Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса (23) (Личности, променили курса на Европейската история)

21.
Рим и папата-лъв

Кардинал Джовани де Медичи следва примера на своя баща Лоренцо Великолепни, когато се заема да възстанови властта на рода във Флоренция и организира поредица от празненства. На площада на Сеньорията се устройват представления, които по време на Савонарола са забранени, раздават се безплатни сладкиши и вино на виа Ларга, точно пред отново обитавания дворец Медичи. Същевременно са извършени и радикални политически промени — хората като Макиавели методично са отстранявани от ръководни постове и са заменяни от поддръжници на Медичите, а редовната войска на републиката е разпусната. Срокът на управление на гонфалониера е намален на една година, а Флоренция променя и курса на външната си политика и влиза в Свещената лига на Юлий II.

Само шест месеца след завръщането на Медичите на власт във Флоренция, през февруари, в града достига новината, че папа Юлий II умира. Тогава здравето на кардинал Медичи, което никога не е било крепко, дори и в добри времена, силно се влошава в резултат на необичайните за него усилия. Има стомашна язва и изключително болезнена фистула, причинена от дългия престой на седлото по време на военните походи. Въпреки болките кардиналът знае, че присъствието му в Рим е наложително, ако иска да упражни някакво влияние върху конклава, свикан, за да избере наследника на папата. Заповядва да го пренесат с лектика и, обзет от силни болки, поема бързо по неравния двеста четиридесет и два километров път до Рим, но когато пристига в началото на март, разбира, че Юлий II е починал. Кардинал Медичи обаче е прекалено болен, за да предприеме нещо и ляга на легло за седмица.

Междувременно събраният, за да избере нов папа, конклав започва традиционните процедури. С цел да не се упражнява външно влияние кардиналите се оттеглят в запечатани помещения, които нямат право да напускат, докато не вземат решение. Дори прозорците са запечатани и в помещенията на конклава се внася само храна. Дните се нижат, жегата в затворените стаи става непоносима, атмосферата и нуждата от чисти дрехи способстват за евентуален край на дрязгите. Обсъжданията се удължават, а качеството и количеството на храната намаляват. Когато идва време кардинал Медичи да влезе, групата от двадесет и четирима пълни кардинали в техните вмирисани червени одежди вече се храни веднъж дневно, а по качество храната е подобна на онази, която сервират на послушниците в най-строгите манастири.

Още през първите си години в Рим кардинал Медичи усърдно гради приятелски взаимоотношения с мнозина от влиятелните кардинали около Юлий II. Има изтънчени маниери, обича веселието, изключително щедър е и очевидно начетен, без да споменаваме, че е близо до извора на властта, което го прави много полезен. Мнозина от тези приятели са склонни да гласуват за него като за компромисен кандидат, докато други желаят да дадат гласа си в негова полза по две други причини. Въпреки героичните му усилия по време на папските походи на всички става ясно, че кардинал Медичи не е войнствен по природа и следователно няма да въвлече папството в още една поредица от безкрайни военни авантюри като Юлий II. Мнозина от присъстващите кардинали имат приятни спомени от времето, когато бащата на кардинал Медичи, Лоренцо Великолепни, прави толкова много, за да поддържа мира в Италия. Втората причина в негова полза е невероятната му пълнота — за всички е съвсем ясно, че е много болен — ако изборът му се окаже грешка, така или иначе най-вероятно ще се спомине след няколко години. На тези аргументи обаче непреклонно се противопоставя една фракция, водена от кардинал Франческо Содерини, брат на сваления гонфалониер на Флоренция Пиеро. Въпреки влошаващите се условия на живот, да не говорим за все по-жалката храна, кардиналите не намират изход. Докато конклавът се препира и пледира край масата, във вонящите тоалетни започват тайни пазарлъци.

По време на една от почивките между обсъжданията кардинал Медичи тихо се приближава към Содерини и започва да го омайва. Доказателство за силата на обаянието му е фактът, че най-после кардинал Содерини решава да подкрепи кандидатурата на Медичи, въпреки че това обаяние е подкрепено и от определени обещания. Изпратеният в изгнание бивш гонфалониер Пиеро Содерини трябва да бъде призован от Рагуза, кардинал Медичи твърдо отказва да му позволи да се върне във Флоренция, но разрешава да се засели в Рим, където щедро ще бъде издържан до края на дните си. Младият племенник на кардинал Медичи Лоренцо, син на Пиеро Злочестия и бъдещ владетел на Флоренция, трябва да се ожени за една от племенничките на кардинал Содерини. По този начин родът Содерини се обединява с новите владетели на Флоренция, както и със семейството на новия папа, и така занапред ще постигнат значителна власт и влияние.

За голямо облекчение на затворените от дълго време и търпящи лишения прелати кардинал Медичи е избран за папа. В съответствие с войнствената традиция, възприета от предшествениците му — Александър VI взема името от Александър Велики и Юлий II от Юлий Цезар — папата решава да се нарече Лъв X, с което възнамерява да демонстрира лъвските качества смелост и великодушие. Същевременно името е нещо, което всички жители на Флоренция разбират, тъй като е препратка към емблемите на града, все така живеещите в клетката на виа деи Леони лъвове.

