Юджийн Джейк
Безсрочен договор (4)

4

Ема бе закъсняла доста и забързано влезе в залата, в която бе партито, остана няколко минути на входа, за да си поеме въздух и да успокои разтуптяното си от бързане сърце. Огледа се набързо в едно от огледалата. Остана доволна от образа си. Роклята бе замайваща, наситено червена, по-скоро винена и без презрамки на Зак Посен, дълга до пода и едновременно с това прекалено секси. Гърдите й се очертаваха през тънкия плат и най-лекият полъх на вятъра караше зърната й да изпъкват през материята, а когато вървеше…, дупето й бе като магнит за мъжките погледи.

Огледа се в залата и накрая съзря русата глава на Джейсън, почти в дъното. Запъти се към него. Следваха я много мъжки погледи и пред нея от тихия шепот започна да се оформя пътека, през която тя вървеше с плавна и грациозна стъпка. Почти стигнала до мъжа, към нея стремително се насочи млад мъж.

— Здравей — каза бавно той. Бе много красив и чудесно сложен, но това не я впечатли изобщо.

— Здравей — каза тихо, но очите й търсеха един определен човек. И тогава го видя… До него стоеше красиво момиче с къса руса коса и невероятно къса черна рокля.

— Казвам се Даниел и съм адвокат. Дали бих могъл да Ви поканя за един танц? — каза младежът усмихнат.

В същото това време блондинката нежно положи ръка върху члена на Джейсън. Той й се усмихна мило и й каза нещо на ухо, като в това време ръката му отмести нейната от мястото, на което я бе сложила.

— Г-це? — чу сякаш отдалеч гласът на момчето пред нея. — Ще танцувате ли с мен? — попита то отново.

— Разбира се — каза тя и бавно обърна гръб на мъжа, заради когото бе дошла тук. Хвана кавалерът си под ръка и бавно тръгнаха към дансинга.

В това време чифт сини очи се заковаха в гърба й, щеше да я познае, независимо от разстоянието, скулите на мъжа се стегнаха. С поглед проследи двойката до дансинга, външно изглеждаше спокоен, но вътрешно се тресеше от яд. Не можеше да повярва на очите си, беше отишла да танцува с някакъв преди още да го бе видяла. Младежът й говореше нещо на ухо, а ръката му доста собственически бе обвила кръста й.

По време на танца мислите й се върнаха на Джейсън. Беше с друга, а я бе поканил да дойде. Работата бе там, че тя не бе сигурна дали ще успее да дойде и го завари с друга, ами ако бе казала, че няма да дойде и се появеше изневиделица, тогава какво щеше да види? Не, нямаше никога повече да прави компромиси със себе си, заради когото й да било…

Изведнъж чу гласа на младежа:

— А ти как се казваш? Няма ли да ми кажеш най-накрая? Няколко пъти те питам, но мълчиш много сериозно.

— Казвам се Ема — каза тя бавно.

В това време една ръка издърпа момчето от нея и най-брутално обгърна кръста й.

— Танцът приключи — каза Джейсън твърдо. — Тръгвай — обърна се към момичето и ръката му обгърна слабото женско тяло.

— Хей — чу се глас зад тях.

— Да? — попита русият мъж, но погледът му грозно прониза момчето, след което се обърна и бавно тръгна към терасата с дамата си.

Изведе я отвън и в момента, в който шумотевицата остана зад тях, в тъмнината изплющя силен шамар. Свободната му ръка бързо хвана слабата женска китка и притисна силно тялото й към себе си, при което момичето се усети сякаш хванато в менгеме. Погледна го, очите му бяха вперени в нейните и в тях светеше чувство, което никога преди това не бе виждала. Омраза? Запита се тя. В това време на терасата излезе друга двойка и погледна към тях. Стиснатата брутално преди секунда ръка, нежно бе поднесена към устните му и тя усети как леко я целуна. Пусна я и отново я обгърна през кръста, като едновременно с това я поведе отново към партито.

Джейсън я бе прегърнал през кръста, но ако се загледаше човек в двойката щеше да види, че той по-скоро я държеше здраво да не избяга, отколкото нежното докосване, което се очакваше. Кимна на сервитьор и той поднесе таблата към него, първата чаша шампанско подаде на дамата си, а с втората вдигна тост към нея. Усмивка играеше на устните му, но в очите му припламваха ледени огньове. Сините очи приличаха на натрошени парчета лед. Момичето изпитваше силна болка и с мъка удържаше сълзите си.

