Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (29)

26.03

Харесва ми начинът, по който описваш случаите си. Въпреки това или не си ги спомняш добре, или не искаш да го правиш. Емото, за което написа, че заобичало живота, всъщност се хвърли от покрива на следствения изолатор. Имал връзка с един полицай от конвоя и през нощта се качвали горе, за да правят секс. Веднъж, докато ченгето си пушело цигарата, емото се хвърлило оттам.

Две седмици по-късно, между другото, хванахте корееца. Не знам защо си го спомняш грешно. Сигурно искаш да вярваш, че след като е подушило затвора, момчето е станало човек. Знаеш, че рядко се получава така. Нищо, не си виновен за смъртта му. Бабата, която го наклевети и опозна да го мисли. Аз й оставих снимки в пощенската кутия. Няколко на размазаното момче и една на истинския престъпник. Не знам какво е станало с нея после. Надявам се, нищо добро.

Действията и разсъжденията ти относно хранилището в управлението са верни. Много ми е любопитно какво ще изровиш там. Петренко е прав за системата на Трифонов. Абсолютно нелогична е, според мен я е организирал по този начин, за да извършва манипулации с веществените доказателства. Ти няма как да хванеш неточност, защото се ориентираш по системата. Когато аз влизам, търся други неща и съм забелязал, че някои номера на етикетите се дублират, други липсват. Със сигурност има нещо гнило в това хранилище. Само той и Петренко имат абсолютен достъп до него. Предпочитам да вярвам на човека с изкривеното и цинично чувство за хумор. По-големият въпрос тук е защо началството допуска подобни своеволия.

Интересно е неверието ти, че има чисти ченгета. Ако самите вие не си вярвате, защо очаквате хората да го правят? После се оплакваш, че пишат жалби. Факт е, че повечето от тях наистина лъжат и се опитват да отмъстят за собствените си грешки. Но е и факт, че смазващото болшинство от хората ви мразят съвсем основателно. Само виж Големия пагон.

Та вие сте като две мафиотски групировки. Разбрали сте, че сте си полезни и се използвате, докато е така. Въпреки това си имате едно на ум и се дебнете. Надявам се разбираш, че в момента, в който може, ще ти тегли една майна. Сигурно ще има и с какво да те държи впоследствие. Не искам да си представям колко пари губи към днешна дата, докато занимаваш хората му с проблемите си. Със сигурност ги е впрегнал в решаването на своите.

Само се замисли какво се налага да правиш, за да си вършиш работата. Сега помисли колко подобни ситуации има в системата и колко от тях са създадени, за да бъде разкрито някое престъпление… а колко от тях са престъпни. На обикновения човек му стига да срещне един мръсен полицай, за да ви намрази всичките. Доста просто е устроено месото.

Имаш късмет с престъпленията, които разследваш. Идваш, когато вече е ясно какво се е случило. Подаряваш надежда за възмездие. Месото обича такива неща. Затова си позволяваш да водиш разговори като този с родителите на Хълк.

Баща му се различава от обикновеното месо само в начина, по който иска да постигне възмездието. Една идейка по-изтънчен е в това отношение, но неслучайно. Сигурен съм, че момчето е тренирало не само заради кварталните гамени. Искал е да покаже и на татко си, че е мъж. А може би и за да го респектира. Кой знае какъв тиранин е дъртият. Естествено ти не се замисли за този вариант. Не обърна внимание на леко подпухналото му лице, воднистите очи. Описа господарската поза, която бе заел върху леглото на наскоро убития си син, до раздиращата се от мъка своя съпруга. Но въобще не я осъзна. Не забеляза и тъжния поглед на малкия Хълк, който те гледаше от снимките по стените.

