Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (23)

В океана

Ригън наблюдаваше с тревога Вероника. Вярно е, че беше много активна през последните дни, но внезапното й крайно изтощение я плашеше. По време на вечерята умората й непрекъснато нарастваше. Когато излязоха от асансьора, се подпря на ръката на Ригън и явно нямаше сили да съблече вечерната си рокля.

Ригън й помогна да си облече нощницата и я сложи в леглото. „Добре е, че я разубедих да не ходи в банята, защото щеше да се наложи да я вадя от ваната“, помисли си тя. Погледна към Вероника, която вече спеше дълбоко и изведнъж изпита към нея силно състрадание. „Изглежда толкова уязвима, още повече че не е започнала да хърка“, помисли си виновно Ригън.

Опитите на Вероника да събере багажа си бяха направо отчайващи. Преди вечеря разбърка всичките си куфари и чанти в трескаво търсене на една поема на сър Джилбърт за радостите в семейния живот. Искаше да я прочете още при първата среща с племенницата си.

Ригън я намери в джоба на чантата, в която се намираше екипа на Вероника за фитинг упражненията, с която тя бе ходила на семинара на поезията.

— Ами да, да, — възкликна щастливо Вероника. — Исках да я прочета на семинара.

Едва успяха да се облекат за вечеря.

Сега, след като Вероника не участваше в събирането на багажа, Ригън можеше да се заеме със сложната задача да разпредели дрехите й по разните куфари и чанти. Това й отне близо два часа. Беше полунощ, когато изкара багажа в коридора. Взе душ и легна на дивана. „Сбогом — му каза тя. — Утре ще спя в истинско легло.“

Посегна към ключа на лампата, но се спря, стана и отиде до вратата. Беше я заключила.

Върна часовника с един час назад като всяка друга нощ и го нави да звъни в 3 ч. сутринта. Мисълта, че ще трябва да стане след по-малко от четири часа, направи сънят й неспокоен.

 

 

Марио и Имакулата преминаха на пръсти по коридора до апартамента „Мерлин“.

Имакулата тихо се изкикоти.

— Чувствам се като че ли приставам на някого — прошепна тя.

Опитвайки се непохватно да отключи, Марио изпусна ключа и той издрънча при удара си във вратата.

— Ш-ш-шът — предупреди го нервно Имакулата. — Ако някой ни види тук…

През нощта апартаментът изглеждаше още по-блестящ, отколкото по време на коктейла. Марио остави саковете, които бяха взели със себе си и сграбчи Имакулата.

— Нека да те пренеса през прага на терасата — каза великодушно той. — Хоо-оп.

— Марио, Марио, внимавай! Не искам пак да се схванеш.

— Права си. — Той разтри хълбока си. — Още не ми е минало съвсем.

— Това е ишиас, Марио.

— Знаеш ли какво ще направя. Ще отворя шампанското. Ще го изпием на балкона.

Имакулата кимна в знак на съгласие.

— Ще вляза вътре да си сложа новия комплект бельо.

Няколко минути по-късно с чаши в ръце — Имакулата в черното си сатенено бельо и Марио по шорти и раирана хавлия — вдигнаха наздравица. Корабът продължаваше да се носи по вълните в нощта.