Според доклада, достигнал до венецианския посланик, новият папа Лъв X възкликва към брат си Джулиано: „Бог ни даде папството. Нека му се насладим.“ Фразата несъмнено определя настроението в новия понтификат, а подобни чувства бързо се разпространяват. Когато Джулиано де Медичи, управляващ Флоренция в отсъствието на брат си, пристига у дома непосредствено след новината, градът започва поредица от празненства, които продължават няколко дни. Безспорно са насърчени от Джулиано, но няма място за съмнение, че повечето граждани са искрени в чувствата си — Лъв X е първият папа от Флоренция и по този начин удостоява родния си град с голяма чест. Запалени са клади по площадите, съпроводени от викове „Palle! Palle!“ и „Papa Leone!“ и топовни салюти, а нощното небе лумва от фойерверките, които около век преди това пристигат от Китай предимно като средство за военни цели, но чийто потенциал като средство за забавление започва да се използва в Италия с всички сили.

В основата си папството, наследено от Лъв X, има три отделни функции. Първо, папата е наследник на свети Петър, Христовия апостол, избран да осъществи мисията му на земята, и като такъв папата е най-висшият арбитър, тълкувател и създател на християнската доктрина. Иронията е в това, че задължението се пада на човек, чиято вяра в Бог изобщо не заема централно място в живота му — всъщност, изглежда, вярата му е твърде малка и като някакво оправдание се твърди, че е агностик. Първоначалното му образование е хуманистично, съсредоточава се върху езическите древни класици и е водено от Полициано, който по това време с нищо не показва, че вярва в Бог. По същия начин младият бъдещ папа се сблъсква с проповедите на Савонарола, които не оказват никакво положително религиозно влияние и дори може би накланят везните в обратната посока. Ако, както най-вероятно е, Лъв X е агностик, тогава изненадващо е първият папа, за когото съществуването на божеството е въпрос на убеденост. Злодеи като Александър VI и мнозина други коварни предшественици са прекалено духовно примитивни и суеверни, за да си помислят да поставят под съмнение съществуването на Бог, лицемерието им е вродена черта от правоверността на вярата — според тях папите еретици отиват в Ада. От друга страна, Лъв X е високообразован, но и достатъчно възпитан, за да знае правилата — пази набожно поведение и на публични места личното му държание показва много от християнските добродетели. За разлика от някои от своите предшественици първият папа агностик е умел теолог и напълно разбира какво се изисква, когато става дума за доктрина. Единственото, което му липсва, е силата на вярата в тези доктрини. Поне в това отношение отговаря на характера на макиавелианското управление и понтификатът му по нищо не отстъпва на останалите.

Втората черта на папството, наследено от Лъв X, е неговата огромна власт като владетел на Папската държава, която вече на практика заема голямата област Романя. В случая с Лъв X тази временна власт се простира и над Флорентинската република, над която той продължава да властва въпреки условното управление на брат му Джулиано де Медичи. Всички опити за увъртане, характерни за Медичите, са изоставени и Лъв X прави своя брат „главнокомандващ Флорентинската република“. Парадоксално, но външната власт на папата над Флоренция е основната гаранция за запазването на независимостта на републиката, защото без него тя не би могла да оцелее като независима държава.

В близкото минало Флоренция най-сериозно е била заплашвана от Чезаре Борджия, който е действал от името на папата. Възкачването на Лъв X не само премахва заплахата от страна на папството, но и по този начин републиката може да разчита на неговата подкрепа Лъв X се погрижва тази връзка да се подсили допълнително и назначава своя незаконен братовчед, който е и най-близкият му довереник, Джулио, за архиепископ на Флоренция.

Третият аспект от властта на папата е, че той е глава на католическата църква, така под негово разпореждане на практика е целият християнски свят. След падането на Константинопол Православието оцелява само в Русия и тук-там на Балканите, докато Римокатолическата църква се простира над цяла Европа, включва Америките, а скоро ще има диоцези в Африка, Индия и Далечния изток. Назначения, духовнически такси и данъци носят на папството огромен доход от разпрострелите се из цял свят владения.

Лъв X не се поколебава и на свой ред следва управленския пример на предшествениците си, като назначава членове на рода Медичи на доходоносни постове, за да може после да разчита на подкрепата на техните титуляри. Тези назначения не са ограничени в рамките на Църквата — племенникът на Лъв X Лоренцо става херцог на Урбино с намерението един ден да властва над кралството на Медичите, което ще бъде създадено в Романя. Родът започва да показва още по-големи амбиции, след като слага ръка на папството, а вероятно основите на тези планове са поставени от Лоренцо Великолепни, който е първият Медичи, заел основна роля в италианската политика и разбрал по този начин механизмите й отвътре. В това амбициите му представляват любопитно отражение на идеите на Макиавели: властта трябва да се увеличава с всякакви средства, когато е необходимо да се планира далеч напред и да се използва всякакво коварство. Лоренцо Великолепни предава вижданията на своите синове, но Пиеро Злочестия не може да ги осъществи заради обстоятелствата и своя характер. Съществува обаче вероятност Лоренцо да е предположил такъв развой на събитията и да е усетил, че на практика оставя съдбата на Медичите в ръцете на Джовани, бъдещия Лъв X, до такава степен, че намеренията му могат да се смятат за тайната водеща сила в държавната политика на папата.

