Юджийн Джейк
Безсрочен договор (9)

9

Бяха на късна вечеря за двама на покрива на небостъргача, в който се намираше апартамента му, след което отидоха на дискотека. Джейсън бе решил да я умилостиви по този начин, защото знаеше колко много обича да танцува. За съжаление, Ема се обади на Джини и тя се появи там. Двете бяха на дансинга или се веселяха на бара, сякаш него го нямаше. Облечена в къса и секси тъмно червена рокля впита по нея, Ема приличаше на ягодка, която всеки мъж би схрускал с удоволствие. Презрамките й бяха доста встрани и деколтето така повдигаше гърдите й, че роклята създаваше впечатлението, че ще прелеят. Джини не изглеждаше по-различно и с тези рокли, двете бяха впечатляваща гледка. Едната руса със зелени очи, а другата брюнетка по природа с тъмно кафяви очи. Бяха млади, красиви и желани от всички.

— Джини — надвика музиката Джейсън — къде е приятелят ти?

— Липсва — каза тя и се засмя.

— Как така липсва? Обади му се да дойде — каза с надеждата поне нейният да успее да ги обуздае. Тези двете пиеха като за последно.

— По принцип липсва — каза тя и се засмя, с което му намигна. — Няма такъв.

Джейсън съкрушено отпусна глава на ръката си.

Късно вечерта, след като изпиха по няколко уискита и към тях се приближи шумна компания познати на Джени, Ема най-накрая седна на столчето до него.

— Как сте, г-н Монтгомъри? — попита го и се изсмя.

— Трезвен, за разлика от теб — каза бавно, докато я оглеждаше.

— Колко жалко, че така харесваният г-н Монтгомъри е сам и трезвен — изграчи тя хапливо.

— Ако се бе огледала поне веднъж, щеше да видиш поканата в женските погледи наоколо — каза й той на ухо, а дъхът му я погъделичка и накара тялото й да потръпне.

— Жалко, че не си се възползвал от тях — каза тя весело отново.

В това време към тях се приближи блондинка.

— Здравей, Джес, как си? Как я караш? — попита с палав поглед.

— Добре, Барбара — каза Джейсън и я огледа. — Сама ли си?

— Не, но мога веднага да се освободя, Джес — каза и му отправи съблазнителен поглед.

Той отвори уста да отговори, но в това време видя Ема, която бе слязла от столчето си и се отправи към компанията на Джини. Проследи я с поглед и замръзна в стола си, когато млад пич с външността на стриптийзьор се залепи за нея в буквалния и преносния смисъл. Видя, как се прилепи в тялото й и се пресегна, уж да си вземе питие от бармана.

Джейсън откачи. Скулите му се стегнаха и очите му станаха ледени.

— Разкарай се, Барб — каза през зъби и се отправи към натегача на крачка от него.

С лакът го избута и се опря на бара, като обгърна кръста й с ръка.

— Хеееей — каза мъжът недоволно.

— Разкарай се пич, заета е — каза Джейсън и ръката му мина по бедрото й нагоре и стигна до кръста.

— Какво, по дяв… — каза Ема и се обърна рязко, като избута ръката му.

— Стой мирна, ако не искаш да го пречукам — изсъска Джейсън в ухото й.

— Но, какво става? — попита тя учудено.

— Нищо, бонбонче, допий си поредното уиски, аз ще се оправя с него, освен ако сама не си го поканила при теб — каза хапливо и я изгледа ядосано.

— Кой да съм поканила, Джес? — попита тя недоумяващо.

— Той се натиска в теб — каза съскайки.

— Но, Джес, тук всеки се натиска в някого, как иначе ще успее да си вземе питие?

Той я погледна недоумяващо, но нито си свали ръката, нито се отдели от нея. Малко след това си тръгнаха. За Ема бе немислимо да продължи да се весели при допира на тялото му в нейното. Набързо поиска да си отиват и броени минути след това таксито ги откара до дома му. Той мълчеше през цялото време, докато минаха през партера на сградата.

В асансьора към жилището му той рязко я завъртя и я прилепи с лице в огледалото на стената. Притисна се плътно в нея, за да усети възбудата му, а дъхът му я опари по врата.

