Метаданни
Данни
- Серия
- Риган Рейли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Decked, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Павел Талев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Kaloyan Dobrev(2020)
- Разпознаване и корекция
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Керъл Хигинс Кларк
Заглавие: Разкош и убиец на борда
Преводач: П. Талев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Д & Д“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДФ „Балкан прес“
Редактор: Е. Тодорова
Коректор: А. Янкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12197
История
- —Добавяне
Лондон
Понеделник, 22 юни 1992 г.
Не за пръв път през 35-те години съпружески живот Нора Ригън Рейли бе пожелавала Люк да се научи по някакъв начин да говори по-бързо. Тази й мисъл бе последвана от признанието, че се бе влюбила при първата им среща, точно защото приличаше на Джими Стюард и говореше като него. Тя го погледна с обич и после хвърли нетърпелив поглед към часовника си. Тъкмо се канеха да последват портиера, напускайки апартамента си в лондонския хотел „Станфорд“, когато телефонът иззвъня.
Беше Хърбърт Кели, директор на филиала на погребалната къща „Рейли“ в Съмит, който имаше проблем. Деветдесетгодишната вдовица на 98-годишния бивш кмет настояваше церемонията по погребението на мъжа й да се състои в голямата централна зала. За нещастие седмицата не беше от най-добрите за политиците в оставка в Съмит и за следващия ден и половина голямата зала бе заета от бивш конгресмен.
При други обстоятелства Кели би се справил без да безпокои Люк, но положението беше наистина деликатно. Госпожа Шиа бе всепризнатата господарка на огромния клан Шиа, а на всичко отгоре бе и първият важен клиент на Люк, когато той купи западналото погребално бюро точно в годината, когато се ожени за Нора. Точно тогава 80-годишната майка на г-жа Шиа бе „прибрана“, както се изрази тя, „от Бога“.
— Другото погребално бюро в града не може да направи мъртъвците да изглеждат добре и по-естествено — каза тя на Люк и му даде възможност да направи майка й да изглежда толкова хубава и доволна, както, когато гледаше шоуто на Ед Съливан всяка събота вечер. Тя винаги го очакваше с нетърпение.
Люк знаеше, че тя вече беше проучила възможностите на големия му паркинг на гърба на погребалната къща. Той хвърли много усилия по първия си клиент. И ненапразно. Покойната изглеждаше като Топо Джиджио, след като е бил изкаран на бис. Оттогава погребалната къща „Рейли“ в Съмит уреждаше всички погребения на членовете на династията Шиа, повечето от които живееха наистина до дълбока старост. Някои изкараха дори дотам, че кадри с техните лица се появиха дори в телевизионната програма на Уилърд Скот „Днес“.
С неприсъща за него бързина Люк обясни проблема на Нора и й каза да престане да ходи напред-назад. Най-логичното решение беше да се обединят другите две средно големи зали, които бяха разделени от плъзгаща се врата. Нора обаче знаеше, че г-жа Шиа Нямаше да бъде напълно доволна от това.
— Кажи й, че следващото погребение от клана Шиа ще бъде за сметка на погребалната къща — изсъска Нора в ухото му. — Люк, ще изпуснем кораба!
Люк я погледна с укор и както обикновено намери разрешението на проблема.
— Хърбърт, напомни на г-жа Шиа, че любимият цвят на съпруга й Денис беше зеленият, а ние тъкмо боядисахме в зелено тези две зали. Там той ще се чувства по-добре. В края на краищата зеленото и бялото бяха цветовете на предизборната му кампания.
— Ти си истински гений — каза Нора, след като Люк свърши разговора. — Още един проблем решен от погребалната къща „Рейли“.
— Достатъчно ми е, че чувам дъщеря ми да говори така, но когато го чувам и от майка й вече е прекалено.
Те се засмяха.
Високата около метър и петдесет Нора често се чувстваше като джудже до съпруга си, който беше с 40 сантиметра по-висок.
— Ти си по-голям от мен във всяко отношение — обичаше да казва тя. — Никога не лъжеш, когато те питат на колко си години. (Люк беше на 65, а тя на 58 г.) Никога не помнеше какво казваше на репортерите за възрастта си.
— Но, г-жа Рейли, беше казал неотдавна един от тях, — преди три години вие ми казахте, че сте на 52.
Косата на Нора бе боядисано руса, докато посивяващата коса на Люк имаше естествения си цвят.
— Хайде най-после да тръгваме — помоли го тя.
Телефонът иззвъня.
— Не ме е грижа. Дори, ако се обаждат от името на папата, трябва да тръгваме.
Люк посегна към телефона, но Нора го изпревари.
— Ало — каза тя нетърпеливо. — Ригън, скъпа, да не се е случило нещо лошо? Не мога да говоря сега. Ще ти се обадя от кораба. Какво? Защо? Какво? Боже Господи! Никога не съм мислила да се откажа от детето си, но и никога не е късно. Трябва да бързаме. Ще се видим там скъпа. — Тя бързо остави слушалката.
— Ще се видите къде? — попита Люк. — За какво става дума?
Нора се разсмя:
— Няма да повярваш. Ще ти кажа в колата.