Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (17)

В океана

Беше най-спокойният ден от пътуването. Вероника очевидно бе решила да пести силите си за срещата с новооткритите си роднини. С Ригън, изтегнала се в шезлонг от едната й страна, и Геби Гейвин, от другата. Тя разговаряше с някои от минаващите по палубата пасажери. Гейвин прекаляваше с грижите си за нея. Първо се опасяваше да не изгори на слънцето. Попита я дали няма някакъв крем против слънчеви изгаряния, който би могъл да й донесе от апартамента. Вероника бръкна в плажната си торба и гордо извади крем, който осигуряваше максимална защита от слънчевите лъчи.

— Казват, че с този крем до кожата не достига никакъв слънчев лъч, дори ако се печете на Екватора — обясни тя.

Гейвин изглеждаше мрачен.

Не отидоха в ресторанта да обядват, а се задоволиха с бюфета край басейна. Ригън донесе на Вероника сандвич и сок, покрит с книжно чадърче, мушнато в ледените блокчета.

Вероника извади чадърчето и го прибра в торбата си.

— Ще го сложа в албума с изрезките, за да ми напомня винаги за този изключително приятен ден с вас, скъпи Гейвин.

— Да не би да ви стана студено от вятъра — попита той загрижено. — Нека да отида да ви взема един пуловер.

— Няма нужда — каза Вероника и извади един дебел шал от бездънната си торба. — Ригън се е погрижила за всичко.

На Ригън й се стори, че забелязва враждебност в погледа, който й хвърли Гейвин.

— А сега трябва да дочета книгата на любимата си авторка. Господин Грей, знаете ли, че майката на Ригън е Нора Ригън Рейли — известната авторка на криминални романи.

Геби доби някакво садистично изражение.

Ригън се разтревожи, когато забеляза майка си и баща си да идват откъм басейна. Беше сигурна, че и Геби ги беше видял. Той сви устни, когато забеляза как Нора внезапно се обърна обратно и забърза да се прибере във фоайето, следвана от Люк.

В 4 следобед Ригън и Вероника се отправиха към апартамента, за да си приготвят багажа преди вечеря.

Както беше казала Ригън, щеше да е по-добре, ако свършеха по-голямата част от работата преди вечеря, защото куфарите трябваше да са изкарани навън в коридора, преди да са си легнали. Вероника махна на Гейвин.

— Оревоар.

„Оревоар, майната ти“ — си каза Гейвин.