Пола Маклейн
Парижката съпруга (51)

Относно ползваните източници

Макар че Хадли Ричардсън, Ърнест Хемингуей и останалите действителни лица да се появяват тук като герои на роман, за мен бе от особено значение да предам фактологията на живота им възможно най-точно и да се придържам към надеждно документираната хронология. Истинската история на този брак е толкова драматична и завладяваща и е така красиво предадена от самия Ърнест Хемингуей в „Безкраен празник“, че това обуслови намерението ми да проникна по-надълбоко в емоционалния живот на героите и да осветля от различен ъгъл историческите събития, без да подменям фактите. В процеса на работата си съм се опирала на много източници, сред тях: „Хадли: първата мисис Хемингуей“ от Алис Хънт Соколоф, „Хадли“ от Джоя Дилиберто, „Жените на Хемингуей“ от Бърнис Кърт, „Ърнест Хемингуей: историята на един живот“ и „Ърнест Хемингуей: избрани писма 1917-1961“ от Карлос Бейкър, „Хемингуей: годините в Париж“ и „Хемингуей: завръщане в Щатите“ от Майкъл Ренълдс, „Истинското поколение“ от Денис Брайън. За да си създам по-достоверна представа за Париж от двайсетте години, много ми помогнаха „Лудите години“ от Уилям Уайзър, „Париж сякаш бе вчера“ от Джанет Фланър, „Хубавият живот е най-сладкото отмъщение“ от Калвин Томкинс, „Зелда“ от Нанси Милфорд, „Първата световна война и модерната памет“ от Пол Фъсъл, „Избрани творби“ от Гъртруд Стайн.

Сюзан Рин и Сам Смолидж от секцията „Хемингуей“ на библиотеката „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън ми оказаха неоценима помощ, докато се борех с огромния справочен материал, включително кореспонденцията между Хадли Ричардсън и Ърнест Хемингуей, както и автентичните ръкописи на Хемингуей. Безкрайно много дължа също така на повечето книги на Хемингуей: най-вече „Безкраен празник“, както и „В наше време“, „Слънце изгрява“, „Райската градина“, „Смърт следобед“ и пълното издание на кратките разкази.