Кинли Макгрегър
Покоряването на шотландеца (10)

10

Пътуваха през нощта и на следващия ден, преди да спрат най-накрая да починат. Докато мъжете водеха конете отстрани на импровизирания лагер, за да ги разтрият, Маги подготви лека храна от това, което бе останало от хляба и сиренето.

Цялата сутрин премина в мълчание, но дали от стрес или умора, тя не беше сигурна. Брейдън беше необичайно дистанциран от нея целия ден, което бе странно, като се има предвид, колко нежен беше, докато спеше в прегръдките му.

Няколко пъти през нощта тя се будеше трепвайки, за да открие, че топлите му ръце я обгръщаха и по-специално единия път почувства как той наклони бузата си към върха на главата й, докато обхващаше леко лицето й с една ръка. Бе се почувствала толкова сигурна, така необичайно желана.

Но от момента, в който се бе събудила напълно и той беше спрял, за да я остави да язди собствения си кон, тя бе усетила стена между тях. Сякаш напълно се бе изолирал от нея.

Маги не хареса това усещане. Ни най-малко.

Какво значение има? — запита се тя. До утре, по един или друг начин, всичко това ще свърши.

Изведнъж силна болка стегна гърдите й. Да, това пътешествие щеше да свърши на следващия ден.

Утре всички те биха могли да са мъртви. Тя, Син и Брейдън.

Маги настръхна, когато реалността се стовари върху нея и остави храната си на една страна. Вероятността Роби МакДъглас да я убие беше също толкова голяма, колкото и да я изслуша. В действителност дори по-голяма.

Мисълта беше отрезвяваща и за първи път, откакто бе започнало пътуването, реалността я връхлетя напълно. Това определено можеше да бъде последният й ден на земята.

Стараейки се да диша, тя се огледа, сякаш виждаше света за първи път. Видя красотата на боровете и дъбовете, на всички дървета, които я заобикаляха. Начинът, по който сивата и кафява кора контрастираше с буйните зелени гори. Усети чистотата на тревата под нея, докато седеше с кръстосани крака на земята. Дочу нежната приспивна песен на птиците и насекомите, докато кръжаха около нея. Усети ярката слънчева светлина, която затопляше кожата й и росата по храстите.

О, Господи, не искаше да умре. Още не. Не и докато й оставаше толкова много да направи.

Непоискани, хиляди желания преминаха през ума й едновременно. Всички неща, които желаеше да направи в живота си, но никога не бе имала възможност да ги стори. Искаше да види Ирландия поне веднъж, да отиде на юг и да посети Адриановия вал. Копнееше да гледа децата и внуците си как лудуват по двора, докато търсеха съкровището на дракона и се дразнеха помежду си.

Нямаше търпение малкият син на Ангъс да порасне и възмъжее, искаше да го научи да язди и да бере плодове. Дори искаше да види как Иън открива добро момиче и се жени.

Толкова много неща, които искаше да направи, бе ги очаквала с нетърпение.

Сега времето нямаше да й стигне, за да направи всичко това.

И тогава погледна към Брейдън, докато той освобождаваше коня й да пасе и започна да потрива своя. Вдигна силната си ръка, за да махне тъмен кичур коса от влажното си чело.

Маги замръзна. От всичките неща, които искаше в живота си, той беше единственото нещо, за което съжаляваше, че не може да притежава. Всички сънища, които беше сънувала за него, всички престорени целувки, с които бе дарила възглавницата си — всичко това я връхлетя.

И тогава взе решение.

След всички години, в които живееше живота си заради другите, имаше едно егоистично деяние, което тя искаше.

Ако умреше на следващия ден, имаше едно последно нещо, което щеше да направи. За което да не съжалява.

Брейдън остави конете да пасат. Обърна се и се приближи към Маги, когато забеляза Син, седящ, подпрян на едно дърво. Направи две крачки, приближавайки се към брат си, преди да осъзнае, че Син спи дълбоко.

Усмихвайки се на необикновеното събитие, Брейдън поклати глава. В края на краищата, брат му беше човек. На моменти бе изпитвал съмнения.

Не желаейки да безпокои Син, Брейдън пристъпи назад, макар да знаеше, че няма да го събуди.

Докато се приближаваше към лагера, Брейдън се насили да не поглежда към Маги. Но беше трудно. Знаеше, че трябва да спазва дистанция помежду им, и все пак беше най-трудното нещо, което някога се е опитвал да направи в живота си.

— Докато Син спи, аз отивам да се изкъпя — каза й той, повдигайки вързопа си от земята.

