Юджийн Джейк
Безсрочен договор (3)

3

Беше привечер, залата бе осветена ярко, а монтираните огледала и всякакви уреди на най-новият и модерен салон за красота в Ню Йорк заедно с шефката им очакваха пристигането на гостите. Стените на залата бяха в тъмно или светло сиво. По тях висяха огромни пана с различни снимки от салона на Ема в Маями, грижливо подбрани от дизайнерите и всяко едно пано изобразяваше различните услуги, които предлагаха. Над всяко от тях имаше насочващи се лампи, които го осветяваха.

На партито имаше много известни личности от бизнес и кино средите. Облеклата на дамите бяха елегантни и повече разкриваха, отколкото прикриваха, телата на елита. Изключение правеха по-възрастните, но те също имаха какво да покажат. Със средствата, които притежаваха посещаваха редовно известните козметици, пластични хирурзи, коафьори и най-престижните фитнес салони ако въобще ходеха по такива места, защото почти всички имаха свои лични треньори, които ги посещаваха в домовете им, в личните им зали за трениране. Мъжете бяха в костюми и обикновено не бяха заинтересувани от подобни събития, но пък те бяха чудесна възможност да се съберат на групички и да обсъдят някоя нова любовница на „свой познат“ или бизнес дела. Имаше няколко момичета, които обгрижваха бъдещите клиентки на Ема и обясняваха с подробности всички процедури извършвани в салоните.

Дамите бяха запленени от новия каталог на Ема и от огромните изображения със снимки на другия й салон, в Маями.

Искрено възхитени те разговаряха със собственичката и изказваха уверенията си, че следващата седмица, когато отворят врати ще бъдат нейни редовни клиентки. Увлечена в разговор Ема стоеше с гръб към вратата. По принцип винаги лично посрещаше гостите си, но в случая господинът, който влезе и огледа помещението бе посрещнат от няколко момичета, които веднага се насочиха към него.

Джейсън бавно влезе в залата облечен в сив костюм и бяла риза. На врата му имаше тъмно синя вратовръзка. Косата му бе небрежно обърната назад, а леко наболата брада му придаваше много секси излъчване.

— Добър вечер, г-не, Ема не каза, че ще дойдете — каза младо момиче, което веднага застана пред него. — Заповядайте, разгледайте и се отпуснете, тя е някъде тук. Много сте хубави двамата — каза и му намигна.

— Така ли? А вие откъде знаете? — попита той учуден момичето с повдигната вежда.

— Как откъде? — попита тя още по-учудено. — Сам ще се уверите.

Мъжът се насочи към паната и едно по едно разгледа всички с чаша шампанско в ръка, услужливо поднесено му от същото девойче. След това се насочи към каталога. Започна да разглежда и отново бе запленен от красотата на Ема. Отгръщаше бавно страниците и наблюдаваше или по-скоро изпиваше с поглед момичето от снимките. Отгърна следващата страница и замръзна. На снимката бяха те двамата, кадърът, на който ядно се обърнаха и погледнаха Джулио. Мокри, тя легнала върху него, гърдите й очертани под мократа червена рокля бяха върху неговите. Той самият с мокра тениска, ръцете му бяха на кръста й, точно над закръгленото й дупе също с прилепнал по него плат. Помисли си какво ли ще е усещането отново да я държи в прегръдките си. Усети как се възбужда само от мисълта за това.

— Защо си тук? — попита глас зад гърба му.

Това бе тя. Не показа да е чул хапливата забележка и бавно отгърна следващата страница.

— Когато се публикуват подобни снимки би трябвало да имаш съгласието на хората, които присъстват на тях, а моето никой не го е потърсил. Мога да те осъдя за подобно нещо — каза бавно и се обърна към нея, а сините очи я погледнаха оценяващо. — Но ако ми се извиниш подобаващо, обещавам да не прибягвам до подобни постъпки — каза отново и погледът му я обходи похотливо от глава до пети. Това, което видя пред себе си едва не го накара да загуби самообладание.

