Уилиям Макдоналд
Божията благодат (11)

Увереност в спасението

Възможно ли е човек да знае, че е спасен и че ще отиде в небето?

При отговора на този въпрос най-напред трябва да посочим, че ако спасението беше чрез дела, увереността в него би била невъзможна. Човек никога не би могъл да знае със сигурност дали е извършил достатъчно добри дела и като количество, и като качество. Освен това, тъй като неговото спасение би зависело от това дали той продължава да живее съвършен живот, той никога не би могъл да бъде уверен, че ще успее да отговори на това изискване.

Онези, които вярват, че спасението зависи от техния собствен характер или от добрите им дела, неизменно показват това в говоренето си. Ако попитате един човек: „Ти спасен ли си?“ и той ви отговори: „Работя върху спасението си“, този човек явно смята, че спасението трябва да се заработи, а не да се приеме като дар.

Ако попитате друг човек: „Ти знаеш ли дали ще отидеш в небето?“ и той ви отговори: „Ще разбера това едва когато умра“, този човек явно си представя, че когато умре, Бог ще премери добрите и лошите му дела, и че съдбата му ще зависи от това кои дела ще натежат повече.

Ако зададеше на трети човек същия въпрос и той ви отговори: „Надявам се“ или: „Предполагам“, или: „И аз като всички хора“, от отговора му ще разберете, че той се опитва да спечели Божието одобрение, без да е сигурен в спасението си.

Но тъй като спасението е по благодат, за човека е възможно да знае съвсем сигурно, че е спасен.

„Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде ОСИГУРЕНО за цялото потомство“ (Рим. 4:16а).

Единственият начин, по който Бог може да даде ОСИГУРЕНО спасение на човечеството, е по благодат чрез вяра.

Спасението по благодат означава, че всичко зависи от Бога и нищо — от човека. Когато всичко зависи от Бога, няма опасност от неуспех.

Спасението по благодат означава, че вечният живот е подарък за човека. Всеки от нас много добре разбира, когато получи един подарък. Тогава няма място за никакви съмнения.

Спасението по благодат се основава на делото на Христос. И тъй като това дело вече е извършено, няма нужда човек да го извършва отново. Човек просто приема това, което Христос е направил за него.

Апостол Павел е знаел много добре, че е спасен. Той е казал: „Защото зная, в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до оня Ден онова, което съм Му поверил“ (2 Тимотей 1:12). Прочетете също и Тит 3:5.

Ефеските вярващи също са знаели, че са спасени, тъй като Павел им е казал: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра“ (Еф. 2:8).

Всъщност в началото на новозаветните Послания авторите се обръщат към всички вярващи като към вече спасени хора, които знаят това.

За онези, които все още споделят убеждението, че спасението е свързано по някакъв начин с добрите дела, сигурността на един християнин в неговото спасение звучи като наглост. И наистина, ако спасението зависеше дори и в най-малка степен от това, което човек представлява или върши, би било нечувана наглост от негова страна да твърди, че има вечен живот.

Но тъй като спасението е по благодат, няма никаква наглост в това да кажеш, че си спасен. Дуайт Л. Муди е разбрал това много добре, защото казва: „Не се срамувам да кажа, че съм спасен човек: това не е моя заслуга!“

Онези, които отхвърлят възможността да знаят, че са спасени, са наистина нагли хора. Те са нагли, защото се осмеляват да противоречат на Бога. Бог казва, че е възможно да знаем (1 Йоан. 5:13), а те казват, че не е възможно. Следователно те наричат Бога лъжец (1 Йоан. 5:10).

Но как тогава един християнин може да знае, че има вечен живот? Как може да бъде сигурен, че е спасен?

Най-краткият отговор на този въпрос е, че увереността в спасението идва чрез написаното Божие Слово.

Нека да обясним това. Когато Бог е обмислял евангелието на благодатта, Той е искал то да бъде такова, че всички хора, които се доверят на Неговия Син, да знаят без никакво съмнение, че са преминали от смърт в живот. Как Бог е могъл да осъществи тази Своя цел по най-добър начин? Кое е могло да бъде най-сигурното нещо във вселената, което да бъде основа за увереността в спасението?

Най-сигурното нещо в цялата вселена е самото Божие Слово. Ако Бог каже нещо, то това е истина. В него няма никаква възможност за грешка, провал или измама. Небето и земята ще преминат, но Божието Слово никога няма да премине (Марк 13:31). То е утвърдено веднъж завинаги. Във вярата в Бога няма елемент на случайност. Човек никога няма да бъде разочарован от това, че Му се е доверил.

И така, Бог е решил да ни даде увереността в спасението чрез Своето Собствено Слово — Библията. В Писанията Той изрично ни уверява, че всеки, който вярва в Името на Божия Син, има вечен живот.

„Това ви писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот“ (1 Йоан. 5:13).

С други думи, Библията е написана от Бога, за да може всички, които вярват в Христос, да знаят, че са спасени.

Ако ти си приел Господ Иисус Христос като Господ и Спасител, тогава можеш да знаеш, че имаш вечен живот. Защо можеш да знаеш това? Защото Бог го казва в Своето Слово. Няма нищо по-сигурно от Неговото Слово.

Проблемът при много хора е, че те предпочитат да разчитат на своите собствени чувства и от тях да разберат дали са спасени, или не. Те мислят, че когато се доверят на Христос, трябва да изпитат някакво тайнствено и разтърсващо преживяване — нещо като топла вълна, която да премине през цялото им тяло, или електрически импулси, които да зазвучат в главите им като камбанен звън. Когато не преживеят нищо такова, нещастните хора просто заключават, че не са спасени.

Такива хора трябва да знаят, че в Библията никъде не се говори за усещане на спасението, и да не търсят нещо, което Бог никога не е обещавал.

Те трябва да разберат, че на чувствата не може да се разчита, защото са променливи. Увереността в спасението, която се базира на такава несигурна основа, изобщо не е увереност.

Те трябва да разберат също, че „оправданието става в Божия ум, а не в нервната система на вярващия“, както казва д-р Скофилд. То е един факт, който става в небето, а не чувство, което се усеща в тялото.

Разбира се, много често обръщението на човека е съпроводено и от радостни чувства. Кой не би бил щастлив да знае, че е спасен? Но проблемът е в това, че не радостните чувства ни казват, че сме спасени, а самото знание за спасението, основано на непроменливото Божие Слово, ни кара да се чувстваме щастливи.

Умиращият злодей не е познал спасението чрез радостни чувства. Неговото тяло е било пронизвано от жестоки болки. Но той е знаел, че е спасен, защото е чул как Христос му казва: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). С други думи, той е бил уверен в своето спасение на основание на Словото на Господа.

Разбира се, Божието Слово не е единственият начин за постигане на увереност. Когато един вярващ расте в християнския си живот, той намира по-нататъшна увереност в своето спасение чрез:

1. Любовта към своите братя християни (1 Йоан 3:14).

2. Нова омраза към греха (Матей 6:13).

3. Нова любов към светостта (1 Йоан 2:3).

4. Жажда за Божието Слово (1 Петр. 2:2).

5. Съзнание за Божието водителство и др. (Рим. 8:14).

Но в момента, в който се довери на Господ Иисус Христос, той може да знае, че е спасен, защото Библията казва това.