Трябваше да се довери на Син. Брат му бе свършил забележителна работа относно събирането на повечето от вещите им, преди да ги измъкне от Тара и лапите на сестрите й. Но все пак, бързината на действие и бързото мислене под напрежение, бяха специалитетите на Син.

Когато Маги не му отговори, той погледна към нея. Тя седеше тихо сама, без да му обръща внимание.

Без съмнение я нараних, след като я игнорирах тази сутрин. При мисълта болката премина през него и той се прокле вътрешно.

Не трябваше да идва на това пътуване. Никога не се е нагърбвал доброволно да пази жени. Ако не беше прекарал толкова много време с Маги през последните два дни, никога нямаше да узнае, колко много означава тя за него. Би могъл да изживее целия си живот в блажено невежество.

Въздъхвайки, той пое през дърветата до потока, който следваха.

Свали дрехите си и се потопи, но дори и студът на водата не можа да потисне горещата нужда, която изпитваше към нея. Повече, отколкото би могъл да я избие от ума си.

Брейдън се гмурна под водата и се постара да не мисли за червенокоси нимфи, които бяха в състояние да откраднат душите на мъжете.

Маги се взираше към дърветата в посоката, където беше изчезнал Брейдън. Ръцете й трепереха, докато обмисляше какво трябва да направи.

Хайде, призова я ума й. Вече взе решение.

Да, тя беше взела, но все още обмисляше действията си. Това беше като преструвките, които й носеха проблеми. Знаеше, че Брейдън не би я отпратил.

Но как щеше да се промени връзката им? След като го познаеше като любовник, никога не биха могли да се върнат оттам, от, където бяха започнали.

Разбира се, тя наистина не искаше да се връща назад и да бъде невидима за него. Какво искаш?

— Искам чудо — прошепна тя.

В пълния си разцвет, разхождащо се по вода чудо. Искаше Брейдън да бъде неин. И ако оцелееше след срещата си с МакДъглас, не искаше да го целува за довиждане и да го гледа как се развлича с друга жена.

А ако умреш?

Тя се разтрепери още повече.

Затваряйки очите си, се опита да реши какво да прави. Докато се концентрираше, през ума й премина картина как Брейдън я държи. Можеше да го почувства, да го помирише.

Да го вкуси.

През целия си живот го искаше, единствено него.

И тогава осъзна цялостната дълбочина на чувствата си към Брейдън. Не, не можеше да отиде в гроба или да преживее дори и ден, без да опознае човека, който бе откраднал сърцето й.

В крайна сметка, дори и ако това означаваше да го остави да си отиде, искаше да знае напълно какво е усещането да го обича като истинска жена.

Цялото й тяло се разтърси, Маги бавно се изправи на крака, а след това се запъти към дърветата в търсене на единствения мъж, когото някога бе обичала.

Брейдън изсумтя докато прокарваше пръсти през гладката си мокра коса. Чувстваше се добре отново да бъде чист.

Наведе се до кръста, за да изплакне лицето си. И докато се изправяше, чу слаб плисък зад себе си.

Преди да успее да помръдне, две хубави мокри ръце обвиха кръста му и го придърпаха към идеално закръглени гърди, които погалиха вдлъбнатината на гърба му.

— Брейдън?

Той замръзна, когато чу гласа на Маги в ухото си, докато влажните й голи гърди прогаряха дупка в гръбнака му. Искаше да й каже нещо, но гърлото му беше толкова стегнато, че едва можеше да диша.

— Ще ми позволиш ли да правя любов с теб? — попита тя.

О, това е сън! Трябваше да е сън.

Със сигурност цветенцето няма да му…

Мислите му се разпръснаха, когато тя разхлаби хватката си около кръста му и го заобиколи.

Мили Боже, беше красива. Повече от всякога.

Погледът му премина по блестящото й тяло, поглъщайки я цялата. Влажната й червеникавокафява коса се уви около палавото й, луничаво лице. Кадифените й, голи рамене блестяха от капчиците вода, които улавяха лъчите на слънцето.

Но най-силно го привлякоха гърдите й, той се загледа в тях, стегнати, с изпъкнали връхчета, които молеха за целувка на любовник. Докосване на любовник.

И в този момент си пожела водата да не беше толкова дълбока, изцяло стигаше до пъпа й, а той искаше да види повече от нея.

— Маги — въздъхна той. — Какво…

— Шшш — каза тя, поставяйки пръст на устните му. — Не казвай нищо, докато не съм си променила мнението. — Гладният й поглед се втренчи в тялото му, изражението й бе отчаяно. — Не искам да променям решението си.

