Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (13)

В океана

Когато се върна пак на пръсти в леглото след разговора си с Ливингстън, Ригън започна да се върти ту на едната, ту на другата страна. За сън не можеше да става и дума. Умът й трескаво продължаваше да работи. Вайълет Кон. Мозъкът й щрака като стоманен капан. „Обзалагам се, че е права — каза си Ригън. — Кеймърън Хардуик е бил техен келнер в Скулис. Ако Вал е била гувернантка там, може би се е запознала с Кеймърън в града. Вероятно тя му е казала за бижутата. За старите бижута, които, както той се изрази, са единствените, заслужаващи да ги притежава човек.“

Ригън се обърна на една страна и още веднъж сграбчи възглавницата, гледайки към терасата, на която Кеймърън прекара по-голямата част от коктейла. Ако Вал и Кеймърън бяха свързани по някакъв начин, има ли това връзка със смъртта на Атина и какво правеше Хардуик на този кораб?