Уилиям Макдоналд
Божията благодат (10)

„За да станете вие богати“

Когато един човек стане християнин, той веднага става безмерно богат — не богат на материални неща, които траят само за този живот, а богат на духовни благословения, които траят завинаги.

Изразът „богатствата на Неговата благодат“ се използва от Павел като описание на представата за неизчерпаеми богатства. Всички тези богатства се изливат върху грешника в момента, в който той се довери на Христос. Разбирате ли, когато един човек се обърне към Христос и Го приеме, той приема всяко добро нещо, което Бог може да му даде. Всички небесни богатства се намират в Него.

Давайки Христос, Бог ни даде най-големия от всички Свои дарове. А след като ни е дал най-големия дар, Той няма да задържи от нас и по-малките.

„Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ (Рим. 8:32).

Кои тогава са някои от богатствата, които принадлежат на човека, който се е доверил на Иисус Христос?

1. Първото е това, че той е спасен — спасен от наказанието на греха (Рим. 8:1), от властта на греха (Рим. 6:14) и, според Божието обещание, спасен в един бъдещ ден и от самото присъствие на греха (1 Йоан. 3:2). Той е спасен от мъченията на ада завинаги. Това е такова чудесно спасение, каквото никаква парична сума не би могла да заплати.

2. Второто е това, че той е новороден (Тит 3:5, 6). Когато се роди за първи път на тази земя, човек идва със зла, неизлечима и паднала природа. Когато се роди отново, той получава нова природа — живота на Самия Христос. Кой може да оцени това благословение достатъчно високо?

3. Третото е това, че той е оправдан (Рим. 5:1). Оправданието означава, че сега Бог го признава за праведен. Вместо да бъде облечен в омърсената и окъсана дреха на своята собствена правда, сега той е облечен в правдата на Самия Бог. Неговото положение пред Бога е толкова съвършено, че никой никога няма да може да го осъди (Рим. 8:33). Всъщност в Христос той има много по-добро положение от положението, което някога би имал в Адам — дори и Адам никога да не беше съгрешил (Рим. 5:15–21). Стойността на тази благодат не подлежи на никакво човешко описание.

4. Той е освободен, тоест откупен от пазара за роби (Кол. 1:14). И ако това не ви изумява, спомнете си само, че цената на това изкупление беше скъпоценната кръв на Христос (1 Петр. 1:18, 19). Нима Господ се интересуваше толкова много от един грешник, че плати за него такава голяма цена? Да. Помислете добре за това!

5. Вярващият получава прощение на своите грехове (Еф. 1:7). Бог отдалечава престъпленията му от него толкова много, „колкото отстои изток от запад“ (Пс. 103), и му обещава да не ги помни вече (Евр. 8:12). Дори и ангелите се удивляват на такава благодат.

6. Освен това той е примирен с Бога (Рим. 5:10). Между него и Бога вече няма враждебност. Мирът е сключен чрез кръвта на Христос, пролята на кръста на Голгота. Господ Иисус е разрешил проблема за греха и е сложил край на конфликта между човека и Бога. Това е едно скъпоценно примирение.

7. Християнинът е осветен (1 Кор. 1:2). Това означава, че Бог го е отделил от света, за да Му принадлежи. Означава също, че Бог е започнал да усъвършенства вярващия така, че все повече и повече да прилича на Христос. Както някой беше казал: „Бог е толкова доволен от Своя Възлюбен Син, че иска да направи хиляди като Него.“ Тази Негова благодат е накарала един светия да възкликне: „Защо е това изобилие от любов към мен!“

8. Всеки вярващ бива кръстен в Светия Дух, за да съставлява Христовото тяло (1 Кор. 12:13). Той става член на истинската църква, която е пример за многообразната премъдрост на Бога (Еф. 3:10). Той също така става част от невястата на Христос — положение, което говори за една близка връзка и любов, която нито един човешки език не може да опише.

9. Всеки светия бива запечатан от Светия Дух, Който е залог или гаранция за бъдещото наследство (Еф. 1:14). Колкото е сигурно, че вярващият има Светия Дух, толкова е сигурно, че той ще получи и небесното наследство. Неговото отиване в небето е така сигурно, като че ли вече е там. Да прославим Бога за Неговата благодат, която прави всичко това за онези, които уповават на Спасителя!

10. Светият Дух се дава и като печат на обещанието за притежание (Еф. 1:13). Нито едно създадено същество не може да получи по-царски печат от този. Чрез дара на Светия Дух вярващият бива белязан от Бога като един, който Му принадлежи. Кой освен Бог може да се държи по-милостиво към недостойните човеци!

11. Още по-изумителен е фактът, че Светият Дух обитава във вярващия (1 Кор. 6:19). Помислете си само — в християнина обитава едно от Лицата на Божеството! Всъщност Писанията ни учат, че всичките три Лица на Светата Троица обитават в светията. Тялото на вярващия е храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19). Сърцето му е дом на Христос (Еф. 3:17; Кол. 1:27). И в него е Бог Отец (Еф. 4:6).

12. Той е обдарен във Възлюбения за похвала на славата на Божията благодат (Еф. 1:6). Сега той стои пред Бога и Бог го приема, защото най-напред е приел Своя Възлюбен Син.

Близо, толкова близо до Отца

сам никога не бих дошъл.

Но във Лицето на Сина

съм близо, колкото е Той.

Положението на вярващия пред Бога е съвършено, защото положението на Христос е съвършено. И ще бъде съвършено, докато Неговото положение е съвършено, тоест завинаги!

