Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (16)

16.02

С Гаргантюа се разбираме все по-добре. Вече ме посреща на вратата, когато се прибирам. През цялото време ходи след мен и ми дава знаци, че иска да легна, за да може да се настани отгоре ми. Характерът му е по-скоро кучешки, отколкото котешки. Забавен е и приятен. Вече не искам да го връщам на Камелия. Тя изпрати няколко снимки от почивката.

Намира се в Тайланд. Изглежда щастлива. Дано успее да го излъже този и да спре с проституцията. Умно момиче е, но обича красивия и лесен живот. Не знам дали заслужава да се уреди по този начин и какво ще излезе от това, но защо пък не?

Преди години ценеше свободата си, не искаше дори да помисля за обвързване или връзка. Мисля, че й харесваше да отказва да се подчинява на богати мъже, свикнали всички да им играят по свирката. С удоволствие разказваше как някой си й предлагал да я позлати, само за да е с него. Чувстваше се силна.

Отношението й започна да се променя, когато приближи 35. Не знам какво точно й повлия, дали предложенията намаляха, дали е сработил майчинският й инстинкт или е решила, че остарява. Може просто вече да й е писнал този начин на живот. Предполагам, че е последното. Както и да е. Добра е в леглото, води приятни разговори. Разбирам защо богаташът я е харесал.

Запознах се с нея, докато разследвах случай на един изрод, който пребиваше проститутки. Копелето беше хитро. Сводниците и охраната им не можеха да го хванат, защото биеше и тях. Иначе що се отнася до стоката са много стриктни. Единствените, които имат право да я бият са те. Никой друг, освен в някои конкретни случаи, но това струва много пари.

В крайна сметка от безизходица се бяха свързали с началството по техните канали, а то спусна случая на нас. На Камелия бе избил четири зъба и й бе оставил белег на брадичката. Зъбите си ги оправи, а белегът й отива. Затова не го е махнала досега. Твърди, че хем й напомня да внимава, хем е чаровен.

Побойникът наистина беше неуловим. В крайна сметка се наложи да започнем ние да пазим проститутките. Една вечер получихме сигнал за поредно пребито наше момиче. Отидохме на мястото с патрулна кола. По пътя, в една малка уличка, се разминахме с много очукана трошка. Шофьорът ни гледаше и се хилеше. Спряхме го и още когато отворих вратата, той през смях ми каза „Счупих й краката, човек, счупих й краката!“. Наистина беше счупил краката на 19 годишното момиче. Причината — вдигала ги много високо и не можел да й вижда глезените, докато я чука.

Копелето работеше като бригадир на строеж, имаше три деца и въздебела фригидна жена. Беше гардероб — два метра висок, също толкова широк. Обясни побоите с това, че искал да вижда конкретни части от тялото докато прави секс. Курвите обаче се правели на интересни и не му ги показвали. „Защо трябва да й обяснявам каквото и да е? Аз си плащам, тя трябва да знае какво иска клиентът!“

Камелия и другите момичета, които познавам, често са ми разказвали за подобни мъже. Идват и мислят, че щом са платили, нещата трябва да се случват така, както желаят. Не разбират, че не си купуват бройлер, а искат по-специфична услуга. Аз не знам какво да мисля. От моя гледна точка сексът трябва да доставя удоволствие и на двамата. Нищо че е за няколко часа и е платен. Ясно ми е, че това е невъзможно при такива обстоятелства, но поне се старая да не се отвращават от мен. От друга страна — плащаш си и искаш да получиш това, за което си платил. Субективно е.

Оттогава всички, които работехме по случая, получихме безплатни часове с проститутките. Аз все още търсех изводите от раздялата с бившата си и не се възползвах от промоцията. После, когато започнах да ги посещавам се оказа, че някои от тях ме помнят и започнаха да ме приемат без да искат нищо. Обикновено в извънработно време и в домовете си.

