Джой Филдинг
Смъртно наказание (11)

Глава единайсета

Гейл прекара по-голямата част от празника в четене на всички статии, които успя да събере за сексуалните отклонения. Научи, че светът е пълен с хора, които обичат груповия секс, секса в гробищата или на църковните пейки; че някои предпочитат собствения си пол, животни или дори мъртъвци. Имаше и такива, които обичаха да бъдат измъчвани, както и други, които предпочитаха да се показват или да наблюдават. Някои искаха да бият, други да бъдат бити.

Изучи всички случаи. Нямаше термини, с които вече да не бе запозната: хомосексуалност, лесбийство и содомия; мазохизъм, садизъм и изнасилвания; некрофилия, копрофилия и педофилия.

Педофилия — секс с деца.

Статиите потвърдиха предположенията на лейтенант Коул, че сексманиаците са предимно мъже и обикновено млади; мразят жените или се страхуват от тях; мразят и себе си заради тези си желания. С тях са се отнасяли зле или са били изоставени като деца, родени от чудовища, за да се превърнат един ден и те в такива. Дребните им жестокости прерастват с времето в големи. Почти с нищо не можеше да се помогне на такива хора, нещо повече — нямаше как да предпазят останалите от тях.

Мъже, чиито жертви са момиченца, обикновено са тихи и страхливи. Убиват повече от страх да не бъдат открити, отколкото от желание да причинят още болка, въпреки че съществуваха и такива, чиито обезумели мозъци предпочитаха самото убийство като върховно удоволствие. С времето отношението на обществото се бе променило от стриктно порицание към по-умерено възприемане. Сега общо взето се приемаше, че по взаимно съгласие възрастните могат да правят каквото си пожелаят в домовете си. Имаше частни клубове и дори бани, които удовлетворяваха обществено приемливите прищевки.

Дори на закоравелите сексуални маниаци, които не питат, а си вземат каквото искат, изнасилват и унищожават, независимо от възрастта и без никаква причина, се гледаше от друг ъгъл — вече не ги държаха отговорни за деянията им.

Вестниците и месечните списания бяха пълни с непристойни истории за така наречената справедливост. Гейл седеше в люлеещия се стол в дневната с вестник в скута, чаша кафе и куп списания в краката си и мислено прехвърляше прочетеното в последното издание на „Таймс“ и „Нюзуик“.

Пишеше за дванайсетгодишно момиче от Канада, чийто дядо бил обвинен в злоупотреба с нея. Съдията отхвърлил обвинението след продължителен разпит на детето, защото доказал, че то не може да си спомни последния път, когато е ходило на църква. Съдията решил, че без религиозно възпитание детето не е в състояние да разбере сериозността на клетвата, която трябва да положи и след като е единственият свидетел на прокурора, делото срещу обвиняемия било прекратено.

Гейл прочете този материал три пъти, за да се увери, че го е разбрала правилно и не е пропуснала нищо. Когато се убеди, че наистина го е прочела точно, остави списанието на коленете си и погледна към Джек, който на канапето четеше криминален роман. Идеята в статията е съвсем ясна, реши тя. Децата бяха по-низши от хората, а престъпникът щеше да бъде освободен.

Друга статия се отнасяше до някаква жена. Две от децата й бяха починали при неясни обстоятелства — едното, на седем месеца, удавено във ваната, а другото очевидно бе погълнало някаква отрова. Сега същата беше обвинена за убийството на тримесечната й дъщеря поради умишлено недоглеждане. Бе осъдена и изпратена в затвора за две години. Беше заявила, че когато излезе на свобода, възнамерява да има още деца и никой няма да й попречи да има толкова деца, колкото Бог й даде.

Отново Гейл бе оставила списанието на коленете си, размишлявайки върху прочетеното. Може би не е грях да убиеш дете, разсъждаваше тя, особено ако е твое собствено. Отново децата бяха смятани за нещо по-низше от човешко същество. Убиецът на вероятно три беззащитни деца бе осъден само на две години затвор.

