Юджийн Джейк
Безсрочен договор (11)

11

Отидоха в Маями. Джейсън трябваше да се срещне с негов бизнес партньор, а Ема използва възможността да обядва с родителите си. Вече се връщаше към салона и реши да го направи пеша. От дълго време не се бе разхождала из града. Отначало спираше пред витрините и разглеждаше, но отново усети онова неприятно чувство и изведнъж забърза по улицата. От известно време имаше чувството, че я следят. Нищо определено, просто някакво усещане, което я побъркваше от тревога и страх, все едно нечии очи бяха постоянно впити в тила й. На моменти усещаше, как врата й настръхваше и това усещане я докарваше до ръба на нервна криза.

— Ема — чу вик зад гърба си.

Обърна се и с облекчение си пое дъх. Брандън. Зарадвана от неочакваната среща Ема се усмихна и се хвърли на врата му.

— Знам, че се радваш да ме видиш, но не бях очаквал толкова бурно посрещане — каза той и я завъртя във въздуха. — Как така си сама, сладкишче? — Това обръщение бе станало нарицателно между двамата. — Къде е изтърсакът? — попита мъжът с усмивка.

— Той има среща с негови партньори, а аз бях на обяд с родителите си. Всъщност, вече отивам към салона, където ще ме чака и брат ти. А ти, какво правиш тук? — попита учудена, че го вижда в Маями.

— Бях тук с приятели, миличка — каза Брандън усмихнат. — Хайде, ела да изненадаме брат ми. — Хвана я за ръка и я поведе надолу по улицата. Не спомена, че нарочно е направил така, че да се срещнат с нея, или че постоянно бяха под наблюдение с брат му. Лично бе наел хора да следят да не им се случи нещо покрай проблемите на компанията.

Брандън беше много хубав с дънките си и тясната тениска нагоре. Косата му отново бе на опашка, а на раменете му небрежно висеше спортно яке. От близката пресечка към тях се насочи мъж в татуировки с гола глава и къса брадичка. Мъжът се устреми право към момичето, като я гледаше свирепо.

Така се изплаши, този човек бе ужасен. Целият в татуировки, дори лицето му, само по клепачите нямаше надписи. Сърцето й туптеше бясно. Беше на крачка от нея, когато изведнъж Брандън го изпревари, хвана го за якето и със завъртане го блъсна в стената пред погледа й. Беше го хванал здраво и едновременно с това с тялото си го притискаше плътно.

— Разкарай се бе, копелдак — каза и гневно изгледа натрапника.

Онзи извади нож с късо острие. Тя нямаше въобще да го види, ако слънцето не се бе отразило за секунди в него. Замахна толкова бързо, че момичето дори не разбра какво се случи. Брандън реагира светкавично, а Ема бе изумена от действията му и разигралата се сцена пред нея. Ножът падна, а мъжът някак неочаквано се бе озовал в краката на Брандън. След секунди той скочи и хукна надолу по улицата, като извика нещо на защитника й.

Тя гледаше онемяла винаги веселият и усмихнат, галантен мъж и не можеше да повярва на случилото се току-що. Никога не би повярвала на това, ако не го бе видяла със собствените си очи.

— Как си, Ема? — попита той загрижено и ръцете му повдигнаха лицето й нагоре към него.

— Бран, Боже мой — бе единственото, което каза.

— Хайде, да тръгваме — каза той и се огледа по улицата.

Джейсън спря като закован пред салона и безмълвно наблюдаваше брат си с момичето си и усещаше как всеки момент ще скочи на собствената си плът и кръв. Той се приближи към тях по улицата и изгледа придружителя й свирепо. Последва мила усмивка към момичето, но тя бе някак отнесена и той се загледа в лицето й с намерението да разбере, какво се е случило. Ако смотаняка й беше налетял, щеше да го пречука.

— Какво има, бонбонче? — попита той момичето пред себе си.

— О, Джес, — бе единственото, което каза Ема. — Бран… — продължи тя, но замълча и погледна мъжа някак не на себе си.

Брандън направи знак на Джейсън и тримата заедно тръгнаха към апартамента на Ема. В асансьора Бран се доближи до нея и на ухо й прошепна:

— Сега искам да си вземеш един горещ душ, нали? — изгледа я нежно и леко оправи един кичур коса от лицето й.

Тя само кимна с глава. Погледна плахо към него, но той вече не бе така весел и безгрижен. Този мъж, този Брандън, тя виждаше за пръв път…

Джейсън щеше да ги изпепели и двамата с поглед.

