Кинли Макгрегър
Покоряването на шотландеца (11)

11

Когато се доближиха до портата на замъка, няколко зелки полетяха към главата на Брейдън.

Той едва успя да се прикрие. Една възрастна жена, която ги беше запратила извика от мястото си на стената.

— Вече ви казахме, че мъжете ко…

— Спрете!

Маги разпозна гласа на Сиана МакДъглас. Господарката се взираше надолу в тях, сякаш цяла вечност. След една дълга минута, тя напусна мястото си на стената и Маги можеше да чуе тракането на обувките й, по дървените стъпала от другата страна.

Няколко секунди по-късно се чу шум от дрънчене и стържене на ключалка, след което една малка врата отстрани на главната порта се отвори, за да разкрие главата на красива жена, с година или две по-възрастна от Маги. Господарката на МакДъглас изглеждаше като ангел, със златните си къдрици, сплетени около главата й. Черно-синият раиран плейд, който носеше, караше нежната й кожа да изглежда кремава, а очите й сияйни.

— Маги, това ти ли си? — попита Сиана МакДъглас.

— Да — отвърна Маги, — може ли да влезем?

— Да — съгласи се Сиана и отстъпи на безопасно разстояние от вътрешната страна на стената.

Жена на около четиридесет години, която държеше метлата си като меч, отвори портата само колкото да може Маги и придружителите й да влязат и веднага след като те се вмъкнаха тя я затръшна и заключи.

Сиана пристъпи напред и взе ръката на Маги в своята. Бузите й бяха почервенели, а очите й блестяха от щастие.

— Приключили се? — попита тя.

Маги поклати глава.

— Не и става още по-лошо. Мъжете от моя клан са готови да убият Локлан, ако той не се справи с това, а той отказва да го разреши, освен, ако твоят съпруг не спре да преследва живота на братята му.

Дамата пусна ръката на Маги и цялото щастие изчезна от лицето й.

— Света Дево — въздъхна Сиана, — какво ще правим тогава?

— Не знам — прошепна Маги, — уморих се от толкова кръвопролития, но се страхувам, че този път мъжете ни победиха.

— Милейди? — повика я Брейдън, привличайки вниманието им към себе си. — Знаете ли за нещо, което може да принуди съпруга ви да се откаже от тази вражда?

Лицето на Сиана стана студено и ядосано.

— Не. Той обичаше тази дяволска жена повече от всичко останало.

— Тогава защо се е оженил за теб? — попита Маги, но веднага съжали за глупавия си въпрос.

Въпреки това Сиана не изглеждаше ни най-малко изненадана от него. И когато отговори, гласа й беше напълно лишен от емоции.

— Заради парите ми и защото майка му настояваше да си вземе жена.

— Майка му? — попита Брейдън — Тя тук ли е?

— Стоя точно зад теб, паленце и държа дръжката на метлата готова да те поваля, ако помръднеш към някоя от нас. — Тя му хвърли един преценяващ поглед. — И не мисли, че съм толкова стара, за да не помня какво има наум един млад самец като теб.

Брейдън се обърна бавно, за да погледне жената, която ги беше пуснала да влязат вътре.

Агнес МакДъглас изглеждаше по-млада за годините си.

Нейната ягодоворуса коса имаше само няколко сиви кичура и сините й очи бяха дръзки и изпълнени с живот, което правеше жената да изглежда два пъти по-млада от годините си.

Тя постави дръжката на земята и я задържа като войник копие, а лявата си ръка сложи на кръста и му хвърли един изучаващ поглед.

— Казах на моя Роби, че тази жена е змия, още когато видях за първи път блуждаещите й очи. Знаех, че не е добра. Но той не искаше да ме слуша. Желаеше да я има, въпреки предупрежденията ми.

Маги пристъпи напред.

— Има ли нещо, което може да го накара…

Агнес поклати глава преди Маги да довърши.

— Тя отрови моето момче с тези нейни постоянни сръдни.

Лицето на Сиана се бе превърнало в камък.

— Сега аз нося детето му и няма да му дам живот, освен ако съпруга ми не престане да мечтае за тази жена. Син изсумтя.

— Мога ли да отбележа милейди, че се съмнявам да имате избор, когато трябва да родите детето си?

Сиана му хвърли смразяващ поглед.

Син просто й се усмихна в отговор.

— Чакайте! — прекъсна ги Маги — Мисля, че имам план.

Брейдън потръпна при думите й. Господ да ги пази сега, той познаваше твърде добре Маги и плановете й.

Ако имаше поне малко разум, щеше да се върне обратно в Англия и да вземе и Син със себе си.

Той огледа жените, които ги заобикаляха. Всички погледи бяха втренчени в Маги и червата му се стегнаха още повече. Те бяха готови да я слушат.