В неделния брой на нюйоркския „Таймс“ имаше подобни статии: мъж, застрелял жена си, бе осъден също на толкова, колкото и жената, убила трите си деца, защото показал искрено разкаяние и нямало вероятност да повтори деянието; двама мъже били освободени след като съдията решил, че изнасилената от тях жена чисто и просто им е съдействала. Той показал снимка, направена от единия от мъжете, на която жертвата се усмихва през сълзи, докато я изнасилват, като задоволително доказателство, за да отхвърли обвиненията, въпреки показанията на жертвата, че са заплашили да я убият, ако не се усмихне. Съдията постановил, че жената очевидно се е забавлявала. Отхвърлил доказателствата за двата й опита за самоубийство и депресия. Явно бе решил, че се е разкаяла при свършен факт.

На последната страница на един от вестниците имаше две истории от малко по-различно естество. Мъж във Флорида бе застрелял двама млади мъже, опитали се да ограбят магазина му. Всъщност бе убил само единия, когато младежът с пистолет му заповядал да отвори касата, а той хладнокръвно изстрелял куршум в главата му. Сега магазинерът бе местният герой и щастлив даваше интервюта за правата на обикновените американци да пазят собствеността си.

В друг инцидент група сърдити нюйоркчани, свидетели на убийството на кварталния им продавач, сами погнали престъпника. Заловили го, нахвърлили се отгоре му и в яростен реванш извадили очите му.

Гейл препрочете последните две статии със смесени чувства на отвращение и странно удовлетворение.

— Добре ли си? — неочаквано запита Джек, като вдигна поглед от книгата си.

— Да — отвърна тя. — Защо?

— Трепереше.

— Така ли? — изненада се Гейл. Сви рамене и сгъна вестника.

Джек си погледна часовника.

— Станало е почти полунощ. Смятам да си легна, идваш ли и ти?

— Мислех да изчакам Дженифър.

— За какво? Тя е с Еди, нали?

— Просто си помислих да я изчакам, ако е в настроение да си поговорим. Знаеш, че никога не заспивам преди да чуя, че се е прибрала.

— Може би ти си тази, на която й се говори — настоя леко Джек. — Разстроена си, защото Каръл заминава утре?

Гейл поклати глава.

— Не. Време е да го стори.

— Време е за много неща — тихо изрече Джек. Доближи я и взе ръцете й. — Време е отново да започнем да се срещаме с приятели.

— Зная.

— Лаура и Майк пак ни поканиха на вечеря следващата седмица…

— Съжалявам за този уикенд. Просто не бях в настроение.

— Разбирам, както и те. Аз също нямах настроение. Но една тиха вечеря с приятели може би е нещо по-различно.

— Може би.

Джек приклекна до нея.

— Обичам те — каза той.

— И аз те обичам.

— Как си? Как си наистина? — опита се да разбере той. — Гледай ме, когато ми отговаряш. Не се опитвай да криеш нищо от мен.

— Не бих го направила — отвърна тя, притиснала вестника до себе си. — Как съм? Какво бих могла да кажа? Самотна съм — изрече Гейл след дълга пауза. — Повече от всичко съм самотна. Тя ми липсва толкова много.

Видя как очите на Джек се напълниха със сълзи и той извърна лице към стената.

— Погледни ме — тихо му каза тя, повтаряйки думите му. — Не се опитвай да криеш нищо от мен.

— На мен също ми липсва.

— Ти имаш работата си, поне това. Мозъкът ти е зает с нещо.

— Да — съгласи се той. — Но има дни, в които идва някой мъж с малката си дъщеря и двамата плачат над блъсната от кола котка, а аз едва забелязвам котката заради малката, и ми се иска да бях прекарвал повече време с моето момиченце. Ти бе такава щастливка, нали разбираш, щастлива винаги да си с нея, въпреки че точно това прави нещата толкова трудни за теб сега. — Джек поклати глава. — Отразява се на работата ми — изрече той след малко.

— Какво искаш да кажеш?

— Въпрос на заинтересованост. Вече не ме интересува толкова много.

— Но, Джек, ти винаги си обичал работата си.

— Да. Само че след случилото се… Трудно е да се тревожиш дали ще оцелее някаква котка, или не. Те са просто животни, за бога. — Той замълча, поклати глава. — Трябва обаче да си призная, че оня ден при мен доведоха най-сладкото кученце, което бях виждал. Бях страшно зает, нали разбираш; би си помислила, че съм единственият ветеринар в Есекс, вероятно заради цялата онази публичност. Каквато и да е причината, не бях виждал толкова болни животни.