Ема директно влезе в банята и братята чуха душа. Джес стоеше и гледаше брат си. Брандън наля и на двамата по едно уиски и подаде едната чаша на брат си.

— Никога повече не я сваляй. Казах ти и преди, тя не се интересува от теб.

— Явно и от теб не е много заинтригувана — каза саркастично Брандън.

— Предупреждавам те за последен път, Брандън, — каза Джейсън сериозно — стой далеч от нея, не ме карай да извърша глупост.

— Ти си луд — каза братът и го изгледа — никога не съм имал подобни мисли или намерения, но също така искам да ти кажа братле, че ако продължаваш да се държиш по този начин с нея, аз ще съм първият, който ще й предложи утеха… можеш да бъдеш сигурен. — Брат му го гледаше с неприязън и бавна подигравателна усмивка запълзя по лицето му.

— Ти за глупак ли ме мислиш? Видях, как я милваше по лицето и я прегръщаше — каза Джейсън бесен.

Брандън повдигна вежда и каза:

— Да, Джес, правилно си видял, и мисля да продължа с милото и любвеобилно поведение.

Джейсън с лекота прескочи канапето и се озова до брат си. Хвана го за реверите, силно го дръпна към себе си и го изгледа мъртвешки студено. Брандън рязко се освободи от схватката му и закова поглед в неговия.

— Не можеш да ме изплашиш, Джес, не съм човекът от преди шест години — каза Брандън и изтупа невидима прашинка от ревера си.

— За последен път те предупреждавам, стой далеч от нея — казаното прозвуча като съскането от спукана тръба.

Никой от двамата не забеляза момичето застанало на вратата на спалнята по халат.

— Изплашиха я, Джес, — каза Брандън, бавно взе чашата от масата и отпи от питието си без дори да трепне — причакваше я мъж в татуси, братле. — Брандън го погледна и бавно каза — Дали не е пратен от някоя ревнива приятелка?

— Това са абсолютни глупости, Бран, — каза Джейсън замислено — по-вероятно от онзи нейният, бившия й.

— Не знам, Джес, ще разберем.

Джейсън се обърна и я видя, приближи се бавно, придърпа я пред себе си и обви ръце около нея.

— Ще разберем — каза и Джейсън. Извади телефона си и набра номер.

— Здравей, Чейс, как си? Докъде стигнахте, приятелю? Може да ми трябва охрана. За Ема. Довечера ще ти кажа със сигурност. Да, Чейс, до чуване.

— Докато разбера какво става ти си гледай твоята работа, а аз ще имам грижата за безопасността на Ема.

— Готова ли си, миличка? — попита и я целуна по ъгълчето на устата. — Бонбонче? — попита нежно в ухото й.

— Да. Ааа, не, не съм готова — каза Ема отнесено чула разговора им. Приятелка? Какви за Бога, бяха тези негови приятелки? С какви жени имаше вземане-даване мъжът, с когото живееше?

— Отивай да се приготвиш, Брандън и без това ще се прибира.

— Защо? — попита брат му учуден — Знаеш ли Джес, мислех си, мога и аз да я пазя.

— Не! — каза рязко Джейсън и си помисли: „И сам да ти я набутам в ръцете? Само през трупа ми“

Брандън сви рамене и се ухили нагло на брат си.

— Благодаря за доверието в мен. Можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че ще се грижа за нея — каза Брандън, а тъпата усмивка на лицето му подразни Джейсън за стотен път днес, макар да се бяха видели преди не повече от половин час.

Ема излезе от спалнята облечена с къса червена рокля и високи обувки. С права черна коса и къс бретон.

И двамата мъже я проследиха с жаден поглед, когато мина покрай тях.

— Само секунда, да се гримирам — каза, докато се връщаше с дамска чанта, която щеше да смени сегашната. Джейсън влезе в другата спалня и след минути излезе с влажна коса и хавлия на кръста. — Бран, ти защо ще се прибираш? — попита тя, докато се гримираше в спалнята. Ела с нас, отиваме да вечеряме, а след това в „ЛИВ“.

— С удоволствие, сладкишче, благодаря за поканата — извика Брандън и намигна на брат си, който го изгледа кръвнишки. — Добре че си ти, сладкишче, в противен случай ще си изгния самотен в хотелската стая…

— Едва ли, с всички тези любовници — каза Джейсън.