— Знаеш ли, бонбонче — прошепна в ухото й — мога да направя всичко с теб. Хвана края полата и я набра на кръста й. Ръката му бавно помилва дупето й и спря на ръба на бикините — и ти няма да кажеш или направиш нищо, нали, сладко бонбонче? — попита в ухото й, което накара всичките мисли да се изпарят от главата й. Опита се да го отблъсне от себе си, но нежната ръка я притискаше в огледалото и остатъците от червилото й се размазаха по повърхността му. Той я притискаше в стената, ръката шареше по тялото й, а дъхът му, излизащ на пресекулки накара един стон да излезе от гърлото й. Или принудителната поза, в която се намираше? — Точно така, бонбонче, искам те да стенеш за мен — прошепна и при плътното му прилепване, члена му се притисна в нея.

Асансьорът спря и вратите се отвориха. Той я обърна рязко към себе си и с едно движение я вдигна нагоре и я понесе към апартамента. Ръцете й обвиха врата му, за да не се свлече надолу, а краката й се кръстосаха зад него. Джейсън отключи и светна осветлението. Опря я в стената и устните му се впиха в нейните.

— Обещавам ти, бонбонче, ще дойде момента, в който ще тръпнеш в очакване да довърша започнатото тази нощ — каза и я свали да стъпи на пода. — Сега, лека нощ, миличка, — след което се чу тръшването на врата му, а след минута и душа в спалнята му.

Трепереща Ема влезе в спалнята си и опря гръб на вратата.

— Господи, до кога ще продължава това? — попита на глас вперила поглед в тавана сякаш очакваше отговор от Всевишния.

Рано на следващата сутрин Джейсън стана и пусна кафе машината. Ослуша се, но от спалнята й не се чуваше и звук. „Спи още“ каза си с усмивка. Тъкмо седна с чаша кафе на бара, когато входната врата се отвори и Ема с клин и тесен къс потник влезе задъхана. Изцяло в черен спортен екип и бели маратонки, а от ушите й висяха кабелите на телефонни слушалки.

— Ооо, станал си вече — каза и отиде до хладилника. Извади малка бутилка с минерална вода и отпи глътка като го огледа през това време. Бежов панталон и черна вталена риза. Ммм, не беше зле. — Време беше — добави иронично.

Мъжът я гледаше и не можеше да отлепи поглед от нея, беше потна и лъскава, а клинът не оставяше място на фантазията. Косата бе хваната на висока опашка, а на челото й имаше бяла лента.

— Отивам да си взема душ — тя се запъти към спалнята си.

След пет минути се върна обгърната от пухкава розова хавлия, която я обвиваше от гърдите до средата на бедрата, а друга такава като тюрбан покриваше главата й. Пусна уредбата и увеличи звука. Помещението се изпълни с диско музика. В такт с музиката на Pitbull си пусна кафе от машината и си направи фреш от портокал.

Джейсън следеше ставащото около него с изумление. Танцуващото по хавлия момиче накара кръвта му не да ври, а направо да закипи.

— Жалко, че си тук, в противен случай щях да я сваля — каза и погледна към хавлията.

— Не се притеснявай, все едно ме няма — каза вдървено от столчето пред бара. Представи си я гола и танцуваща и забрави за света около него.

— Няма ли да вдигнеш? — попита тя.

— Кое? — попита вдървено.

— Телефона, няма ли да го вдигнеш? — попита тя отново.

Едва тогава мъжът погледна към апарата пред себе си, който звънеше. Ема стана от стола и отиде в спалнята си. Върна се с прасковен на цвят копринен гащеризон от къси панталонки и потник и седна на плота срещу него. Сложи си масивен златист колан на кръста, а косата си направи на небрежен кок. Само секунда по-късно на лявата китка се появи златен часовник, а няколко такива гривни на дясната.

— Е, сладкишче, как си тази сутрин? Усещаш ли превъзходство над мен? — попита го и отиде отново в спалнята си.

Върна се след минути и докато пиеше кафето си се гримира. В това време пристигна и г-жа Андерсен, икономката. При появата й момичето събра нещата си и ги отнесе в спалнята.

