Юджийн Джейк
Безсрочен договор (16)

16

Нова година посрещнаха с приятелите на Джейсън, Крис и Андреа, Доминик и Елизабет и Дерек и Маги. Разбира се, Брандън също бе там, без него купонът нямаше да струва нищо… Няколко дни след започването на новата година, двамата имаха запазена маса за вечеря в Азиатския ресторант на „Мандарин Ориентал“. От известно време Джейсън бе някак замислен и дистанциран. Вероятно имаше проблеми в компанията…

Рано сутринта цивилен полицай бе дошъл в компанията и го чакаше. Следовател Донован от Даласката полиция се настани на стола пред бюрото и Джейсън го погледна изучаващо.

— Г-н Монтгомъри, познавате ли човек на име Роджър Форд?

— Не, или поне името не ми говори нищо. Защо? — попита Джейсън учудено.

— Това е мъжът отговорен за проблемите Ви с ЕРА и замърсяването на почвата с радиоактивни отпадъци.

— И? — попита тихо Джейсън.

— Опасявам се, че има още от отпадъка, който е изсипвал около кладенеца Ви, г-не, — каза мъжът и намести вратовръзката си.

— Това е Ваша работа, следовател Донован, не разбирам какво трябва да направя аз, в случая — каза Джейсън и се облегна назад в стола си.

— Работата е там, — каза и замълча за секунда — че той иска да говори с Вас, г-не. Отказва да сътрудничи.

— Да говори с мен? За какво? Та аз не го познавам, какво има да говори с мен?

Мъжът извади снимка и я плъзна по бюрото. Джейсън я взе и впи поглед в нея.

— Роджър Форд? Да, познавам го. Той идва веднъж тук с едни луди обвинения… — натисна копче на бюрото си и Моника застана на вратата.

— Да, г-н Монтгомъри? — каза тя с усмивка. Той отиде до сейфа си, извади един лист и го подаде на момичето.

— Би ли го преснимала два пъти?

Само след минута сгъна копието и го прибра във вътрешния джоб на сакото си.

— Да вървим, да видим какво иска да ми каже г-н Форд — каза и тръгна към вратата.

— Моника, обади се за спешен чартърен полет до Далас — каза той.

След половин час двамата напуснаха Ню Йорк.

— Никога не съм успявал да разбера как стават тези толкова бързи уреждания с полетите — каза мъжът, наблюдаващ през илюминатора.

— С пари — каза тихо Джейсън и огледа измачканият полиестерен костюм на мъжа срещу себе си.

В полицията бяха предупредени, че пристигат и не се наложи да чакат. Млад полицай отвори метална врата и им даде път. Донован мина пръв, а Джейсън го последва.

Роджър Форд бе седнал на метален стол пред метална маса. На едната стена имаше огромно огледало, зад което явно ги наблюдаваха.

— Я, великият г-н Джейсън Монтгомъри — каза мъжът. По лицето и ръцете му имаше огромни червени лезии, които на места бяха без кожа.

— Много неприятно място за срещи, Роджър. Защо е всичко това? — попита сухо Джейсън.

— Исках да ти кажа, че аз съм човекът, който ти създаде всички тези проблеми. И знаеш ли защо? Заради Бени. Няма да ти позволя просто така да го изхвърлиш като някакъв непотребен боклук — мъжът се бе запенил от яд.

— Казах ти, Родж — каза Джейсън иронично. — Бенджамин не е мое дете. Има ли още отпадъци при теб? — попита студено.

— Няма значение — каза мъжът, като гледаше злобно.

— Има значение, при това голямо — каза Донован.

— Има значение само Бени, копеле мръсно — каза Роджър бесен — Виж! — каза и дръпна кичур коса, който остана в ръката му. — Нищо друго няма значение, освен Бени. Мислиш ли, че ми пука какво ще стане с мен? — изкрещя мъжът на стола.

— Искаш ли и други хора заедно с малки деца като Бени, да получат това, което имаш ти? — попита Донован.

— Не, разбира се, — каза мъжът, след което разказа на полицая къде се намират останалите варели.

— Та, както казах и по-рано, Бени е много сладко дете, но не е мой син, Роджър, — каза Джейсън като натъртваше на всяка дума.

— Лъжеш, копеле мръсно — изкрещя отново мъжът.