— Наздраве, скъпа, — каза й все така усмихнат, но усмивката не достигаше погледа му.

— Да гориш в ада дано — отговори тя сериозно.

— Пий — каза мъжът тихо, но заплашително — или ще излея шампанското в деколтето ти, а и между другото — замълча и кимна на минаващ покрай тях мъж — точно от там се връщам — в същото време желязната схватка на ръката му се стегна още по-силно около кръста й, и я прилепи плътно в него, ухото й се оказа до устните му — Няколко години бях в ада, но да ти кажа, не е чак толкова страшно там — изсъска тихо.

— Дано се задавиш — каза тя с изражение на болка по лицето си.

— Знаеш ли, съжалявам, че те представих като дамата ми. Та ти не си нищо повече от една богата курва. Кой би предположил, че зад това миловидно личице се крие толкова изкусна пачавра? Да ти се не надява човек — каза с леден блясък в очите. — Сега мила моя, през остатъка от вечерта ще се държиш като невинното малко момиченце, чиято роля играеш, а след това, не желая никога повече да те виждам. Ясен ли съм?

Болката й не бе породена от силната прегръдка, макар да имаше чувството, че ребрата й всеки момент ще бъдат строшени. „Просто една богата курва“ Тя ли беше курвата? Ако сред тях двамата имаше курва, то курвата бе той. Той беше с друга, която дори го бе хванала за чатала и то пред всички присъстващи… Не, тя никога повече нямаше да позволи подобно отношение към нея, от никой мъж…

В това време към тях се приближи момичето, което допреди малко висеше на врата му.

— Ааа, мисля, че любимата ти се приближава. Дали не е по-добре да ме пуснеш? — попита тя усмихнато, при което устните му се впиха в нейните.

— Джейсън, скъпи, дамата ти е пристигнала най-накрая? — каза новодошлата, при което завистливо огледа момичето в прегръдката на мъжа от главата до петите.

— Да, Тина, нали ти казах, че не съм сам? Просто Ема имаше неотложен ангажимент и малко закъсня. Нали, миличко? — попита нежно като в същото време устните му леко като перце помилваха слепоочието й.

„Какво, за Бога става тук?“ помисли си брюнетката.

— Нали знаеш, че аз никога не оставам сам, за разлика от теб? Да не би да свършиха мъжете, че отново се навърташ около мен? Мисля, че ясно показах какво е отношението ми към жени като теб.

— Но, Джес, какво очакваше от мен? Та теб все те нямаше. За теб винаги е на първо място бизнеса ти… аз бях постоянно сама. А и каква всъщност съм?

— Разбира се, че е бизнесът ми, пази боже да беше ти на първо място, сега щях да съм и беден и сам. А курвите се множат с всеки изминал ден, нали миличко? — попита и се обърна към момичето притиснато в силното му тяло.

— Скапаните ти кладенци — каза Тина и направи гримаса на отвращение.

— Престани, Тина, не се излагай повече от необходимото. Мисля, че е време да си потърсиш другаде компания. Тук не си добре дошла, вратата за теб е затворена отдавна — каза той и се обърна към брюнетката. — Ела миличко, имам една среща, а и мисля, че все още ти е трудно да се откъснеш от мен, не съм ли прав? — погледна я леко приведен към нея и за всички присъстващи това бе едно галантно отношение към дамата в прегръдките му, но погледа, който момичето срещна бе доста далеч от нежен или любвеобилен. Разликата между дявола и него в този момент бе, че Джейсън бе рус, а не черен и не бълваше огън, но пък очите му говореха красноречиво, че въпросният огън, в момента затрупан от сурови съчки можеше да избухне всеки момент и не само щеше да я опърли, а да я изгори цялата.

— Разбира се, съкровище, как няма да дойда, та имам ли избор? — каза и ръката й нежно се долепи до бузата му. — Дали би дошъл с мен и в тоалетната? — попита Ема с мила усмивка, но с омраза в погледа.

— Съмняваш ли се? Прекалено важна среща имам, за да ти позволя да я провалиш — изсъска в ухото й.

— Какво общо имам аз със срещата ти? — попита тя учудено.