С оглед на това дори и привидно незабележителни примери от политиката на Лъв X могат да се обяснят като част от голяма стратегия. Той обещава на своя братовчед Джулио, архиепископа на Флоренция, че ако стане папа, ще го направи кардинал. За съжаление това не е възможно, защото Джулио е незаконороден, технически извънбрачните деца не могат да стават кардинали. Разбира се, Александър VI прави незаконородения си син Чезаре Борджия кардинал, което обаче по-късно е оспорено. Лъв X не желае да има основания за каквато и да било полемика, свързана с Джулио, като причините постепенно стават ясни. Ето защо съставя специална папска комисия, която да „разследва“ проблема с извънбрачния произход на Джулио, а скритото послание е ясно и комисията много бързо „открива“, че майката и бащата на Джулио всъщност са били тайно женени по време на неговото зачеване. И Джулио де Медичи, син на любимия убит брат на Лоренцо Великолепни, получава обещаната кардиналска шапка. Както по-късно ще видим, този привидно обикновен акт на непотизъм след години има въздействие, което променя хода на европейската история.

Някои обещания на Лъв X, свързани със семейството, невинаги се спазват. Пиеро Содерини е върнат от изгнанието в Рагуза, но кардинал Франческо Содерини напразно чака да бъде обявен годежът на племенницата му с племенника на Лоренцо Великолепни. Папата има далеч по-амбициозен план за Лоренцо, от който става ясно, че не е имал никакво намерение да спази обещанието, купило му папството. Далеч, в скромното си изгнание във фермата край Флоренция, Макиавели само може да гледа, изпълнен с мълчалива завист.

Тези са проблемите, намиращи се под политическия контрол на Лъв X, въпреки че скоро научава за няколко важни проблема, които се намират далеч извън неговия обсег. Броени месеци след като става папа, при него идват пратеници на краля на Испания Фердинанд I, тогава контролиращ и Неапол, и на краля на Англия Хенри VIII, чиято цел е да сключат съюз срещу французите. Лъв X не иска да обиди Луи XII и дипломатично отказва предложението. Едва го е сторил, когато Луи XII прекосява Алпите начело на френската армия, за да предяви отдавнашните си претенции към Миланското херцогство и Неаполитанското кралство. За пореден път цяла Италия е застрашена. Лъв X обаче демонстрира политически умения, с които би се гордял и баща му. Папата не се присъединява официално към миланските сили, които заедно със съюзените войски на Испания и Англия се изправят пред напредващата френска армия, но успява да наклони везните изцяло в тяхна полза. Бързо и тайно изпраща еквивалента на 34 000 златни флорина на миланския главнокомандващ, за да може да наеме елитни швейцарски войници. При последвалата битка при Новара, на около тридесет и два километра от Милано, французите са обърнати в бягство. Скоро след това Лъв X предприема привидно странен ход и подписва нов договор с Франция, по-късно, след развоя на събитията, става ясно, че и това е част от макиавелианската стратегия за напредък на Медичите.

После на 1 януари 1515 година умира петдесет и три годишният Луи XII и е наследен от двадесет и една годишния Франсоа I, млад мъж с внушителен интелект и енергия, който израства с рицарските истории за завладяването на Италия от страна на французите. Вдъхновен от мечтите си за слава, Франсоа I незабавно започва да събира огромна армия и да се готви за пълно нахлуване в Италия. Лъв X е ужасен и се обръща към съветниците си.

В резултат на това искат съвет от Макиавели — по-горе споменахме, че Макиавели с мълчалива завист следи политическата дейност на Лъв X, което не е само метафора, защото в определени случаи все още се допитват тайно до вещото му мнение, което обаче очевидно го депресира още повече, защото подчертава отдалечеността му от същинските събития на политическата сцена, където някога и той е имал своята роля. Никога не признават съветите му и рядко ги следват. В този случай съветва Лъв X, че единствената му надежда е да поиска съюз с французите, за да се опита да избегне нахлуване на територията на Флоренция или Папството. Младият Франсоа I може да бъде убеден, че подобни диверсии ще отвлекат вниманието му от истинската цел. Но и този път пренебрегват съвета на Макиавели, Лъв X решава, че единствената му възможност да спаси Италия е да се съюзи с испанците и императора на Свещената римска империя и да се противопостави на всякакво нахлуване.