Разбира се, че щяха да са. Те не знаеха в какво се забъркват.

Но той знаеше.

— Брат ми Ангъс често използваше едни думи — каза им Маги. — Не знаеш какво притежаваш, докато не го загубиш.

Вратът на Брейдън почервеня и някакво вътрешно предчувствие го караше да я сграбчи и да побегне обратно към вкъщи толкова бързо, колкото го държаха краката.

Но по дяволите, глупака му с глупак не помръдваше.

— Е — продължи Маги — мисля, че знам на чин да покажем на Роби МакДъглас точно това, което има и да проверим дали то означава нещо за него.

Веднъж, след като плановете за утрешния ден бяха изготвени, Агнес и Сиана отведоха Маги, Син и Брейдън в замъка, за да се нахранят и да приключат с подготовката. Маги остана достатъчно дълго, за да се увери, че всичко е готово, показвайки най-доброто си хладнокръвие. За разлика от мъжете тя не искаше да яде. Не и когато стомахът й беше вързан на възел и я преследваха множество съмнения.

Нуждаеше се от глътка свеж въздух и малко време насаме, за да помисли. Време, през което никой не можеше да види несигурността, която разкъсваше самообладанието й и я оставяше уязвима и уплашена. Маги излезе от главната кула на замъка и спря на върха на стълбите, за да огледа двора. Имаше слаба светлина и жените на бойниците бяха прекратили нападките си към мъжете, за да вечерят и да поклюкарстват една с друга.

Никой не й обърна внимание, когато слезе по стълбите и се заразхожда безцелно в тъмния двор.

„В какво се забърках?“, питаше се Маги.

Вярно и тримата все още бяха живи, но имаше още много да се свърши, преди да се почувства победител. В края на краищата всичко зависеше от това дали МакДъглас се интересуваше какво ще се случи с жена му.

Ако той не…

Маги потрепери и наметна карирания шал около раменете си.

Завъртя се настрани и една тъмна сянка привлече вниманието й. Тя спря и обърна глава, за да се вгледа.

Първо си помисли, че си въобразява, но очертанията на едно тяло бяха твърде ясни. Някой се спотайваше там и освен ако инстинктите й не грешаха, сянката я наблюдаваше.

Мръщейки се, тя направи крачка напред, за да погледне малко по-внимателно своя призрак. Сянката отстъпи назад от лунната светлина и от възможността Маги да я види ясно. Тя изчака няколко мига, но сянката не изглеждаше много голяма и опасна.

В крайна сметка любопитството надделя над страха й.

Решена да научи, кой я наблюдава и защо, Маги се доближи до фигурата, за да открие едно седемгодишно момче, което се опитваше да й избяга.

Лицето му издаваше страх и той се оглеждаше, за да намери начин да избяга.

— Всичко е наред — каза му Маги нежно, облекчена да открие, че е момче, а не някой злонамерен мъж.

Нямаше съмнение, че момчето беше гладно и търсеше храна или майка си.

— Не искам да те нараня.

Тя все още не можеше да види ясно чертите му, но можеше да различи контурите на слабичката му фигура и тясното му личице. За няколко секунди остана спокойна, докато то я изучаваше. От извивката на устните му, върху която падаше сянка, тя можеше да предположи, че той се нуждаеше от нея по някакъв начин.

— Ти онази мома от рода МакАлистър ли си? — попита той колебливо. — Бяха ми казали чи им’ла къса коса.

— Да, аз съм.

Маги чу облекчената му въздишка.

Твърде късно си спомни думите на Роби МакДъглас за главата й. И наградата за онзи, който му я занесе на поднос. Възможно ли беше момчето да е тук за това? Изглеждаше малко вероятно, но защо иначе ще иска да я намери?

— Моето име е Конър.

Маги се усмихна. Колко сладко. Името му беше като на дървеното конче, което Брейдън й беше подарил преди много години.

— И какво желаеш от мен, Конър?

Момчето пристъпи в кръга лунна светлина, където Маги най-после можеше да го види. Дъхът направо заседна в гърлото й, никога не беше виждала по-идеално копие на Брейдън. Черната коса на хлапето стърчеше и се нуждаеше от сресване. Високата му, върлинеста фигура се нуждаеше от охранване, но тези очи…

Тя би познала навсякъде тези зеленикавокафяви очи. Но докато очите на Брейдън излъчваха закачливост и нежност, тези на момчето бяха твърди и измъчени. Беше ядосано и наранено.

— Искам да ме заведеш у дома — каза то.

Гърдите на Маги се стегнаха още повече при тази молба.

— У дома ли? — попита тя, молейки се това да е просто съвпадение. Може би, той беше далечен братовчед на Брейдън. Може би МакДъглас го бяха отвлекли, мислейки си да го използват срещу някой друг от мъжете в клана МакАлистър.