— Пряко нищо, обаче, съпругата на човека, с когото имам среща ще бъде там, а когато на нея й е скучно, съпругът й прекратява много бързо визитите си по подобни места, а е прекалено зает за делови срещи, постоянно е ангажиран. Просто ти ще си говориш с нея, а може и да ти стане клиентка, което не е никак лошо, защото тя има много връзки и би могла само с една дума да те издигне в небесата или сравни със земята. В крайна сметка това да се държиш добре си има и положителните качества и за двама ни. Аз ще проведа на спокойствие разговора, който ме интересува, а ти може да убедиш госпожата да посети салона ти, а след това дори да завържеш познанство с нея, което би ти донесло само облаги. Сега разбираш ли ме вече? — попита я с ирония.

— Можеше да си спестиш сарказма. Бих го направила и без да очаквам облаги за себе си. Нужно бе само да кажеш, а не да се държиш като разглезен пубертет. Сега ако обичаш, отпусни малко схватката си и ме изчакай пред дамската тоалетна, защото може и да не успееш да проведеш въпросният разговор ако си намокря роклята, а и тогава едва ли богопомазаната дама би желала да разговаря с мен в този вид. — Отблъсна ръката му от себе си и със съблазнителна походка се насочи към тоалетната. Мъжът я проследи с поглед и замислено се обърна към залата като потърка мястото на лицето си, на което му бе ударила шамара.

Разговорът бе проведен и бе минал повече от добре за Джейсън. Ема действително завърза разговор с дамата и нещата можеха да се наредят много добре за нея. Г-жа Донъли й бе станала редовна клиентка благодарение на Джейсън, а сега? Дали щеше да се повтори ситуацията? Усети ръката на Джейсън да се обвива около нея.

— Хайде, Ема, можем да тръгваме вече — каза тихо в ухото й, а косъмчетата на врата й настръхнаха. Бавно я поведе към изхода, но всички мъжки очи ги последваха заради двете издутини от настръхналите й зърна.

— Да отидем на терасата, а? — попита тихо момичето.

Посоката бе сменена моментално, сега обаче, липсваше натиска около кръста й, усещаше само леката и чувствена прегръдка на мъжа до нея. Защо този мъж винаги я караше да се чувства слаба и разгонена като котка в период на размножаване? Стигнаха терасата и тя премести чашата с шампанско в другата си ръка. Завъртя се бавно към него и се прилепи плътно в тялото му като сега нейната ръка легна върху чатала му.

— Това ли ти харесва, скъпи? — попита го мързеливо и ръката й бавно се придвижи нагоре. Веднага усети реакцията на тялото му. Членът му се възбуди и изпълни ръката й. По гръбнака й пробягаха тръпки. Имаше чувството, че са й пуснали ток във вените. В същото време усети колко са подути гърдите й, а зърната пулсират от копнеж.

— Мога да подуша възбудата в дъха ти — промълви в ухото й — усещам аромата на сока между сладките ти бедра, Ема — гласът му бе станал дрезгав — виждам как блестят очите ти — прошепна във врата й, устните му се спуснаха над него и леко го захапаха, докато се взираше в гърдите й с ленива чувственост. Възбудата бе гореща и сладка, разтичаща се като мед по нея. — Знаеш ли какво ми причинява това, Ема?

Последва само въпросителен поглед, гласът й бе изчезнал заради усещанията превземащи тялото й. Притисна ръката й към панталона си. Бе възбуден до пръсване.

— Ще те чукам, Ема, — прошепна в ухото й сладострастно и накъсано — в асансьора, докато напускаме сградата. Тръгвай — изръмжа рязко и я повлече отново в залата. Тесният панталон не оставяше съмнения за състоянието му, но на него явно не му пукаше. Вървеше през залата гордо и прошепна с дрезгав и натежал от възбудата глас.

— Нека не им даваме поводи за клюки тук. Не че ми пука особено. Доста умело избираш тоалетите си и без това сме център на внимание от дълго време. — Докато говореше погледът му бе устремен към очертаните от възбудата зърна, гордо издули тънката материя на роклята.

Тя премина като на сън залата. В момента бе неадекватна. Той бе мъж, който можеше да ти прати здравия разум по дяволите, а задръжките разхвърляни наоколо.

Със затварянето на вратата на асансьора той се нахвърли върху нея. Ръцете му шареха по тялото й и след секунди роклята й бе набрана на кръста. Спря за момент и натисна копчето за аварийно спиране. Повдигна я и леко я опря в стената. Ръката му пипна влагата на бикините й и от устата му се изтръгна дълбок стон. Краката й обгърнаха кръста му и той рязко я изпълни допълнително възбуден от доброволното й отдаване. От устата й се изтръгна стон едновременно на удоволствие и изненада след бързото превземане на тялото й, той я изпълни цялата, след което спря за миг, колкото му бе нужен, за да започне с дълбоки тласъци да я пронизва, достигайки до най-тайните й кътчета.