— Добро утро, г-н Монтгомъри — каза жената неловко.

— Добро утро, Селин — каза той. — Приготвил съм костюмите за химическото.

— Веднага ще ги занеса, г-не — каза жената.

Ема се върна с бежови дамска чанта и обувки в ръка. Взе чашите си от кафето и сока и ги изми.

— Бонбонче, Селин ще почисти тук, не е необходимо ти да ги миеш — каза той.

— Няма нужда, мога и сама да си измия чашите и да си почистя спалнята и банята — каза Ема без дори да погледне жената.

— Г-це — каза жената притеснено.

— Тръгвам за салона, защото в противен случай ще закъснея — и си обу обувките. — И, Джес, тази игра се играе от двама, сладкишче — каза и с въздушна целувка към него напусна апартамента.

— Какво беше това, Селин? — попита Джейсън учудено.

— Г-ца Ема ми каза, че стаята си ще я почиства сама, не иска да пипам нищо нейно. Каза ми също така, да си отварям очите на четири да не би отново да изчезне нещо от дома Ви. Не беше хубаво това, което направихте, г-н Монтгомъри, — каза жената с укор в гласа — но пък знам колко нещастен бяхте, преди да се нанесе тук. Говорих с Ейдън портиера, въобще не разговаря с него. Каза ми, че го подминава все едно е призрак.

Джейсън с въздишка стана от стола си и каза:

— Всичко ще се оправи, Селин, не се притеснявай — а след минута се чу как затвори външната врата.

* * *

Бяха на благотворителен коктейл. Ема със сива сатенена и дълга, тясна рокля с гол гръб и кок банан, а бретонът й бе извит над лявото око. Устните й приличаха на сочни черешки, а на ушите й блестяха дълги сребристи обеци, в тон с кристалите по протежение на извивката на гърба и деколтето й. Беше с високи сандали с тънки каишки покрити със същите кристали като тези красящи роклята. Братята с черни смокинги и папийонки, като Джейсън бе с леко разрошена коса от почти непрестанното прекарване на ръцете през нея, а Брандън с вързана ниско на тила опашка с черна сатенена лента и пригладена назад коса.

Тя подаде чаша шампанско на Джейсън и вдигна тост към него. Повдигане на вежди и въпросителен поглед към нея, бе повече от достатъчен на момичето, за да обясни.

— Поводът е, че поне веднъж не се е появила някоя с едва удържано желание да ти се хвърли на врата — с ирония отбеляза брюнетката.

Брандън избухна в смях, а Джейсън я гледаше изумен. Обаче, само минути след забележката й, жена около петдесетте едва забележимо му кимна с глава и му отправи многозначителен поглед.

— Сега вече съм тотално сразена — каза Ема. — Ама ти въобще не си ги подбирал, дори и бабите са в списъка ти.

— Живот, какво да се прави — каза той и сви рамене като й отвърна с тост, а въпросната жена не бе удостоена дори с поглед.

— Мога ли да те поканя на един танц, сладкишче? — попита Брандън с усмивка.

— С най-голямо удоволствие, сърчице мое. Добре че си ти, какво ли бих правила сама тук, докато уж влюбеният ми приятел си уговаря поредната развратна нощ? — каза тя и дари мъжът с ослепителна усмивка, а ръката й нежно погали реверът му.

Студени сини очи проследиха действието.

— Скъпи — каза тя на Джейсън и му подаде чашата си с шампанско — би ли я подържал, ако обичаш? — и я бутна в ръката му, след което уви ръка около кръста на високия мургав мъж. Той я прегърна и двамата се отправиха към дансинга като Брандън даде знак на диджея и той пусна блус.

Джейсън остана шокиран след това, което видя, а челюстта му започна да се движи много ритмично, сигурен знак, че е бесен. Проследи с поглед двойката и остана загледан след тях.

— Какво стана, миличък? Дамата предпочете другият пред теб? — попита червенокоса хубавица зад него.

Той бавно се обърна и я изгледа преценяващо.

— Не точно, просто се опитва да достигне предела на търпението ми — каза той и отново я огледа бавно.

— А ти, мила, сама ли си тук? — попита я с провлачен глас.

