Здравко Ненов
Непознатият бог (2)

Среща с древността

И така, оказахме се на принудителна екскурзия в Атина и се впуснахме поне да гледаме забележителности. Разгледахме археологическия музей, Акропола, стигнахме до Ареопага. В Атина отвсякъде лъха на древност. Но Ареопагът е нещо особено близко за един християнин — каквито бяхме ние. Това е един хълм, който носи името си от древногръцкия бог на войната Арес. Там е заседавал висшият съвет или съд на Атина, който е бил наречен със същото име — ареопаг. Пред този съд е бил доведен апостол Павел, за да обясни какво е това ново учение, което проповядвал по площадите и пазарите на Атина. Всъщност не е ясно дали по времето на апостол Павел ареопагът е заседавал все още на този хълм, или вече е имал друго седалище. Но това няма чак такова значение. Речта на Павел пред ареопага е едно от най-блестящите обяснения на християнството. Днес тя е гравирана на бронзова плоча, закрепена на скалата на Ареопага.

Както бяхме закъсали в Атина и не знаехме какво ще се случи с нас от понеделник нататък, имахме остра нужда от Божията помощ, подкрепа и утеха. И напомнянето за речта на апостол Павел ни дойде тъкмо навреме. Бих искал да споделя с теб, драги читателю, тези вдъхновяващи думи и размислите, на които те ни наведоха.

Ето, като начало, цялата история:

Докато Павел чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли. И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там. После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: „Какво иска да каже този празнословец?“ — а други: „Вижда се, че е проповедник на чужди богове.“ — защото благовестваше за Иисус и възкресението.

И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.“

А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза:

„Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: «На непознатия Бог.» Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам — Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. Той е направил от един човек всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: «Защото дори Негов род сме.» И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък — на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: „Пак ще те слушаме за това.“ И така, Павел си отиде от тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на има Дамар, и други с тях.

(Библия, книга Деяния на светите апостоли, глава 17, стихове 16–34)

И така, Павел бил възмутен от това, което видял по улиците на Атина. Тогава храмовете, жертвениците, статуите не били исторически паметници, останки от древна култура, на които да се дивят туристите. Те били съвсем действащи места за поклонение. Гърците си имали отделен бог за всяка област от живота — един отговарял за търговията, друг — за морето, трети — за лозята, четвърти — за любовта и т.н. Отношенията между тези богове били доста сложни и твърде подобни на тези в човешкия свят. Ние днес сме склонни да се подсмихваме на гръцката митология с нейните безкрайни вражди, любовни истории, ревности, измами и прочее безобразия. Мислим си, че ние сме цивилизовани хора от 21-ви век и нямаме нищо общо с това.

Апостол Павел започнал речта си, като казал на атиняните, че те очевидно са много „набожни“. Градът бил пълен с предмети, на които те се кланяли. В днешно време много рядко мога да срещна човек, който би казал за себе си, че е „безбожен“. Всеки все в нещо си вярва. Някой казва, че е православен християнин, понеже е българин. Боядисва яйца за Великден, пече агне за Гергьовден и риба за Никулден. Е, чак на черква не ходи редовно, ама понякога палне по някоя свещица за здраве. Друг вярва в Аллах. За него има други празници и други правила. Веднъж попитах един мохамеданин дали пие алкохол. Той каза, че Аллах забранява всичко, което е от плода на лозата, затова в техния край не се пие вино и гроздова, а само мастика. Питах го яде ли свинско, а той ми отговори: „Че какво друго да ям?“ Трети пък вярва в себе си. Смята, че може със собствени сили да се справи с всяка ситуация — и в този живот, че и в отвъдния. Завидна набожност… Четвърти вярва в извънземни. Веднъж едно момиче ми каза, че извънземните са ни създали като някакъв техен експеримент. На въпроса откъде има тази информация, тя отговори: „Ами, от интернет.“ Попитах я как преценява дали нещо, което чете или чува, е истина. Тя каза, че се вслушва във вътрешния си глас и има чувство кое е вярно. Това ми се стори като да подбираш само картофките от гювеча. Но нейсе. Всъщност всички форми на набожност, които изброихме дотук, приличат на това — ровичкаш из гювеча и грижливо си подбираш нещо, което на теб ти харесва. Казваш обаче, че ядеш гювеч.

А има и хора, които не биха използвали думата „вяра“, но така усърдно служат на някакви свои убеждения, че това си е истинска набожност. Например кланят се на здравето си. Пият хранителни добавки с шепи, четат всякаква литература за здравословен начин на живот и изпробват всички нови достижения на науката. С тях трудно може да се говори за нещо друго. Всъщност почти всички хора, които попитате, ще ви кажат, че здравето е най-важното. За други професията, да оставят нещо след себе си, е най-важното нещо в живота. За трети най-важното са парите. За четвърти — децата им. За пети — домашният им любимец, за когото са готови да направят повече разходи и да положат повече грижи отколкото за себе си или за друг човек.

Списъкът може да продължава още дълго. Има много неща, на които ние служим, неща, които са издигнати на пиедестал в живота ни. Ние сме ги материализирали, имаме ясна представа как трябва да изглеждат. По цял ден ги лъскаме и четкаме. Те растат вътре в сърцето и в ума ни и заемат цялата ни личност. Определят ценностната ни система, начина, по който изразходваме времето, силите, средствата, вниманието си. За тях сме готови да правим жертви. Никога не ги поставяме под съмнение. Те упражняват огромна власт над нас. И нашето общество, като тогавашното, е пълно с богове.