Мислиш ли, че баща, който е изгубил такъв прекрасен син би се държал така? Езикът на тялото му подсказваше, че не понася някой да му противоречи. Дори тъгата му беше странна. Бе повече замислен, отколкото опечален. Сигурно си е спомнял как е биел и унижавал детето си. Най-вероятно е искал да отгледа свое копие, а пред него е расъл съвсем друг човек. Възможно е дори да се е съмнявал, че момчето е негово. Видя ли, че на всички снимки то беше само с майка си? Реши, че е постъпил мъдро като й забрани да види Хълк след ексхумацията. Да, гледката наистина е гнусна, но тя е майка, а той синът й.

Вашите не бяха такива, на всички детски снимки си усмихнат. Там сте едно семейство, никой не липсва. Имам усещането, че има предателство в онзи дом. Дори ми е странно да го наричам по този начин. Мисля, че Хълк е въстанал срещу баща си. Онзи се е ядосвал вътрешно, защото вече физически не е можел да противостои. Сигурно някъде дълбоко в себе си е почувствал облекчение след смъртта му. Възможно е дори да не го е осъзнал. Сега ролята му на тиранин не е застрашена. Дори обратното — има оправдание да стане още по-зъл и брутален.

Този тип хора са убедени в правотата си. Избират си фаворити и ако ще да ги лъжат в очите им вярват. Сигурни са, че винаги постъпват правилно, а ако нещо не се случи както искат — бързо намират изкупителна жертва. Изключително лесно се подават на внушения и манипулации. При това на тотални абсурди. Ако не те харесва, няма да ти повярва, че навън е ден, дори и слънцето да го заслепява. В случай че му допадаш можеш да му обясниш, че отиваш на Слънцето и той ще ти напомни да си вземеш плажно масло с по-голям фактор. Рано или късно превръщат близките, приятелите и колегите си в жертви.

Спомняш ли си, описанието на „стандартния“ сериен убиец, което направи? Мисълта ти за идеализирания образ, който са изградили в главите си и действат, за да го поддържат? Отнася се и за този човек. Егоист, егоцентрик, зачитащ само по-силните. Заради това се старае да осигури всичко материално на близките си. Цената, която плащат за това, обаче е несъизмерима. Години, десетилетия мъчения, страх и унижения. Не видях снимки на други деца, нито на внуци. Хубаво е, че ги няма. Иначе и те щяха да страдат. Най-вероятно щеше да направи така, че да си отиде „красиво“. Кой знае какви щяха да са резултатите.

Направих толкова подробен анализ на този човек, защото го сравни с вашите. Те бяха добри, а този не е такъв. Думичката „срамен“ го описва най-добре. Понякога се чудя защо има хора, които полагат толкова много усилия, за да изглеждат по-добри от другите. Тези неща си личат от пръв поглед. Ако не ставаш, колкото и помпозно да се представяш на света, ти си същият. В крайна сметка всички сте месо, а после дори и това не остава.

Безсмислени са усилията, които едно месо полага, за да изглежда по определен начин пред друго месо. Другото месо е също толкова погълнато от себе си и въобще не му дреме. Обикновено различните меса се сближават, за да доизградят образа, който са измислили сами за себе си и наричат това „приятелство“.

Често обмислям защо се занимавам с месото. Изводът, до който достигнах, е неутешителен. Явно и аз искам да съм част от вашия свят и използвам единственото си предимство — необвързаната гледна точка. Тя не е толкова отдалечена от вашата, колко би ми се искало. Все пак съм посветил живота си на месото, както и вие. Това е достатъчно красноречиво. Не стига, че съм затворен в месо с още една личност, но и съм принуден да живея в този ваш свят.

В описанието на работата си, стигнах до месо номер пет. Вие го наричате „Жената каучук“. Това месо бе по-трудно за хващане. Постоянно се движеше със съотборничките си — гимнастички. Оставаше само единствено на публични места. Исках точно него заради изключително правилния гръбнак и лесния достъп до костния му мозък. Нямаше грам тлъстини в областта на гърба. Ако трябваше да извърша същата манипулация с Гертруда, нямаше да излизам от кочината поне седмица.