— Не, с леля ми — каза тя бавно — но не бих отказала малко компания.

— Радвам се, захарче — каза той и подаде ръка към келнера, на чиято табла остави и двете чаши и взе нови. Подаде едната на момичето и вдигна тост с нея.

— Как се казваш? — попита я той, а очите му се спряха на дълбокото препълнено деколте.

— Ира — тя също го огледа — много си готин.

— Сериозно? Никой не ми е казвал подобно нещо досега — каза той бавно.

— Ти, сам ли си? — попита Ира.

— Да, защо? — попита той — Искаш ли да обядваме утре заедно?

— Разбира се, може и да закусим заедно — каза тя и го погледна изпод мигли.

Джейсън погледна бегло към дансинга и видя, че брат му и Ема се връщат след танца. Пое си въздух и замълча за миг, след което с периферното си зрение видя силуета на Ема до него.

— Съжалявам, но няма да мога. Имам ангажимент тази нощ. Ето, това е визитката ми, обади се и ще се уговорим за обяд. А след това… — каза и с интерес подробно огледа тялото й, — ще се разберем нещо, няма да скучаеш, можеш да се обзаложиш.

— Джес, пречим ли? — чу гласа на брат си зад гърба си.

— Въобще, Брандън, как може да си помислиш подобно нещо? — попита той и бавно се обърна назад към двамата.

— Ира, скъпа, да ти представя Брандън и Ема — каза той — Мисля, че разбрахте, това е Ира — каза Джейсън и отново огледа момичето.

— Ааа, какъв ангажимент имаш тази нощ? — попита тя отново.

— Трябва да изпратя госпожицата. Трябва да се уверя, че се е прибрала невредима и удобно се е настанила в студеното си легло — очите му пронизаха Ема. — Но, тъй като виждам, че си има компания, може и да променя плановете си до края на вечерта. Ти, до кога си тук, захарче? — попита момичето.

— Не знам, но няма да бързам да се прибирам — каза тя и върна погледа му.

— Бран, искаш ли да излезем малко на въздух? — попита Ема, защото й причерня пред очите.

— Не ти ли е добре тук, сладкишче? — попита кавалерът й.

— Малко е задушно — каза Ема и Брандън веднага я подхвана през кръста.

— Е, тя май си е намерила закрилник, може и да ти се размине изпращането — каза червенокосата до Джейсън.

Сините очи студено изгледаха двойката, но погледът му се задържа на ръката обвила кръста на Ема.

— Бран, почакате, ще дойдем и ние с вас. Тук наистина е задушно — каза Джейсън и с бърза крачка ги настигна. Ира притича след него и излезе и тя на терасата. Четиримата отново се оказаха заедно, на въздух и под хладния есенен ветрец. Зърната на Ема настръхнаха под тънкия плат и дантелата на сутиена, а погледите и на двамата мъже се заковаха в тях.

— Сладкишче, искаш ли да влезем вътре? — попита Брандън — Малко е хладно тук, да не се разболееш, мила? После как ще легна да спя спокойно?

— Ти и сега едва ли ще спиш спокойно, Бран — чу се гласа на Джейсън.

— Прав си, Джес, едва ли ще успея да мигна тази нощ — каза Брандън ухилен.

Ема се почувства глупаво, защото усещаше, че тя е в основата на двете разменени реплики.

— Да, Бран, благодаря ти, нека влезем вътре — каза Ема тихо.

— Хайде, мила — каза Брандън и я поведе за ръката.

Ема и Брандън отново отидоха на дансинга и само след минути Джейсън влезе и огледа залата. Сам…

— За ново завоевание ли се оглежда, Бран? — попита тя сломено.

— За теб, мила, — последва отговорът на Брандън — познавам брат си много добре, ако искаше да я чука досега да е свършил работата.

— Едва ли, Бран, нали чу, ще ме прибере и след това ще ходи да се задоволява. Но аз нямам нищо против да отиде и сега, в договора пише да живея с него, не да правя секс с него. Е, аз действително живея с него…

Брандън се изсмя нагло от дансинга и по този начин едновременно успокои Ема и даде знак на брат си, къде да ги търси. Джейсън не ги изпусна от поглед повече.

