Здравко Ненов
Непознатият бог (12)

Е, какво да направя аз?

Добре де, ще кажеш, драги читателю, но какво е моето участие във всичко това? Твоето участие е решаващо. Ето как са реагирали слушателите на апостол Павел:

„А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: «Пак ще те слушаме за това.» И така, Павел си отиде от тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на има Дамар, и други с тях.“

Някои хора направо отхвърлят историята за Иисус Христос като някакви религиозни глупости. Те заемат позицията на горд всезнайко и обявяват, че за просветени съвременни хора християнството е твърде елементарно. Любими техни фрази са, че „никой не се е върнал от оня свят да каже какво е“ или пък „никой не може да претендира, че знае абсолютната истина“. Това е много опасно. Дори човек да си затвори очите, няма да премахне реалната действителност. Това е тактиката на щрауса и тя винаги води до провал. Пилат се е опитал да се изолира от цялата тази история. Той нито е мразел Христос, нито Го е обичал. Въобще не е имал към Него никакво отношение и не е искал да се занимава с Него. В крайна сметка обаче той се оказва човекът, който Го е изпратил на кръста. Моля те, драги читателю, не заставай в този отбор. Дори да не мразиш Бога, а просто да не искаш да се занимаваш с Него, един ден ще се окажеш Негов враг. И тогава нямаш шанс.

Втората група хора са казали на апостол Павел, че и друг път ще го слушат по този въпрос. Често пъти хората просто отлагат. Всичко хубаво и добро, ама сега нямаме време за такива неща. Във фирмата ни натискат, жената и децата си искат своето, трябва да се ремонтира апартаментът, да се прекопае лозето, да се засадят картофите, да се свари ракията, да се гледат мачовете — всичко това не чака. Не го ли свършиш днес, минава му времето. А Господ може да почака, някой ден ще помислим и за Него. В краен случай, като се озовем пред Него, все някак си ще се оправим, не сме били пък чак толкова лоши хора. Няма да се оправиш някак си. За едно приятелство са нужни двама. Ако не кажеш на Иисус своето ясно и категорично „да“, един ден ще бъдеш сред онези, на които Той ще каже: „Не ви познавам.“ И не знаеш кога ще настъпи този ден. Отлагането често се оказва фатално.

Сред слушателите на апостол Павел е имало и такива, които са се присъединили към него и са повярвали. Те са си направили труда да размислят върху думите му и да проверят сами дали те са истина. Разбрали са, че техният празен пиедестал на „непознатия бог“ всъщност не е празен. На него е величественият Творец, който е създал света, който не се вижда, но владее над целия космос. Той е любов и иска да ни приобщи към Своето семейство, да ни даде вечен живот в радост и щастие — без скръб, без зло, без смърт. За да изкупи нашите грехове, Той е пожертвал собствения Си живот и сега иска от нас да се покаем, да Го помолим за прошка и да повярваме в Него. Покаянието не изисква от нас някакви усилия. Изисква обаче да се откажем от собствената си гордост и да приемем, че ни се оказва незаслужена милост. За много хора това е страшно трудно. Но ако си дадем сметка с кого наистина си имаме работа, е лесно. Пред всемогъщия Господар на вселената, който Сам се е смирил дотам, че да стане човек, да понесе ужасни унижения и смърт на кръст заради нас, няма място за нашата жалка човешка гордост. Вместо нея Бог ти дава мир, радост и свобода, дава ти сигурност и спокойствие за бъдещето, утеха и помощ в настоящето. Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Бог не ограбва живота ни на тази земя, не ни подчинява на някакво религиозно робство, а напротив — дава ни силата да живеем като свободни и щастливи хора, независимо от външните обстоятелства. Но това, драги читателю, най-добре се разбира от личен опит…

Казано съвсем накратко, „непознатият Бог“ може да бъде познат. И познанството с Него, меко казано, си заслужава.