В крайна сметка успях да го издебна след едно благотворително представление. След като излезе от претъпканата зала, успях да се приближа до него, хванах го здраво под мишницата с едната ръка, а с другата инжектирах в дупето му конска доза успокоително. За щастие тя подейства почти мигновено и аз усетих как тялото започва да натежава. Прегърнах месото през кръста и го понесох заедно с излизащата тълпа към далечния край на паркинга, където бях паркирал.

Процедурата по пречистването отне стандартните шест седмици. Когато приключи отново упоих месото, за да мога да извърша интервенцията в гръбначния му стълб. За целта използвах дълъг и твърд нож, който заврях между прешлените под гръдния кош. Движех го известно време напред-назад, затова са се получили следите, които откри Петренко.

Изводите му също са правилни — прекъснах гръбначния мозък. Исках да разбера как реагира тялото на подобна травма. Месото остана да седи в инвалидна количка през следващите шест месеца. Целта бе да изчакам максималния ефект от действията си. В определеното време го удуших.

Предпочитам този начин за умъртвяване на месото по няколко причини. Първо това е най-чистият вариант. Второ — нужните ми органи и части от него остават незасегнати. Трето — имам контрол над месото във всеки един момент.

Следващата стъпка беше да извадя гръбначния стълб. Исках да имам две цели, големи парчета от гръбначния мозък. Затова първо изразях кожата по цялото продължение на гръбнака и я свалих. После го отделих от гръдния кош с флекс. Извадих го, и свалях прешлен по прешлен от гръбначния мозък. Отне ми известно време, но в крайна сметка се справих почти безупречно. Веднага щом взех пробите, ги обработих термично и изядох.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше, че на пръв поглед нямаше никаква разлика между двете парчета. Оказа се, че не съм прекъснал кръвоносните съдове. Заради това отрязаната от главния мозък част не бе пострадала и имаше почти идентичен със свързаната външен вид. Почти, защото цветът й бе малко по-тъмен. Разликата бе в плътността на месото. Отрязаното парче бе по-твърдо, по-жилаво. Свързаната с главния мозък част — бе по-приятна, по-жива, бих казал.

Взех и други проби от Жената Каучук. Вкусът й напомняше агнешко. Беше много леко и приятно месо. Отдавам това на тренировките и изключителната гъвкавост, която месото е постигнало през годините. Определено гимнастиката си казва думата. Това бе едно от най-приятните меса, които съм опитвал по време на изследванията си. Струва ми се, че изводите от опита са ясни. Връзката с мозъка прави месото по-живо, отколкото е наистина.

Когато готвех трупа за вас, Кука, много се постарах да го изчистя основно. Приятна новина за мен беше, че Петренко не откри боклуци в него. Когато рязах с флекса Боб Марли, реших, че би било прекалено да го чистя толкова обстойно. Честно казано ме мързеше, а и в случая нямаше кой знае какъв смисъл да го правя. Неговата красота е в скалпа.

Правих секс с Камелия. Успях да постигна твоята илюминация. Разбирам, защо отделяте толкова много внимание на това. И все още смятам, че месото е прекалено обсебено от него. Причината да не ти вдига телефона е, че първия път не успях да светна като теб. Втория път исках да изпитам твоя оргазъм. Докато бях в нея се отпуснах, започнах да действам без да мисля. Изхвърлих всичко от главата си и ми се струва, че в този момент постигнах най-голямата връзка с месото, която съм имал някога. Аз бях месото и месото беше мен. Наистина невероятно усещане. Когато свърших и отворих очи се стъписах. В единствените мигове, в които със сигурност мога да твърдя, че месото е било изцяло мое, съм биел Камелия. Явно имам садистични наклонности. Възможно е работата ми с месото да е оказала влияние.

Бих искал, след като приключа с двайсет и четвъртото месо, да изчакам известно време и отново да пробвам секс. Това ще отговори на въпроса „Садист ли съм?“. За жалост планът ще може да се осъществи единствено, ако след като прочетеш милото ни дневниче, решиш да живеем заедно.