Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (43)

03.05

Събитията от последните дни преобърнаха света ти, Кука, с нетърпение чакам да ги опишеш.

Струва ми се, че си станал по-разумен, отколкото беше преди. Дума не обели за главоболията, повръщането, което ти се случи няколко пъти през последната седмица. Харесваш ми такъв, съсредоточен върху работата. Съзнанието ти работи само в една посока и не обръща внимание на месото. Имай предвид, че и то има нужда от грижите ти. Сега, когато не мога да съм толкова активен заради Жени, то си почива повече, но го претоварваш. Нищо, така или иначе остана малко време, после ще решим какво ще правим с него.

Както знаеш, старая се да не го използвам излишно сега и ще настоявам да го пазим в бъдеще. Имам възможността да го наблюдавам отвътре, мога да ти кажа къде има проблем и заедно да го решим. Не трябва да пропускаме този шанс. От друга страна много бих искал от първо лице да наблюдавам как се развиват болестите на месото. Имаш лек проблем с белите дробове, кръвоносната система също не е в кондиция, възможна е цироза на черния дроб. Камъните в бъбреците се уголемяват. Простата също скоро ще започне да напомня за себе си. Млад си, Кука, а толкова да се запуснеш. Не е добре това.

Тази „неведома сила“, която те „пречупи“, Кука, се нарича робски страх. Прекрасно разбираше какво направи министърът с Трифонов и не само си затвори очите, въпреки че можеше да направиш нещо по въпроса, а се подчини. Реши, че тази битка не е твоя. Избра да се направиш на сляп пред поредното престъпление, което извърши шефът ти. Виждах буцата в гърлото ти, докато го правеше. Видях и как тежко си пое въздух и с наведена глава отиде да изпълняваш заповедта, като послушно кученце. Не мисля, че дори има смисъл да обяснявам какво мисля за теб в тази ситуация.

За сметка на това изключително много съм възхитен от Петренко! Трифонов беше и пред твоите очи. Не му обърна внимание, защото те е страх дори да помислиш, че може да съм някой от хората, които виждаш всеки ден. Още когато разследвахте Минков и Кирилов ти написах, че големият престъпник е пред очите ти.

Честно казано бях изненадан от размаха на дейността му. Изглеждаше толкова спокоен и прилежен човек. Кой би помислил, че може да заема важно място в подобна организация. От друга страна е идеален за целта. Спирам за Трифонов. Така или иначе няма да прочетеш мислите ми, когато трябва, а нямам много време — Жени ще се върне скоро.

Тя на практика вече живее с нас, знаеш ли колко ми е трудно, когато е наоколо? Нито мога да се поровя в интернет, нито да направя нещо полезно за месото ни — антиоксидиращ чай или нещо с много витамини за ядене. С бившата ти си позволявах някои волности, но с Жени не мога. Тя знае много за мен. Мога да се издам без дори да усетя.

Връзката, която двамата сте развили е интересна. Ти си свидетел на ужасни неща в управлението, тя се опитва да реши проблема с баща си. В лош период сте и няма как да излезете невредими от него. Имате нужда да общувате с някой, който ще ви отговаря и ще се прави, че ви разбира. В твоя случай — само първото, защото тя не знае за признанията на Трифонов. Ти обаче с удоволствие слушаш за нейните, разсейват те. Получава се, че ти си послушното й куче, а тя твоето говорещо коте.

Секс също не правите, защото не можеш. Сигурен съм, че ако разреша ще се скъсвате. Напрежението ви е огромно, а месото най-добре го канализира през половите си органи. Социалният ви инстинкт е много интересен феномен. Преди е бил жизненоважен за оцеляването на отделния индивид, а сега е инструмент за избиване на комплекси и туширане на фобии и мании. Бишкот е вашето бебе. Когато взимаш решения се съобразяваш с него, полагаш грижи да му е удобно и комфортно. Можеш да не вечеряш, защото те мързи да сготвиш, но неговата паничка винаги ще е пълна. Приличаш на една грозна, уморена и космата майчица. Жени има същото отношение към него. Той е още една причина да се чувствате добре заедно. Сближава ви. Всичко това противоречи на здравата логика. Месото си е месо.