През лятото на 1515 година Франсоа I прекосява Алпите с армия от 100 000 души — най-голямата, която досега е виждана в Италия. В битката при Мариняно, току пред стените на Милано, тя е посрещната от силите на Папския съюз, подкрепени от изключителните швейцарци. Франсоа I безстрашно се впуска в битката начело на кавалерията, повела огромната му армия, и вражеските сили просто са пометени. Лъв X бързо изпраща съобщение на Франсоа I, в което му предлага съюз, и организират среща, на която да преговарят в Болоня.

На път за Болоня Лъв X минава през Флоренция, което е първото посещение на новия папа в родния му град и там е посрещнат с най-голямото празненство, което някога е правено. Всъщност планираните чествания са толкова пищни, че когато папата пристига пред градските порти, го уведомяват, че приготовленията още не са завършени. Дали би било удобно да се оттегли в една вила в близкото село Мариньоле за няколко дни и да изчака? Лъв X благосклонно приема, а в същото време брат му Джулиано, главнокомандващ Флорентинската република, като луд се кара на гражданите, за да завършат приготовленията.

След няколко дни папата, облечен в обсипани със скъпоценни камъни бели одежди и с бляскава тиара на главата, триумфално преминава по улиците на града, следван от свитата си от облечени в пурпур кардинали, а след тях е шествието на немските папски войски в бляскави доспехи, понесли своите алебарди. Папският кортеж минава под поредица от великолепни триумфални арки, украсени от водещите творци на града, а закръгленият и светнал Лъв X оглежда приветстващата го тълпа, присвил око зад монокъла. Кулминационната точка на шествието е носилка със статуя на баща му Лоренцо Великолепни и девиз „Hic est filius meus dilectus“ („Ето го и обичния ми син.“) Хората виждат, че когато Лъв X вдига монокъла и го прочита, е трогнат до сълзи. Според мемоариста Ландучи „той заповяда да хвърлят сребърни монети на хората, когато минаваше по улиците.“ Великолепието на зрелището, да не говорим за цената му, не е за вярване. „Няколко хиляди души се трудеха повече от месец преди това, като работеха както през седмицата, така и по празниците.“ Има общо петнадесет триумфални арки: четвъртата, която е най-зрелищна, заема „целия площад Сайта Тринита“ и образува кръгла сграда като замък с двадесет и две квадратни колони около нея, между колоните висят гоблени, самите колони са свързани с корниз, а на фриза има различни надписи. Ландучи твърди: „Споменаха цена от 70 000 флорина или повече само за нетрайни неща.“ Той размишлява, че за подобна сума „можеше да построят великолепен храм в прослава на Господа и за чест на града.“ Вероятно Ландучи има право, когато възкликва: „Не можем да си представим, че друг град или държава на света са способни да направят такава подготовка.“

След шествието има голям пир и живи картини, като централна фигура в тях е младо момче в златно, застанало на пиедестал. То трябва да символизира повторното раждане на златната епоха за Флоренция, но с него се случва злокобно и също толкова символично събитие — едва завесата пада и момчето е сполетяно от внезапна и загадъчна болест, от която умира. Най-вероятно непреднамерено е отровено от златната боя, покриваща тялото му.

Празненствата, започнати от Лоренцо Великолепни, за да разсейва народа и да го ощастливява, сега се превръщат в показност, достойна за римски император. По времето на Лоренцо за тези празненства работят Ботичели, Микеланджело, Леонардо и Полициано, показателно е обаче, че единственият прочут творец, ангажиран за тази помпозност, е Сансовино. Онова, което някога е било жизнерадостта на гения, сега се изражда до вулгарен разкош. Знаменитите поети и философи, отгледани от Флоренция на Козимо, са мъртви, последвалите ги велики творци, които Медичите финансират, сега са само посетители в града — водещите фигури на Ренесанса и дори настоящият кръстник живеят другаде.

Последвалото пристигане на Лъв X в Болоня е съвсем различно от триумфалното му влизане в родния град. Младият и енергичен Франсоа I не се впечатлява от поклащащия се като патица папа на средна възраст, който заема мястото си до него, като диша тежко през постоянно отворената си уста. Но папата е достатъчно мъдър, за да се остави да го преценяват по външността, докато същевременно тихо упражнява политическото си коварство, за да направи всичко възможно тази потенциално катастрофална среща да има добър край. Лъв X започва, като смело отрича слуха, че има навик да финансира швейцарската войска, за да се бие срещу французите, а Франсоа I си дава вид, че приема думите му, макар че е убеден в противното. Съюзът между Франция и Лъв X е потвърден, но Франсоа I изкопчва голяма цена. Лъв X с неохота е принуден да се съгласи да даде право на френския крал да назначава висшите църковни сановници в страната си — отстъпка, означаваща голяма загуба за папската хазна, както и загуба на влияние. Мъжът, който на девет години едва не става архиепископ на Екс-ан-Прованс, се чувства унизен, но решава да си придаде доволен вид. За да покаже своето великодушие, ръкополага кралския възпитател за кардинал, при което Франсоа I е толкова впечатлен, че прави брата на Лъв X Джулиано де Медичи херцог на Немур. Отново един привидно щастлив развой на политиката на Лъв X в бъдеще ще има огромни последствия, защото представител на Медичите става аристократ, а родът заема солидно положение сред благородническото съсловие на Франция. Трудно можем да си представим, че тази привидна случайност не е част от тайната голяма стратегия на Лъв X за рода, като сега вече става ясно, че силно разчита на съюз с Франция.

