Кинли Макгрегър
Покоряването на шотландеца (8)

8

— Брейдън — извика Маги, — имам нужда от теб. Помощ!

Брейдън спря при молбата й, изумен от нея.

Беше минал близо час, откакто бяха загубили от поглед Маги в тъмната гора. Но през цялото време знаеха, че не е твърде далеч от тях, защото гневната и често унизителна тирада към мъжете, и в частност към Брейдън, поддържаше бодрото им настроение.

— Брейдън, моля те!

Сигурно й струваше скъпо да изрече тези думи, след като голяма част от осъдителната й реч бе насочена към него, душата му и всяко човешко същество, което го бе срещало.

Обикновено такава молба от жена, щеше да го накара да се втурне към нея. Обаче в тона на Маги имаше твърде много рационалност, за да бъде в истинска опасност. Звучеше повече сякаш е леко обезпокоена.

Брейдън продължи по покрития с торф път и погледна към Син.

— Не я ли чухме да повтаря през последния час няколкостотин пъти: „Мъже, кой ли се нуждае от тях…“?

— Чухме я.

— Тогава мислиш ли, че трябва да пренебрегнем вика й? — попита Брейдън.

Обърканото изражение върху смръщеното лице на Син бе безценно.

Брейдън го потупа по ръката.

— Шегувам се. Знаеш, че никога не бих оставил жена в беда.

— И аз така си помислих, но точно сега изглеждаше прекалено искрен.

За един кратък миг, Брейдън обмисляше да я игнорира. Особено като се имаше предвид тежестта на някои от проклятията й. Бог да му е на помощ, ако някое от тях се сбъднеше. Защото, ако зависеше от нея, щеше да се превърне в двуглав, трипръст, с маймунски нос сляп син на прислужника, който миеше помийната яма.

Но въпреки суровите й забележки, не можеше да я остави, в каквото й състояние да се намираше.

Общо взето, колкото и да не му се искаше да го признае, той всъщност харесваше пакостницата.

— Брейдън?

— Идвам — увери я той, заобикаляйки голям храст, за да я види…

Брейдън замръзна. Дори и в най-смелите си мечти, не си бе представял, че ще я види по този начин.

Наведена напред, а задникът й се въртеше и поклащаше по доста провокативен начин. Небесата да му помогнат, но изглеждаше сякаш се бореше със самата гора или поне със злополучния храст пред нея. Син избухна в смях.

Брейдън вероятно също би се засмял, ако лекият вятър не бе надиплил подгъва на карирания й плейд, дарявайки го с щедрата гледка на кадифените й бедра. Както и с един поглед към други неща, които събудиха мъжкия му интерес и слабините му.

Желание потече през него, изпращайки болезнено пулсиране право към мъжествеността му. Момичето наистина притежаваше изкусителен задник. Една съблазнителна симетрия, която би паснала просто перфектно към тялото му. И в този миг той се закле, че ще усети мекотата на бедрата й в дланите си, че ще чуе стенанията й, докато е заровен дълбоко в нея отново и отново, докато и двамата не закрещят от блажено освобождение.

Брейдън скръцна със зъби, докато желанието към нея се разгоря толкова силно, че за момент остана като парализиран.

— Не е смешно — извика Маги, опитвайки се да се измъкне от плетеницата от храсти и клони. Всичко, което успя да направи, бе да оголи още повече дупето си.

С това темпо след още едно помръдване или две, плейда щеше да се набере до кръста й, разголвайки я изцяло за гладния му поглед.

Брейдън затаи дъх в очакване, очите му пируваха. И за първи път в живота си осъзна, че в действителност лигите му са потекли заради гледката пред него.

— Брейдън — изкрещя тя отново. — Моля те, помогни ми! Не мога да помръдна. Всеки път, когато се опитам да се освободя, нещата се влошават.

Не, любов моя, помисли си той хищнически, подобряват се. И то много.

— Брейдън?

Брейдън затвори за кратко очи, когато образът на тялото й, извиващо се в ръцете му, прелетя през съзнанието му. Твърде лесно си представи отдаването й, звука от името му върху опиянените й от страстта устни.

И когато отвори очи, беше посрещнат от едва прикриващия извивките й плейд.

Всичко, което можеше да се принуди да направи бе да премести погледа си от въртящите й се бедра, към мястото, където можеше да види зачервеното й лице. Щеше да се наслади на още няколко дълги минути, през които да я изучава…

— Защо се бавиш толкова. Ще ми помогнеш ли? — попита тя отново.

Да, щеше да й помогне, но заради това, което наистина искаше да й направи, щеше да го зашлеви, изпращайки го право в задгробния живот.

Концентрирай се, човече, не е като да не си виждал женски задник преди.

Беше вярно, но не можеше да си спомни за жена, чието тяло го бе съблазнявало толкова силно.

Брейдън остави вързопа си на земята и когато погледна към измишльотината върху нея, се намръщи. Маги лежеше на нещо, което смътно приличаше на маса от листа, а отгоре й бяха нападали клони и още листа, които притискаха главата й приведена.

— Как се озова там?

Тя се изви леко назад, така че да може да го изгледа кръвнишки.

— О, не знам. Изглеждаше като добро място за малко почивка.

Син отново се засмя, когато Брейдън завъртя очи заради иронията й.

— Е, лейди Отровен език може би трябва да те оставя там?

Паниката плъзна по челото на Маги и тя бързо добави:

— Вървях си, когато се спънах в нещо и изведнъж тази гигантска купчина от листа падна върху мен. Сега ще ми помогнеш ли да стана.

Брейдън плъзна погледа си по тялото й, което беше в перфектна позиция за…

— Брейдън — извика тя, сякаш можеше да прочете мислите му.

Той не можа да устои да я подразни и попита Син:

— Мислиш ли, че можем да я оставим тук?

— Е, тя каза: „Мъже, кой ли се нуждае от тях…“. Може би трябва да й дадем един урок.

— Няма да посмеете да ме оставите тук така… — каза тя, след което добави вече по-малко убедено. — Нали?

Брейдън й се ухили с дяволска, разкриваща трапчинките му усмивка.

— Защо не ни настигнеш, след като се освободиш сама?

Маги въздъхна и го прокле за пореден път под носа си, след което падна по очи върху леглото от листа.

— Ако бяхте джентълмени, дори не бихте си помислили да ме изоставите по този начин.

— Е — пошегува се той, — според теб аз не съм джентълмен, а яхнало похотта, покрито с брадавици, свинско ухо, негодно за нищо, освен за ядене, оригване и преследване на чуждите жени.

Зачервеното й лице стана дори по-червено.

— Чул си това?

— Да и не бих се изненадал, ако кралят на Англия, седящ на трона си в Лондон, го е чул също толкова добре.

Маги искаше да зарови главата си от срам. Думите й не бяха предназначени да ги чуе, тя наистина не мислеше това, което каза. Използва ги, за да затвърди решимостта си и да се концентрира върху недостатъците му. Истинският й проблем с него беше, че обичаше негодника прекалено много.

Е, с изключение на този момент. Точно сега не желаеше нищо повече от това да одере арогантната му кожа, докато се взираше в нея със зеленикавокафявите си очи, в които танцуваше смях.

Маги въздъхна и опита отново:

— Много добре, съжалявам за казаното. Мъжете са добри за някои неща. Сега, моля ви, помогнете ми.

Брейдън погледна скептично към Син:

— Не усещам искреност в извинението й. Ти какво ще кажеш?

Маги изсумтя и неспокойно се завъртя.

— Моля — каза тя, подчертавайки думата. Притискайки устни в безжалостна линия, Брейдън поклати глава.

— Все още липсва искреност.

Тя замръзна и се втренчи в него.

Той преглътна смеха си, докато Маги преосмисляше гнева си. Ако кехлибареният й поглед можеше да убива, той със сигурност щеше да бъде пронизан от злобата, която насочи към него, когато го погледна.

— Брейдън МакАлистър, кълна се, че ако не ме измъкнеш оттук, ще те преследвам цяла вечност.

— Е, това вече е плашещо — каза Син.

Или щеше да бъде повече от забавно. Погледът на Брейдън се върна към дупето й. Наистина, много забавно.

Задушаващ се от мисълта, Брейдън използва крака си, за да махне вързопа си от пътя и се наведе в опит да премести купчината листа от гърба й.

Не се получи.

Брейдън се намръщи, когато огледа по-внимателно клоните.

— Това е някакъв вид капан — каза той, отбелязвайки начина, по който клонът бе пригоден, за да падне зад Маги.

— Вероятно е направен от деца, за да улавя други деца. Може да се каже, че не искат да наранят някого, а по-скоро да го приковат за известно време — каза Син и се зае да го изучава. — Подобен на тези, които използваха Киърън и Локлан.