Малка черна рокля обгръщаше плътно чудесно изваяното от природата и тренировките тяло, високи сандали с тънки токчета и прибрана в семпъл кок коса. На врата й лежеше накит от черни и бели перли направени на два отделни наниза усукани един около друг. Тъмно червено червило и лек сребрист грим подчертаваха красотата й. Този път очите й бяха черни като нощта. Почувства как потъва в тях, когато ги погледна.

Момичето гледаше като зашлевено.

— Съжалявам, но аз не съм искала снимката, на която ти присъстваш да е включена в каталога. Това е самоинициатива на Джулио. Би трябвало да се обърнеш към него за извинение. Не мисля, че ще ти откаже, струва ми се, че е запленен от теб. След като те видя, дни наред говореше постоянно за теб, проглуши ми ушите. Да му се обадя ли? Прибра се в хотела, но трябва да дойде по-късно.

— Не благодаря, просто не е мой тип. Но все пак каталогът е твой. Не ми говори глупости, ако не си я искала, нямаше да е тук. Все пак мен всички жени ме искат… — замълча драматично и я погледна с пълен с обещания поглед — Е, да очаквам ли подобаващо извинение? — попита мъжът сериозно, но в погледа му светеха весели искри. — Ясно защо момичето ме позна още с влизането ми.

— Нещастник… — измърмори под нос. — И какво извинение очакваш от мен, ако смея да попитам? — попита го високо.

— Джейсън, — чу се глас до тях, — какво правиш, момчето ми? Как е баща ти? Бизнесът върви ли? — попита мъж около седемдесетте в стилен костюм.

— Здравейте, г-н Донъли. Татко вече е много по-добре, благодаря, но все още няма да се връща на работа. Сега вече с брат ми заедно се занимаваме.

— Стига с тези официалности, достатъчно дълго съм те друсал на коленете си, за да говорим на ти. Брандън тук ли е? — попита учуден мъжът — Не знаех, че се е върнал, къде всъщност беше през времето, когато ти мина през всичко това?

— Оказа се, че е закупил два нови терена в Аляска — отвърна му уклончиво. — Как сте Вие? А как е леля Кейт? — попита по-младия любезно.

— Добре сме, благодаря, както виждаш щом предстои откриване на нов салон за красота ние сме на първа линия. Не знам дали някога ще й омръзне всичко това… — каза и направи жест с ръка към помещението — Отново си в очарователна компания, момчето ми — каза като погледна към Ема.

— Ммм, да… — каза Джейсън и обгърна кръста й с ръка. Прилепи момичето до себе си и веднага усети реакцията на тялото си. — Дори ме покани да се забавляваме в някой клуб след края на презентацията.

— Не… — каза тя и опита да каже, че това не е вярно, но мъжът я притисна до себе си и тя млъкна.

— Вие нямате ли желание да се присъедините към нас? Не мислим да закъсняваме, ще бързаме да се прибираме, все пак и двамата работим — каза отново.

— Разбира се, Джейсън, с най-голямо удоволствие ще дойдем с вас. Жена ми ще бъде възхитена от идеята и без това постоянно мърмори, че не й отделям достатъчно време и внимание.

— Чичо Брадли, запознай се с Ема. Тя е виновницата за срещата ни, цялата тази красота тук е нейна, тя е собственичката на салона в Маями и този тук.

— Ема, съкровище, — каза Джейсън и отново я притисна към себе си — запознай се с г-н Брадли Донъли, той е шефът на една от големите газови компании в страната.

— Е, започвате напоследък да ме минавате с брат си, чувам много добри отзиви за вашата компания. Но ще ти призная, не знаех, че Брандън се е върнал, мислех, че сам се справяш с бизнеса.

— Вече не, заедно сме. Ако бях сам, в момента едва ли щях да имам време да посещавам светски събития — каза отново младият мъж.