Брейдън знаеше, че трябва да я отпрати. Щеше да бъде благородна, достойна постъпка, която трябваше да направи. Но след това, никога нямаше да бъде благороден или достоен.

И преди да може да вземе решение за каквото и да било, тя се протегна и погали с ръка гърдите му, около собственото му изпъкнало зърно, прокарвайки ноктите си все така нежно по кожата му. Хиляди тръпки преминаха през него, докато тялото му изгаряше отвътре.

Защо тя правеше това?

Защо ще иска мъж като него? Каквато и да бе причината, за него нямаше никакъв смисъл.

Тя премести ръката си от устните му, след което наведе глава и пое зърното му в устата си, засмуквайки го все така нежно.

Брейдън стенеше от удоволствието, което предизвика докосването на езика и устните й. И тогава тя направи най-невероятното нещо от всички възможни: потопи ръката си под водата и обгърна члена му с ръката си. Това нежно колебливо докосване на пръстите й по мъжествеността му премина по-дълбоко, отколкото физическия допир. Докосна го, изцяло достигайки до непокаяната му душа.

Замаян и разгорещен, той беше на предела на разумната мисъл. Всичко, за което можеше да мисли, беше как най-накрая задоволява дълбокия си копнеж, който непрекъснато го измъчваше от момента, в който я беше видял да го предизвиква на вратата на църквата.

Как я желаеше. Това беше извън разбирането, беше отчаяние, толкова дълбоко, че разкъсваше изцяло сърцето му.

Държейки лицето й в ръцете си, той наклони главата й и покри устните й със своите.

Тя въздъхна в устата му, докато продължаваше да гали подутата му мъжественост с ръка.

Инстинктивно, тялото на Брейдън се изви срещу дланта и пръстите й, оставяйки я да си проправи път към него, докато вкусваше сладостта на устните й.

Маги се страхуваше, че може да припадне, докато главата й се замайваше от вкуса му, от усещането на копринената му твърдост по върховете на пръстите й. Никога не бе предполагала какво би било усещането за един мъж. Брейдън беше толкова нежен и твърд в същото време. Като кадифе, опънато над стомана.

Да, искаше го. И ако това беше единственият начин да го има, тогава щеше да го вземе.

В този момент, беше неин, а тя щеше да го обича по начина, по който винаги бе мечтала да го обича.

С цялото си сърце.

Няма да има връщане назад. Без страх.

Никога не би искала друг мъж да я докосва по този начин. Да я целува. Да я държи. Брейдън беше единственият мъж, за който някога би изгоряла. Да вървят по дяволите страховете й.

Брейдън я вдигна на ръце и си проправи път към брега. Постави я на наметалото, което беше опънала там за тях.

— Планирала си всичко, нали? — попита той с лека, хумористична нотка в гласа си.

Маги кимна.

— А ако те бях отпратил? — попита той.

— Нямаше да ти позволя — прошепна тя, обви ръце около врата му и придърпа главата му към нейната за поредната дълга, дълбока и приятна целувка.

Брейдън не я разочарова, когато награби устните й като древен викинг. Тя въздъхна от задоволство и прокара ръцете си надолу по изваяния му, твърд гръб.

Той беше мъжът на мечтите й тя щеше да се наслади на това.

Мускулите му потрепваха и се огъваха под дланите й, докато гърдите му се търкаха в нейните. Възбуждайки я, дразнейки я. Доставяйки й удоволствие.

О, но усещането за него беше прекрасно. А вкусът му бе дори по-невероятен. Нейният герой. Нейната любов.

Как й се искаше да може да го задържи така завинаги. Изгубени в този момент, където бяха само двамата. Без минало и без бъдеще, където нищо не би ги разделило.

Беше перфектно.

Той изостави устните й и си проправи път с изпепеляваща целувка към врата й, където засмука и подразни плътта й с езика и зъбите си. Маги изви гърба си, разтърсвана от удоволствие, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. Надолу по луничавите й рамене, около кръста й, до мястото, където той обхвана бедрата й с ръцете си.

Докато се преместваше към гърдите й, тя го спря.

Той я погледна намръщено.

— Това е моята фантазия — обясни Маги със смутена усмивка. Претърколи по гръб и го възседна през кръста.

