Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Конвертиране от ePub и корекция
logixoul(2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Здравко Ненов

Заглавие: Непознатият Бог

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: българска

Художник: Издателство "Верен"

ISBN: 978-619-7015-01-0; 978-619-7015-24-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10499

История

  1. —Добавяне

Кой е шефът?

Нека сега да се върнем на речта на апостол Павел пред атиняните. Дотук видяхме, че той започва да им говори за „непознатия Бог“ — този, когото те почитали за всеки случай, но вероятно считали за подобен на останалите им богове. Като начало Павел им казва, че този Бог „е направил света и всичко, което е в него“. По-нататък обаче той им казва нещо изключително важно, от което, ако наистина е така, мен направо ме побиват тръпки. Той казва, че този Бог е „Господ на небето и на земята“. Господ означава господар, властелин, който владее над всичко. Това означава, че няма нито едно ъгълче от Вселената или от цялото Му творение, което да няма съответната цел и да няма отношение към Неговата воля. Той определя правилата и Той има право да изисква подчинение. Значи, ако не знаем правилата или пък решим да не се съобразяваме с тях, можем да си имаме големи неприятности.

Това ми напомня за една скорошна случка. Беше тиха, приказна снежна вечер в Троянския Балкан. Само вятърът тихо шумолеше от време на време, но общо взето цареше поразителна тишина. С жена ми си четяхме кротко и се наслаждавахме на спокойствието. Неусетно започнах да се заслушвам в някакъв крайно необичаен шум. Отначало не бях сигурен, но после и жена ми наостри уши. Спогледахме се и направо не можехме да повярваме на ушите си. Отнякъде се разнасяше тихичко хъркане. Нямаше съмнение. Явно не бяхме сами. Някъде в нашата къща някой блажено си спинкаше. Тръгнахме да се ослушваме из къщата и накрая установих, че похъркването идва от комина. Широкият кюнец на печката влизаше в една ниска розетка, а по-нависоко имаше друга, затворена с капак. Леко отворих капака и там, на една приятно затоплена от пушека площадка спеше едно същество. Няма да ви казвам какво точно беше, за да не възбудя у вас неочаквана агресия. Явно розетката действаше като усилвател на тихото му хъркане. Е, това не беше толкова страшно. Нека си спинка, каза жена ми. Да слушаш тихичко похъркване дори е приятно.

Не след дълго обаче съществото си намери компания. И заедно със събратята си започна да съсипва изолацията на тавана ни. Тогава вече предприех военни действия. Къщата си беше моя и аз определях правилата в нея. Аз си бях направил изолацията, и то с доста усилия. Не можех да допусна да се ширят на моя територия, като че ли мен изобщо ме няма. Може би съществото не знаеше, че аз съм стопанинът и аз решавам какво е редно и какво не е. По-скоро мисля, че усещаше присъствието ми, но не желаеше да се съобразява с мен. Беше си намерило топличък таван, изолиран със стиропор, и смяташе, че това е идеалното място да си изкопае дупка, в която да си отгледа потомството. Ако поне малко приличаше на мен, ако можеше да ме разбере, може би щяхме да решим проблема по мирен начин. Ние, от наша страна, дори се опитахме. Хванахме съществото — то беше пухкаво и доста симпатично на вид — и го пуснахме на една ливада по-далеч от къщата. Но мислите ли, че каза „благодаря“ и уважи моята воля като стопанин на къщата? Нищо подобно, събра си компанията и всички заедно продължиха да безобразничат с пълна сила. Втория път, когато го хванах, вече не го пуснах. За жалост, въвеждането на ред струваше живота на няколко от тези същества. Много съжалявам, но това е положението.

Та, това е, което исках да ви кажа. Ако Бог е Господар на този свят и определя правилата, а ние нехаем и не се съобразяваме с тях, ще имаме проблеми. Ние живеем на Негова територия, в Неговия дом, а не Той — в нашия. Това казва и апостол Павел на атиняните: „Тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо…“ Ние винаги сме изправени пред опасността да затворим Бога в нашите скромни представи и да го направим такъв, какъвто ние бихме искали да бъде. В Атина е имало много храмове, някои от тях стоят и до днес. Много е приятно да си направиш храм за своя бог и да знаеш, че той си стои вътре, а ти можеш да отиваш там, когато на тебе ти е удобно. Можеш да си живееш спокойно, както си искаш, според собствените си ценности и предпочитания, а Бог е затворен в някаква кутийка, която отваряш само когато имаш нужда от нещо, когато ти стане самотно или когато искаш да се покажеш колко си набожен. Но представи си, че съществува един Бог, който е навсякъде, който те вижда по всяко време, който знае всяко твое действие, от когото не можеш да се скриеш дори в клозета при заключена врата. На едно място в Библията се казва, че „ние сме голи и разкрити пред Този, пред когото ще отговаряме“.