На Брандън му беше пределно ясно, че на момичето, с което танцуваше със сигурно не му бе толкова безразлично какво ще прави брат му по-късно през нощта.

— Знаеш ли Джес, можеш да не отлагаш до утре, още сега можете да тръгнете с мацката, Брандън ще се погрижи за мен — каза тя, когато застанаха до него след танца.

— Шанс — каза Джейсън цинично. — Няма подобна възможност, бонбонче. Ако някой ще се „погрижва“ за теб, то този някой, ще съм аз.

— Бран, мисля, че е време да се прибираш вече — каза Джейсън и го погледна студено. — Май нямаш избор, така като се замисля.

— Ема, добре ли си? — попита я мъжът игнорирайки забележката на брат си.

— Че защо да не е добре? — попита Джейсън учудено. — До преди малко висеше по вратовете на мъжете без проблеми, силно се съмнявам точно сега да й е прилошало.

— Да, Бран, добре съм — каза Ема и му кимна с глава. — Ще се прибираш ли? — попита го тихо.

— Не, мила, ще остана с теб до края. Не го слушай, няма как да се стресна от забележките му.

— Оставаш на своя отговорност, Брандън, и един добронамерен съвет — дръж си ръцете далеч от нея.

Джейсън бързо разкара появилата се отново Ира, а Брандън държеше ръцете си по-далеч от брюнетката. Накрая двамата се качиха в такси и се отправиха към апартамента на Джейсън.

Ема беше бясна. Гадното му копеленце, да си уговаря срещи пред нея… Стоеше седнал на дивана с разкрачени крака, с костюма и разхлабен възел. Тя бавно застана пред него и стъпи на дивана, между краката му. Мъжките ръце обгърнаха глезена й и бавно се плъзнаха по крака нагоре стигайки до коляното. Тя вдигна крак и заби токчето в слабините му.

— Ако още веднъж си позволиш в мое присъствие да си уговаряш среща с някоя курва, ще те кастрирам, разбра ли ме? — попита с присвити очи и заби леко токчето в потвърждение на казаното. — Прави каквото искаш, но когато ме няма!

Мъжът се вдърви на дивана, а тялото му се напрегна.

— Искаше влюбена и я получи. Така действат влюбените жени, сладкишче — просъска насреща му.

Мъжът не реагира по никакъв начин, само очите му я пронизваха. Тя свали крак и бързо влезе в спалнята, която заемаше и тресна вратата.

— Е, все пак не си безчувствена, скъпа — каза той доволно и се облегна на дивана, като едновременно с това разтри наранените части от тялото си преди малко.

Ема беше извън себе си от яд, едва дочака да се приберат, за да му каже какво мисли. В спалнята си ходеше като тигър в клетка, едва се побираше в кожата си, сърцето й щеше да се пръсне. Такова нещо се случваше за пръв път в живота й. Е, и тя имаше какво още да му покаже. Продължи да ходи из стаята, видя дамската си чанта на леглото и яростно я запрати към стената, съдържанието й се разсипа по пода и леглото, а погледа й се спря на кутията с цигари. С бърза крачка се запъти на там и извади една цигара, но запалката бе изчезнала безследно. Наведе се и погледна под леглото, но тясната рокля й пречеше и я изнервяше. С рязко движение разкопча ципа и я съблече. Остана само по бикини и високи обувки. Застана на колене и погледна под леглото. Най-накрая я видя и протегна ръка към нея.

— Не е необходимо по този начин да привличаш вниманието ми, бонбонче, — чу гласът му от вратата и замръзна от изненада. — Необходимо е само леко кимване с глава и ще се погрижа за теб, при това, обещавам, ще бъдеш първа в списъка ми. — Бе свалил сакото и вратовръзката си и сега стоеше само по риза на вратата.

Тя бавно се изправи, гордо стискайки запалката в ръка.