— Ооо, Боже — бе единственото, което прошепна мъжа.

Със силния стон изтръгнал се от нея и притискането й в тялото му, сякаш искаше за последно да го почувства плътно в себе си, Ема достигна оргазъм, и страстите им се поуспокоиха. Джейсън се отпусна тежко на нея и я притисна плътно в стената на асансьорната кабина. Целуна я силно по врата, точно под ухото и нежно я свали да стъпи на крака. Не след дълго той вдигна ципа на панталона си, а тя все още стоеше омаломощена, подпряна на стената. Роклята се бе плъзнала надолу по тялото й, но мислите на Ема бяха далеч. Асансьорът отново тръгна надолу и след малко се чу звънчето оповестяващо пристигането им на партера.

— Сбогом, Джес, всичко най-хубаво в бъдеще — каза момичето и бързо излезе от кабината. Мъжът с все още разтуптяно сърце не успя да разбере какво точно стана. През ума му като светкавица мина мисълта, че тя го заряза. Тя него, а не обратното.

С бърза крачка я настигна и я завъртя рязко към себе си.

— Свали си ръката от мен — каза с леден глас тя и го изгледа студено.

— Шибана, меркантилна кучка. — Думите бяха изречени със злоба. Те се забиха в момичето като клинове с отрова, а очите му приличаха на сини ледове. Няколко кичура от бретона му, преди прилежно подредени назад, сега падаха над очите. Скулите му играеха, а красивата уста, нежно и страстно даряваща я с наслада, бе опъната в грозна черта. Момичето помисли, че е на крачка да усети силата на тренираните му във фитнес залата ръце. — Използва ме, за да се добереш до богатите ми приятели, нали?

— Никога не съм искала нещо от теб кретен, забрави ли? Ти сам ми се натискаше през цялото време. Инфантилен глупак, нямам нужда нито от теб, нито от който и да било — каза бясна и със замах напусна фоайето на сградата.

Ема стоеше умислена в хотелската си стая. Още пиеше уиски, но очите й вече бяха пресъхнали. Какво искаше този мъж от нея? Та тя едва се бе съвзела след раздялата с Матю.

Беше го напуснала сама, крайно време бе да го направи, след годините на самозаблуда. Тя реално си даваше сметка за това, знаеше, че от раздялата с него само печели, но се чувстваше гадно, а и я беше яд на самата себе си, че тя сама му бе позволила той да се държи по този начин. През годините, в които бе с Матю бе минала през ада и бе гледала дявола в очите, които не бяха като нагорещени въглени, а черни като нощта. Дори си беше играла с него, с дявола, няколко години подред при това. В момента вече бе превъзмогнала обидите и държанието на Матю, дори до някъде бе простила и на себе си. Но дали наистина бе така?

Тези думи никога нямаше да напуснат съзнанието й, независимо колко красива, богата и преуспяла бе станала:

„За каква се мислиш ти ма, тъпа краво? Като си манекенка, какво? Мислиш се за много красива? Е, не си, да ти кажа. Дори си дребна като джудже. Ти как всъщност стана модел? С колко мъже се чука? На колко още им духа? За каква се мислиш? За нещо повече от мен? Та ти си просто една некадърна курва. Нищо друго. Ходиш да се чукаш с мъжете, за да ти уредят някъде снимки, ама тази вече свърши. Няма повече да излизаш без мен. Купоните и партитата приключиха.“

Ако действително бе надживяла този период от живота си, защо реагираше така на държанието на Джейсън? И защо мамка му, се бе държала като евтина курва в асансьора? Знаеше отговора. Защото нямаше да го види никога повече. Тази нощ отношенията им бяха приключили завинаги.

Сега отново трябваше да започне на чисто. Сама. Беше свикнала вече, нямаше да е нещо ново за нея. Поне вече знаеше пътя. Сега щеше да има една седмица да си стъпи на краката, седмица, от която нямаше да има никакви спомени, седмица отдадена на алкохол и развлечения. Седмица, която щеше да усеща като Дежа вю, като някакво далечно преживяне, но същевременно не чак толкова. Само от преди година…