Брейдън се засмя на спомена.

— Докато се възхищавате на творението, някой от вас ще намери ли начин да ме освободи?

— Работя по въпроса — отвърна Брейдън. Той се премести, застана зад нея, за да дръпне най-големия клон в обратната посока на тази, която вече беше опитал. Внезапно той се сети какво трябва да направи, за да я освободи. И дълбоко в себе си знаеше, че на нея няма да й хареса. На него от друга страна…

Брейдън облиза устни в очакване.

— Маги, любов моя, ще трябва да се приближа наистина много близо до теб, за да те освободя.

— Не ме интересува какво трябва да направиш — отвърна рязко тя, — моля те, просто го направи и ме освободи.

Брейдън сведе поглед надолу към бедрата й, докато желанието му за нея нарасна още повече, както и друга част от него, която се втвърди и напрегна, умолявайки за мекотата й.

Е, ако това беше начинът, по който тя искаше…

Брейдън застана плътно зад нея, след което се наведе напред към гърба й, за да издърпа клона. Когато го направи, болезнено възбудените му слабини се допряха до дупето й.

Маги ахна и бедрата й потрепериха, когато усети възбудената му мъжественост.

Движението й го накара да простене дълбоко.

— Това е безценна гледка — каза Син зад тях. — Трябва ли да ви оставя насаме?

— Млъкни, Син — извикаха двамата едновременно.

Мъчителната болка, причинена от копнежа му по нея, затрудни дишането на Брейдън. Никога не бе желал нещо толкова силно, както желаеше да я обладае още тук и сега.

Принуждавайки се да се раздвижи, той издърпа клона далеч от гърба й. Мълниеносно бързо Маги се изтъркаля от мястото си между него и купчината с листа. Лицето й бе добило същия цвят като косата й, докато гледаше навсякъде другаде, но не и в него.

— Благодаря ти — каза тя.

— Удоволствието е мое — отвърна Брейдън, преди да помисли.

Тя срещна погледа му, очите й блестяха с ярост, тлееща в кехлибарените дълбини.

— Единствено ти би се възползвал от жена в подобно положение.

Ето, отново беше себе си и ако Брейдън бе демонът, за който го мислеше, щеше да направи много повече с нея, отколкото просто да я освободи.

— Не съм се възползвал от теб. Просто се опитвах да те освободя възможно най-бързо.

— Оу, сигурна съм в това — Маги дръпна карирания плейд върху коленете си, докато му отговаряше, а сарказмът й направи на посмешище спокойния тон на Брейдън.

— Е, докато вие двамата си разменяте обиди, аз ще потърся място за спане — намеси се Син и бързо изчезна сред дърветата.

Маги изгледа кръвнишки Брейдън, а той от своя страна потисна усмивката си, знаейки, че това ще увеличи още повече гнева й.

Въздухът между тях се изпълни с неловко напрежение, което не се харесваше на Брейдън.

Още помнеше лекотата, с която бяха изградили приятелството помежду си и не му допадаше внезапната промяна в поведението й.

— Нарани ли се? — попита я той.

Гневът й леко намаля, докато поклащаше глава.

— Не съм сигурна как паднах. Обикновено съм много стабилна.

— Е, дори най-добрите от нас от време на време попадат в грешния капан.

Тя погледна надолу сякаш думите му извикаха нещо в паметта й и след това най-неочаквано се усмихна.

Брейдън се наслади на промяната в нея. Очите й заблестяха топло и цялото й лице засия. Момичето бе красиво, когато се усмихваше.

— Какво? — попита Брейдън, чудейки се какво бе довело до тази внезапна промяна.

— Просто си спомних за един друг капан.

— Когато те подгоних към пещерата? — попита Брейдън.

Тя се намръщи за миг, припомняйки си случката, след което се изсмя кратко.

— Не, мислех си за капана, който спомена преди малко, когато Нера, Мери и останалите те причакаха по пътя към дома ми.

Брейдън изпита неудобство от спомена.

— Знаеш ли, че все още имам белези?

До ден-днешен имаше петно на темето, от, където едно от момичета бе отскубнало кичури от косата му.

— Когато те срещнах онзи ден, помислих, че си с тях.

— Знам — отвърна тя, усмихвайки се. — Никога няма да забравя ужасеното ти изражение, когато ме събори. Това е единственият път, когато съм те виждала уплашен.

— И аз бях. Нямах идея как да се измъкна, без да нараня някоя от тях.

Тогава Брейдън си припомни как бе избягал от полуделите от похот момичета. Погледна към Маги и й се усмихна.

— Никога няма да забравя как ме бутна в кухината на онзи дъб, а след това ги изпрати в обратната посока.

— Треперех — призна тя, — от ужас, че ще разберат, че съм ги излъгала и ще хукнат след мен, за да си отмъстят.

Той не си спомняше такова нещо. Едва на тринайсет, тя се бе появила от нищото, за да го спаси. Не си спомняше да е изглеждала уплашена.

— На мен ми изглеждаше спокойна и уравновесена.

Брейдън се взря в нея с възхищение, когато спомените нахлуха в съзнанието му. Спомени, как Маги го издърпва от дървото, след това двамата буквално бяха пълзели през храстите, за да достигнат до дома й, без да бъдат забелязани от момичетата.

После Маги превърза раните и охлузванията, които му бяха нанесли. Дори си тананикаше нежна мелодия, докато втриваше мехлем в кожата му. Докосването й бе толкова леко и успокояващо, а гласът й приятен.

Брейдън не можеше да си спомни дали й беше благодарил. Но точно сега, докато слънчевата светлина огряваше лицето й и огънят гореше в очите й, той не искаше нищо повече, освен да я целува до края на вечността.

Импулсивно Брейдън протегна ръка, прокара пръст по луничките й и обхвана бузата й.

— Винаги съм се питал, защо ме спаси тогава?

Маги не се отдръпна, вместо това го погледна със странно чувство в очите си.

— Просто връщах услугата.

— Каква услуга? Тя сви вежди:

— Не помниш ли?

— Мисля, че не.

Маги се намръщи още повече.

— Наистина ли не помниш как спаси живота ми?

Докато си играеше с нежната й, деликатна кожа, Брейдън търсеше в паметта си, но не можеше да си спомни някога да е спасявал живота й, с изключение на веднъж от братята й, никой, от които не би я наранил наистина.

— Не.

— Бях на седем, когато ме спаси.

— Аз съм бил на десет.

— Да. Баща ми, дойде в замъка, за да достави вълна. Двамата с Иън трябваше да останем в каруцата, но аз се промъкнах до играчката му — дървен кон и когато разбра какво съм направила, той хукна след мен.

Брейдън се усмихна, когато най-накрая си спомни случката. Двамата бяха доста близо един до друг.

— Тичаше през голямата зала, крещейки за помощ.

— Да, мислех си, че със сигурност ще ме убие.

— Ти ме събори и паднахме право върху любимата бродирана драперия на майка ми.

И двамата се свиха при тази част от спомена.

— Не беше твърде ядосана, нали? — попита Маги и прехапа устни.

Гневът на майка му беше неизмерим, доста го напердаши заради случилото се. Дори до днес му напомняше за това, когато бе недоволна от него. Брейдън се почувства странно, когато улови загрижеността и вината в погледа на Маги.

— Не, не беше твърде ядосана — отвърна накрая той.

По лицето й се разля успокоение.

— Все още съжалявам, че те ритнах, докато се опитвах да стана. Но знаеш ли какво най-вече си спомням?

Този път Брейдън не можа да устои и я подразни.

— Коляното, което заби в слабините ми, когато седна?

Маги се изчерви и наведе глава. Брейдън прокара ръка през косата й, галейки лъскавите кичури.

— Не — отвърна тя, — случи се, след като баща ми ни се скара и ни върна в каруцата. Чувствах се толкова ужасно, когато изведнъж ти се появи с изрисувания кон.

— Конър — добави Брейдън, спомняйки си за играчките, които чичо му бе направил за него. Обичаше тези коне, тъмнокафявия жребец, който й бе дал, беше любимият му. До ден-днешен не знаеше какво го бе прехванало, че да й го даде. Все още помнеше щастието, което се изписа върху окъпаното й в сълзи лице, когато бе притиснала малкия кон към гърдите си.

— Изглеждаше така, сякаш току-що ти бях дал кралско съкровище.

— Така си и беше — отвърна тя тихо.

В този миг Брейдън усети странна нежност към нея в гърдите си. Нямаше определение за това чувство. Никога не бе усещал нещо подобно. Сякаш го порази мълния, когато устните й се извиха леко.

— Все още го пазя.

