, че Лъв X трябва да предаде своя съюзник.

През 1521 година Лъв X издава папска була, с която отлъчва Лутер от църквата, но така само влошава нещата. В отговор Лутер изгаря папската була пред публика от изказващи своето одобрение граждани и университетски преподаватели. Саксонският електор Фридрих III прибира Лутер в крепостта във Витенберг, повече за негова защита, отколкото за да го задържи. Лутер се заема с превода на Библията от латински на простонароден немски и хората повече няма да се нуждаят от свещеници, които да им тълкуват Божието слово, тъй като ще могат сами да си го четат. Има време и да организира идеите си в една разбираема алтернативна доктрина, която точно като прочутите му проповеди е изпълнена с бунтовнически фрази: „Нито папата, нито епископът, нито който и да било ръкоположен човек няма право да налага и една дума от закона над някой християнин…“

Изминават едва четири години, откакто Лутер заковава своите тезиси на вратата на църквата в крепостта Витенберг, но идеите му вече достигат чак до Унгария, Франция и Бохемия, където мнозина все още помнят Ян Хус и тайно го считат за национален герой и мъченик. Хенри VIII е ужасен, когато новините за това достигат до Англия, и написва „Защита на вярата“, в която осъжда идеите на Лутер. Творбата си посвещава на Лъв X като „декларация за вярата и приятелството“ и изпраща нейно копие на папата. Лъв X е толкова силно трогнат от тази вярност, че изпраща послание в Англия, че всеки прочел трактата на Хенри VIII получава опрощение на греховете. Дава на краля на Англия и титлата „Fidei Defensor“ („Защитник на вярата“) — титла, която и до ден-днешен се появява до главата на монарха на британските монети като съкращението „FD“.

Лъв X обаче открива, че има по-належащи проблеми. В края на ноември 1521 година испанските войски на императора на Свещената римска империя Карл V тръгват на север към Милано, където разбиват френската армия на Франсоа I, останките от която бягат отвъд Алпите. Щом новините за победата на Карл V достигат Флоренция, нейният владетел кардинал Джулио де Медичи изпраща куриер при папа Лъв X, който е излязъл на лов във вилата си край Рим. Същата вечер Лъв X седи пред отворения прозорец в своята вила и любезно наблюдава кладата, запалена в чест на голямата победа на Карл V. Най-после французите са прогонени от Италия, която се връща към статуквото от началото на неговия понтификат. Никой не знае със сигурност какво ще последва, но за папата, заклел се да се наслаждава на папството, не трябва да бъде пропускан нито един повод за празнуване.

Според официалния доклад студеният ноемврийски въздух засяга гърдите на папата и той се оттегля в покоите си, хванал настинка, която бързо прераства в треска и само за броени дни Лъв X умира. Казват, че когато умирал, папата възкликнал: „О, Боже! О, Боже!“, което се счита са отявлено противоречие с предполагаемия му агностицизъм, макар че други го считат за чисто богохулство, което само потвърждава, че е бил агностик.

Всичко, свързано с тази случка, не е такова, каквото изглежда. Най-вероятно Лъв X е убит — лекарите, които се грижат за него, по-късно докладват, че смъртта му се дължи на отрова, въпреки че не става ясно кой е отговорен за нея. През осемгодишния си понтификат Лъв X си създава много врагове както в Рим, така и извън него. Отровителството е чуждо на рицарския характер на Франсоа I, но той със сигурност е един от главните заподозрени, защото след дългите години на съюз, през които Медичите дори се сродяват с френския кралски дом, Лъв X го предава. Който и да е отговорен, Лъв X е мъртъв, оставил е папската хазна на ръба на банкрута, Италия е в безпорядък, а римокатолическата църква се разпада.