Подсвирване с уста бе единствената реакция на Джейсън, когато застана права до спалнята. Бавно запали цигарата си и издиша дима към него. Той я сравняваше с курвите си? Червена пелена падна пред очите й и тя стремително се запъти към бара с напитките. Отвори го и се наведе напред, при което мъжът се вдърви, а съзнанието му се развихри. Нарисува такива картини пред очите му, че той задъхано се опря на касата на вратата, а слабините го заболяха от желание. Дишаше трудно, сякаш бе спринтирал с километри.

А тя дори не осъзнаваше какво му причинява. Хвана една бутилка уиски и я извади, зад нея обаче, бутилката с Джак Даниелс бе по-пълна и тя извади нея, като се отказа от първоначалния си избор. Погледна я критично с наклонена настрани глава и си каза:

— Ще стигне — каза и отви капачката и отпи солидна глътка от течността. Обърна се бавно и го погледна с присвити очи. — Защо си тук? Нима не те очакват някъде? Убедена съм, че в не едно легло те очакват с разтворени обятия и крака. — Тръгна към спалнята си и тъкмо се разминаваше с него, когато той я завъртя рязко към себе си и я притисна към касата на вратата. Наведе се към нея и шумно вдиша аромата й.

— Предупреждавам те, кукло, — прошепна тихо до устните й — ако не искаш да те метна на леглото и да те отвинтя от чукане, престани да ме изкушаваш. Забрави голите разходки и може и да ти се размине. — Беше притисната във вратата, усещаше тялото му плътно до нейното и ясно усещаше възбудата му, а устата му беше само на милиметри от нейната, дъхът му пареше, устните й и краката й отмаляха от представата как усеща вкуса им. — А ако искаш да няма повече подобни случки, не скачай отново на врата на брат ми, защото ще си докарате беля и двамата. Достатъчно ясен ли съм? — тя го гледаше, но не виждаше нищо, очите й бяха премрежени от страст, а ума й отчиташе единствено натиска на тялото му в нейното. — Разбра ли ме? — попита тихо в устните й, след което я целуна толкова страстно, че в очите й избиха сълзи от внезапно появилото се желание, което я изгаряше цялата.

Той рязко се отдръпна от нея и прекара ръце през косата. Изпсува цветисто и грабна сакото си, след което входната врата се затвори с трясък след него.

Ема бавно се свлече на пода до вратата. След няколко минути, които й бяха необходими да възстанови мислите си, тя скочи и тръгна като бясна из апартамента. Смее да я заплашва? Еба си наглия тип, ако не беше Брандън щеше да умре от скука, докато той се веселеше за трима.

— Ще ме заплашва. Кой заплашваш ти бе, нещастен педал?

— Все още ясно си спомням как крещеше при всеки оргазъм, но ако ти си забравила, мога да ти припомня много бързо — чу гласът му от вратата и рязко се обърна. Дори не бе осъзнала, че говори на глас. — Едва ли Джулио някога ще те докара до това състояние на безпаметност, затова подбирай по-умело сравненията, ако обичаш.

Той свали сакото си и го хвърли на дивана.

— Какво? — каза, защото просто не знаеше какво да отговори. Устата й се отвори и веднага се затвори отново, досущ като риба на сухо.

— Явно, освен проблеми с паметта, имаш проблеми и с говора — каза мъжът и се усмихна криво. — Простено ти е, бонбонче, аз действам така на жените, загубват ума и дума, свикнал съм.

— Ти наистина не си добре — каза тя с отвращение в гласа и отново отпи от уискито.

Ризата му последва сакото и само по панталон се запъти към бара. Извади бърбън и си наля солидна доза. С чашата в ръка се насочи към дивана, но спря и я погледна.

— Струва ми се, че те предупредих за голите разходки — каза бавно, докато оглеждаше женското тяло с интерес. Чашата бе останала да стои повдигната пред устата му, той не помръдваше ако се изключи само една част от тялото му. — Ела тук, Ема — каза бавно и отпи глътка.

— Не, — каза тя рязко и с бърза крачка се запъти към спалнята си. Той я хвана за ръката само с едно рязко движение.

— Когато кажа нещо, обикновено очаквам да се изпълни. — Бавно мина зад нея и дълбоко вдиша аромата й. — Сладка Ема… много сладка — каза тихо до ухото й. — Ухаеш божествено, бонбонче.