Улови момента, за да се наслади на усещането от твърдите му, стегнати мускули, галещи чувствителното място между краката й. Беше толкова странно начинът, по който тези мускули се свиваха, докато той дишаше. Инстинктивно, тя се притисна в него, предизвиквайки трепет на очакване в тялото си и дълбоко ръмжене от Брейдън.

Всички чувства, които бе погребала, изплуваха и тя се предаде на мечтите и фантазиите си. На всички моменти, когато се бе оставяла на волята му.

Сега той беше изцяло неин. Чувстваше се необичайно свободна и въодушевена. Можеше да я напусне, когато настъпи утрото, но никога нямаше да я забрави.

Никога.

Брейдън се взираше с благоговение в нея, когато усети косъмчетата по протежение на бедрата й леко да дразнят корема му.

— И всъщност какво включва тази твоя фантазия? — попита той, докато се гледаха един друг.

Усмивката й стана по-широка. Наклони глава към неговата и вместо да го целуне, както той очакваше, доближи устни до врата му.

Брейдън изсъска от удоволствие от топлината на устните й, докато го изгаряха. Езикът й се стрелна по наболата брада на врата му, дразнейки и измъчвайки го с нестихващи вълни от наслада.

Беше толкова странно. Не можеше да преброи жените, които са правили това за него в миналото, и все пак никоя от тях никога не го бе карала да изпита такова странно чувство на напрежение. Такова усещане за пълнота.

И това, което го ужасяваше най-много, беше фактът, че не можеше да я отблъсне. Нуждаеше от нея по начин, който не можеше да се опише.

Тя се наведе напред, така че гърдите й се притиснаха към неговите.

— Маги — прошепна той дрезгаво, прокарвайки ръце по гладката, блестяща кожа на гърба й.

А тя спусна устните си надолу по тялото му. Бавно, старателно, покри гърдите и ръцете му с изгарящите си целувки. Гърдите й се олюляваха насреща му, дразнеха неговите, докато ръцете й изследваха всеки сантиметър от кожата му.

Брейдън не можеше да си спомни жена, която да е била някога толкова смела с него. Човек, който изглеждаше, че получава удоволствие от това да му предоставя такова. Беше невероятно.

И в този момент, той осъзна колко много означава за него малкото му цветенце.

Светци, смилете се над душата му. Как трябваше да постъпи?

Да я отблъсне?

По-скоро щеше да умре, отколкото да я остави да си тръгне.

Не мисли за това.

Не, няма. Просто ще се наслади на момента и жената. Изживей го без мисълта за утрешния ден. Точно сега бяха само двамата и не би позволил на никого, дори и на себе си, да развали това, което споделяха.

Маги се наслаждаваше на звука от стоновете на Брейдън и ръмженето, което изпълваше ушите й. Може би трябваше да се притеснява от действията си, но беше сигурна. Ако беше готова за това, щеше да го направи изцяло и без задръжки.

Преди да свърши деня искаше да го опознае от главата чак до пръстите на краката му.

С тази мисъл в съзнанието си, тя насочи устните си към бедрото му. Брейдън затаи рязко дъх и стисна зъби, докато тръпки разтърсваха тялото му.

Маги се засмя гърлено, докато продължаваше безмилостното си изучаване.

Кой би си помислил, че такъв смел, силен мъж може да бъде повален с обикновена ласка?

Това откритие й даде сила и я развълнува още повече.

Той беше неин.

Брейдън зарови ръка в косата й, тъй като се бореше с желанието да поеме контрол над ситуацията. Скоро щеше да получи шанса да й се насити. За момента щеше да я задоволи, оставяйки я да диктува правилата.

Но беше трудно. И с всяка изминала минута ставаше по-трудно.

Маги отново плъзна ръка по пулсиращото желание между краката му. И тогава, за негово пълно учудване, наведе главата си и го пое напълно в устата си.

Брейдън се разтърси целия, докато езикът й си играеше с него. Изсъска, взирайки се със страхопочитание в кестенявата й глава, заровена между бедрата му.

Тя нямаше представа какво означаваше тази гледка за него. Самоотвержеността, нейната всеотдайност. Не получаваше само удоволствие от него като другите му любовници. Споделяше момента с него по начин, по който никоя не го бе правила преди.

И той я обичаше заради това.

Не бе способен да издържи повече, трябваше да я докосне, да я почувства.

Маги го погледна докато той преместваше тялото си.

— Брейдън?

Усмивката с трапчинка се появи за миг, докато се изтегна до нея с глава към краката й. Той позиционира бедрата си наравно с главата й.

— Не спирай — каза той, очите му бяга горещи и похотливи.