— Джес, ще се сбръчкаш от тези физиономии — каза братът усмихнат.

Той се обърна и след още две минути излезе с черни риза и панталон.

Брандън отиде да се преоблече и след това е присъедини към тях в ресторанта. Той отново бе галантен и мил с Ема, а Джейсън бе в някакво средно положение между безмерен яд и тотално отегчение. Нямаше намерение да търпи още дълго подобно обсебващо отношение в негово присъствие. С неимоверни усилия на волята запази самообладание и непринудено напуснаха ресторанта. Брандън предложи ръка на Ема, но получи удар с лакът в ребрата и трябваше да отстъпи мястото си. Той отстъпи назад и се усмихна хитро, а Ема галантно пое подадената й ръка и се качи в колата. Извади малкото огледалце и бегло погледна отражението си в него.

— Перфектна си, бонбонче — каза Джейсън и се усмихна.

— Учудва ме фактът, че ми говориш. Явно наоколо няма нищо друго в пола, което да привлече вниманието ти — каза тя и обра червилото от ъгълчетата на устата си. Мъжът само я изгледа, след което се обърна към гледката на нощен Маями разкриваща се пред него от прозорците на наетата лимузина.

— Бран, как мислиш, дали в клуба ще има много хора? — обърна се момичето към другия мъж в колата, след като прибра огледалцето си.

— Не знам, сладкишче, но ти винаги си била черешката на тортата. Приятелите ти дали ще бъдат там?

— Ооо разбира се, с това заточение в Ню Йорк изгарят от желание да ме видят. А Джулио… Е, той със сигурност ще е там… — каза Ема и се засмя звучно.

Отново бяха дарени с отегчен поглед.

— Кой господ ме наказа с брат идиот и жена, която не му отстъпва по нищо? — чуха Джейсън да мърмори под нос загледан в града. Брандън се усмихна и също погледна през прозореца.

— Чудна гледка — каза Брандън, а Джейсън остана да гадае за града ли става въпрос или за момичето настанено на седалката до него.

Поне в „ЛИВ“ всичко бе наред, до този момент брат му не проявяваше тази настоятелност към Ема, както по-рано. Джейсън се отпусна и дори започна да се весели. Появи се и слабо очертание на усмивка на лицето му, когато наблюдаваше усмивката на Ема. Паола и Джулио бяха там, заедно с целия персонал на салона й. Джес бе започнал да го приема, или поне не показваше открито неприязънта си към него. Изнервяше го само едно нещо: Млад мъж гледаше нагло Ема. Дори и него огледа с неприязън. „Хубавец, това май ще да е Матю“, помисли си или поне от страхливите погледи на Джулио остана с това впечатление.

Русият мъж погледна часовника си, нямаше я вече 10 минути. Отдавна трябваше да се е върнала. Притесни се, още повече, когато видя как Джулио се оглежда из заведението и изнервен тръгна към тоалетната. На вратата в преддверието се закова на място. Тя беше там, но онзи нагъл тип я бе приклещил в ъгъла и я държеше за лакътя, докато й говореше нещо. Ядът на Джейсън Монтгомъри се стовари с пълна сила върху холивудския плейбой. Стисна го злобно за врата и се чу тъп удар от сблъсъка на тялото му с бетонната стена.

— Ако още веднъж те видя около нея, ще те одера жив и ще те обеся на собствените ти черва — изсъска, а схватката на ръката му всеки момент щеше да спре притока на въздух в гърдите на Матю. — Ясен ли съм? — изръмжа през зъби и пръстите му се стегнаха още по-силно около хилавия врат на холивудския плейбой. — Ако ти се живее, стой далеч от Ема.

Сините очи гледаха с отблясъка на метално острие.

Матю странно висеше на стената, прикован за врата от силната десница на високия мъж пред него. Мускулите на ръката, която го държеше прикована бяха изпъкнали и със сухожилията образуваха красива плетеница подчертана от късите руси косъмчета, които преплетени образуваха чудни светлосенки.

Очите на Матю се изцъклиха, а лицето му доби морав цвят от задушаването.

— Достатъчно е да кимнеш с глава и ще те пусна — каза тихо Джейсън, а кристалните очи се впиваха стоманено в мъжа. Последва едва забележимо помръдване на главата. Пръстите се отвориха и Матю се свлече на пода.

