Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (21)

В океана

Келнерът мина, предлагайки допълнително чай или кафе. „Всеки с нетърпение очаква да слезе на сушата — помисли Ригън — нещо типично за края на всяко пътуване. Сближил си се временно с някои пасажери, а мислите ти вече са свързани с нови очаквания.“

Имакулата каза възбудено:

— Едва ще изчакам до утре, когато ще минем покрай Статуята на Свободата. Най-добрата приятелка на баба ми, чието семейство дошло от Сицилия, дала спестяванията си в ученическия фонд за основата, на която стои статуята. Можете ли да си представите, че статуята е била докарана чак от Франция и са минали години, преди да бъде поставена, защото е нямало пари за изграждане на основите.

Хардуик рязко стана от мястото си.

— Лека нощ на всички.

— Никак не съжалявам, че си отиде — каза Марио, гледайки го как се отдалечава.

— О, Марио, — успокои го Имакулата — не му обръщай внимание. Той е нервен човек, а хората от този тип са врагове най-вече на себе си. Хайде да отидем да потанцуваме, преди да си легнем тази вечер. Нали такива са ни плановете. — Тя го погледна закачливо.

— Да, точно така. Хайде да вървим да танцуваме, бейби. — Марио й се усмихна и стана от мястото си. — Надявам се да се видим на палубата рано сутринта.

— Ще бъдем там — каза Вероника.

От другия край на залата дойде Милтън и предложи някак прекалено галантно ръката си на Силви.

— Ще танцуваме ли, скъпа?

Ригън наблюдаваше как Силви направо излетя от стола. „Чудя се как се е отървал от сестра си“ — помисли си тя. — Сигурна беше, че ще се появи отнякъде още преди Милтън и Силви да са свършили първия танц. — „Вайълет трябва да се кандидатира или за придружителка на млади момичета по забавите, или за бодигард в нощен клуб.“

Дейл остави салфетката си на масата.

— С Кенет смятаме да отидем в казиното. Ще се видим по-късно. — Той намигна на Ригън.

— Ще видим дали най-после ще спечелим нещо. До този момент не сме имали късмет и това е последната ни възможност — добави Кенет.

На Ригън й се стори, че Геби като че ли го присвива стомах.

— Ще се прибираш ли рано тази вечер, Гейвин?

— Не, не ми се спи — каза той.

— А на мен като че ли ми се иска да си легна — каза Вероника. — Беше чудесно пътуване от началото до края, нали г-н Грей.

„Да се надяваме. Имам предвид последните възможности“ — помисли си той мрачно.