Кинли Макгрегър
Покоряването на шотландеца (13)

Епилог

Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!

Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.

Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.

Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.

Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.

Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.

Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби… все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.

В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.

— О, Маги — възкликна Пеги. — Какви красиви обувки имаш.

Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.

Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки.

— Благодаря ти — отвърна тя на Пеги.

След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.

— Чудех се къде се губиш.

— Никога няма да бъда далеч — каза тя. — Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.

Той се засмя.

— Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за… — той се наведе и прошепна в ухото й предложение, от което страните й пламнаха.

— Брейдън! — възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?

— Никога — каза той с дяволит блясък в очите. — Но от друга страна, ти също.

Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.

Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.

Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.

Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.

— Това е коприна — каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.

— Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.

Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.

— Знаете ли, когато за първи път чух, че малкият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка… Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.

Всички се засмяха.

Роби вдигна халбата си към тях.

— За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.

Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й:

— Не му противоречи, цветенце, не и ако не искаш да започнеш нова вражда. Ти и аз знаем истината.

Маги обърна глава, за да го погледне и се усмихна. Имаше много повече в този коментар, отколкото Брейдън мислеше.

За първи път тя знаеше истината. Обичаше Брейдън и той нея също, и никога нямаше да я напусне, както бе направил баща й с майка й. А тя никога нямаше да иска повече, отколкото той може да й даде.

Имаше само още една истина, която трябваше да споделят.

— Брейдън? — повика го тя сладко. — Когато става дума за деца какво предпочиташ, момче или момиче?

— Не бих могъл да желая повече от това да бъде с огнения дух и червеникавокафявата коса на майка си. Защо?

Тя се повдигна на пръсти и прошепна нежно в ухото му:

— Е, предполагам, че когато дойде следващото лято, ще знаем точно как той или тя ще изглежда.

Цялото лице на Брейдън се озари от новината. С триумфиращ вик, той я вдигна на ръце и я целуна страстно. Тълпата нададе одобрителни викове, насърчавайки целувката му.

— Да живеят Брейдън и Маги! И да живее любовта им!