Преди да успее да отговори, той раздели бедрата й и зарови устни в нея.

Маги затвори очи и изстена при допира на езика му, забиващ се дълбоко в нея.

О, не можеше да повярва на това. Никога не бе изпитвала такова необуздано удоволствие. Желаейки да почувства повече, тя разтвори краката си по-широко. Той прие поканата й.

Тя прехапа устни и простена дълбоко и гърлено, после се върна към нежните грижи, които му отдаваше.

Споделянето му я трогна дълбоко. Това взаимно поделяне, наравно отдаване. Беше прекрасно. Великолепно.

И ако оцелееха след срещата с МакДъглас, щеше да намери някакъв начин да запази този мъж за себе си. Без значение какво щеше да й струва.

Беше боец. Винаги е била такава и нямаше да се откаже от Брейдън. Никога. Не и докато той й принадлежеше и с двете — сърце и душа.

Главата на Брейдън се замая, когато отново усети устните и езика й около мъжествеността си. Обхвана бедрата й и ги притисна към себе си, докато прокарваше език по женствеността й, и усещаше трепета й с ръцете си.

Тя беше невероятна. Замисли се за всички тези години, в които нито веднъж не й бе обърнал внимание.

Ти си глупак!

Да, със сигурност беше. Но вече не. Никога вече нямаше да бъде сляп за нея. Никога вече не би я игнорирал.

А чувството за собственост, което изпитваше към нея го уплаши още повече. Защото в този момент, тя бе пленила сърцето му, по начин, по който никоя друга жена не би могла да плени.

Само тя можеше да го унищожи. Само тя имаше власт над сърцето му и той трепна при новооткритието.

Маги не можеше да повярва какво се случва. От къде намери куража да направи тези неща с Брейдън, не знаеше. Но, о, беше прекрасно!

Споделянето в тяхната връзка я докосна до дъното на душата й. Беше толкова завладяващо, изпълващо, толкова невероятно, че би желала този момент никога да не свършва.

Топлината на устните му я изгаряше докато я закачаше и смучеше. И още по-невероятно беше усещането на пръстите му, дълбоко вътре в нея. Вътре и вън и навсякъде. Тялото й тръпнеше и трепереше, докато главата й се замая от усещанията.

Затвори очите си. Усещането беше твърде силно за нея. И точно, когато беше сигурна, че ще умре от изживяването, тялото й се взриви.

Маги отметна главата си назад и изкрещя от удоволствие, сякаш светът се завъртя и наклони около нея.

Никога, никога не бе изпитвала подобно нещо.

А езикът му все още я измъчваше.

— О, Брейдън! — простена тя.

Той се засмя почти злорадо, докато целуваше бедрото й.

— Все още не съм приключил с теб — каза той, а гласът му бе закачлив и изпълнен с обещание.

Изправи се между краката й и позиционира тялото си върху нейното. Маги се пресегна и зарови ръце в косата му, докато той използваше коленете си, да разтвори краката й по-широко.

Постави устните си върху нейните, след което потъна дълбоко в тялото й.

Маги замръзна, когато болката победи удоволствието й.

— Брейдън?

— Шшт — прошепна той до устните й. — Дай си време.

Облегна се назад, отдалечавайки се от нея и леко провря ръката си между телата им, докато не намери сърцевината й. Маги бързо забрави болката, докато той нежно си играеше с тялото й, доставяйки й удоволствие отново.

Беше толкова внимателен и мил. От това, което бе чувала за други мъже, знаеше, че повечето от тях не се интересуваха дали ще наранят или не, жената при първия й път. Но Брейдън беше загрижен за нея.

И това обичаше най-много в него.

Инстинктивно, Маги се отри в него, и той я прониза още по-дълбоко, отколкото преди.

Брейдън прехапа устни, когато усети движенията й.

— Да, любов моя! — простена той и затвори очи, за да се наслади на топлата, стегната горещина на тялото й, която го обгръщаше. — Това е.

Дишането му стана неравномерно и той я остави да поеме контрол над момента, докато тя изцеждаше тялото му с нейното.

Никога не се беше чувствал така.

Отваряйки очите си, той видя учуденото изражение на лицето й. Да, тя обичаше да контролира.

За да я задоволи, Брейдън се превъртя, без да се отделя от нея.

Маги въздъхна, когато се озова отново върху него. Тя се втренчи с благоговение в него и на странното усещане за тялото му вътре в нея и между краката й.