Реакцията ти спрямо корупцията в полицията, също ми направи впечатление. Няколко дни преди да ги чуеш, теоретизираше за вътрешните борби между силоваци и чиновници. Дори последните си записки започна със заяждане: защо се били шокирали, че еди-кой си е корумпиран, при условие че синът му кара порше. А ти как може да си шокиран от това което чу, при условие че имате власт? Много си смешен. Ако дадена тема не те засяга си позволяваш да си язвителен и циничен, а когато те докосне, съзнанийцето ти започва да буксува.

Това, забелязал съм, е свойствено за месото. Същото направи, когато се упражняваше върху истеричката. Факт е, че вие не поставяте на една плоскост чуждата смърт и тази на свой близък. Правите го не защото сте коравосърдечни, а защото сте си изградили защитен механизъм. Месото умира всеки ден, в големи количества, по зрелищен начин. Ако приемате всичко присърце, ще откачите от толкова много смърт.

От друга страна, направих си труда да проверя, едни от най-гледаните и обичани неща въобще са новините за смъртни случаи. Дали става дума за идиот, който паднал отнякъде докато си прави селфи или сърцераздирателна история за болно дете. Смърт, смърт, смърт. Само тя успява да възбуди достатъчно много съзнанието ви. Естествено, не целите да откриете някакви екзистенциални истини или да разберете дали има нещо след нея. Ползвате я като елементарен дразнител за сетивата.

Същото е като с еротиката — в началото на XX век един гол женски глезен е бил достатъчен, за да побърка мъжете. Сега ако ще и слон да изскочи от вагина, все ще се намери някой който да каже, че му е малко. Не знам дали това е хубаво или лошо. Обикновено в историята подобни периоди на свобода и презадоволеност на елементарните инстинкти, биват следвани от упадък и мрак. Не съм много запознат с темата, затова е възможно да греша. Изглежда ми съвсем логично да е така. Когато цивилизацията е вглъбена в слабините си, трябва нещо да я разтърси. Да я накара отново да вдигне поглед към прогреса. Защитен механизъм, го наречи ако искаш, много разрушителен. Няма обаче по-ефективен начин за справяне с проблема. Месото, което има потенциал и късмет, защото и той е важен — оцелява, а това, което няма — не. Жестока, но много природосъобразна реалност.

По същия начин възприемам и месото, което използвам за работата си. Не е имало късмет или потенциал за нещо друго. Естествено, не смятам, че е било родено, за да мога да го трепанирам. Мисля обаче, че щом е попаднало в ръцете ми, значи е трябвало животът му да се стече по този начин.

Пример за това е месо номер шестнайсет. Петренко го нарече „Аквамен“. Причината беше, че го удавих. Целта бе да изследвам бели дробове на удавник. Дълго търсих подходящ екземпляр, трябваше да съм сигурен, че не е пушил нито цигари, нито марихуана. В същото време трябваше да е здрав и да е водил типичния за градски човек начин на живот. Навсякъде, където търсех удрях на камък. Все пак не забравяй, че в активната част на денонощието ти владееш месото. Бих нарекъл кръга ти на общуване „специфичен“.

За конкретното изследване нямаше подходящи меса. Не исках да търся във фитнес зали и нощни заведения, защото нямаше как да съм сигурен, че наистина не употребява нищо. Една сутрин месото само почука на вратата. Беше от сектата „Свидетелите на Йехова“, идеален за нуждите ми индивид. Проповядваше някакви неща за бог с дебилно вдъхновена усмивка. Ти го отпрати, но аз знаех, че след като приключи дневната си обиколка ще отиде да се отчете. Причаках го на излизане от вилата, в която правят сбирките си. Не знам как точно наричат сградата помежду си, но си е тузарска вила. Това не е важно.

Знаеш методите ми на действие, затова директно преминавам към удавянето. Малко се двоумях как точно да го направя. Не исках да използвам вана, защото нямам в кочината и трябваше да я мъкна отвън. В същото време ми беше ясно, че месото въпреки пречистеното си състояние, ще се съпротивлява на водата. Решението на този проблем дойде от само себе си. Както всичко в този опит. Поради това, че кочината се разрастваше и постоянно ми се налагаше да чистя различни стаи, винаги попадах на интересни предмети.