Признанието й го изуми. Мислеше си, че го е изхвърлила още преди години.

— Наистина ли?

Маги кимна в отговор.

— Защо?

Тя смутено сви рамене.

— Това беше най-хубавото нещо, което някой е правил за мен. Не можех да повярвам, че ми направи такъв ценен подарък.

Брейдън бе докоснат от факта, че дори в крехката си възраст е била наясно с истинската стойност на коня. Тогава, отново се бе показала като по-мъдра, по-проницателна от останалите момичета на нейната възраст.

— Аз се почувствах зле, заради начина, по който ти крещя баща ти. Случилото се не беше по твоя вина.

— Не — съгласи се тя и очите й заиграха, когато сбърчи носле. — Иън беше виновникът, защото искаше да ме убие.

Смеейки се, Брейдън се вгледа учудено в нея, когато го изпълниха непознати емоции. Тя беше толкова различна от останалите жени, които познаваше. Раздаваща се и мила, дори буйна и независима.

— Познаваме се от доста време, нали? — попита Брейдън.

— Да.

— Странно е докъде ни доведе животът — каза той, мислейки на глас. — Спомням си първия път, когато те видях. Тъкмо беше проходила. Имаше плешива глава и най-големите очи, които някога съм виждал.

— Далеч от хубавия образ.

— Вярно е — съгласи се той и проследи очертанията на бузата й с показалеца си. — Но за бебе, беше достатъчно задоволителна.

Твърде лесно можеше да си спомни деня, в който за първи път се бе преместила, за да застане от неговата страна. Беше го погледнала с голямата си, сладка усмивка, която бе стоплила сърцето му. След това му изгука и сложи глава на коляното му. Отначало той се бе изпълнил с възторг, докато тя не се засмя и не го ухапа по бедрото.

Той бе извикал, тя се разплака, а кракът му носеше следата от ухапването й в продължение на дни. След станалото се бе доближавал много внимателно до малки деца.

— Само това ли си спомняш? — попита го тя.

— Не — отвърна той и пъхна непокорен кичур от косата й зад ухото й. — Спомням си начина, по който ми се смееше. Смехът ти бе толкова щастлив и почти всеки път, когато посещавах къщата ти на лицето ти имаше усмивка. Докато почина майка ти.

Маги кимна, очите й се натъжиха при спомена.

— Баща ми очакваше да се грижа за момчетата.

Мразеше да я вижда тъжна. По някаква причина това причиняваше болка на собственото му сърце, затова реши да облекчи разговора.

— Да, и от този ден нататък винаги беше толкова сериозна. Особено в дните, когато се опитваше да ме убиеш.

Думите му я накараха да зяпне от изненада и обида, че би могъл да си помисли такова нещо.

— Никога не съм се опитвала да те убия.

— Какво ще кажеш за нощта, когато подпали леглото ми?

— Никога не съм… — гласът й заглъхна, когато си спомни случая. Бе през нощта, когато се вмъкна в стаята на Ангъс, за да види как спи Брейдън.

Никога не бе очаквала, че ще го завари проснат върху леглото без риза. Чаршафите бяха избутани надолу, до кръста му, където се събираха, точно под късите косъмчета, които започваха от пъпа му. Държеше чаршафите с едната си ръка, свита в юмрук, докато другата бе свита под главата му.

До ден-днешен Маги си спомняше гледката на бронзовите му, безупречно оформени гърди, блестящи на светлината на свещта, които се повдигаха и спускаха от дълбокото му, равномерно дишане.

Погълната от него, Маги бе забравила за свещта в ръката си. В единия момент тя му се любуваше, а в следващия свещта се изплъзна от ръката й и подпали дюшека.

Тя се опита да потуши огъня, но той бързо се разпространи. Брейдън рязко се бе събудил, миг преди тя да грабне кофа с вода за миене на пода, с която загаси пожара.

Той се бе приближи, плюейки вода, а челото му бе озадачено, когато се втренчи в нея.

Маги още се чувстваше унизена заради случката.

— Беше инцидент — каза му тя.

— Радвам се да науча, че наистина не си се опитала да ме убиеш.

Маги отклони поглед към краката си. О, какви неща му бе сторила през годините. Общо взето, беше невероятно, че все още говори с нея.

— Знаеш ли, Маги, никога преди не съм забелязвал колко си красива.

Тя го погледна скептично:

— Казваш го, защото съм единствената жена около теб през последните два дни.

— Казвам го, защото е така.

Как й се искаше да му повярва. Но познаваше негодника твърде добре. Сърцето му принадлежеше на дамата, само в момента.

Така че, сега тя бе неговата дама, прошепна сърцето й. По-добре така, отколкото да не го получи никога.

Само да беше толкова лесно. Колкото и да я болеше, когато го виждаше да преследва други жени, не можеше да си представи колко по-зле би се чувствала, ако му се отдаде и след това я изостави.

Сърцето й нямаше да го понесе.

Маги се протегна и докосна лицето му.

— Искам да ти повярвам, но самият ти си го казвал много пъти. Дошъл си на тази земя, за да обичаш жените. Забележи в множествено, не в единствено число.

— Това ли трябва да предприеме човек, за да те спечели.

— Да, искам мъж, който никога няма да ми изневери.

— Искаш много.

— Твърде много, според братята ми.

— Значи си съгласна да остарееш сама?

Очарована, Маги наблюдаваше начина, по който светлината танцуваше в очите му.

— Едва ли ще съм сама. Братята ми имат достатъчно деца, които да ме държат заета.

Той се намръщи:

— Не искаш ли собствени?

— Повече от всичко. Но нуждая ли се от мъж за това, е, нуждая ли се?

Шокираното изражение на лицето му я накара да се засмее.

— Не чух това, което си мисля, нали?

— Разбра ме — добави тя бързо. — Толкова много деца нямат никой, който да ги обича. Брат ти е бил едно от тях. Сигурна съм, че когато съм готова ще открия дете, което да се нуждае от майчина любов.

— Разчиташ ли изобщо на някого за нещо?

— А ти?

— Различно е. Аз съм мъж. Ще бъде нехайство от моя страна да разчитам на някого.

— Същото би било да обременя друг за моето благополучие. Винаги съм се справяла сама и ще продължа да го правя.

Брейдън се втренчи поразен в нея:

— Маги, ти си странно момиче.

— Забравяш вироглаво и неразумно.

— Това трябва да са думи на Ангъс.

— Всъщност напоследък най-често на брат ти Локлан. Но също така и на всеки, на когото някога му се е налагало да се справя с мен.

Брейдън се засмя, но преди да отговори Син излезе от гората пред тях.

— Има малко сечище по-напред по пътя, ако ви интересува. Сега тръгвам след вечерята.

— Нуждаеш ли се от помощ? — попита Брейдън.

Син поклати глава.

— Най-добре остани с Маги, в случай че някой от приятелите ни се върне.

— Добра идея.

Брейдън вдигна вързопите им от влажната земя, подаде й нейния и се отправи в посоката, от която бе дошъл Син.

— Хайде, да открием нашия лагер.

Маги се взря в гърба му, копнеейки за невъзможното. Твърде лесно можеше да си представи, че притежава такъв мил и чудесен мъж, който да я привлича. Само ако можеше да му се довери със сърцето си.

Но тя знаеше по-добре. Бе изплакала достатъчно сълзи за него. Щеше да се задоволи с приятелството му, опитвайки се да защити сърцето си по най-добрия възможен начин.

Брейдън запали малък огън, когато откриха мястото, където Син бе оставил вързопа си. Маги седна и захвърли торбата си. Въздъхна тихо от болката в рамото си, причинена от тежестта на вързопа.

— Ето — каза Брейдън, коленичейки зад нея. — Нека да ти помогна.

Преди да успее да протестира, той постави топлите си ръце върху раменете й и нежно разтри схванатите й мускули.

Оу, сега се чувстваше по-добре. Много, много по-добре.

Маги затвори очи и се наслади на усещанията, които дланите му предизвикваха, докато се плъзгаха по ключицата и раменете й. Ръцете му се стискаха и отпускаха в един съблазняващ, успокояващ ритъм.

Докосването му бе едновременно леко и твърдо, горещо и изкусно. Тя неволно изстена, когато притисна палци в гърба й и ги завъртя.

О, твърдото му, горещо докосване беше чисто и просто райско.

Брейдън се наведе толкова близо до нея, че можеше да усети суровия му, земен аромат. Можеше да помирише бъза в косата му.

— По-добре ли си? — попита той с плътен и дълбок глас.

— Да — въздъхна тя, разтопена от приятните усещания.