— Кажи ми за кученцето — прекъсна го Гейл.

— Беше от смесена порода, отчасти пудел, отчасти пекинез. Звучи като ужасна комбинация, но не беше. Бе прекрасно малко нещо с цвят на кайсия. И много умно. Смесените породи обикновено са много по-умни от чистокръвните. Това бе женско. Имаше проблеми със задните крака. Често срещано е при пуделите. Много интересно — продължи той, потънал в спомените си, — защото не изглеждаше нито като пудел, нито като пекинез. Приличаше по-скоро на кокер шпаньол. — Той спря и се усмихна тъжно на Гейл. — Изглежда аз съм този, който има нужда да поговори.

— Добре. Аз пък имам желание да слушам.

— Смятат да я разплождат — продължи Джек. — Предложиха ми да израждам кученцата.

— Да не би да искаш куче? — изненадано попита Гейл. — Винаги си казвал, че достатъчно се занимаваш с животни в работата си.

— Този вид ме спечели. Не зная. Може би нещо, за което да се грижа.

— Кученце — замисли се Гейл. — Те искат повече грижи от бебе.

— Можем да се справим.

Никой от тях не каза нищо за известно време.

— Не можеш да замениш едно дете с друго — внимателно изрече Гейл.

— Зная.

— Не смятам, че съм готова да говоря за това все още — прошепна Гейл.

Джек я потупа по рамото.

— Отивам да си легна. — Изправи се и протегна ръка. — Ела с мен — в гласа му прозвучаха въпросителни нотки.

Гейл го погледна в очите.

— Все още не съм готова — тихо изрече тя. — Моля те, не се сърди.

— Защо да се сърдя? Аз съм търпелив човек.

— Обичам те — каза му Гейл, смятайки, че заслужава нещо по-добро.

— Зная. Не оставай до късно.

Гейл го наблюдаваше как си отива и се зачуди как би се справил с такава трагедия бившият й съпруг Марк. Най-вероятно би страдал цял месец с пиене и след това би изчезнал. Бракът им никога не би устоял на подобно напрежение. Би скочил в спортната си кола и би поел към залеза, погребвайки спомените си в алкохол и жени. Определено никога не би показал разбирането и състраданието, които Джек Уолтън току-що й бе изразил.

Представи си Джек в спалнята, как си съблича дрехите, външно силното му тяло, а всъщност странно уязвимо. Не бяха се любили от трагедията насам.

Сексът бе една от прекрасните изненади в Джек. Докато сексът с Марк вероятно бе най-доброто му качество; носеше привлекателността си като чанта и всичко, освен супер представление в леглото за него би било пълен провал, форма на лъжлива реклама. Гейл осъзнаваше, че мнозина привлекателни мъже не бяха чувствени в леглото, твърде заети със собственото си Аз, за да обърнат внимание на партньорите си, но Марк не беше такъв. Той наистина обичаше женските тела. За нещастие, Гейл по-късно разбра, че харесва всяко женско тяло и след известно време това промени отношението й към любенето. С Джек Гейл бе очаквала компетентен любовник. Предполагаше, че е силен, въпреки това нежен, не настоятелен и своеобразен. Отчасти бе права. Джек Уолтън бе пълен с изненади: пасивен и срамежлив, агресивен и безпътен, игрив и нежен. След почти деветгодишен брак, те все още се любеха често и пламенно.

Но това беше преди следобеда на трийсети април. Преди някакъв непознат да се скрие зад храстите и със своите перверзии да я ограби от собствените й желания.

Гейл чака, докато не чу колата на Еди да спира отвън и разбра, че Дженифър се е прибрала. Сгъна вестниците и се качи в спалнята.

Когато Гейл се вмъкна в леглото, Джек вече бе заспал. Тя се взираше в лицето му, докато не различи ясно чертите му, очите й се фокусираха върху меката извивка на устните му.

„Той е толкова силен“ — помисли си тя. И толкова грижовен. Джек се опитваше с всички сили. Сигурна бе, въпреки всичките му уверения, че го е разочаровала, измамила. Положи глава върху възглавницата до него, загледа се в тавана и си помисли, че съпругът й сигурно ще бъде много по-добре без нея.