Докато пречиствах Аквамен, попаднах на противогази. Съответно планът на най-чистото удавяне се оформи в главата ми. Завързах месото, на един стол. Сложих му противогаза на главата и после свързах маркуча за къпане с дупката отпред. Предварително направих преходник, за да бъде връзката здрава и да не тече. Пуснах водата и зачаках.

Конвулсиите и борбата за живот започнаха почти веднага. След петнайсетина секунди от краищата на противогаза потече вода. Продължих да наблюдавам. Движенията на месото станаха много мощни и резки, и то обърна стола. Връзката на маркуча с чешмата се разпадна. Реших, че и така ще се удави, затова не реагирах. След още минута месото умря.

Почаках още малко за всеки случай. Проверих пулса на месото. Липсваше. Свалих противогаза, замъкнах месото в лабораторията, там го разфасовах с флекса. Единствената разлика между дробовете на Аквамен и Сивчо, бе, че тези на първия бяха по-влажни. Съответно термичната им обработка продължи по-дълго. Нищо повече.

Бях малко разочарован от този резултат. Очаквах, че месото по някакъв начин ще реагира на шока, който е изпитало. Бях сигурен, че текстурата му ще се промени заради абсорбирането на водата в тъканта на дробовете. Нищо такова. Понякога липсата на резултат също е резултат.

Явно Аквамен не е направил впечатление и на теб, досега не си го споменал дори веднъж. Даже Сивчо ти беше по-интересен. Сигурно липсата на внимание го е тласнала към йеховистите. Ирония. Животът и смъртта понякога ни изненадват с много тънко чувство за хумор.

Друго важно нещо научих от работата си с Аквамен. Вярвам, че моят свят е построен на основните на прагматизма и логиката. Старая се да бъда ефективен и подреден. Наблюденията ми от тази гледна точка ми показаха, защо месото толкова много вярва в случайността.

Появата на Йеховиста в дома ти на пръв поглед е такова събитие. Известно време размишлявах над това. Достигнах до извода, че нищо не е случайно. Животът се състои от низ от действия или бездействия, които водят до съответен резултат. Получава се един общ и абсолютен хаос. В него съдбите на месото се преплитат понякога за две минути, а понякога за цял живот. Няма как едното месо да знае каква е историята на другото, както и всички обстоятелства, които предшестват дадено събитие. Липсата на пълната информация за дадена случка вие наричате „случайност“.

Дори сте намесили божествени сили в незнанието си, наричате ги „карма“ и какво ли още не. Повярвай ми, Кука, ако един човек е убиец, това което ще го застигне няма да е „карма“. Ще бъде отмъщение или арест — плод на безнаказаността, която е развил. Вие ще го наречете „случайност“ или „божие възмездие“. Ако цялата картинка е налична, всяко действие, цялата верига, то абсолютната логика се вижда. Затова нямам угризения спрямо жертвите си.

Ако Аквамен не бе почукал на вратата или се беше забавил с два часа, нямаше да го удавя. Той сигурно е бързал, за да обиколи повече домове, където да проповядва. Сигурно е щял да убеди някого в правотата си и с това да донесе мъка и страдания на близките на този някой, когото е откъснал от семейството му. Самият факт, че разпространява различна интерпретация на Библията също е грях. Поне според Църквата. По тази логика, излиза, че удавянето му е карма или Божие наказание, нали?

Виждаш ли колко нееднозначно е всичко. Нещата опират до начина, по който построиш логиката си. Вие приемате живота като нещо свещено, неотменимо право, което стои над всичко. Затова имате толкова много изроди, които се чувстват безнаказани и правят каквото си искат. Мислят си, че лично техният живот, защото е техен, е по-скъп от този на другите. Колко смешни и жалки стават, когато разберат, че това не е точно така. Още по-забавно е, когато срещнат свой по-силен двойник.

Ако поставите ценностите и идеалите на общността като върховна философия, то ще видите как ще се промени битието ви. Тогава месото ще осмисля съществуването си не чрез задоволяването на собствените си нужди, а чрез участие в развитието на общността. Много се разфилософствах нещо, така или иначе месото никога няма да надскочи егоизма си.