Той протегна дясната си ръка, улови нежно лицето й в нея и повдигна брадичката й, докато тя не го погледна. Маги се взря в него със страхопочитание от красотата му. Прекрасните му, зеленикавокафяви очи потъмняха, докато я гледаше в очакване.

И след това я целуна.

Маги изстена, когато устните му докоснаха нейните, връхлетя я течна топлина, която се събра в центъра на тялото й и запулсира в първична нужда, която почти не разбираше. Докосването на Брейдън бе нежно и внимателно. Страстта вече утихваше.

Маги искаше да го усети по-близо. Нуждаеше се от това.

Обви ръцете си около него и Брейдън с охота прие неизречената й покана, премествайки тялото си, докато между тях не остана друго, освен дрехите им.

Устните му напуснаха нейните, спускайки се с бавни, горещи целувки от бузата към шията й, където подразни плътта й с езика си. Маги простена, когато усещането разпространи тръпки по цялото й тяло. Олюля се от чувствата, които я изпълваха, сливаха се в нещо невероятно. И това беше Брейдън, нейният Брейдън, който я караше да се чувства по този начин.

В този миг го желаеше така, както бе копняла винаги за него.

Колко нощи бе лежала будна, притиснала възглавницата към себе си, преструвайки се, че Брейдън е в ръцете й!

Тя потрепери от изненада, когато го усети там, където никога друг не я бе докосвал. Трябваше ли да го прави? Въпреки това се чувстваше толкова безумно прекрасно.

Езикът му си играеше с устните й, имитирайки ритъма на пръстите му, които се плъзнаха върху центъра на женствеността й, дразнеха я, галеха я и тя бе готова да закрещи.

Изведнъж усети как той сръчно плъзна един пръст в тялото й. Простена дълбоко и инстинктивно повдигна бедрата си, за да усети докосването му по-дълбоко.

Никога през живота си не се бе чувствала така. Стискайки зъби, тя притисна бедрата си към него, жадуваща за още. Копнееща за повече.

Брейдън искаше да закрещи триумфиращо. Тя беше точно там, където той искаше да бъде, и бе готова за него.

Задълбочавайки целувката, той продължи безмилостната игра със сърцевината й, наслаждавайки се на стенанията й.

Беше толкова гореща, влажна и стегната, в очакване да запълни празнината в нея. И той щеше.

Да, щеше да проникне дълбоко в нея, а тя да закрещи от освобождението, молейки го за още, докато и двамата не плувнат в пот, напълно изтощени.

Целувайки я, той описа кръг с палеца си, преди да проникне дълбоко в нея. — Брейдън, моля те — простена тя. И в този нещастен, ужасен миг, реалността се стовари върху него, когато усети девствеността й с пръста си.

Тя беше девствена. Докато не се появи той е била напълно недокосната.

Против волята си, за пръв път той се видя през нейните очи. Странстващ негодник, който не мислеше за друг, освен за себе си.

Беше я съблазнил. И когато настъпеше утрото, тя щеше да се почувства използвана.

Щеше да го намрази.

Или по-лошо, да намрази себе си.

Болезнено възбуденото му тяло умоляваше за нейното, но не можеше да я вземе. Не и така. Не и насред гората, като някой остарял звяр, незаинтересуван от чувствата й. Тя беше девица и заслужаваше нещо по-добро за първия си път.

Заслужаваше…

Заслужаваше да го направи с мъж, който я обича.

По дяволите, изкрещя той на себе си. По дяволите и нея, задето бе събудила, съвестта му.

Разгневен и на двамата, Брейдън се насили да се отдръпне.

— Съжалявам, Маги — въздъхна той, — забравих се.

И тогава видя срама в погледа й.

Още по-лошо, сълзи изпълниха очите й, докато се изправяше на крака. Без да проговори, тя се затича към гората.

Брейдън хукна след нея и я улови, преди да е избягала твърде далеч.

— Какво има? — попита той.

— Не мога да повярвам, че ти позволих да направиш това — отвърна тя. — Аз не съм курва, която…

Той спря думите й, поставяйки пръст върху устните й:

— Не, ти не си курва. Ако беше, нямаше да спра.

Маги се намръщи.

— Няма нищо лошо в това, което направихме — продължи той тихо. — Ти си напълно развита жена и не беше редно от моя страна да се възползвам от теб. Ако искаш да мразиш някой за случилото се, мрази мен. Но не вини себе си.

Объркването и болката се смесиха в израза на лицето й, докато тя го изучаваше с поглед.

— Защо го направи?

— Защото те желая — отвърна той, но гласът му се пречупи от желание и емоция. — Дори сега тялото ми копнее за теб по най-болезнен начин.

— Тогава защо спря?

Брейдън повдигна ръка и обви лицето й. Единственото, което можеше направи, бе да я целуне. Не да довърши това, което започнаха.

— Защото не исках да ме намразиш — каза й той. — Или по-лошо, да намразиш себе си.

— Не разбирам.

— Знам. Кажи ми, когато правеше онези планове, в които остаряваш без мъж, никога ли не помисли, че нещо ще ти липсва.

— Разбира се, че го направих.

Брейдън изви недоверчиво вежда.

— Включи ли и това, което току-що почувства?

Червенина пропълзя по лицето й.

— Не знаех за него. Искам да кажа, знаех, но не знаех…

— Какво е чувството…

Тя кимна.

Брейдън се наведе напред, докато челата им се докоснаха и зарови ръцете си в меката й, червеникавокафява коса. Това беше всичко, което можеше да направи, не да я докосва интимно, защото точно сега всичко, което искаше, е да бъде интимен с нея.

Всъщност, съжали, че не може просто да пропълзи в нея и да остане там завинаги.

— Това, което почувства, цветенце, е нищо в сравнение с удоволствието да го направиш. И бих дал всичко да съм единственият, който ще ти го покаже.

Маги застина в прегръдката му.

— Да не би да искаш да се ожениш за мен?

Брейдън се отдръпна назад, за да види нерешителността, изписана върху лицето й.

— Би ли приела, ако ти предложа?

— Не, познавам те твърде добре. Ти не си от мъжете, които биха се задоволили само с една жена.

Беше истина и той го знаеше със сърцето си и всяка фибра на тялото си. Не можеше да си представи как вечер след вечер се прибира при една и съща жена. Нуждаеше се от разнообразие, от спонтанност.

По-лошото бе, че никога нямаше да й даде сърцето си. Това беше онази част от него, която отказваше да сподели с друг.

А Маги се нуждаеше… не, поправи се той, заслужаваше мъж, който да й е верен. Мъж, който никога няма да разбие сърцето й и да я кара да плаче.

Въпреки това, тялото му не го слушаше. Желаеше я с такава ожесточеност, че го болеше. Можеше да се закълне, че слабините му ще пламнат от горещината, която го бе заляла.

— И така, къде ни води това? — попита той.

— Страхувам се, че сме в безизходна ситуация.

— Не — отвърна той и положи ръка на рамото й. — И двамата знаем, че никога няма да те имам.

Защото никога няма да бъда мъжът, от когото се нуждаеш и по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня.

— Знам — прошепна тя.

Брейдън я целуна леко по челото, обърна се и я поведе към лагера. Настроението и на двамата беше мрачно, всеки се опитваше да игнорира другия. Но беше трудно.

Като се замисли, беше невъзможно. Вкусът и мирисът й се бяха отпечатали в ума му, и всичко, което можеше да види, бе усмивката й. Всичко, което можеше да чуе, бе как простенва името му.

И Бог да му е на помощ, искаше повече.

Сладкото щастие, което можеха да изпитат заедно… Но Маги не беше от жените, с които се любиш и си тръгваш. Тя беше от жените, за които се жениш.

Би могъл…

Брейдън дори не остави ума си да довърши мисълта му. Никога нямаше да се ожени. Особено за жената, в която можеше да се влюби.

Маги прекара целия следобед в опити да избягва Брейдън, като даде най-доброто от себе си. Но как една жена може да избягва някой, който означава толкова много за нея?

Дори сега, докато той седеше от другия край на огъня до Син, без дори да я поглежда, можеше да почувства присъствието му точно толкова силно, колкото ако седеше до нея. Светлината от огъня играеше по лицето му, карайки очите му да изглеждат среднощно черни като тези на Син.

Настроението му беше много сериозно след разговора им и на нея й липсваха веселите закачки. И повече от всякога й се прииска да бъде такъв тип жена, че да може просто да влезе там, да го съблазни в нощта и да бъде доволна от това, че я напуска на сутринта.

Може би братята й бяха прави. Искаше прекалено много от мъжа.

Но все пак, не беше ли в правото си да иска същото обвързване и привързаност, каквито един мъж иска от жена?

Ох, просто не й изглеждаше честно.