Лъв X се завръща в Рим и през следващите няколко години утвърждава папство, което до голяма степен е отражение на неговата забележителна, но и нелишена от недостатъци личност. Градът, поел от Флоренция ролята на център на Италианския ренесанс, навлиза в златния си век, такъв какъвто не е имало от времето на Древния Рим. Онова, което във Флоренция отстъпва мястото си на внушителна, но някак си крещяща показност, в Рим се превръща в артистична същност.

По идея на Юлий II в Рим започва огромно възстановително строителство — прокарва толкова много широки улици през порутените средновековни жилища, че става известен като „Ruinate“ („Разрушителя“). Перлата в короната на този нов Рим е „Свети Петър“, чийто първи камък е поставен от Юлий II през 1506 година. Същевременно за архитект е назначен родения в Урбино Донато Браманте, който проектира подобаващо внушителна базилика, която да подслони гроба на свети Петър. Базиликата е създадена с цел да бъде мястото за богослужение на папата, главният храм на християнството, последната цел на всички онези, тръгнали на поклонение към Вечния град и само най-изтъкнатите хора на изкуството получават поръчки да украсят вътрешността й. Базиликата е и най-големият храм в християнския свят, ренесансов шедьовър, съзнателно създаден да надмине и измести големите средновековни готически катедрали на Северна Европа.

Юлий II има печалната слава на нетърпелив човек и Браманте е принуден да върши нещата по най-бързия начин, но така освобождава архитектурата от някои от ограниченията на миналото. Използването на хоросанова замазка например заменя усърдно дялания камък. След като постига тази свобода, Браманте поставя основите на архитектурен стил, известен в наши дни като Римски късен ренесанс — ако в първите години на Ренесанса архитектурата внимателно следва примерите на древните класически сгради с техните ограничения в линията и формата, то сега тя развива усещане за увереност и вещина на изпълнението, които са изцяло нейни.

Браманте умира през 1514 година и Лъв X назначава художника Рафаело Санцио, по-известен като Рафаело, на негово място. Рафаело е още една рожба на Урбино на Федериго да Монтефелтро и се превръща във водещия художник на Римския късен ренесанс. Получава поръчки от папата да рисува работи за Сикстинската капела и променя изкуството на портретуването. Портретът му на Лъв X осъществява трудната задача да пресъздаде дълбоката и значителна прилика с нейния несимпатичен обект, като същевременно успява да тушира неговите абсурдни физически черти, но въпреки това намеква за съществуването им.

Рафаело е силно повлиян от Микеланджело, но по-лъчезарният му характер смекчава изтерзаната сила на Микеланджеловия стил, като придава на своите фигури спокойствие и чистота на рисунъка, които са безпогрешно негови. Изкуството на Рафаело стига отвъд Платоновите олицетворения на Ботичели и постига ново ниво на хуманистично самоосъществяване. В своя шедьовър „Атинската школа“ древногръцките философи са изобразени сред величието на арките на една определено римска Атина и са заети със своите занимания. Но внушителната архитектура изобщо не смазва фигурите им, те изглеждат напълно на място, а физическата им сила и духовното им присъствие отговарят на заобикалящата ги среда. Рафаело успява да накара философите да придобият напълно човешки образ, но в същото време ги дарява с достойнство, отговарящо на дълбочината на мислите им.

Рафаело бързо се превръща в предпочитания художник на Лъв X и като новия архитект на „Свети Петър“ преобразява гръцката кръстокуполната структура на Браманте с четири равни кораба и я променя в настоящия й вид на латински кръст във формата на буквата Т с три кораба. Те се събират при централния олтар, под който се намира предполагаемата гробница на свети Петър, а над тях се възвисява величественият купол, пряк наследник на оригиналния ренесансов купол на Брунелески във Флоренция. Този нов купол едновременно надминава по големина своя предшественик и постига една барокова изящност на линията, с която далеч го превъзхожда.

Изглежда, че между характерите на Лъв X и изтънчения Рафаело има сходство, което не може да се каже за взаимоотношенията му с трудния Микеланджело, с когото израства в двореца Медичи. Когато Лъв X става папа, Микеланджело все още работи по величествената гробница на Юлий II, самият скулптор говори за тази монументална загуба на време, която го занимава в продължение на тридесет години, като „трагедията на гробницата“. По-късно Лъв X, насърчен от братовчед си кардинал Джулио де Медичи, поръчва на Микеланджело да създаде подобаващо впечатляваща гробница за Медичите в семейната църква „Сан Лоренцо“ във Флоренция. В резултат на това се появява увенчаната с купол капела Медичи с две двойки скулптури на Микеланджело, представляващи „Деня и Нощта“ и „Зората и Здрача“. Микеланджело възнамерява цялата група да олицетворява „времето, което поглъща всичко“. Тези съвършени, но и малко претрупани облегнали се статуи са изпълнени с terribilita, толкова характерна за най-добрите му произведения.