Очите му бяха тъмни и изпълнени с нежност, когато се пресегна и обхвана гърдите й с ръце си. Тя покри ръцете му със собствените си после повдигна тялото си, отпускайки се върху мъжествеността му.

— Да — задъха се той — това е.

И тогава ръката му се върна, за да я докосне между краката, докато тя го яздеше здраво и бързо.

И в този момент, когато тя достигна до ръба, той се присъедини към нея.

Задоволена и изтощена, Маги се изтегна върху гърдите му и просто се радваше на усещането за ръцете му около нея, докато дъхът му разбъркваше косата й.

Брейдън наклони главата си назад, разтърсен от това, което се бе случило между тях. Усещаше огъня вътре нея, но никога не бе предполагал за дълбочината на страстта й.

По-лошото бе, че бе далеч от задоволяването.

Ако не друго, я желаеше повече от когато и да е било. Защото сега, когато изпита любовта й, той знаеше, че наистина няма друга като нея.

И това дяволски го уплаши.

Маги повдигна глава, за да погледне към него.

— Нещо не е наред ли? — попита тя, свъсвайки вежди обезпокоена.

— Не — прошепна той, прокарвайки ръце по гърба й. Всъщност не лъжеше.

В интерес на истината, нещата никога не са били по-правилни.

И също така, никога по-погрешни.

Докато се обличаха Маги усещаше колко напрегнат е Брейдън, чувстваше го дори в костите си и от този факт я болеше. Не искаше да го оставя сам в това.

— Брейдън — повика го тя, за да привлече вниманието му. — Искам да знаеш, че не съжалявам.

Лицето му стана още по-неумолимо от преди и тя можеше да прочете мисълта „ще го направя“ в очите му.

Сърцето й се сви и тя се извърна. Така да бъде. Наистина не изпитваше никакви чувства към нея и сега желаеше да я забрави. В този момент на Маги й се искаше да бе останала в лагера. Би могла…

— Маги — отвърна Брейдън и я придърпа в прегръдката си. — Не съм разочарован от теб — прошепна той. — Разочарован съм от себе си. Не трябваше да се възползвам. Вината е в мен.

Той наклони глава, за да може да погледне в очите й.

— Защо дойде при мен?

— Защото те исках. — Тя се протегна и докосна наболата по бузата му брада. — Аз не искам нищо от теб Брейдън. Не очаквам и да се държиш с мен по различен начин от преди. Бях любопитна, а сега вече знам.

Брейдън стисна зъби при думите й. Проблемът беше, че сега той също знаеше. Тялото му се съживяваше при всяко нейно докосване и при аромата на току-що измитата й плът. Все още я желаеше.

В действителност можеше да я обладае отново още в този момент. И това го плашеше. Плашеше го повече от каквото и да било друго досега. По-скоро би тръгнал гол в битка срещу цял английски гарнизон, отколкото да срещне лицето й сега. Само ако знаеше, че може да й има доверие.

Можеш да опиташ.

Колко лесно звучеше. Но последствията щяха да са твърде страшни. Нито една жена не струваше колкото живота му. Това беше убеждението, с което живееше и това беше единствената истина, която не би забравил.

Маги забеляза тъмнината в погледа му. Беше взел своето решение, можеше да го почувства. И съдейки по твърдостта на тялото му, то не предвещаваше нищо добро за нея или сърцето й.

Очакваше толкова много. В действителност очакванията й бяха високи. Сега беше време да запази достойнството си. Повдигна се на пръсти и целуна нежно брадясалата му буза.

— Благодаря ти — прошепна тя в ухото му, след което се отдръпна от прегръдката му и се отправи към лагера.

Брейдън затвори очи, когато почувства как болката го прониза. Разбра посланието й и това го разкъсваше, той не бе мъж, който тя заслужаваше. Наведе се и вдигна плейда си от земята и го сгъна. Спомените го връхлетяха. Спомени за това как тя лежи гола върху него и се отдава напълно на сливането им. Беше невероятна. А той беше истински задник. Голям и арогантен задник, който трябваше да бъде изведен и бит от всеки един от братята й. Въздъхвайки, той се опита да забрави за това, докато вървеше обратно към лагера.

Нощта беше дълга за Маги, тя не можа да заспи. През цялото време се въртя, докато се опитваше да измисли най-подходящите думи за пред МакДъглас.

По-лошото беше, че сънуваше Брейдън и отдаването си. Но от всички сънища, които имаше, най-ужасяващият беше как МакДъглас пронизва Брейдън с меча си, а тя безпомощно наблюдаваше, неспособна да му помогне.

