Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (24)

Оксфорд

Ливингстън довършваше четвъртата си чаша чай. Беше четири и тридесет часа сутринта.

— Е, Филип, как мислиш, че е била отровена г-ца Атуотър? Сериозно ли смяташ, че леля ти е способна нарочно да навреди на някого? Да сложи по-голяма доза без да й мигне окото?

— Не, не. — Филип се беше свил на стола. Беше изгризал всичките си нокти. — Ако не бях ходил за този горски тор…2

— Сега, когато знаеш, че г-ца Туилър не е била искрена с теб, ще промениш ли решението си да се ожениш за нея?

Филип кимна с глава. В очите му имаше някаква празнота.

— Това беше шок за мен. Предполагам, че няма да е възможно да не се разгласява фактът, че съм открил тялото.

Ливингстън поклати глава.

— Боя се, че не.

— Надявам се директорът да разбере мотивите ми. — Филип погледна Ливингстън право в очите. — Не, няма да се оженя за Вал.

— Не е ли истина, че тя всъщност те е изнудила да се сгодите и да се ожениш за нея?

— Отбиваше се вкъщи… Беше винаги готова да помогне. Но никога не съм имал намерение да се женя за нея.

— Имал ли си някога чувството, че ако не се ожениш за нея, би могла неволно да издаде малката ви тайна?

— Ами тя ми напомни, че ако неволно го направи, както каза, с-с-съпругата няма право да свидетелства срещу мъжа си.

Ливингстън го остави. В коридора той се оплака на помощника си.

— Този има манталитет на двегодишно дете. Всички отговори са все още у нея.

Помощникът изглеждаше притеснен.

— Сър, срещу тях не е предявено официално обвинение и вече са много изморени.

— Но затова пък едно момиче е мъртво, една възрастна жена беше отровена и три деца бяха оставени без майка и всичко това е станало в присъствието на Валери Туилър или Мери В. Кук.