Здравко Ненов
Непознатият бог (8)

Род и родина

По-нататък речта му продължава много интересно. След като е казал на атиняните, че Бог няма нужда хората да Му служат, той продължава с това, което Бог всъщност иска от тях.

Той е направил от един човек всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“

Всички хора са някак еднакви. Народи с различен цвят на кожата, с различна степен на развитие, бедни, богати, примитивни, напреднали — всички са едни и същи в дълбоката си същност. Разликите между тях са много повърхностни, външни. Всички сме роднини, всички сме „от една кръв“. В Сърбия например, когато хората разберат, че си българин, веднага започват да ти казват „брате“. Ще ми се и ние да говорехме така на сърбите, пък защо не и на останалите си съседи — гърци, турци, румънци, македонци… Апостолът казва, че Господ предварително е определил на народите „времената и границите на техните заселища“. Значи не войните, не благоволението на световните политически сили, не някакви исторически случайности определят възхода и падението на дадена нация, а Бог се разпорежда със съдбините на народите. И как се разпорежда? Бог „е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас“. Значи основната цел, с която Бог е заселил народите на определените им места, е да Го познаят, да Го намерят. За тази цел Той е създал условия на всеки народ. Предпоставките са различни, но за всички е възможно да познаят Бога. Той не е далеч от никой народ и от никой човек. Ние, българите, сме имали повече от 1300 години на едно изключително добро място на тази планета — с прекрасна природа, с умерен климат с четири сезона, без никакви крайни природни бедствия, без страшни отровни животни, без никакви съществени напасти. Дали сме „напипали и намерили“ Бога?

Но това важи не само за народите, а и за всеки отделен човек. Тъкмо в този момент, когато ходехме из Атина в очакване да разберем какво ще се случи с нас, тези думи ми прозвучаха много странно и същевременно страшно. Засегнаха ме право в сърцето. Както вече ви казах, ние бяхме емигранти. Но и документите, на които пишеше, че сме „без държава“, ни бяха откраднати. Нямахме буквално нищо — нито документи за самоличност, нито шофьорска книжка, нищо. Бяхме като осиротели, макар да бяхме цялото семейство заедно. Какво ли щяха да ни кажат в австрийското консулство? Ако кажеха, че не могат да направят нищо за нас, тогава накъде? Да останем в Гърция без познати, без работа, без нищо и да търсим отново убежище? Или обратно в България? В колата слушахме радио София, което основно съобщаваше как се прибира реколтата от жито и какво е направил Тодор Живков. Въпреки носталгията България всяваше в душите ни ужас. Това беше една страшна родина, където и мен, и жена ми ни очакваше по три години затвор — защото си бяхме позволили да я напуснем. А трите ни деца ги очакваше меко казано нерадостно бъдеще. За двете години в Австрия все пак бяхме изградили някакво съществуване. Аз имах работа, имахме къде да живеем, имахме вече някакви приятели и познати. Изведнъж тези думи, че Бог е определил на хората времето и мястото за живеене, за да Го търсят и напипат, оживяха и станаха много близки и реални за мен. Обърнахме се към Него с гореща молитва да ни помогне и да ни върне в страната, в която бяхме намерили убежище. Хванахме се за думите „дори Негов род сме“. Отново и отново викахме към Него и казвахме: „Щом сме Твой род и Ти си наш Баща, молим Те някак си да се погрижиш за нас!“

„Човек без родина е като дърво без корен“ — гласи народната мъдрост. Да си „без държава“ е страшно, но да изгубиш рода, от който произхождаш, е още по-страшно. Представете си колко безнадеждно и безотговорно е било положението на атиняните, които са слушали апостол Павел, а защо не и на днешните атиняни, пък и не само атиняни. Те правят собствени богове, идоли, икони, създават си някакви собствени родове, измислят си извънземни, от които произхождал животът на Земята. А родът, от който действително произхождат, родът на Твореца на Вселената, е забравен. Моля се, драги читателю, да не става нужда да изпадаш в такова отчаяно положение, в каквото бяхме ние, за да потърсиш Родоначалника на своя род и да поискаш да го намериш. Измислените богове и собствените ценности обикновено не помагат във време на беда. Апостол Павел казва на атиняните, че „тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък — на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.“ Ние не служим на някаква измислена от самите нас идея. Бог е обективен и познаваем. Той активно действа и може да се разкрие на онзи, който Го търси.