Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (12)

Оксфорд

Отправяйки се още веднъж с кола по пътя за „Свети Поликарпс“, Ливингстън отново прехвърляше в ума си фактите, по делото. Ако наистина Валери Туилър е била гувернантка, защо е криела това? Има ли това някаква връзка с кражбата в дома на Елена Карвелос, по време на която тя е била убита? Ами този Кеймърън Хардуик? Ливингстън се беше обадил по телефона в Гърция и бе поискал да прегледа делото за убийството на Карвелос.

Беше 9.05 сутринта, когато той спря на паркинга. Както се очакваше, Реджинал Крейн, директорът, беше в кабинета си.

— Найджъл, това е второто ти посещение през тази седмица. — Крейн му подаде ръка. — Заповядай, седни. Какво мога да направя за теб този път?

Ливингстън седна и пое дълбоко въздух. Трябваше да внимава. Репутацията й можеше да пострада.

— Г-ца Валери Туилър. Можеш ли да ми дадеш досието й?

Без да се колебае, Крейн отиде до един разнебитен кабинетски шкаф.

— Предполагам, че не мога да попитам защо се интересуваш от Вал Туилър?

— Просто искам да проверя някои факти — отговори Найджъл, като извади бележника от джоба си.

Хвърляйки папката на бюрото си, Крейн седна и я отвори. Обясни, че първият лист съдържа бележките, които си беше взел, когато бе разговарял с нея преди назначаването й.

— Кога е било това? — попита Ливингстън.

— 23 април 1982 г.

Ливингстън почувства, че през тялото му премина тръпка.

— Това е денят, в който Атина беше изчезнала. Къде е работила Туилър до това време?

— В едно училище на около 75 мили западно оттук. Мястото се казва Пиърсънс Хол.

— Представила ли е някакви препоръки от Гърция, или пък да е споменавала, че е работила там като гувернантка?

Крейн прелисти документите.

— Не, няма такова нещо.

— Известно ли ти е дали се е омъжвала някога?

— Очевидно тя се е развела една година преди да дойде тук, защото дори е възвърнала моминското си име.

— А каква е била фамилията на съпруга й?

— Кук.

Инспекторът се изправи.

— Точно къде се намира това място Пиърсънс Хол?