Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (27)

В океана

Телефонът иззвъня. Ригън с мъка отвори очи и се опита пипнешком да намери слушалката. Нечии пръсти се сключиха около китката й, и една ръка стисна устата й. Почувства, че натискат главата й върху възглавницата. Окопити се. Впи зъби в ръката върху устата й. Хардуик изруга приглушено и отпусна хватката. Ригън успя да изпищи, а телефонът продължаваше да звъни.

— Никой не отговаря, сър — каза сънливо корабната телефонистка. — Сигурно са го изключили за през нощта.

— Трябва да се свържете с тях.

— Но те не отговарят, сър. Мога да пусна бележка под вратата — каза сънливия глас.

„Проклета глупачка. — Ливингстън мислеше напрегнато. Щеше да изгуби много време, докато й обясни. — Майката и бащата на Ригън… По-добре да се обади на тях… Как, по дяволите, беше името на баща й…? На кораба има още един човек с фамилията Рейли. Свържете ме с него.“

— Имаме две лица с фамилията Рейли, сър. Или Люк, или…

— Люк, точно така. Свържете ме.

 

 

Имакулата беше положила глава на мощните гърди на Марио, който спеше напълно доволен. Тя се наслаждаваше на луксозното двойно легло, опитвайки се да запомни и най-малката подробност от скъпия апартамент. Нямаше търпение да види отново Марио Младши и семейството. Оставаха само няколко часа.

Замръзна, когато чу слаб, но ясен звук. Не изпищя ли някой? Дали лейди Екснър или Ригън не сънуваха кошмари? Внимавайки да не събуди Марио, тя се измъкна от леглото, отиде на пръсти до вратата, открехна я леко и се ослуша. Нямаше повече писъци.

В другия апартамент някой се движеше. Дали на лейди Екснър не й беше лошо. Може би трябва да почука на вратата и да попита дали може да помогне. Но те не би трябвало да бъдат тук. Някак неудобно беше да се върне в леглото. Имакулата стоеше без да знае какво да прави. Вратата продължаваше да е леко отворена.

 

 

Телефонът иззвъня. Нора светкавично грабна слушалката.

— Ало. — Заслуша се. — О, Господи — извика тя. — Люк, Люк, някой се кани да убие Ригън!

Люк скочи от леглото. Нора проплака:

— Моля ти се, Господи, дано не сме закъснели.

 

 

„Защо не се събужда Вероника? Би могла да извика за помощ“ — помисли си Ригън. Изви се на една страна, опитвайки отчаяно да се откопчи от нападателя си. Отново изпищя. Гласът й беше заглушен от възглавницата върху лицето й. Изрита завивките и с всички сили заби крака в корема му. Той се сви от болка и тя за миг видя лицето му. Позна човека, за когото беше помолила Ливингстън да събере сведения — Кеймърън Хардуик!

Изтърколи се от леглото на килима, скочи на крака и хукна към вратата. Нейното преимущество беше бързината. Мина й мисълта, че Вероника е била упоена. „Не си губи времето да пищиш — каза си тя отчаяно. — Ако можеше да стигне до коридора…“

Хвана дръжката на вратата и я натисна, но в това време една ръка я сграбчи през кръста и я повдигна от пода, а друга стисна устата й. Миг по-късно вратата на терасата беше отворена. Студен нощен вятър духна в лицето й. Ригън си представи черните пенещи се вълни.

 

 

Гейвин и Силви тъкмо си пожелаваха лека нощ при началото на стълбището. Той си помисли, че вижда някакъв призрак — Нора Ригън Рейли, боса, в нощница с цвят на праскова, плачеше отчаяно, тичайки след съпруга си, облечен в пижама. Той спря в недоумение, като видя, че стълбите не продължават нагоре. Нора забеляза Гейвин.

— Гейвин, как да стигнем до Ригън и лейди Екснър?

Люк го сграбчи за раменете.

— Вие сте бил там. Къде се намират те?

Гейвин разбра по възбудените им лица, че няма време за обяснения.

— Следвайте ме — извика той.

 

 

„Беше писък — каза си Имакулата. — Това вече наистина беше писък.“

— Марио — извика разтревожено тя. — Марио, събуди се.

След миг Марио беше при нея.

— Какво става?

Тя посочи към апартамента на Екснър.

— Там става нещо лошо. За втори път някой пищи, сигурна съм.

В този момент по коридора се чуха стъпки. Гейвин Грей бягаше рамо до рамо с един мъж, когото Марио беше забелязал в ресторанта. Зад тях тичаха съпругата му и Силви.

Спряха пред вратата на апартамента. Гейвин натисна дръжката. Заключена е. Изумен, Марио видя как той и другият човек се хвърлиха върху вратата. Някой приглушено изпищя още веднъж.

