Уилиям Макдоналд
Божията благодат (3)

Моето убежище

(Това стихотворение е било намерено в джоба на дрехата на майор Андре след неговата екзекуция по време на Войната за независимостта.)

Поклон на теб, любов небесна, вечна!

Поклон на теб, безкрайна благодат!

Поклон, че даде ти убежище

на грешника от тоз изгубен свят!

 

Със Тебе, Господи, Създателю небесни,

аз борих се с бунтуващи ръце.

С презрение посрещах Твоето спасение

и горд отблъсквах Твоето лице.

 

Живеех в мрака на нощта египетска

и предпочитах грях пред светостта.

Препусках диво по света езически

и исках да съм сигурен без сигурността.

 

Но вечната любов не ме остави,

застигна ме и каза: „Арестувай таз душа!“

Аз спрях объркан, и със сетни сили

затичах към Синайска планина.

 

Но пламъкът на Твойта Справедливост

догони ме и там и ме възпря.

„Синайска планина не е скривалище!

Веднага слизай!“ — викна гневно тя.

 

И изведнъж пред мене нежно и грижовно

застана ангелът на милостта:

„Ела, Иисус е Твоето убежище.

Във Него ще се скриеш от гнева.

 

Иисус понесе твойто наказание —

оставен бе на кръста от Отца.

Така Той стана твоето скривалище

и твоята защита от съда.“

 

Дори да падне седем пъти буря

и да разтърси цялата земя,

тя няма да засегне ни един от тия,

които са се скрили във Христа.