Неподозиращ за нейните мисли и коси погледи, Брейдън облиза мазнината от устните си по начин, който накара тялото й да се възпламени от желание.

Как можеше един мъж да е толкова прекрасен? И защо, о, защо не можеше да го изкара от ума си?

Тя отклони погледа си.

Но каква беше ползата? Все още можеше да види тези прекрасни зеленикавокафяви очи да се шегуват с нея. Чуваше го да я нарича „цветенце“ и усещаше силните му ръце да бродят по най-съкровените места от тялото й.

Мъжът беше просто пагубно великолепен. И в този миг й се прииска никога да не го беше виждала. Можеше само да си представи мирните години, които щеше да опознае, ако не се беше опитвала да спечели вниманието му.

Син стана веднага след като приключи с яденето.

— Пак ще поема първата смяна.

Вечерята й беше забравена, когато Маги бързо се изправи, докато спомените от предишната нощ препускаха през нея. Последното, от което имаше нужда, е още веднъж да се събуди в ръцете на Брейдън.

Трябваше да направи нещо, за да остави разстояние между тях.

— Може би аз трябва да поема една стража?

И двамата мъже я погледнаха все едно си беше изгубила ума.

И тя беше, но това бе извън темата. Още по-лошо, Брейдън й отправи знаеща, развратна усмивка.

— Без да се обиждаш — каза Син сухо. — Но предпочитам да оживея през нощта.

— Просто се опитвам да съм полезна — отвърна тя.

— Тогава се наспи добре — каза Син, като и обърна гръб.

На Маги й се искаше да притежава малко от сарказма на Син, за да излезе с подходящ, хаплив отговор, но всичко, което можеше да направи, бе да седне обратно и да се върне към храната си.

Брейдън прокара дяволито език по горната си устна, докато се изтягаше на една страна и я наблюдаваше над огъня. Тя погледна надолу и се опита да не забелязва как беше протегнал възхитително дългите си крака.

Той подпря глава на ръката си и погледна съблазнително към нея.

— Готова ли си за леглото, любов моя? И на теб ти липсваха тези шеги?

За какво си беше мислила?

Маги се пребори с детинската нужда да хвърли храната си по него. Как смееше да се шегува с нея по този начин, след като знаеше колко силно го желае, както и факта, че не можеше да има нищо между тях.

По пламъка в очите му можеше да види, че го прави нарочно само за да я раздразни.

Точно тогава я обзе друга нужда. Такава да му върне жеста. Беше време той да се озове от другата страна на подобна тактика.

— Да — каза тя.

След което бавно, съблазнително приглади косата си зад дясното си ухо и му отправи изкусителна, подигравателна усмивка докато се навеждаше напред.

— А ти?

Той не отговори. Очите му леко се уголемиха, когато погледът му се насочи към малката част от бюста, която позата й му предлагаше.

— Нямаш си идея с какво си играеш — каза той, гласът му беше по-нисък с октава.

— Напротив, имам. — Тя сбърчи носа си към него, докато игриво хапеше долната си устна, имитирайки по-ранния му жест. — Никога няма да се натрапиш на жена, която не те желае, нали така?

— Разбира се, че не — отвърна той обидено.

Тя седна на петите си и прокара бавно една ръка по връзките на ризата си.

— Тогава гледай колкото си искаш, защото това ще е единственото удоволствие, което ще получиш от мен.

За нейно смайване, той отметна глава назад и избухна в смях.

— О, Маги — каза той, след като стана по-сериозен. — Ако не те познавах по-добре, щях да се закълна, че си опитна малка кокетка. Сега отивай да спиш. Нямам желание да се чифтосвам с теб в гората. Но когато намеря легло…

Тя избяга толкова бързо, колкото я държаха краката. След това, което вече се беше случило, знаеше, че не може да му устои за дълго, ако я докоснеше.

А целувките му…

Със сигурност това беше достатъчно, за да накара една жена да забрави себе си. Осъзнавайки достойнството на отстъплението, тя се настани пред огъня. Тъкмо беше започнала да се отпуска, когато Брейдън се присъедини към нея.

— Какво правиш? — попита тя бързо, докато си спомняше начина, по който усещаше тялото му, предпазващо я от земята.

— Донесох ти допълнително наметало — каза той, увивайки го около нея.

— Благодаря — прошепна тя, опитвайки усилено да не забелязва начина, по който миризмата му беше попила в тъканта. Или още по-лошо, начина, по който усещаше ръцете му, докато той приглаждаше материята около нея.

Когато я остави, можеше да усети как тялото й изстива.

Почувства как сърцето й се разкъса, когато се настани срещу нея. Разумната част от нея беше благодарна, но сърцето я болеше от загубата на неговата утеха.

Въздъхвайки, тя се насили да се концентрира върху онова какво щеше да каже на МакДъглас, когато го срещне. Това беше относително безопасна тема. Такава, която отвличаше мислите й от Брейдън.

Поне за малко.

Тази нощ Маги спа с пълно изтощение. Събуди се точно след зазоряване, за да види как Брейдън гледа точно в нея, с неразгадаемо лице.

Смутена от вниманието му, тя приглади косата си с ръце и се почуди какво ли си мислеше той докато я гледа как спи.

— Добро утро — поздрави я той.

— Добро утро — отговори тя, избутвайки назад наметалото, докато ставаше. Погледна към мястото, където спеше Син, на няколко крачки встрани. — Трябва ли да събудя Син?

— Не и ако искаш да запазиш главата на раменете си.

Тя се намръщи на думите му.

Брейдън се придвижи, за да застане между нея и брат си. Вместо да се протегне, за да докосне Син или да проговори, той издърпа меча си със сантиметър извън ножицата, толкова внимателно, че въз въздуха прозвуча само лек едва доловим стържеш звук.

Но това беше достатъчно.

Светкавично бързо и с едно гладко движение Син се изправи на крака. С големия пръст на левия си крак той прихвана ножницата си и я изрита от земята към ръцете си, като извади дългия си меч от нея с бързо, грациозно движение и се завъртя с лице към тях.

Острието се озова на едва сантиметри от врата на Брейдън, докато Маги замръзна, прекалено уплашена, за да диша.

Лицето му беше смъртоносно и непроницаемо, но Син се отпусна, когато осъзна, че тя и Брейдън са го обезпокоили.

Син изруга.

— Наистина мразя, когато правиш така — каза той на Брейдън, прибирайки меча си.

Брейдън й отправи предупредителен поглед.

— Никога не го докосвай, когато спи. Или ако го направиш, се наведи.

— Ще го запомня.

Като че ли незасегнат от странните му действия, Син се протегна небрежно, след което се прозя.

— Все още ли няма знак от разбойниците?

Брейдън поклати глава.

— Още не.

— Жалко. Изпитвам нужда да убия нещо. — Син ги изостави, за да се погрижи за собствените си нужди.

— Да убие нещо? — попита тя Брейдън, когато останаха сами. — Шегуваше ли се?

— Най-вероятно не — отвърна той сдържано.

Тръпки се спуснаха по гърба й, когато се извърна от Брейдън и сгъна наметалото си, след което го постави в багажа си. Син беше страшен мъж. Но все пак и Брейдън можеше да бъде такъв.

Прогонвайки ги от мислите си, тя се концентрира в следващата си задача.

След като Син се върна, мъжете й предоставиха уединение, докато Брейдън приготвяше закуската.

Брейдън гледаше с копнеж към дърветата, където Маги беше изчезнала. Беше прекарал половината нощ като просто я наблюдаваше. Гледаше начина, по който гръдният й кош се повдигаше и спадаше от дълбокото й, равно дишане. Начинът, по който ръцете й грациозно се извиваха под главата й.

Начинът, по който нежно се беше протегнала през нощта, за да се почеше по бузата и да потърка око като някое очарователно малко дете.

Сънят правеше най-невероятни неща с нея. Омекотяваше напрегнатостта на лицето й и я караше да изглежда като непредсказуемо дяволче. Същото дяволче, което веднъж беше напълнило ботушите му с брашно. Той се засмя.

Кога беше минало времето?

В един момент бяха деца, тичащи заедно през обрасло с храсти поле докато гонят пеперуди, а сега тя беше пораснала. Превърнала се беше в силна жела, която го очарова.

И това привличане, което чувстваше към нея. Какво бе то? От къде се появи?

Трябва да бе изкушението от забранения плод, реши той. Знаеше, че не може да я има, затова я желаеше още повече. Да, това беше. Имаше смисъл за него.

Веднъж да се озоват около други хора и да намери друга жена, всичко ще стане нормално. Маги нямаше да навестява мислите му или да измъчва тялото му. Той щеше да бъде отново старото си аз, Брейдън, който караше бащите да раболепничат в сънищата си и жените да се кикотят при неговото появяване.