— О, Боже господи, това е Ригън — извика Нора.

Марио изблъска Гейвин встрани.

Отдръпнете се. — Вратата се разтвори с трясък, след като той се стовари с цялата си тежест върху нея.

Марио и Люк се сблъскаха в преддверието. В апартамента беше тъмно като в рог и студено.

— Къде, по дяволите, се ключовете за осветлението — попита Люк.

— Ригън! — изпищя Нора. — Ригън, тук ли си?

Гейвин се хвърли към ключовете за осветлението от лявата страна на вратата. Включи всичките и целият апартамент и терасата бяха облени в светлина.

Вратата към терасата беше отворена. Ужасени, видяха Ригън превита върху перилата, опитваща се с последни сили да отблъсне Кеймърън Хардуик. Краката й ритаха безпомощно във въздуха, косата й се развяваше от вятъра, а той безмилостно се опитваше да я изхвърли през борда.

Писъкът на Нора беше лъкът, а тялото на Люк стрелата. Той профуча през стаята и хвърляйки се от вратата блъсна с глава Хардуик в гърба. В мига, в който Ригън вече падаше през перилата, успя да я хване с една ръка за крака. Хардуик го сграбчи и двамата се стовариха на палубата. Люк продължаваше да стиска отчаяно крака на дъщеря си, след това като по чудо тежестта олекна.

— Хванах я — извика Марио. — Държа я. — Той прехвърли Ригън на палубата и се стовари до Люк, който беше затиснал под себе си тялото на Кеймърън Хардуик.

— Тя е добре. — Имакулата притискаше до гърдите си изпадналата в истерия Нора. — Моят Марио и човекът в пижамата я спасиха.

От голямото легло в стаята се чу стенание. Силви се върна да успокоява лейди Екснър.

— Горката ще получи разрив на сърцето.

Като видя, че Ригън наистина е в безопасност, Гейвин изведнъж се сети, че това беше последният му шанс. Винаги можеше да каже, че е търсил спасителна жилетка.

По дяволите, табуретката. Той избута едно кресло и се качи върху него. Започна да изхвърля с бясна бързина спасителните жилетки на пода, после опипа рафта с ръка. Гривната беше там. Беше в ръката му. „Благодаря ти, Господи.“

— Какво намерихте, скъпи г-н Гейвин.

Лейди Вероника Екснър се беше разбудила напълно.

 

 

Кенет и Дейл се изкачиха по стълбите. Кенет носеше куфарчето с фризьорските си инструменти в едната ръка и бутилка шампанско, в другата. В това време двама офицери със сериозни лица, хванали здраво под мишниците окования в белезници Кеймърън Хардуик се появиха в коридора, който водеше към апартамента на лейди Екснър.

Дейл се спря.

— Какво става?

Хардуик не му обърна внимание. Дейл и Кенет се спогледаха.

— Станало е нещо.

Забързаха по коридора. Когато стигнаха до отворената врата на апартамента, замигаха в недоумение.

— Ригън — каза Кенет, — защо не ни предупреди, че ще има парти по пижами? Щяхме да донесем повече шампанско.

Лейди Екснър с блестяща гривна на ръката каза бодро:

— Г-н Гейвин намери гривната на г-жа Уоткинс. Нали е чудесно?

Дейл се втурна към Силви.

— Той е намерил гривната?

Силви погледна към Гейвин с доброжелателен, но същевременно заговорнически поглед.

— Да, би могло да се каже.

— Но това означава, че ще получи наградата от 50 хиляди долара.

Гейвин, който изглеждаше напълно паднал духом, изведнъж се оживи. Е няма да се живее в Коста дел Сол, но и това не е никак за пренебрегване.

Люк и Нора стояха до Ригън, която говореше по телефона с инспектор Ливингстън. Сега, когато шокът от преживяното беше преминал естественото любопитство на Нора се беше възвърнало.

Ригън слушаше внимателно. После слушалката взе Люк.

— Не знам как да ви благодарим.

Нора попита Ригън.

— Какво ти каза той?

В стаята изведнъж настъпи тишина. Вероника като че ли беше забравила за гривната.

— Филип! Има ли той нещо общо с това?

— О, не, не. Става дума за Вал — успокои я бързо Ригън. — Вал и Кеймърън са имали любовни връзки от време на време в продължение на години. Той е убил лелята на Атина в Гърция, когато се върнала вкъщи точно по време на обира. И двамата са били разпитвани във връзка с това престъпление. Полицията е била сигурна, че някой от живеещите в къщата е бил замесен и главните подозрения падали върху Вал. Можете да си представите колко шокирана е била Атина, когато е видяла Вал да влиза в оксфордската кръчма заедно с Хардуик, който носел безценния джобен часовник на чичо й, откраднат заедно с другите бижута. Според признанията на Вал, Хардуик го изваждал на няколко пъти, докато я чакал и се страхували, че Атина може да го е видяла. Хардуик седял в едно сепаре и не забелязал, че Атина е на бара, докато не дошла Вал и я познала. Очевидно Атина разбрала каква е работата, защото в противен случай нямаше да се опитва да записва регистрационния номер на колата на Вал върху кибритена кутия.

