Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (19)

В океана

„Има нещо особено в последната нощ на един кораб“, помисли си Ригън с известно съжаление за раздялата с хората, които са били нещо като семейство. Вероятно никога нямаше да види отново Марио и Имакулата, но щеше да си спомня с добро чувство за тях. Вероника щеше да й липсва. Виж, Кеймърън Хардуик беше друга категория.

Тя погледна към него през масата. По някаква причина той усърдно се опитваше да бъде любезен с Вероника и непрекъснато разговаряше с нея. Силви бъбреше оживено с Кенет и Дейл. Гейвин имаше такъв вид, като че ли е готов всеки момент да се разплаче. Каза, че за известно време ще престане да плава с кораба. Имаше чувството, че Гейвин няма достатъчно пари и този кораб му осигуряваше луксозен живот. Почувства съжаление към него.

Вечерята беше особено изтънчена. Пастет, скариди с грах, омари, телешки медальон, пъстърва с бадеми. Не прочете менюто по-нататък. Жадуваше за истинска италианска пица; зеленчук в маринатен сос и хляб с чесън й бяха съвсем достатъчни. Джеф винаги я дразнеше, че има гастрономическите претенции на шестгодишно дете.

Марио беше настоял всички да пият след вечеря по едно питие от него и Имакулата.

— Толкова ни беше приятно да бъде с вас, — вдигна той тост към всички присъстващи.

Ригън забеляза, че Имакулата се е надвесила с просълзени очи над чашата си с ментов коктейл.

— Само мисълта, че Марио Младши, Роза, Марио Трети и Консепсионе ни очакват на кея прави тази раздяла по-поносима.

Ригън погледна към Вероника. Ръката на Хардуик беше на облегалката на стола й. Чашите им с бренди а ла „Александър“ бяха една до друга. Вероника кимаше с глава в знак на съгласие, докато той шепнеше нещо в ухото й.