Джейсън извади листа и го подхвърли на масата.

— Погледни това.

Роджър разтвори листа и очите му пробягаха по изписаното на него.

— Това, Роджър, е кръвен тест за бащинство, аз не съм баща на племенника ти. Не знам защо сестра ти е излъгала, но аз нямам нищо общо с Бенджамин. Въпреки всичко, реших всеки месец да плащам по петстотин долара на детето и да поема разноските му, докато учи.

Роджър местеше поглед невярващо от мъжа пред него към листа и обратно.

— Приключихме ли, г-н следовател? — попита Джейсън.

— Мисля, че да, г-н Монтгомъри. Колегите ми ще Ви изпратят, а ние пак ще се видим, ще трябва да се подпишете под разпита като свидетел — каза Донован и подаде ръка на мъжа пред него.

— Благодаря, и без това май ще закъснея за вечеря — каза Джейсън и тръгна към вратата. На излизане се обърна и погледна към мъжа на стола. Заприлича му на малко момче, стоеше и гледаше в една точка, а по лицето му се стичаха сълзи. Джейсън извади телефона си и набра номера на Ема.

В това време група полицаи минаха покрай него говорейки.

Късно следобед той се обади.

— Бонбонче, имам неотложен ангажимент и ще закъснея, но моля те, не се съобразявай с мен, отивай там и се настанявай. Ще дойда направо при теб.

— Джес, мога да те изчакам, не се притеснявай за това.

— Не, мила, отивай, няма да се бавя — каза и се чуха гласове. Явно наистина бе много ангажиран.

— Добре, Джес, ще те чакам в лобито — каза и прекъсна линията.

Ема беше с тясна цикламена рокля до коляното на Армани, настани се на една от масите и поръча чаша вода. Извади таблета, на който си водеше записките и впери поглед в него, но минути по-късно, с периферното си зрение видя две сенки, които застанаха до масата й. Вдигна поглед и се втренчи в Търнър и Стивънсън — корпоративните адвокати на „Дженерал Газ“

— Здравейте, г-це Джоунс. Налага се да поговорим. Отново — каза Стивънсън сериозно.

— За? — попита изненадана.

— Относно един договор, г-це Джоунс.

— Договор? Нов договор? — Погледна ги двамата един след друг. — Предполагам г-н Монтгомъри отново иска нещо извратено — направи знак на сервитьора и направо извика — Бърбън, ако обичате. Двоен.

— Той затова ли има ангажимент? За да му свършите вие мръсната работа? — усети как бавно я обзема ярост. Какво, по дяволите искаше от нея този мъж? И нямаше ли смелост сам да й каже това, което иска, а й праща адвокатите си? — Седнете — каза привидно спокойно.

— Няма да сядаме, г-це Джоунс, той ни каза, че сте тук, само да минем да ви оставим договора — каза Търнър.

След погледа отправен към тях, мъжете се настаниха пред нея на масата и Стивънсън извади няколко листа.

— Ето, това е.

— Започва се отново — каза Ема. — Да видим сега… какво имаме тук.

Започна да разглежда въпросният договор. Много подробно бяха описани нейните задължения, както и неговите разбира се, но, никъде не видя нищо заплашително във въпросния „договор“. Липсваха заплахи, изнудване или нещо странно.

— Не разбирам — каза и изпи на един дъх почти цялото си питие — къде е уловката и за какво е цялата тази работа? Предният път ме изнудвахте, сега как се очаква да ме убедите да подпиша този откачен договор?

— Не те. Аз ще те убедя — чу гласът му зад себе си и се обърна на стола си. Беше с графитеносив костюм, розова риза и вратовръзка в сиво и цикламено на ситно диагонално райе. Тя само го изгледа от глава до пети.

— И как мислиш, че ще стане това, Джейсън? — Предният път ме обвини в кражба, сега какво следва? Убийство? Няма да подписвам никакви договори повече, приключих с ненормалните ти изпълнения.

— Неее, бонбонче, — каза и направи жест с глава, при което адвокатите с покашляне станаха от масата. — Нямам намерения да те изнудвам, мила моя.

— Приятна вечер, г-це Джоунс — каза Търнър.

— И спокойна — добави Стивънсън.

— Едва ли ще е приятна, още по-малко пък спокойна — каза Ема.