Ригън въздъхна.

— Те са знаели, че с тях е свършено, ако отиде в полицията. Затова са я проследили, хванали са я и…

— Защо това е станало толкова близо до моето имение?

— Ливингстън смята, че Атина е искала да се посъветва с Филип какво да прави и затова се е отправила към Лиуилин Хол. Тя е изпитвала някакви чувства към него и въпреки нежеланието му, го е възприемала като свой довереник. Хардуик я е убил близо до къщата. Искали са да се отърват от трупа колкото е възможно по-бързо.

Ригън се поколеба.

— Вероника, трябва да знаеш, че Филип не е знаел нищо за плановете на Вал. Тя е отровила Пенелоп, за да бъдеш сама по време на пътуването. Кеймърън Хардуик е трябвало да се погрижи да не стигнеш жива до Ню Йорк. След своята смърт и след сватбата на Вал с Филип имението щяло да бъде продадено веднага на хотелската верига. Не е искала да рискува да станеш близка с твоите роднини в Америка и да промениш завещанието си.

— Но тя беше тази, която предложи да ме придружиш — протестира Вероника.

— Бях станала опасна. Тя не е имала представа какво може да ми е разказала Атина, Знаеше, че се опитвам да си припомня всичко. Пазя своя дневник. Детектив съм по професия.

— Разбирам.

От следващия й въпрос беше ясно, че Вероника наистина я е разбрала.

— Ние срещнахме Вал една година след кражбата в Гърция. Винаги е живяла много скромно. Какво е направила със своя дял от ценните бижута, взети от сейфа на Атинината леля?

Ригън се усмихна.

— Вероника, ако някога се наложи да търсиш работа, винаги си добре дошла в моето бюро. Хардуик е бил много впечатлен от онзи часовник и го взел като своята част от сделката. Той е безценен, но е било възможно да бъде разкрит веднага, ако се беше опитал да го продаде. Държал го е у себе си. Вал е продала скъпоценните камъни от своя дял за 200 хиляди долара и изпратила парите в депозитна кутия. Нейното финансово положение е било непрекъснато следено от полицията през всичките тези години и тя е знаела това. Счела е, че е направила добра сделка с досегашния си любовник да я отърве от нас. Като съпруга на Филип, би могла да живее богато веднага след продажбата на Лиуилин Хол. Хардуик щеше да запази часовника за себе си и щеше да получи 200 хиляди долара.

Вероника кимна с глава.

— Разбирам, разбирам. Може би не трябваше да пазя моите чудесни новини до следващата година.

— Новини? — попита Ригън.

— Разбира се, аз няма да напусна Лиуилин Хол, както и 50-те акра, които непосредствено го заобикалят. Те са наследството на Филип. Останалото ще бъде дарение за „Свети Поликарпс“, което да бъде използвано за създаването на център за поезия на името на сър Джилбърт Екснър. Скъпият ми Филип ще продължи да си гледа цветята, а от само себе си се разбира, че мястото му в „Свети Поликарпс“ е осигурено за цял живот.

— Това е чудесна идея, Вероника — каза Ригън като си помисли как ли ще реагират на тази новина роднините, които чакат на кея в Ню Йорк.

Всички останаха в апартамента „Камелот“, пиха шампанско и поздравиха Статуята на Свободата, когато корабът навлезе в пристанището.

Люк и Нора поканиха всички на закуска в „Зеленият кът“.

— Дали разрешават там да ходят и деца — попита с надежда в гласа Имакулата.

— Разбира се, че разрешават — каза сърдечно Люк.

Силви припряно попита:

— Можете ли да изтърпите Вайълет? Нейният самолет за Флорида няма да отлети преди пет часа.

— Тя беше първата, която направи връзката между Хардуик и Гърция. Ще е добре дошла, повярвайте ми — увери я Ригън.

Дейл се обърна към Кенет.

— Хайде да сменим билетите си за самолета за утре.

— Дадено.

 

 

Мисълта за чек от 50 хиляди долара и че няма да сънува кошмари как го залавят ченгетата беше преобразила Гейвин. Той беше в еуфория. Прекара останалата част от деня в разговори с вестникари. Кой знае? Може би щеше отново да бъде върнат като водещ радиопредаването „Гостите на Гейвин“.