13. Той има пълнота в Христос (Кол. 2:10). Това означава, че в Христос вярващият има всичко, от което се нуждае, за да бъде годен за небето. Всъщност именно защото е в Христос той е толкова годен за небето, колкото Бог може да го направи. Вярващият може да живее живот на вярност и посвещение на Христос в продължение на много години след своето обръщение, но това няма да го направи по-годен за небето, отколкото е бил направен от Бога. Това само ще увеличи възможностите му за наслаждение на небесния живот и наградите му в небето. Но неговата годност за небето зависи изцяло и единствено от това дали той е в Христос и никой не може да добави нищо към това съвършено положение.

14. Вярващият е Божие дете (Йоан 1:12). Той може да погледне лицето на Бога на вселената и да Го нарече „Татко мой!“ Нито една друга връзка в света не може да се сравни с връзката между вярващия и Бога. Освен това вярващият става член на световното Божие семейство. Сега всички истински християни са братя и сестри в Христос. Те са солта на земята и радостта да се наслаждаваш на тяхното общение е една от най-големите привилегии в живота.

15. Вярващият получава осиновение като Божий син (Гал. 4:4–7). Той е не само дете в Божието семейство, но и пораснал син. Той вече не е роб, а пълноправен син с всички привилегии и отговорности на възрастен член на семейството. Благодатта би могла да не направи всичко това: тя би могла просто да освободи хората от ада. „Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта“ (Рим. 5:20).

16. Бог обича вярващия така, както обича Христос. Ние едва ли бихме се осмелили да кажем това, ако не беше заявено съвсем недвусмислено в Библията. Прекалено велико е, за да бъде вярно. Но наистина е казано в първосвещеническата молитва на нашия Господ Иисус:

„…и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен“ (Йоан 17:23б).

Толкова скъп, толкова скъп съм на Бога, че по-голяма любов не може да има към мен: любовта, с която Синът бе възлюбен от Бога, с тази съща любов Той възлюби и мен!

А ние бихме могли да добавим: „Такава една любов надвишава всякакво познание.“

17. Божието дете получава вечен живот (Йоан 5:24). Вечният живот е животът на Господ Иисус. Той не е нещо, което християнинът получава, когато умре. Вечният живот става негово притежание в момента, в който той повярва в Христос, и никога не свършва. Той е по-ценен и от най-скъпоценния рубин, от всичко, което сърцето ни би могло да пожелае.

18. Светията е наследник на Бога и сънаследник с Иисус Христос (Рим. 8:17). Бог ще сподели всички Свои притежания със Своите Си. Това наистина ни изглежда невероятно и въпреки това е вярно. Затова и най-скромният вярващ може да каже с пълно основание: „Всичко е мое и аз съм Христов, а Христос — Божи.“ Прочете текста в 1 Кор. 3:22, 23. Дори и човек да даде всички притежания на своя дом, за да получи това благословение, пак те биха били нищожно малки в сравнение с него.

19. Вярващият има достъп до Бога в молитва (Еф. 2:18). Във всеки един момент — било то през нощта, или през деня — вярващият може да бъде приет от суверенния Владетел на цялата вселена. Хората от този свят смятат за голяма привилегия да бъдат приети от царя или президента на страната веднъж в живота си, а колко по-голяма от нея е привилегията на Божиите деца да бъдат приети от Бога, когато си поискат!

20. Вярващият става обект на непрестанната грижа на Господа, Който действа като негов Застъпник и Първосвещеник (1 Йоан. 2:1; Евр. 10:21, 22). Колко е прекрасно да знаем, че Христос непрекъснато се застъпва в небето за Своя народ, като смълчава обвинителя, посочва заслугите на Собственото Си примирително дело и дава благодат на Своите хора винаги, когато имат нужда от нея!

21. Християнинът е Божи свещеник (1 Петр. 2:5, 9). Той има привилегията да принася духовни жертви — своята личност, своето хваление и своите притежания. И освен това той получава неизразимата привилегия да показва превъзходствата на Онзи, Който го е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина.

22. Божието дете е небесен гражданин (Фил. 3:20). Ако хората на земята се гордеят с националната си принадлежност, колко повече може да се хвали християнинът, че неговата родина е небето и че тук той сега е Царски посланик! (2 Кор. 5:20).

23. Вярващият ще бъде прославен заедно с Христос. Може би това е най-удивителното от всички благословения. Всяко Божие дете ще бъде с Христос и като Христос завинаги.

Славата, която Бог даде на Господ Иисус като награда за Неговото велико изкупително дело — тази слава Христос разделя със Своите хора (Йоан 17:22). Тази истина е толкова чудесна, че няма думи, които да я изразят! Но има хора, които да се поклонят заради нея на Бога!

24. Един ден християнинът ще бъде изявен като Божие дете (1 Йоан. 3:2). Сега светът не го разбира и не може да го оцени. Светът не знае кой е той наистина. Но когато Христос се върне в сила и голяма слава, заедно с Него ще се върнат и Неговите хора. Тогава вселената с удивление ще види, че християните, на които тя преди това е гледала с такова презрение, са истински Божии синове.

Това са само някои от безценните богатства, които Бог е приготвил за ония, които Го любят. През цялата вечност Той ще разкрива на Своите хора изобилните богатства на Своята благодат чрез добрината Си към тях в Христос Иисус (Еф. 2:7). Представете си само! Самият Бог се нуждае от цялата вечност, за да разкрие богатствата, които е приготвил за Своите деца.

Но преди да дойде този момент, нека кажем заедно с апостол Павел: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Еф. 1:3).