Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (1)

Пролог

Петък, 23 април 1982 г.

Оксфорд, Англия

Задъхана Атина побягна слепешката по черния коларски път. Ученическото й сако с пришит към предния му джоб монограм на „Свети Поликарпс“ не можеше да я предпази от внезапно започналия проливен пролетен дъжд. Раницата на гърба й пречеше, но не й идваше на ум да я захвърли. След като започна да се съвзема от шока, тя с отчаяние осъзна, че не трябваше да поема по този път. Оксфордският полицейски участък беше много по-близо. Още преди няколко минути щеше да е стигнала вече там.

Мокрият неравен път започна да се очертава по-ясно. Дърветата с натежали от влага листа не се виждаха вече само като силуети, а като триизмерни обекти, които като че ли й кимаха. Зад нея се приближаваше автомобил. Атина се дръпна от пътя, схващайки инстинктивно, че не трябва да бъде забелязана. Светлините от фаровете се спряха върху нея. Колата се втурна напред и рязко спря на сантиметри от краката й. Вратата се отвори.

Опитвайки се да свали презрамките на раницата, тя се затича отново напред. Плачът я задавяше. Чу как стъпките я настигат.

Не! Не! Сега, когато вече беше на 21 години, имаше право да живее както намери за добре. Не трябваше да умира сега. Започна да бяга по-бързо. Измина още стотина метра преди две ръце да я стиснат за гърлото.