Тя настръхна, краката й омекнаха и имаше чувството, че всеки момент ще се строполи в краката му. А той само стоеше зад нея, не правеше нищо, освен да поема аромата й, и да шепти. А когато дори леко помръднеше тя усещаше косъмчетата на гърдите му да я докосват.

— Сега върви да спиш, бонбонче — каза й отново в ухото и я плесна по дупето. — Мога да си играя с теб колкото си пожелая, миличка — след което се изсмя нагло.

Ема все още не осъзнаваше казаното от него. С бавна крачка се запъти към спалнята си и подпирайки се на касата на вратата, влезе вътре. Момичето седна на леглото и отпусна тежко глава. От очите й закапаха едри сълзи на безсилие. Какво й ставаше? Защо не успяваше да се контролира покрай него, а приличаше на разгонена кучка? Защо се разтреперваше само като се доближи до нея? И защо, по дяволите, всеки път, когато го видеше, дори и с постоянното му лошо настроение, искаше да се хвърли на врата му? И защо бе толкова ядосана тази нощ? Дали, защото се бе почувствала унизена и я заболя, или защото ще се вижда с друга? Да, това беше. Заболя я от представата за Джейсън с това момиче. Боже, та тя ревнуваше. Ревнуваше Джейсън. Това прозрение я зашлеви. Гледаше втренчено стената пред себе си.

— Не — прошепнаха тихо устните й. — Не, не, не, не и не — извика ядно.

Бавно свали обувките си и си наметна сатенен халат на гърба. Отиде в банята и взе и двете чаши на плота на мивката. Едната използва за пепелник, а в другата си наля уиски. Запали нова цигара и отвори прозореца.

Заспа трудно и на всичкото отгоре го сънува. Сънува Джейсън и момичето от вечерта.

Събуди се плувнала в пот и в изключително лошо настроение. Освен това, имаше и махмурлук. С болезнена физиономия пусна щорите и отвори вратата към хола. Това слънце… днес нарочно грееше толкова ярко… Пусна всички щори и се отправи към кухнята. Включи кафе машината и взе два портокала. Докато се приготви кафето си направи фреш и с блажена физиономия отпи няколко глътки от чашата.

— Някои пожари се гасят много трудно — чу гласа му зад себе си.

Обърна се и го погледна кръвнишки. Имаше огромни черни кръгове под очите, а те самите бяха надути и зачервени от алкохола, сълзите и безсънието. Косата й, обикновено лъскава грива, сега приличаше на мръсен парцал провиснал около нея.

— О, Боже, работата е сериозна — каза той и се запъти към спалнята й. Върна се с бутилката уиски в ръка и я погледна невярващо. — Как, мама му стара, си успяла да я изпиеш почти цялата? — Отиде до нея и направи още сок, подаде й втора чаша и каза — Пий.

— Не, благодаря — каза Ема и усети как й се повдига при мисълта за още течности.

— Пий — повтори Джейсън със студен глас.

Тя се хвана за устата и доколкото й бе възможно, залитайки, забърза към стаята си. Прегърна тоалетната чиния и повърна. Постоя така, изправи се и пусна водата. Отиде до мивката и си изми зъбите и лицето. Постоя надвесена, за да отминат следващите спазми в стомаха й, след което съблече халата си и едва тогава видя, че все още е с бельото и чорапите от снощи.

— Шибана работа — каза си и започна да се съблича. Отвори вратата на душкабината и пусна водата.

Джейсън я бе последвал и се усмихваше подпрян на вратата, радостен, че и тя от време на време не се чувстваше добре и усмивката й не сияеше, но когато започна да се съблича замръзна, и при цветистата ругатня произнесена от нея едва не колабира, там, на прага на банята.

„Откакто е тук, постоянно ходя възбуден като голобрад юноша“ помисли си и ядно удари касата.

Ема бе глуха и сляпа за ставащото около нея и яростно търка косата си и се изпуля с ледена вода. Въпреки че трепереше от студ се почувства по-добре.

Джейсън бе направил бъркани яйца с препечен бекон, кафето й бе топло и ароматно, явно сега направено и пресен фреш. Огладня в момента, в който видя подредената маса с бяла покривка.