— А ти как така си тук? Обикновено не посещаваш подобни места — каза възрастният мъж.

— С Ема се запознахме в Маями миналата седмица и наминах да видя какво е направила и както всеки път, останах очарован — каза, като я погледна многозначително.

Тя го погледна отстрани и видя един арогантен мръсник, чиято арогантна и привлекателна външност говореше за дивашки удоволствия.

С това „очарован“ дали имаше предвид презентацията, каталога със снимките или самата нея, момичето остана да гадае, знаеше само, че тялото, до което бе притисната я караше да желае прегръдката да не прекъсва скоро. Разбра, защо бе това поведение на мъжа до нея и действително му бе благодарна, явно с г-жа Донъли щяха да се сприятелят, което щеше да се отрази добре на бъдещата й работа. А и се оказа, че въпросният Джейсън се занимава с газ. Колко интересно…

— А и в Маями станахме доста близки — каза младият мъж като я гледаше с неприкрито обещание в очите. — Оказа се, че харесваме едни и същи неща.

— Така ли? — попита мъжът отново.

— Да, и двамата сме почитатели на изкуството, а и имаме еднакви вкусове. Обаче на определено изкуство…

Ема го погледна вцепенено с широко отворени очи.

— И какво харесвате? — попита мъжът с интерес.

— Пикасо — чу се тя да казва и сама не повярва на лъжата, която изтърси, но тъй като не знаеше в какво положение ще я постави той, побърза да каже първото нещо дошло й наум.

— О, доста дръзко — каза възрастния мъж и се усмихна. — Не предполагах, че си запален по Пикасо, момчето ми.

— Нямате представа колко… — каза Джейсън, без да отделя погледа си от нея, а само леко го плъзна надолу, към бюста й. Веднага след думите си усети токчето й върху кутрето си, а погледът й беше все така мил и очарователен.

— Е, скъпа Ема, ще ме разведеш ли наоколо? — попита и леко я отдели от себе си на достатъчно разстояние, че да няма повече възможност за подобни действия. Гласът му бе все така мил, но очите му святкаха.

— Какво се опитваш да направиш? Да ми смажеш кутрето? — попита с усмивка, но през зъби, докато кимаше за довиждане на г-н Донъли.

— Престани! — каза тя тихо. — Защо изобщо дойде, Джейсън? И как разбра, кога и къде ще е презентацията? — попита вече ядосана и едновременно с това очарована отново от мъжа до нея.

— Който иска, получава необходимата информация. Дойдох, за да те видя, бонбонче… — и й намигна. — Липсваше ми — каза й в ухото, при което тя настръхна. — Нямаш и най-беглата представа колко ми липсваше… — каза и я погледна с такъв поглед, че момичето прочете обещание за невероятна нощ в очите му.

Бе вече доста късно, когато Ема изпрати и последният си гост. Джейсън чинно чакаше без ни най-малък признак на нервност, но това бе само външно. Беше изнервен, беше възбуден и имаше усещането, че тя се бави нарочно. „Господи, защо тези хора не си тръгваха? Нямаха ли си домове?“ мислеше си докато гледаше момичето пред себе си. Мислите му се върнаха към Маями и прекараната с нея нощ. От този момент нататък и да искаше, нямаше как да скрие издутината в панталона си. Момичетата се усмихваха и побутваха една друга, но единствената реакция на обекта им на наблюдение, бе една невероятна усмивка.

Ема видя случващото се и с поклащане на глава отиде при него.

— Ще тръгваме ли? — попита и с повдигнати вежди погледна към панталона му.

— Съжалявам, бонбонче, така ми действаш. — Тупна я леко по дупето и добави — Побързай захарче, че г-н Донъли може и да не доживее до партито ако се забавим още малко.