— Как си, бонбонче? — той бавно се отправи към момичето притихнало в стената и сковано от ужас от сцената разиграла се пред нея. Нежно я прегърна и помилва лицето й с длан. Ема гледаше потресено, никога досега не го бе виждала в тази светлина. Тя този мъж ли бе настъпила по чатала? Мозъкът й се вцепени, когато си припомни ситуацията. Ами ако я бе ударил тогава? Дали би оживяла? — Искаш ли да се прибираме? Как се чувстваш, бонбонче? — чу думите като на сън.

— Добре съм — каза несигурно.

Той се загледа в ръката, която преди малко Матю стискаше и видя отбелязани пръстите му по нежната й кожа. Обърна се рязко към него.

— Недей, Джес — каза тихо Ема и леко го докосна по гърба. Той само изръмжа към мъжа и я погледна. Ризата му бе с разкопчани горни копчета и очертаваше невероятното му тяло. „Боже мой, та той е страхотен“ помисли си тя. Защо водя война с него? Защо не се възползвам от ситуацията? Толкова ни беше добре и на двамата. Все пак, оставаше още малко докато изтече уговорката. Щеше ли да го види отново след това? Най-вероятно, не, Джейсън бе женкар, едва ли щеше да му липсва точно тя при цялото това изобилие от жени и момичета наоколо, които сами му се предлагаха. Явно трябваше да й се насити и щеше да я забрави. Както каза Брандън, явно бе любимата му играчка, но дори и тя след време омръзва. Е, какво пък, тя не си бе и представяла нещо друго. Мушна дланта си в неговата и каза:

— Хайде, Джес, не се занимавай с него, ела да се веселим. Дори и да иска, той не може да ме засегне повече. Надживяла съм го отдавна.

Тя го поведе към местата им и се учуди, че всички им правят път да минат, докато не погледна към кавалера си. Изражението на лицето му бе толкова застрашително, че хората неволно се отместваха назад и им правеха път. Когато застанаха на бара, Джес си поръча уиски и го изпи на екс. Ръката му не пусна Ема нито за секунда, дори я придърпа по-близо до себе си и обгърна кръста й, а тя се чувстваше много добре и на сигурно място, сгушена в него, в силната му прегръдка.

Когато я видя, притисната в ъгъла и този кретен да й съска насреща, го обхвана неописуем гняв. Направо щеше да се взриви от чувството, което изпита. Никой нямаше да я докосва повече. НИКОЙ.

Късно вечерта двамата вървяха прегърнати и се смееха като ученици, когато той отключи вратата на апартамента й.

— Лека нощ, бонбонче — каза и нежно я целуна в крайчето на устата.

Ема влезе в спалнята си, а той изпъшка и се строполи на дивана.

— Шибан късмет — каза на глас Джейсън „Мамка ти глупак, защо не бе по-настоятелен?“ помисли си младият мъж.

— Джееес! — чу се викът й от спалнята.

Той скочи и презглава нахлу в стаята обхванат от страх. Едва не изкърти врата от пантите, а тя, стоеше по бельо, с токчетата и с гръб към него.

— Какво има, бббонбонче — заекна от изненада от гледката и едва не загуби дар слово.

— Би ли ми помогнал, моля те. Нещо се заплете закопчалката — каза тя и посочи към гърба си, към закопчалката на сутиена.

— Емааа, — чу се гласът му от вратата запъхтян, сякаш бе изкачил на бегом стъпалата до двадесетия етаж, където се намираше жилището й — моля те, не си играй с мен — след което бавно се доближи зад нея.

— Готово — каза след секунда и затвори очи, за да възвърне самообладанието си. Тя се обърна към него и пръстите й бавно започнаха да разкопчават копчетата на ризата.

— Ми-лич-ка — чу се гласът му на пресекулки. Момичето бавно продължи докато не стигна до колана. — Няма да мога да спра — каза тихо и ръката му нежно, но силно хвана китката й. Другата й ръка продължи да се опитва да разкопчее колана, но безуспешно.

— Пречиш ми, Джес, — каза тя тихо — пусни ме.

От устните му се изтръгна стон. Обгърна лицето й с длани и жадно впи устни в нейните. Притисна я до стената, усети тялото й прилепено в неговото и изстена дрезгаво.

Нощта се оказа много къса и когато небето на изток започна да просветлява, мъжът нежно придърпа момичето в прегръдката си и прошепна в ухото й:

— Спи, миличко.

Може би секунди след това усети равномерното й дишане.