Събуди се на сутринта, молейки се, а ръцете й трепереха.

— Добре ли си? — попитаха я Брейдън и Син, когато седна срещу тях.

Сърцето й биеше учестено и не можеше да направи друго, освен да кимне. Но това беше лъжа и тя го знаеше. Не беше добре. Не можеше да понесе ужаса, който изпитваше.

Всичко лежеше на раменете й. Провалеше ли се и тримата щяха да платят с живота си. Цяла сутрин паниката стискаше сърцето й. След като закусиха набързо, те препуснаха с конете, а сутринта отстъпи място на следобеда. Следяха за някой, който би могъл да ги забележи и предизвика. Но късметът бе на тяхна страна и не срещнаха никой.

В действителност беше доста зловещо, липсата на хора в зелените поля или по пътя, докато преминаваха през земите на МакДъглас и наближаваха замъка му. Изглеждаше сякаш светът е свършил и оцелелите са единствено те. Когато бяха само на няколко мили от целта си оставиха конете на една поляна да пасат и продължиха пеша.

— Мислиш ли, че конете ще са тук, когато се върнем? — попита Маги, когато Брейдън пусна и последното животно на свобода.

— Ще видим — отвърна той, докато двамата със Син скриваха седлата и юздите под един храст.

Маги кимна, нищо че той не спомена какво ще се случи с всички тях, ако не успееха.

Трябваше да стане — уверяваше се сама себе си, докато събираха багажа си и се отправиха към хълма, където ги очакваше замъкът, съдбата им и отмората.

Не можеше да се провали. Не и докато живота на Брейдън зависеше от нея.

Няколко часа преди да се смрачи достигнаха до старите каменни стени, които обграждаха крепостта МакДъглас.

Откакто Уилям Завоевателят беше властвал над Англия, тези стени пазеха МакДъгласови от враговете им. Никой никога не бе успял да превземе крепостта, да я обсади или да вземе за заложник леърда на клана.

Никой, докато Маги не изкова съюз с господарката на замъка и Сиана МакДъглас и жените й не прогониха мъжете си.

Напук на себе си Маги изпита малко гордост от постижението си, когато забеляза огромния лагер от мъже, струпан пред стените на замъка, а жените стояха на бойниците и им се подиграваха. Това наистина беше невероятна гледка. Надяваше се да може един ден да я сподели на внуците си.

Когато тримата пътници наближиха лагера, Маги забеляза, че мъжете бяха напуснали палатките си и се бяха събрали около един човек. Видът на лагера показваше на Маги, че Сиана МакДъглас не си е губила времето след заминаването й, за да изхвърли съпруга си и мъжете му. От намусените лица на мъжете тя можеше да отгатне, че те не споделяха веселието на Маги за положението им.

Брейдън я дръпна да спре, когато забеляза МакДъглас. Едва тридесетгодишен Роби МакДъглас беше също толкова красив, колкото МакАлистърови, също толкова страховит леърд, в разцвета на силите си. С широки рамене и висок колкото Брейдън, мъжът можеше да уплаши и демон.

Той имаше червеникаворуси къдрици и ярки сини очи. Освен осанката си, беше очевидно, че е мъж, роден да командва другите. Гърбът му беше изправен, а челюстта му здраво стисната. Маги почувства как колената й се подкосяват от страх. В този момент разбра, че й липсва кураж.

Каква арогантна самохвалка съм, помисли си тя печално, като гледаше ръмженето на МакДъглас към мъжете около него.

Как щеше да се изправи срещу толкова страховит мъж?

Трябваше да го направи.

Бягай — крещеше умът й — бягай, преди да е станало късно.

Въпреки всичко не можеше да го направи. Никога през живота си не е била страхливка и това не беше момента да започне да бъде такава.

Ха! Започна да спори умът й. Това е прекрасен момент да се научиш да си страхлива!

Маги отказа да слуша. Поемайки си дълбоко въздух за кураж, тя пристъпи напред, но замръзна на мястото си, когато чу думите, които Роби МакДъглас крещеше на тълпата.

— Ще дам кралска награда в злато на всеки, който ми донесе главата на Маги, дъщерята на Блар, забучена на копие. Кълна се, че предпочитам да си деля хляба с краля на Англия, отколкото с тази конско муцунеста, краставо жабешка подмазвачка!

Сърцето на Маги започна да бие учестено и в един миг си помисли, че все пак може да избяга.

Син се наведе и прошепна в ухото й:

— Какво чакаш? Върви и му кажи колко погрешно е това и да сложим край.