Общата представа за полицаите е, че сме доблестни блюстители на реда, които едва ли не дишат с буквата на закона. Благодарим на Холивуд. Истината е, че това са пълни глупости. Не е възможно да виждаш толкова много мръсотия и мизерия, и да не се изцапаш. Просто няма такъв вариант. Някои започват да взимат подкупи, други — да поддържат свои престъпни групи. Трети използват влиянието на пагона по някакъв друг начин. Моят е този. Струва ми се най-безобиден. Момичетата така или иначе се занимават с това. Когато знаят, че имат на кого да се обадят при проблем се чувстват по-добре. Нито им бъркам в джоба, нито изпълнявам функцията на сводник. За тях съм човекът, на когото звънят в екстремна ситуация. Такъв е и случаят с Гаргантюа. В момента е легнал на масата до мен, маха с опашка и ме тупа по ръката.

Петренко свърши прекрасна работа с Боб Марли. Откри наличие на марихуана в тялото му. Съдържанието е голямо, качеството — високо. Това се потвърждава и от цигарата, която открихме в ръката на трупа. Предположението е, че Клюнът е карал Боб да пуши в трепаниранирано състояние. Сигурно това е причината да липсват белите дробове. Друг извод е, че Клюнът има дилър, който го снабдява с много и добър продукт. Тоест имаме профил на купувач.

Такива клиенти са малко, като се има предвид демографията на тревоманите. Йосиф работи по въпроса, надяваме се, че ще има резултат. Петренко определено изпитва уважение към Клюна. Сигурен е, че убиецът е самоук. „Всеки следващ труп показва новите умения, които е придобил. Идеален пример за прогреса му е Боб Марли. Трепанацията отпреди три години е ужасно калпава. Но начинът по който е извадил дробовете е почти професионален. Действията му с гръдния кош показват сръчност на опитен медик.“

Петренко иска когато го хванем, лично да поговори с него. Сигурен е, че Клюнът действа с подръчни материали, защото апаратурата за подобни интервенции е скъпа. Отгоре на това може да бъде лесно проследена. В трупа на Боб с Жени намериха малки парченца от обикновен диск за флекс. Петренко се радва на всяко откритие като невръстно дете. Жени, която е с 15 години по-малка от него, стои отстрани с поглед на учителка, доволна от радостта на ученика си.

Той много ми допада. Отворен е към всичко, постоянно разучава, чете и открива нещо ново. Няма теми табу. Понякога мисля, че е станал патолог, за да има оправдание да си играе с трупове. Толкова много си обича работата. Специфичен, странен на пръв поглед човек. Като го видях реших, че се шегуват с мен. Изглежда на около 40 години, висок 180 сантиметра, с гола глава и мустак, здрав мъжага, носи очила с рогови рамки, анцуг и кубинки. Всеки ден облича различен анцуг и ми се струва, че има над двайсет.

Впоследствие ми обясни, че това е най-удобното облекло за професията му. Не е скъпо, пере се лесно и осигурява свобода на движенията. После ми разказа, как се е случвало да заляга, при взривове на трупове, като онзи в езерото. Друг път, след престрелка, една от жертвите била отнесла куршум в гърлото. Паднала по лице на земята, а дупката от куршума била запушена от крака на друга жертва. Като обърнал тялото кръвта пръснала навсякъде.

Описвал ми е много подобни неща, но веднъж станах пряк свидетел. След бой в някакъв фитнес бяха докарали един огромен труп — мъж, тежащ около 150 килограма. Планина от мускули. Тогава с Петренко още не работехме по Клюна, а бях дошъл да се консултирам по друго дело. Момчетата, които докараха тялото бяха нови и неопитни. Съответно го бяха проснали по лице на масата за аутопсии.

Докато го разглеждаше, Петренко забеляза нещо странно блестящо между задните му бузи. Огледа го добре, оказа се бът-плъг. Опита се да го извади внимателно, но не се получаваше и в крайна сметка го изтръгна оттам… Цялата отсрещна стена бе покрита с лайна, които очертаваха силуета му. Като в анимация. Има смисъл от облеклото на Петренко.

Хобито му е да броди из всякакви изоставени къщи, сгради, гори и поля, където са се водили битки. Обожава местата, на които може да си намери нещо. Претърсва ги с металдетектор, оттук идва и любовта му към кубинките. Плюс, че труповете обикновено не се намират в бални зали, затова е хубаво краката да са защитени. Чаровен прагматик. Сградата, в която живее също е много, много интересна. Харесва ми този човек.