На практика Лъв X обаче не прави почти нищо, за да насърчи работата на Микеланджело, нито пък изглежда цени гения на Леонардо да Винчи. Според една история, разказана от Вазари, Лъв X поръчва на Леонардо произведение на изкуството, но когато художникът незабавно се заема да приготвя маслените бои, папата възкликва: „Какво може да се очаква от човек, който се заема с края, без дори да е започнал работа?“ Леонардо не получава повече поръчки и само още веднъж го наемат, за да осъществи амбициозния, но обречен на неуспех план да пресуши Понтинските блата. Тъжната истина е, че Лъв X, един от най-големите меценати сред папите от Ренесанса, има доста плосък вкус към изкуството.

В традицията на Медичите той събира манускрипти и добавя значително количество към Ватиканската библиотека, която до този момент е жалко подобие на библиотеката на Медичите в родната Флоренция. Лъв X силно се интересува от класическа литература и, подражавайки на своя баща, се опитва да пише поезия, но най-много наследява от насладата на своя родител към екстравагантната показност, с една разлика обаче. Склонността на Лоренцо Великолепни към показност изглежда като изблик на един изключителен ренесансов човек, това е щедростта на един забележителен човек, който по всякакъв начин се опитва да следва хуманистичния идеал. Лъв X притежава много от качествата на баща си — амбиция, интелект, приливи на неподозирана енергия, но е надарен в излишък и с недостатъците на своя родител. Онова, което при Лоренцо изглежда като слабост на величието, при Лъв X е смешна екстравагантност, папата не само изглежда нелепо, но и често има нелепо поведение.

Крайностите, в които изпада папата, са легендарни и съответстват на тези, извършвани от древните римски императори, като най-добрият пример за това е любимото му ястие, което представлява езици от пауни. Лъв X обича големи пиршества, на които гостите са забавлявани от певци, шутове, търкалящи се джуджета и дори има двубои. Същевременно самият пир се състои от дузина ястия, всяко сервирано в различни прибори от сребро и злато. В някои от ястията има и доста банални зрелища, като славеи, излитащи от пайове, малки момчета, облечени като херувими, които излизат от пудинга. Любопитно, но изглежда, че сред крайностите на Лъв X не влизат простъпки от сексуален характер — той обича да гледа, но не и да участва. Пляска с пухкавите си ръце от удоволствие при вида на гуляйджиите, облечени в пъстри дрехи, които танцуват под светлината от хиляди свещи на бал с маски, необезпокояван, че мнозина от маскираните двойки са кардинали, танцуващи със своите куртизанки. Лъв X обича много да ходи на лов, дейност, за която тялото му изобщо не е подходящо — може да е умел и безстрашен ездач, но за съжаление не вижда накъде отива. В крайна сметка обграждат и закарват към него глиган, папата препуска към дивеча, като размахва копие в едната ръка, а с другата придържа монокъла към присвитото си око.

Добрият, но определено надут характер на Лъв X най-добре се илюстрира от взаимоотношенията с предпочитания му домашен любимец — индийски слон, наречен Хано. Животното предизвиква голямо вълнение, тъй като е първото, което виждат в Италия след нахлуването на Ханибал преди повече от едно хилядолетие и половина. Хано е изпратен като подарък на Лъв X от краля на Португалия заедно с няколко екзотични птици, два леопарда и няколко персийски жребеца, пренесени от Азия в Европа от португалските търговци изследователи, които тогава започват търговия с Далечния изток. Казват, че папата силно обичал своя слон, като особено бил затрогнат от факта, че когато се появявал, животното коленичело и силно свирело с хобот. Лъв X е натъжен, когато Хано се разболява, и извиква лекари, като предлага да плати сума, равна на 4 000 златни дуката, на онзи, който го излекува. В крайна сметка дават на Хано слонска доза очистително — 11 килограма, но това няма ефект и животното умира за голяма скръб на Лъв X, който дълбоко тъжи. Изкопават огромен гроб, папата поръчва на Рафаело да изрисува портрет на Хано в естествена големина на стената над него, а самият Лъв X съчинява прочувствена епитафия, която е изписана на картината.