И все пак една част от ума му оспорваше това. Казваше, че тя го е променила. Че някак, по някакъв начин, той не беше същият мъж, какъвто бе, когато отпътуваха.

Брейдън отказваше да послуша този глас.

Не можеше да си го позволи.

Маги се върна в лагера и след по-малко от час отново потеглиха. Поговориха малко докато вървяха през гората, като непрекъснато внимаваха за крадци.

Докато денят си отиваше, небето над тях стана тъмно и страховито. Задаваше се буря и щяха да се нуждаят от заслон през нощта.

Неохотно, Брейдън ги поведе извън гората, към малко селце, изпълнено с оживление. Колибите, направени от пръти и кал, бяха отблъскващи и в центъра между тях имаше голям келтски кръст.

Когато доближиха непознатите хора, Брейдън погледна надолу към краката на Син. Предсказанието на Син се беше сбъднало и те действителност бяха потъмнели и вече не толкова очевидно бели.

Маги все още изглеждаше прекалено женствена за неговия вкус, но с малко късмет никой нямаше да забележи това и ако някой погледнеше към нея, те просто щяха да го припишат на младостта.

Надяваше се.

Докато я наблюдаваше, видя страха и трепета, които се настаниха на лицето й, когато погледът й стрелна хората и стегна хватката върху торбата си. Мразеше да я вижда изплашена. Нямаш от какво да се страхува, не и докато той беше там. Никога нямаше да позволи да й се случи нещо лошо.

Така че потърси начин да я накара да се усмихне.

— Чудя се дали тук може да се намери легло — прошепна закачливо до ухото й той.

Лицето й стана яркочервено при думите му.

— Сигурна съм, че няма нищо по-обещаващо от конюшня — промърмори под носа си тя.

Син отвори устата си, за да каже нещо, но Брейдън го хвана за ръката.

— Нито дума, братко. Не сме далеч от земите на МакАлистър и в този район, английският ти акцент бързо ще ги накара да ни прережат вратовете.

Син го стрелна арогантно с поглед, който крещеше: „Нека пробват“.

Обаче Брейдън не беше в настроение да се бие, и за щастие Син го изгледа, но сдържа устните си в плътна, сурова линия.

Брейдън застана пред тях и приближи мъж, който товареше сено в каруцата си.

Около четиридесетгодишен, мъжът имаше груби черти на лицето и изцяло сива брада, изпъстрена само с малко кафяво. Макар че мъжът изглеждаше чист и добре поддържан, плейдът му в кафяво и жълто каре беше накъсан около ръбовете.

— Добър ви ден, сър — поздрави Брейдън мъжа.

Мъжът спря товаренето и го погледна подозрително.

— Кои сте вие?

Брейдън отговори без колебание.

— Името ми е Шон.

— И кого следвате?

— Юън от клана МакЛукас.

Сребристите очи на мъжа се присвиха още повече.

— Никога не съм чувал за него.

— Ние сме от островите — каза Брейдън. — Аз и братята ми сме на път за земите на МакДъглас, за да видим сестра ни и новороденото й бебе. Ще бъде чудесно, ако можем да намерим къде да отседнем през нощта.

Старият мъж прие думите му със смях.

— Земите на МакДъглас, казвате? Обзалагам се, че няма да прекарате добре там.

— Как така?

Старецът почеса брадата си.

— Сестра ми е омъжена в МакДъглас и чух от зет ми, че тя и останалите жени от клана са превзели замъка от мъжете. Стояли на бойниците като група амазонки и заплашват да залеят с катран всеки мъж, достатъчно глупав да се осмели да се приближи към тях, докато МакДъглас не сложи край на враждата с МакАлистър.

Брейдън се престори, че не може да повярва.

— Не думай?

Лицето на мъжа потъмня.

— Да. Има някакво зло, демонично нещо, дето е обладало жените. Чух, че МакДъглас е подал петиция до епископа за прогонване на зли духове.

— За да е сигурен — каза Брейдън, след което се усмихна развеселено към Маги, чийто страни изглежда се бяха зачервили повече, отколкото преди няколко минути. — Представи си жена, която не иска мъжа си. Светците да ни закрилят.

Мъжът кимна сериозно, след което настроението му се разведри малко. Обърна се, за да продължи товаренето на сено.

— Старият Шеймъс дава под наем място за спане на непознати. Проклет глупак е той. Ще намерите неговото жилище близо до конюшнята.

— Благодаря ви — каза Брейдън, след което се обърна и поведе Маги и Син към южния край на селото, където беше конюшнята.

— Шон? — прошепна въпросително Маги, когато той мина покрай нея.

— Не искам да поемам риск с името Брейдън, за да не остане в спомените на някой.

— Бързо мислиш — съгласи се тя.

Когато наближиха до конюшнята, Брейдън се насили да не присвие устни. Домът на стария Шеймъс беше чист колкото кочина.

И все пак, щеше да ги предпази от дъжда, а и последното нещо, от което имаха нужда, беше да умрат от настинка преди МакДъглас да има шанса да ги убие.

Той намери Шеймъс извън къщата му, вадещ вода от кладенеца. Старецът спря при тяхното приближаване и ги погледна с голяма резервираност.

— Нямам легла за три високи момъка — каза той, след като Брейдън го попита за място, където да отседнат. — Но имам обор, ако искате да го използвате.

Маги му отправи самодоволен поглед, който гласеше: „Казах ли ти?“

— Не е луксозно — продължи Шеймъс. — Но е придружено с ядене и ще ви предпази от дъжда.

Наистина щеше. И ако се съдеше по миризмата, идваща от мъжа, оборът щеше да е за предпочитане.

— Колко? — попита Брейдън.

Старецът потърка брадичка замислено, докато ги оглеждаше с преценяващ поглед.

— Безплатно, ако вие, момчета, нямате нищо против да свършите малко къщна работа за мен.

Брейдън забеляза напрегнатия израз по лицето на Син. Можеше да каже, че брат му по-скоро ще се изправи срещу дъжда, отколкото да слугува на шотландец. Наистина, като познаваше Син, беше чудо, че не се беше превърнал в неустрашим войн и не бе започнал да разрушава цялото село.

Щеше да се оправя със Син по-късно. За сега трябваше да бъдат практични.

— Звучи добре — каза Брейдън. — Какво можем да направим за вас?

— Има купчина с дърва отзад, които трябва да се насекат и ограда, която трябва да се поправи.

Брейдън потупа Син по гърба и тръгна към мястото.

— Ще се залавяме за работа тогава — каза Брейдън на Шеймъс, докато ги отвеждаше.

— Ей, момчета? — извика Шеймъс, спирайки го насред крачка.

Брейдън се обърна да го погледне.

— Какви са имената ви?

— Аз съм Шон, а това — той махна към Маги, — е брат ми Джеймс и — посочи към Син — Дървон.

Шеймъс ги огледа предпазливо.

— Те не говорят много, а?

— Няма много какво да кажат — отвърна Брейдън.

Той изглежда прие това.

— Добре тогава, но искам да ви предупредя тримата да си държите ръцете далеч от дъщерите ми. Може и да съм стар, но имам лък и лопата, и никой тук няма да го е грижа какво правя с повечето от вас.

— Да, сър — отвърна Брейдън, опитвайки се да потисне смеха си при предупреждението. Син никога не би сложил ръка на някоя от дъщерите му, а Маги…

По-добре дори да не мисли за това, за да не избухне в смях.

— Дали да нацепим дървата първо? — попита ги Брейдън, докато ги водеше към малкия участък зад къщата.

— Да, сър, Ваше заднище — подигра се Син с нисък тон. — По-скоро бих…

— Хрумна ми — каза Брейдън, прекъсвайки го, — че се предполагаше да си ням. — Той погледна към Маги. — Някога срещала ли си ням, който да говори повече?

Маги не изглеждаше ни най-малко развеселена. Не каза нищо, когато Брейдън пусна торбата си, след което грабна брадвата от дънера, където старият фермер я беше забил.

Ярост тлееше върху лицето на Син, когато той взе друга брадва от земята и погледна към Брейдън, който почти очакваше брат му да запрати брадвата по главата му.

Вместо това Син се завъртя на пети и разсече голяма цепеница на две с един гневен удар.

Клатейки глава към Син, Брейдън грабна друго парче и се зае за работа.

Маги остана назад, докато те започнаха да цепят големите парчета дърво на подпалки за огън. Сърцето я заболя, когато си спомни предупреждението на фермера относно дъщерите му.

Защо, о, защо не можеше мъжа да има синове?

Може би те са грозни?