Ема го погледна сериозно, но в очите й проблеснаха весели искри. Кой ли можеше да не доживее? Явно кръвта от тялото му се бе събрала на едно място и май кавалерът й всъщност бе заплашен от тази опасност…

Много късно същата нощ бяха в апартамента му. Остатъкът от нощта бе чувствена и необуздана. Жилището бе с главата надолу, чаршафите в спалнята бяха на топка в единия край на леглото, а двамата спяха на пода презадоволени, прегърнати и с преплетени крака.

* * *

На следващата вечер Ема отлетя за Маями. Когато на другата сутрин отиде в салона си, получи огромен букет от червени рози, куриерът каза, че няма представа кой е изпращачът, но някъде сред цветята трябва да има картичка. Имаше, и на нея имаше две чаши с шампанско.

„Открих неизвестно никому досега произведение на Пикасо. В 20,00 в ресторант «Азул»“.

Паола гледаше невярващо петдесетте червени рози.

— Май някой е бил доста палав тези дни — каза тя и се усмихна, а Ема гледаше невярващо картичката, и в този момент бе неописуемо щастлива, че е мургава и не се изчервява.

Вечерта беше там, той вече я очакваше и така цялата следваща седмица. Бяха всяка вечер на ресторант или на интимна вечеря в хотелската му стая. Ема бе очарована от Джейсън. Имаше страхотно чувство за хумор и бе най-галантният мъж, когото бе срещала досега.

Така измина и цялата следваща седмица. С неочаквани подаръци, изненади, вечери и див секс. Той — висок, рус, як и невероятен кавалер, а тя — мъничка и нежна, красива и елегантна. Двамата бяха постоянно център на внимание, с външния си вид, като двойка и пари в изобилие. В ресторантите винаги имаха запазена маса, а в дискотеките винаги им намираха места, независимо колко хора имаше. Ема си живееше в нейния апартамент, а Джейсън се бе настанил в хотел, но почти постоянно бяха заедно. Той я придружаваше навсякъде, дори в салона, и докато тя се занимаваше с нейните неща, той говореше по телефона и движеше своят бизнес.

В петък следобед, когато му приключи разговора, каза на Ема:

— Бонбонче, трябва да отида в Ню Йорк, ще имам среща по работа в събота вечерта. Ти нали ще дойдеш с мен?

— Днес? — попита Ема.

— Да, тази вечер трябва да замина — каза и я придърпа между краката си. Ръцете му бавно се придвижиха от бедрата нагоре към дупето докато стигнаха кръста й.

— Не знам, Джес, — каза Ема — Днес не мога да дойда, но за утре вечер ще направя всичко възможно. Утре ще се снима една фотосесия тук и за външния вид на момичетата ще се грижим ние. Нищо не обещавам, но ще направя всичко възможно да дойда.

— Ох — каза само Джейсън — Трябва да дойдеш Ема. Без теб не знам дали ще успея.

— Как така? — попита момичето учудено.

— Не е сигурно, но… не знам, ще видим — каза той — Ще се чуем. Сега трябва да отида и да си приготвя багажа, Моника вероятно вече ми е запазила самолетен билет.

— Моника? — попита Ема.

— Секретарката ми — каза Джейсън опрял чело на корема й.

— Мх — каза тихо тя.

— Какво има? — попита мъжът и устните му леко като перце целунаха гърдите й през тънката материя на топа, който си бе сложила.

— Нищо, просто се зачудих — каза тя и го прегърна, но мислите й се насочиха към това, до колко се познават двамата.

Как не се бе сетила, че има секретарка? Беше нормално, някой трябваше да се грижи за компанията докато той бе тук с нея. А брат му? Нали така бе казал г-н Донъли? Той не се ли грижеше за компанията? Къде бе той? Май трябваше да се опознаят повече двамата с г-н Джейсън Монтгомъри.

И нали нямаше да има отношения с никой? Вече десет дни са постоянно двамата. Като слепени, като сиамски близнаци. Но пък й бе толкова хубаво с него. Толкова мил, очарователен и галантен. Какъв кавалер бе Джейсън. Страхотен мъж.