Вътрешно, Маги се изуми. В този момент не намираше Син за забавен. Никак даже.

Брейдън се намръщи на брат си я дръпна настрана. Но преди да успее да заговори, целия лагер притихна, когато един кон дотича от стените на замъка в кръга от палатките.

Мъжете разчупиха кръга си достатъчно, така че Маги видя един мъж да се свлича от гърба на бял кон.

И той беше покрит с… Или по-скоро беше мокър…? Замръзнала, Маги пристъпи напред, без да е съвсем сигурна дали може да вярва на собствените си очи и това, което си мислеше, че вижда.

Конят беше спрял и ездачът погледна своя леърд така, сякаш го боли стомаха. Когато се изправи на стремената, издаде странен пляскащ звук и след като прескочи с крак, за да слезе от коня, спускането му беше маркирано с преливаща се цветна пътека. Той изджвака пътя си до МакДъглас, а около главата му кръжаха мухи и други насекоми.

Лицето на ездача помръкна, когато изръмжа:

— Тия женоря ме заляха с мед от главата до петите. Казаха, че следващият от нас, който се приближи до вратата, ще бъде накиснат в зеле.

Маги покри устата си с ръка, за да не се разсмее.

Роби МакДъглас изруга.

— Каза ли й, че идваш с мир?

— Да, милорд. Милейди отвърна, че няма да има примирие докато не види теб и Локлан МакАлистър един до друг пред портата.

Проклятието, което изрече Роби МакДъглас можеше да засрами предците му.

— Милорд — изрече Брейдън внезапно.

Маги се вледени и го погледна втрещено. Какво си мислеше той?

Сърцето й започна да препуска още по-бясно от преди, докато гледаше в зашеметено мълчание как Брейдън скъсява краткото разстояние между тях и се изправя лице в лице със смъртния враг на рода си.

Как, за Бога, можеше да е толкова спокоен и непоколебим, докато единственото нещо, което тя можеше да направи, е да не припадне?

Роби МакДъглас обърна враждебния си поглед към Брейдън.

— Не те познавам.

Тишината беше оглушителна.

Брейдън кимна на Роби МакДъглас — на мъжа, който се беше заклел в меча си да прати него и братята му в гроба.

Брейдън не можеше да повярва, че прави това. Трябваше да има специално място в ада за такива глупаци като него. Само се молеше да има още няколко години преди да разбере дали това е така или не.

В същото време трябваше да намери начин да сложи край на тази вражда преди тримата да бъдат заклани от мъжете или направени на зелници от жените.

— Не — отвърна Брейдън с равен тон, надявайки се да разсее страха и недоверието на леърда. — Не ме познаваш. Просто минавам оттук, но мисля, че мога да ви помогна в тази ситуация.

Брейдън устоя на желанието да изсумти на собствените си думи.

Как, за Бога, беше успял да се накисне така?

Света Дева Марио — помисли си Брейдън, не можеш ли да си държиш устата затворена поне за минута? Защо винаги набутваш себе си в центъра на битката?

Очите на Роби МакДъглас отразиха собствените му съмнения, че новодошлият може да справи с положението.

— Можеш ли, момченце? И как точно ще направиш това?

— Бих искал аз и братята ми да се опитаме да поговорим с жените.

Мъжете избухнаха в смях, а някой от тях открито започнаха да се подиграват.

Мъжът, покрит целия с мед, изгледа невярващо Брейдън.

— Искаш да изглеждаш като мен ли?

Брейдън сви рамене.

— Има и по-лоши неща от това да бъда накиснат в мед, случвало ми се е да ме замерят доста по-твърди от зеле неща. Но мисля, че с братята ми ще успеем да убедим жените да се вслушат в разума.

Смеейки се, Роби МакДъглас сложи ръце на бедрата си и поклати глава.

— Щом си изгубил ума си и искаш да опиташ, то аз ще се насладя на гледката на злощастната ви съдба.

Брейдън кимна и поведе Маги и Син.

— Добре — прошепна той на Маги, докато вървяха бавно към вратите на замъка. — Това е единственият ти шанс. Трябва да накараш лейди МакДъглас да те изслуша.

— Ако тя не го направи?

Той размени решителен поглед със Син.

— Тогава се надявам да ми простиш, това, което ще трябва да направя, за да сложа край на враждата.

Мъчителният израз, изписан на лицето й разкъса сърцето му. Не искаше да добавя още грижи към тревогите й, но бяха стигнали твърде далеч, за да се върнат назад. Тя трябваше да успее.