Тази добродушна шутовщина обаче е измамна, защото, когато е застрашен, Лъв X е способен на бързи и безскрупулни действия. През 1517 година няколко кардинали, водени от влиятелния кардинал Петручи и включващи изпълнения с омраза кардинал Содерини, правят заговор да убият папата. Начинът, по който възнамеряват да го направят, е особено подъл и болезнен — наемат прочутия хирург Батиста да Верчели да отрови превръзките, използвани за аналната фистула на Лъв X. За да си създаде алиби, кардинал Петручи напуска Рим, но шпионите на папата прихващат едно от писмата му, в което се намеква за заговор. Верчели е арестуван и подложен на мъчения с дибата, където много бързо разкрива намеренията на кардинал Петручи. Лъв X изпраща да повикат Петручи, като обещанието, че нищо няма да му се случи, е дадено от негово име, но от испанския посланик. В мига, когато кардинал Петручи се явява пред папата, го арестуват и докато крещи проклятия срещу коварството на понтифекса, го отвеждат и го хвърлят в тъмницата на крепостта „Сант Анджело“. Испанският посланик, който присъства на арестуването на Петручи, силно и яростно протестира заради обидата, нанесена на честта му. Лъв X обаче привежда теологически аргумент в защита на своите действия — обещанието на папата не е валидно, когато става дума за безпрепятствено преминаване, ако гарантът не е посочил изрично, че онзи, които се ползва от правото, възнамерява да го убие. Испанският посланик не се впечатлява от фалшивия довод, но се въздържа от последващи коментари заради видимо нарастващия гняв на папата.

Лъв X свиква цялата колегия на кардиналите, започва да им крещи и настоява да му кажат имената на другите заговорници. Гневът му вече е неконтролируем, до този момент никой не е виждал папата да дава толкова нехарактерен израз на чувствата си, някои дори са скептични и смятат, че държанието му дотолкова не отговаря на нрава му, че е само едно представление. Един по един кардиналите са принудени да излязат напред и да се закълнат в Бога, че са невинни. Идва ред на кардинал Содерини, който първоначално отрича да знае нещо за заговора, но Лъв X продължава ядосано да го разпитва. В крайна сметка кардиналът се разплаква и признава, като се просва в краката на понтифекса, проси милост и умолява папата да пощади живота му.

При тази унизителна проява другите виновни кардинали с неохота излизат напред и признават. За изненада на мнозина Лъв X решава да прояви великодушие и заповядва на събралите се кардинали да платят голяма глоба, която се равнява на 20 000 златни флорина.

Благодарните кардинали напускат и почти без никакви трудности успяват да съберат сумата. Тогава обаче получават съобщение, в което се казва, че явно има недоразумение и че от всеки се иска да плати 20 000 флорина. Новината е посрещната с всеобщ ужас — някои плащат без желание, други избягват, защото се страхуват да не бъдат обявени в несъстоятелност. Цялата събрана сума е използвана, за да бъдат изплатени нарастващите дългове, натрупани заради разточителността на Лъв X. За да няма обаче повече недоразумения, водачът кардинал Петручи е удушен в тъмницата от палача на папата — мюсюлманин, който е взет специално за такива цели, тъй като нито един християнски палач не би да рискува душата си, като екзекутира кардинал. За хирурга Верчели няма такива екстри — късат с нажежени до червено щипци парчета от плътта му, след това го влачат с коне из улиците и накрая го обесват на ешафода на моста пред крепостта „Сант Анджело“.

Лъв X предприема невиждана дотогава стъпка — за да затвърди положението си, ръкополага тридесет нови кардинали, всички те са роднини или доказани поддръжници на Медичите. От онези от новите кардинали, които мотат да си позволят, се очаква щедро да дарят папската хазна, чиито авоари остават застрашително малки, въпреки принудителните контрибуции от техните виновни предшественици, които са лишени от сан, за да могат да бъдат ръкоположени новите кардинали на рода Медичи. Но по това време има други семейни проблеми, които изискват вниманието на Лъв X — малкият му брат Джулиано де Медичи, херцог на Немур, умира, без да остави законен наследник. Връзката на Медичите с френската аристокрация, която Лъв X смята за жизненоважна за своя план, понася сериозен удар. Папата насочва вниманието си към своя племенник Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино, наследил Джулиано като наместник на Лъв X и владетел на Флоренция. Младият херцог на Урбино възприема поведение и маниери, съответстващи на титлата му — той е първият владетел Медичи на Флоренция, който настоява за уважението, полагащо се на властващ принц — от гонфалониера и членовете на Сеньорията се очаква да свалят шапки и да се покланят в негово присъствие. Изглежда, че новият главнокомандващ на Флорентинската република прави всичко възможно, за да нарани републиканските чувства на своите поданици. Дори носи брада, която в останалата част на Италия е белег за аристократизъм, но която във Флоренция презират като превземка. Неговият по-възрастен и по-мъдър братовчед кардинал Джулио, архиепископ на Флоренция, тактично го съветва да промени поведението си, но херцогът на Урбино не се интересува от съветите на своя незаконен роднина.