Маги се спря на тази мисъл. Да, може би бяха беззъби като фермера и високи, набити жени с брадавици и белези от сифилис, които изобщо нямаше да изкушат Брейдън.

Сграбчвайки тази надежда, тя премести наляво една от големите цепеници, но Брейдън я спря.

— Можеш да вземеш подпалките. Остави на нас големите парчета.

Без звук, Маги остави цепеницата и вдигна по-малките парчета, после ги отнесе до купчината с дърва за огрев близо до къщата, направена от плет и глина.

Обръщайки се назад към Брейдън и Син, тя се спря, за да наблюдава мъжете със страхопочитание, докато вдигаха тежките брадви и сечаха цепениците с лекота. Фин блясък вече покриваше телата им и тя не можеше да се спре да не зяпа начина, по който ризата на Брейдън се опъваше по мускулите му всеки път, когато връщаше брадвата обратно.

Хипнотизирана, тя сви ръце в юмруци, докато се бореше с нуждата да докосне издутите мускули на ръката му. Или да отметне влажната му черна коса от челото.

О, този мъж беше великолепен и разсейващ за нейното благосъстояние.

Желание се сви в нея по начин, който никога не бе познавала преди. Сега, когато беше вкусвала Брейдън, беше като някой пристрастен пияница, искащ още ейл. За пръв път в живота си разбираше обсебването. Разбираше истинското желание за мъж.

И небето да й е на помощ, но тя го искаше повече откогато и да било.

Точно, когато беше сигурна, че няма да издържи повече, почувства косъмчетата отзад на врата й да настръхват. Тръпки от лошо предчувствие се спуснаха надолу по гръбнака й.

Някой ги наблюдаваше. Беше сигурна в това.

Почти очаквайки да намери крадци, Маги погледна и видя привлекателна девойка на около двадесет да ги наблюдава внимателно.

Когато девойката осъзна, че Маги я е забелязала, се усмихна широко, показвайки пълен набор от перфектно бели зъби и докато си играеше с дълга, руса плитка, отправи към Маги съблазнителен поглед, който щеше да накара всеки мъж да изпъчи гърди с надменен интерес.

Проклет да е късметът й! Девойката беше повече от привлекателна, тя беше очевидна красавица.

Точно тогава към момичето се присъединиха четири също толкова привлекателни девойки, на различна възраст, прецени Маги, от тринадесет до над двадесет години.

Маги изстина.

О, дявол го взел, сега бяха в беда, осъзна тя. Познаваше погледа върху лицата на жените. Гладни за мъж.

Маги преглътна от страх. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе една от девойките да дойде и да опипва тялото й, и да разбере, че си приличат повече, отколкото някоя от тях подозира.

Още по-лошо, докато ги гледаше Маги знаеше без съмнение, къде щеше да прекара нощта Брейдън. И със сигурност нямаше да бъде нейната възглавница.

Зрението й се замъгли от мисълта Маги грабна малка купчина от подпалки и ги остави до купчината при останалите.

— Извинете — каза най-възрастната девойка, докато най-безсрамно се приближаваше към тях. Светлорусата й коса светеше дори в мрачния ден, а пропорциите й бяха от типа, по който братята на Маги често мечтаеха. — Аз и сестрите ми си помислихме, че може да искате питие.

Момичетата се закикотиха, когато се приближиха и подадоха на всеки по чаша с ейл. Маги взе чашата и бързо остави няколко крачки между себе си и девойката, която й я подаде.

Момичето издаде устни напред в очевидно често практикувана муцунка, но Маги не можеше да я е грижа по-малко, докато се обръщаше към Брейдън.

Той взе чаша от най-голямата. Приятно закръглената девойка подпря хълбок на най-близкият дънер до Брейдън, докато галеше дръжката на брадвата по неприличен начин и го гледаше жадно.

— Тъкмо казвах на сестрите си, колко е хубаво да имаме толкова силни… — погледът на блондинката се спусна по гърдите на Брейдън, където жълтата му риза беше влажна от потта, — мъже наоколо, за да помогнат с домакинските задължения.

Очите на Брейдън потъмняха спекулативно и още по-лошо, той се усмихна.

— И как ви е името?

— Тара — каза тя, измърквайки името си.

Маги почувства внезапна нужда да отскубне всеки кичур руса коса от главата на младата жена.

— Тази нощ ще направя тюрлюгювеч — продължи Тара, — само за вас. — Протегна се и докосна гърдите на Брейдън.

Брейдън хвърли бърз поглед към Маги, която го гледаше с пълната сила на неодобрението си.

Усмивката изчезна от устните му и той махна ръката на Тара от гърдите си.

— Сигурен съм, че ще му се насладим.

Сърцето на Маги още я болеше, докато се питаше дали той би си направил труда да махне ръката на младата жена, ако тя не стоеше там и ги наблюдаваше.

Тара дръпна бавно ръката си, за да я потрие бавно по ключицата си, докато спускаше погледа си по цялото тяло на Брейдън, спирайки се за кратко на мястото, където се събираха бедрата му.

— Сигурна съм, че ще се насладите — каза тя, гласът й пресипна от двусмисленото предложение.

Маги се обърна с гръб към двамата, неспособна да остане повече.

Нека да вземе уличницата. Маги имаше по-важни неща да свърши, като например да събере тези глупави подпалки за огън, така че двамата със Син да имат покрив над главите си, докато Брейдън флиртуваше с тази уличница.

Маги пусна шумно подпалките и се обърна за още.

Тя улови погледа на Брейдън. Между тях се насъбра напрежение, докато се гледаха неподвижно един друг за една дълга минута.

— Ха така! — извика Шеймъс, когато дойде отстрани на къщата и наруши мълчаливата им размяна на погледи. — Какво правите навън, момичета? Казах ви, че трябва да стоите вътре докато момчетата работят.

— Но, тате — възпротиви се Тара, отстъпвайки настрани от Брейдън, — ние само си помислихме…

— Знам какво сте си мислили, и по-добре е да се прибирате вътре. Може и да сте пораснали, но все още сте ми дъщери и имам хубав камшик за задните ви части, ако не ме слушате.

Тара издаде долната си устна, след което неохотно се подчини на баща си. Шеймъс им хвърли злобен поглед, докато не видя купчината с подпалки.

— Това трябва да ми стигне през зимата! — каза той весело. — Сега, ако видите онази ограда, аз ще се погрижа за храната ви.

Брейдън не помръдна докато Шеймъс не си тръгна.

Поне имаше благоприличието да изглежда засрамен докато се приближаваше към нея.

— Маги…

— Недей — каза тя, прекъсвайки го.

Той не трябваше да й обяснява. Тя знаеше.

Ха-ха. Чу жестокият, подигравателен смях на момчетата от клана й, докато й се присмиваха. Жени като нея не завъртаха главите на мъже като Брейдън. Поне някъде другаде, освен в мечтите й.

— Има работа за вършене — каза тя и го заобиколи.

Той въздъхна, после ги поведе към счупената ограда.

Син й се намръщи, когато тя мина покрай него.

— Какво? — попита тя.

Син започна да говори, после стисна челюст и погледна Брейдън.

Маги се почувства все едно е вдигнала длани в защита. Видът на Син беше обвиняващ. Макар че защо би я обвинявал за каквото и да било, тя не можеше да си представи. Не беше направила нищо нередно.

Брейдън беше онзи, който се нуждаеше от наказание. Поведението му бе жалко.

О, дявол го взел, така или иначе. Скоро щяха да стигнат до МакДъглас и нямаше да се налага да се притеснява посече за това. Тогава тя можеше да се прибере у дома и Брейдън щеше да е свободен да мята похотливи погледи на всички хубави девойки, които привлекат интереса му.

Освен това, не се нуждаеше от мъж. Никога В живота си не се бе нуждаела. Всичко, което правеха, бе да поглъщат храна без дори да благодарят, да се оригват и да подсмърчат.

Ами да, щеше да е по-добре с прасе за домашно животно.

И все пак, дълбоко в сърцето си, не вярваше в думите си. Защото знаеше истината. И дори грубостта на мислите й не можеше да я предпази от желанието й. Защото тя го харесваше. Искаше Брейдън за себе си и мисълта, че той може просто да я отпрати и да претендира за друга жена, нараняваше същността й.

Натъжена, Маги се присъедини към мъжете при оградата и заработиха в мълчание.

Веднага след като оградата беше поправена, Шеймъс им донесе храна.

Едва успяха да влязат в обора с чиниите, преди да се отприщи бурята. Син затвори вратата, когато звънна светкавица и тежки капки затропаха по дървото.

Маги спря и огледа мрачната вътрешност, докато Брейдън палеше два фенера.

