Здравко Ненов
Непознатият бог (11)

Възкресение

След като е бил разпънат на кръст, Иисус е бил положен в гробница, изсечена в скалата. Преди това е бил обвит с платно, обилно напоено с течни и прахообразни ароматни вещества. Входът на гробницата е бил затиснат с огромен камък. Интересно, самите юдейски водачи изглежда са взели доста на сериозно думите на Иисус, че ще възкръсне на третия ден след смъртта Си. Едва ли са Му вярвали наистина, иначе нямаше да Го разпънат. Но все пак предполагали, че може пък учениците Му да откраднат трупа и после да кажат, че е възкръснал. Затова организирали охрана на гробницата — издействали от римския управител да постави войници да я пазят и дори да запечата камъка на входа със собствения си печат. Но рано сутринта на третия ден станало нещо много странно и явно много величествено. До нас не е достигнало точно описание на това събитие, но знаем какви последици е имало. Първо, коравите и добре обучени римски войници направо припаднали от ужас. Камъкът, който тежал около два тона, бил отместен от входа на гробницата, а тя била празна. Явил се един странен човек в светещи бели дрехи и казал, че Христос е възкръснал и няма смисъл да Го търсят в гроба. Това послание било отправено не към римските войници, а към няколко жени от последователките на Иисус, които отишли рано сутринта на гроба да довършат погребалните ритуали. Те също се уплашили и се втурнали да кажат на останалите.

Самите ученици на Иисус били уплашени до смърт и стояли заключени в една къща. Те явно ни най-малко не очаквали Той да възкръсне, макар че ги бил предупредил за това няколко пъти. Когато жените дошли от гроба и им разказали какво са видели там, те не им повярвали особено. Двама от учениците изтичали да проверят какво е положението и наистина намерили гроба празен. Интересно, там все още стояли погребалните савани — нещо като гипсова обвивка, която се образувала от платното и ароматните вещества. Този пашкул си бил на мястото, непокътнат, точно както бил положен трупът на Иисус. Само тялото било загадъчно изчезнало от него. Те се върнали и продължавали да се чудят какво става. Тогава самият Иисус се явил сред тях напълно жив. После продължил да се среща с различни хора, докато лека-полека всичките Му ученици се убедили, че наистина е възкръснал. Самите те били много склонни да кажат: „А, врели-некипели!“ — както много наши съвременници казват, понеже са интелигентни и модерни хора, които вярват не в Бог, а в науката и знаят, че „такива работи не се случват“. Е, хората преди 2000 години също доста добре са знаели, че такива работи не се случват. Те са повярвали, че Иисус е възкръснал, понеже многократно са Го видели, и то най-различни хора. Веднъж са Го видели дори повече от 500 души наведнъж. След като ги убедил в това, че е жив, Иисус се възнесъл на небето пред очите на голямо множество свидетели.

Това довело до невероятна промяна у тези хора. След смъртта на Христос те се разбягали и изпокрили. Още преди това дори Петър, най-верният и смелият Му ученик, не посмял да си признае, че изобщо Го е познавал. А сега изведнъж излезли по улиците и площадите на Ерусалим и започнали безстрашно да проповядват, че Той е възкръснал. Говорели това дори в храма, в сърцето на религиозната власт, която разпънала Христос! И хиляди хора им повярвали. Още на десетия ден след като Той се възнесъл на небето, на празника, наречен Петдесетница, повярвали 3000 души наведнъж. Няколко дни по-късно — още 5000. Така се образувала ранната църква, т. е. общността от вярващи в Иисус Христос. Тогава те още не се наричали християни, това име дошло по-късно. Но тази църква възникнала тъкмо в Ерусалим, където били всички свидетели на събитията. Ако имаше някаква измама, някаква измислица на учениците на Христос, тя точно там щеше да бъде най-лесно разобличена.

Всъщност никой не е имал интерес да измисля тази история. Юдейските водачи, разбира се, най-горещо са искали това да не е вярно. Ако имали и най-малката възможност да оборят версията за Възкресението, щели да го направят със сигурност. Римската власт също никак не се радвала, че в Юдея възниква мощно ново религиозно движение. Тази провинция и без това била размирна и създавала непрекъснати проблеми. Сега евреите започвали да се карат помежду си за някакъв си техен проповедник, който бил убит, а някои от тях твърдели, че е жив! Ако можели да ликвидират този източник на неприятности, римските власти несъмнено щели да го направят. А самите последователи на Христос били най-потърпевшите от цялата работа. Те били преследвани, затваряни, бити, прогонвани от домовете им, имуществото им било конфискувано, някои от тях били убити. А апостолите, които свидетелствали, че Христос е възкръснал, до един загинали мъченически. Но никакви гонения и опасности не можели да ги възпрат да проповядват тази радостна новина. Хората не умират за нещо, което знаят, че е лъжа. А учениците на Христос имали огромната смелост да разпространят християнството по целия свят, защото добре знаели, че Той е възкръснал наистина. Всички умрели като мъченици, но не се отказали от истината за Възкресението.

И ключът към тази невероятна промяна се крие в думите, които Иисус им казва, когато се явява сред тях: „Мир вам.“ Възкресението наистина носи мир, който не може да се постигне с нищо друго. Христос е показал, че владее над живота. Той е развързал връзките на смъртта и е отнел неумолимата й сила. Самият Той живее вечно и е обещал да даде същия вечен живот на всеки, който повярва в Него.

Както казва апостол Павел пред ареопага в Атина, чрез Възкресението Бог е дал на всички сигурното свидетелство, че един ден ще съди света и Съдията ще бъде Иисус Христос.