Джейсън се настани усмихнат на мястото срещу нея, а всички погледи на присъстващите се насочиха към тях.

— Ще отиваме ли да вечеряме? — попита я той усмихнат.

— Ти луд ли си? Какво ти става отново? Какви са пак тези изпълнения с договора?

— Прочете ли го? — попита я.

— Разбира се.

— И какво мислиш? — попита като я оглеждаше похотливо.

— Че си луд. Няма повече да подписвам подобни неща.

— Не е лошо да го обмислиш по-добре. Там пише, че съм задължен да се грижа за теб, да те обичам, да дам всичко от себе си, за да си най-щастливата жена на земята и още подобни неща.

Тя наклони глава на една страна и го погледна с присвити очи.

— Не те изнудвам с нищо, всичко това е само в твой плюс. Та ти и сега го получаваш… Хайде, бонбонче, просто ще го има на хартия, ще имаш документ, че винаги ще получаваш най-доброто. Ще ти даде ли сърце да ми откажеш?

Момичето имаше чувството, че я разсъблича с поглед, там, насред лобито на хотела.

— Не, Джес, няма да подпиша нищо — каза сериозна и погледна последният лист. — И без това адвокатите ти са пропуснали да напишат имената ми най-отдолу.

— Не са, така им казах да го направят — каза и очите му се спряха на устните й, нервно облизани с върха на езика й.

— Престани да ме гледаш така Джейсън, похотливият ти поглед няма да ме накара да се съглася с тези глупости — каза сериозно, но жадно следеше всяко негово движение.

— Искаш ли да ти кажа какво ще направя с теб, Ема? — попита бавно.

— Не, Джейсън, знам много добре… — каза с пресипнал глас.

— Може да си забравила някоя подробност — погледът му бавно се спусна към гърдите й.

— Джейсън престани. Хайде да вечеряме — каза тя и стана права.

— Забрави за договора, бонбонче — каза той, както си стоеше с кръстосани крака и поклати глава, докато си играеше с чашата й.

— Защо го правиш? Какво се надяваш да получиш по този начин?

— Искам да се съгласиш с него и да го подпишеш — каза наблюдаващ я облегнат във фотьойла.

— Джейсън… — каза Ема измъчено.

— Да, бонбонче? — попита той неразбиращо.

— Добре, Джес, ще се съглася с поредната ти лудост, но го правя само защото те обичам, да знаеш — каза и зарови в чантата си. Извади химикалка и се наведе над листа.

— Не, Ема, няма нужда от подпис. Той бръкна в джоба си и извади малка кутийка. — Това е моят подпис, мила, — каза и я отвори. Извади от нея пръстен и клекна пред нея, до масата, насред лобито. Хвана ръката й и бавно сложи пръстена на безименния й пръст. С изправянето си нежно обгърна лицето й с длани и я целуна нежно като перце.

Тя гледаше невярващо случващото се. Имаше чувството, че стои някъде отстрани и наблюдава други хора.

— Ема, има само една малка подробност, миличка. Този договор няма срок, той е безсрочен, бонбонче, за цял живот.

— Джес — каза момичето невярващо — Предложение ли ми правиш?

— Ти как мислиш? Хайде, искам да чуя отговора ти — каза усмихнат пред нея.

— Да — каза и очите й се насълзиха.

Той я вдигна във въздуха и я целуна силно. Чуха ръкопляскане. След секунда всички наоколо станаха прави и започнаха да ги аплодират.

— Хайде, сигурно вече се притесняват за закъснението ни — каза той и с широка усмивка я хвана за ръка и я поведе към ресторанта. Запъти се директно към прозорците и пред погледа й се появи маса за осем души, на която имаше само две свободни места. За тях двамата. А на тази маса бяха настанени семействата им.

— Джес, какво става? — попита тя.

— Ами трябва да им съобщим, бонбонче — каза той усмихнат.

— А ти откъде знаеше, че ще се съглася? — попита го.

— Оооо, аз мога да бъда много убедителен, сладкишче, мислех, че си го разбрала вече.

— Да, но едва ли би използвал този метод тук — каза тя и се засмя.

— Не се обзалагай на това. — Усмивката му й спря дъха. — Едва ли нещо би ме спряло, за да получа желаният от мен отговор…