Вътрешните, дървени части на обора бяха избелели до светло жълто-кафяво, но сградата изглеждаше в добро състояние. Две крави мучаха от загражденията си вдясно от нея, а стара кранта дъвчеше от сеното си вляво. Имаше четири по-хубави коня, струпани в голямо заграждение в задната част на обора.

Брейдън ги поведе към средата на обора, където бали със сено можеха да им осигурят импровизирани маса и столове. Той седна на най-близката до вратата, докато Син седна от лявата му страна. Маги взе най-малката бала, най-отдалечена от вратата и постави чинията си върху нея.

Докато ядяха мълчаливо, дъждът биеше по покрива и се чуха още гръмотевици.

— Хубаво е, че спряхме тук — каза Син след няколко минути.

— Да — съгласи се Брейдън. — Иначе щеше да е отвратителна нощ.

За Маги, тя вече беше такава. Когато приключиха с яденето, Брейдън събра чините и чашите.

— Ще върна тези на Шеймъс.

Маги присви очи към него и към лъжата, която изрече. Той наистина ли си мислеше, че тя е толкова глупава, за да не разбере какво планира?

— Какво? — попита невинно Брейдън, когато срещна очите й.

Отклонявайки поглед, Маги не каза нищо, когато той поклати глава към нея и излезе. Ако той беше толкова глупав, тя наистина нямаше какво да му каже.

Все пак се разгневи. Той наистина ли си мислеше, че тя не знае какво планира да прави? Няма да върне посудата на Шеймъс. Тара беше тази, към която се беше насочил.

Проклет да е!

— Защо не го удари и да приключиш с това? — попита я Син веднага след като останаха насаме.

Маги погледна към него, за да го види как се протяга на собствената си бала сено.

— Моля?

Син събу ботушите си и протегна крака.

— Ако погледите имаха силата да убиват, Брейдън можеше да е размазан целият по онази стена.

— Точно така — свадливо отвърна тя, — вземи страната на брат си. Все пак това е в реда на нещата за вашия пол, да се перчите около всичко, което е облечено в пола.

С величествено цупене, Маги игнорира Син докато вадеше наметалото, с което спеше от чантата си. Тя се замъчи да си направи легло и докато работеше, болката й по Брейдън се разрасна докато сълзи не избиха в очите й и се спуснаха по бузите й. Ядосано тя ги изтри.

— Маги — каза Син с нежност в гласа си, на каквато тя не мислеше, че е способен. — Защо не кажеш на Брейдън как се чувстваш?

— Защо? — попита тя, гласът й се пречупи от ридание. — За да може да се смее? Или още по-лошо, да го имам за една или две нощи, нещо, което може да получи всяка жена. Не разбираш ли?

Хвърляйки ботушите си настрана, Син се засмя горчиво.

— Ти питаш мъж, който никога не е познал любов или нежност дали разбира или не, нуждата ти да се чувстваш специална? Разбира се, че знам. Но докато осъждаш Брейдън за това, което може би върши, нека те попитам нещо. Някога опознавала ли си го истински?

Маги подсмръкна и го погледна сякаш беше побъркан.

— Разбира се. Познавам го през целия си живот.

Син изсумтя.

— Не, не го познаваш. Може да си го виждала през целия си живот, но никога не си го опознала наистина. Ако беше така, щеше да знаеш колко глупави са страховете ти.

— Какво имаш предвид?

Погледът на Син се напрегна.

— Ако истински познаваше Брейдън, тогава щеше да знаеш, че той по-скоро ще се изкорми, отколкото да нарани някой, когото обича.

— Какво общо има…

— Помисли за това, Маги.

Тя го направи, но в този момент се почувства напълно глупава за това, че нямаше никаква идея за какво говори той.

— Като най-малкият от пет вироглави момчета — продължи Син. — Брейдън се научи да преговаря за мира между нас. Ако удариш един от нас, ние ще отвърнем незабавно, без да се замислим. Ако вдигнеш юмрук или меч на Брейдън, какво прави той?

Маги не се поколеба с отговора си.

— Опитва се да го разубеди да го използва.

— Да, но страхливец ли е той?

— Не — отсече отбранително тя. — Не мисля, че някога е бягал от битка.

— Точно така. И знаеш ли защо е такъв?

Тя поклати глава.

— За разлика от мен, Брейдън не обича да наранява никой.

Син все още не й казваше нищо, което вече да не знае и нищо от думите му нямаше значение за това защо беше ядосана на Брейдън.

— Какво общо има това с факта, че е женкар?

Син въздъхна сякаш й беше разгневен. Макар че защо трябваше да е така, тя не можеше да предположи. Все пак, той беше онзи, който беше потаен. Тя просто се опитваше да следва логиката му.

— Кажи ми — каза той, — с колко жени мислиш, че е бил той?

— По всички сметки, които съм чула, почти всяка жена в Килагарайгън, Лондон и почти всяко място, което е посещавал.

— Чий сметки?

— На жените, които се перчат около него.

— Никога ли не си се замисляла колко странно е, ако е бил с всички тези жени и все пак няма нито едно копеле, което да се скита наоколо?

Маги замръзна докато приглаждаше наметалото върху сламата. Никога не беше обмисляла това.

— Но той никога не е отричал.

— Разбира се, че не е. Той е мъж.

Тя прекара през ума си всичките години, през които го беше познавала. Времето, когато го беше спасила от нападналите го девойки от селото. Дори случката днес и начина, по който Тара беше тръгнала след него.

Като се замислеше, тя рядко го беше виждала действително да преследва жена. През повечето време, той бягаше от тях.

— Да не би да ми казваш, че той няма жени? — подозрително попита тя.

Син се засмя.

— Не. Сигурен съм, че има много, но мисля, че някои сметки са силно преувеличени. Лично аз знам той да е бил с три жени успешно.

— Успешно?

— Да, като се има предвид репутацията му съм забелязал, че повечето братя и бащи се грижат да го държат под око, както и жената, която е около него. Повечето от срещите му биват прекъсвани дълго преди той да може, как да кажем, да приключи със сделката.

Сега, като се замисли за това, тя самата знаеше доста такива случаи. Наистина някои от най-пикантните прекъсвания правеше селските клюкари щастливи за седмици наред.

— Защо ми казваш това? — попита тя.

Той отклони поглед, докато разкопчаваше меча от бедрата си и го поставяше до себе си.

— Защото Брейдън те харесва. Повече, отколкото някога съм го виждал да харесва някоя друга и не мога да стоя и да го гледам толкова погрешно преценен. Мисля, че ти дължиш и на двама ви шанса.

Той срещна погледа й.

— Знаеш ли, Маги, Брейдън не може да промени начина, по който изглежда, или да спре жените, които тичат след него. Но той по-скоро би отрязал ръката си, отколкото да нарани някого, когото обича.

Най-накрая тя разбра какво беше имал предвид той по-рано.

— Казваш, че той никога няма да се отклони от правия път?

— Не и ако те обича. Вярвай ми, познавам брат си достатъчно добре, за да кажа, без никакво колебание, че никога не би напуснал жена, която обича истински, заради друга.

— Но той не ме обича — каза тя и гласът й се пречупи.

— Сигурна ли си в това?

Въздухът на Маги заседна в гърлото й. Да не би той да загатваше…

Със сигурност не. Защо, за Бога, Брейдън би имал някакви нежни чувства към нея?

— Да не казваш, че той ме обича? — колебливо попита тя.

— Не съм сигурен — отговори честно той. — Но знам, че се държи различно, когато е около теб, повече, отколкото край друга жена.

— Различен как?

Син сви рамене.

— Трудно е да се обясни точно. Просто е по-спокоен с теб. Закача те по начин, по който никога не съм виждал да задява някоя друга.

— И как аз ще знам, ако той ме обича?

Син отново се засмя горчиво.

Погледна нагоре, все едно се обръщаше към самия Господ.

— И отново тя пита мъж, който никога не е познавал любов — измърмори той. После по-високо каза: — Как някой някога узнава дали е истински обичан или не? Просто ще трябва да поемеш риск и да провериш.

Той я обгори със силата на погледа си.

— Но мога да ти кажа едно: Ако някой тръгне след нещо, което аз искам, няма да стоя и да подсмърчам за това. Ще предприема действие по въпроса.

Той я огледа със студен поглед.

— Мислех, че си боец. Или просто имаш желание да се откажеш от мечтите си?

— Имам желание да се боря — отвърна тя.

Да, точно така беше. Изправяйки гръб, тя стана на крака и тръгна да търси Брейдън и неговата блудница.

Защото ако имаше някаква истина в думите на Син, тогава тя може би имаше шанс с мъжа на мечтите си. И ако това беше истина, тогава нямаше да спре докато не го отведе пред олтара.