Жени първоначално се страхуваше от него, смяташе го за тотална откачалка и касапин. Нормално е, идва от богато семейство, баща й искал тя да наследи бизнеса. Отговорът й бил напълно в духа на времето — „Нямаш право да ми казваш каква да стана, искам да съм криминалист!“. Когато е яхала метлата на еманципацията, едва ли си е представяла, че ще открива по седем вида сперма по чаршафите на евтини хостели. Поне това я чака, след като хванем Клюна.

Първоначално се чудехме как е успяла да се насади така — първото дело да й бъде на сериен убиец. После разбрахме, че техните се познават с министъра и го помолили да й покаже „красотите“ на професията. Вместо да я прати да изследва обири и кражби, които са ужасно скучни и еднотипни, той решил да я назначи при нас. Факт е, че периодично повръща, но работата е много по-интересна. Да разследваш Клюна е предизвикателство. Още повече Петренко е прекрасен учител.

Първоначално Жени идваше с маркови костюмчета на работа. Отиваха й — висока, стройна брюнетка с тъмни очи. Няма как да й стоят зле. Две седмици по-късно вече носеше кецове, дънки и суитчъри. Като я попитах на какво се дължи промяната, нервно отказа да ми каже. Петренко се усмихна загадъчно.

Всички гледаме на нея като на умно дете, което преди няколко месеца е проходило и вече тича уверено. В началото Георги не беше такъв, опитваше се да я сваля с шеги и закачки. Тя бързо се усети и му обясни в разбираема форма, че нищо не може да се случи между тях. Лесбийка е, ние решихме, че и чрез това отмъщава на баща си. Оказа се, че не е така — наистина харесва жени.

Баща й сме го виждали само веднъж на живо, иначе по телевизията се появява постоянно. Собственик е на фармацевтична компания и е много социално ангажиран. Лъха студенина от този човек, изглежда прекалено идеален. Прическата, дрехите, всичко е до милиметър правилно. Той е тиранин и иска дъщеря му да е същата, защото няма син. Не си допаднахме.

Усещам, че когато пиша за тях — Петренко, Георги и Жени, се чувствам по-добре. Болката в главата отстъпва, олеква ми. Сигурно така се чувстват хората, когато мислят за близките си. Нашите починаха преди четиринайсет години. Историята им е много романтична. 45 години брак, познаваха се от петнайсетгодишни. Никога не са били с други хора. Първо умря баща ми, а няколко месеца след това и майка. Беше й много мъчно, но се опитваше да не го показва. Случи се в супермаркета, пред щанда с бонбони „Пияни вишни“. Двамата ги обожаваха и винаги по празници вкъщи имаше една отворена кутия. Тогава реших, че не е могла да издържи да живее без него. Според лекарите причината е инфаркт на миокарда.

Надявам се двамата да са заедно някъде горе. Като си спомням нежната им любов ми става тежко, че не намерих човек, с когото да преживея подобно нещо. На някои просто не им е писано. Сега колкото повече гледам живота — своя и този наоколо, толкова повече се убеждавам, че искам да имам деца. Оправданието „Виж колко е зле, няма за какво да ги обричаме“ не е правилно. И нас са ни раждали в трудно време. И родителите ни са били родени в трудни времена, бабите и дядовците ни — също. С какво ние сме по-добри от тях, за да прекъснем този цикъл?

Не понасям и егоистичното „искам да живея своя живот, затова няма да се заробвам“. Всеки трябва да има деца, с бъдещето им ще се разпореди животът. Изглежда, че заради Гаргантюа у мен се проявява майчински инстинкт. Все още не ми се прави секс. Чувствам се малко по-добре отколкото в последните дни, защото се наспивам повече. Все още не изпитвам глад, но се карам да ям. За едно беше прав психиатърът — докато пиша дневника си спомням много неща, анализирам ги. Не зациклям на моментните си проблеми. Ако не седях тук, сигурно щях да лежа в леглото, да се чудя защо толкова ме боли главата и щях да се ядосвам. Сега ми е по-леко.