Лъв X е принуден независимо от характера на Лоренцо да приеме, че бъдещето на рода Медичи зависи от един надменен млад мъж. Старшите представители на рода — Лъв X и кардинал Джулио — са църковни прелати и като такива не могат да имат признати законни наследници. Съществува дори опасност клонът на рода да изчезне, защото, макар че херцогът на Урбино е само на двадесет и пет години, вече страда от туберкулоза, а се говори, че е заразен и със сифилис. Лъв X започва преговори с френския си съюзник Франсоа I и урежда брак — Лоренцо, херцог на Урбино, взема ръката на Бурбонската принцеса Мадлен дьо ла Тур Д’Оверн, която е братовчедка на краля на Франция, което означава, че Медичите се сродяват с кралска връв. Скоро обаче става ясно, че плановете на Лъв X се натъкват на пречка в последната минута. Когато херцогът на Урбино се връща от Франция с младата си съпруга, се разбира, че е смъртоносно болен, принцеса Мадлен също изглежда крехка и в недобро здраве.

През април 1519 година херцогинята на Урбино Мадлен умира по време на раждане, а само след броени дни почива и нейният съпруг, детето обаче оцелява и е кръстено Катерина. Невръстното момиче наследява херцогството на Урбино и би могло да наследи управлението на Флоренция, ако Медичите възнамеряват да установят строго наследствена династия. Лъв X обаче решава, че не е дошло време затова, и архиепископът на Флоренция, кардинал Джулио, поема юздите на властта в града. Катерина е отведена в Рим — сега Медичите имат дете с кралска кръв и амбициите им получават силна подкрепа.

Лъв X наследява Петия латерански събор, когато се възкачва на папския престол, който е свикан през 1511 година от неговия предшественик Юлий II. Съборът има за цел да противостои на противниковия събор на френските кардинали в Пиза, свикан от френския крал, за да свалят Юлий II. На Петия латерански събор всички признават, че широко разпространилият се упадък на Църквата налага непосредствена нужда от реформи. Докато съборът се влачи, се обсъждат определени мерки, но Лъв X не проявява почти никакъв интерес, той е по-загрижен да избегне схизмата, която има опасност да се получи между него и френските кардинали, и когато проблемът е решен, съборът най-после е разпуснат през 1517 година. На заключителната церемония на събора се прочита официално писмо от папата, в което е обявено официалното отлъчване от църквата на всеки, който постави под съмнение или изложи собствени тълкувания за решенията на събора без изрично разрешение от понтифекса. Всякакви „тълкувания“, които могат да доведат до реформи, са потушени още в зародиш.

По това време папската хазна е практически празна, а разходите на светия престол главоломно се увеличават и излизат извън контрол. За всички прекомерни забавления, щедри дарове, дългове от хазарт и скъпо покровителство на хората на изкуството трябва да се плаща. Когато се наложи, Лъв X просто продава още няколко църковни поста или се обръща към своите банкери с искане за още един заем. Но вече дори и папските банкери са обезпокоени — по всичко личи, че папството върви към банкрут. За да покрият следващите заеми, банкерите настояват за лихви, които стигат до 40 процента, нещо с което Лъв X се съгласява, подписва и продължава постарому.

Има и още един проект, който папските банкери не могат да си позволят да финансират — цената за строежа на „Свети Петър“ се оказва огромна и разорителна дори и по папските стандарти. Юлий II е осъзнал, че единственият начин за плащане на толкова голямо начинание, е чрез повсеместната продажба на индулгенции, а Лъв X решава да подеме една допълнителна инициатива в тази сфера в огромен мащаб. Много скоро папските представители и свещеници, получили разрешение, тръгват от град на град из цяла Европа, придумват или изнудват вярващите да платят в брой за свитъците хартия, каквото всъщност представляват индулгенциите. Покупката на подобен свитък намалява ужасите и страданията в чистилището, въпреки че всички християнски души трябва да преминат оттам, за да се пречистят и да влязат в рая. Цената на индулгенциите е правопропорционална на големината на греха и колкото повече платят, толкова по-малко време ще прекара душата в Чистилището.

Индулгенциите засягат оголен нерв в християнския свят. През Средновековието идеите за ад и чистилище, за ужасяващите наказания в отвъдния живот, стават изключително реални за християните. Отвратителните сцени от пъкъла са изобразявани в църквите, разигравани са в религиозни драми и ужасяващо са припомняни в проповеди. Идеята за адския огън или мъченията в чистилището е тайният страх на всяко сърце, което до голяма степен олицетворява дълбоката психологическа хватка, което християнството упражнява над цяла Европа.

Индулгенциите едновременно експлоатират този страх и го превръщат в нещо незначително, а прословутият призив на продавача на индулгенции с металната си купичка за монети става известен на всички:

Щом монетката в поничката ми дрънва

и душата ти към Рая мигом хвръква!

Продавачите на индулгенции стават обект на всеобща омраза, мнозина виждат как вярата им е обезценена от такива безскрупулни действия. Всички знаят, че парите от продажбата на индулгенции отиват за издръжка на църковните прелати, чиито разточителства подхранват клюките в християнския свят. В крайна сметка един млад немски свещеник решава, че няма да търпи повече, и пристъпва към действие. Името му е Мартин Лутер и на 31 октомври 1517 година той заковава на вратата на църквата в крепостта Вигенберг деветдесет и пет тезиса, с които иска църковна реформа.