Умът й се опитваше да намери всякакво друго обяснение, освен очевидното.

— Да — отговори Конър. — Аз съм едно от техните копелета. Майка ми каза, че татко ми е бил МакАлистър и аз искам да отида в техния замък, за да се срещна със семейството си.

Главата й се замая, когато чу това обяснение на най-лошия си страх. Брейдън имаше син. Един син, от чийто вид можеше да съди, че е бил сериозно пренебрегнат. В този миг й се прииска да нахлуе в замъка и да извие врата на мъжа. Как смееше Брейдън да не поеме отговорност за действията си!

О, само почакай, Брейдън — помисли си тя — ще си платиш за това.

— А, къде е майка ти? — попита Маги.

Конър погледна встрани и очите му станаха още по-гневни от преди.

— Тя умря преди две лета. Аз останах със сестра й, но тя каза, че не иска някакви си копелета, които не правят това, което им се заповяда. Помислих си, след като си тук, дали не бих могъл да ти платя, за да ме вземеш с теб на връщане.

Конър пристъпи напред и протегна малката си върлинеста ръчичка, за да й покаже едно стъклено топче, блестящо камъче и едно парче овъглено сребро, което завъртя, за да й даде възможност, да го разгледа.

— Знам, че не е много — каза той — Но само това имам. Ако ме заведеш вкъщи при тях, ще ти дам всичко и се кълна, че ще намеря работа, за да платя както трябва, задет’ се занимаваш с мен.

Очите й се напълниха със сълзи, когато погледна протегнатата му ръка.

Как е възможно някой да е толкова студен, че да изостави такова мило дете? Беше очевидно, че е добро хлапе. Въпреки гнева си той беше уважителен и честен.

Маги приклекна срещу него и погледна към отплатата му.

— Какво хубаво съкровище си имаш тук.

Той кимна тържествено, като опипа стъкленото си топче.

— Това е било част от шнолата на майка ми. Беше паднало и аз исках да й го оправя, но тя умря, преди да спечеля достатъчно, за да платя на ковача да го поправи.

После докосна камъчето.

— Това взех от нашата къща, когато бях малко момче и ми казаха, че повече не мога да живея там.

И накрая докосна парчето сребро.

— Това беше пръстена, който баща ми е подарил на майка ми. Чичо ми се опита да го разтопи, но аз го грабнах от огъня, когато не гледаше и го скрих.

Той протегна ръка към нея и й предложи всичко, което имаше на този свят.

Преглъщайки сълзите си, Маги взе ръката му в своите две и я сви заедно със съкровищата му.

— Това е твърде щедро за мен, за да го взема.

Тя свали плаща от раменете си и го загърна с него.

— Не е нужно да ми плащаш, Конър. За мен ще бъде чест да те отведа оттук.

Щастие озари очите му, преди подозрението да помрачи погледа му.

— Какво искаш от мен тогава?

— Нищо.

Той я погледна с насмешка.

— Хората не правят добри неща за нищо. Винаги искат нещо в замяна.

Господи, момчето звучеше точно като Син, когато й говореше резервирано. Какви ли неща са му се случили, за да го направят толкова недоверчив на такава ранна възраст?

Тя се протегна и приглади един кичур от стърчащата коса на челото му, после сложи ръка на студената, му буза.

— Не всички хора са такива.

Той все още я гледаше подозрително. Маги се изчерви и протегна ръка, за да хване неговата.

— Ял ли си нещо?

Конър се поколеба, преди да поеме ръката й.

— Жените няма да ми позволят да ям нищо ’щот съм мъж.

Тя стисна ръката му по-силно, докато минаваха през двора. Хлапето беше още далече от това да е мъж, въпреки че действията му бяха като на възрастен. Ох, само веднъж да се докопа до леля му и чичо му щеше да даде и на двамата да се разберат!

Как е възможно някой да е толкова жесток, след като беше очевидно, че момчето има добро сърце?

— Ела с мен — каза тя нежно, — и аз ще се погрижа да те нахраня.

Конър се закова на място, когато тя го поведе към замъка.

— Не — каза той — ако леля ми ме види, със сигурност ще ме бие.

Само да опита! Маги беше в такова настроение, че жената нямаше никакъв шанс. Но беше ясно, че момчето е видяло достатъчно насилие в живота си.

Сега то се нуждаеше от закрила и тя щеше да го пази независимо как.

— Тогава аз ще направя така, че тя да не те види.

Маги задържа вледенените му ръце в своите, когато смени посоката и го въведа в замъка през задните стъпала до малката стая, която Сиана й беше дала за през нощта.

Беше доста мразовита вечер, за да остане навън, а бедният Конър беше бос и облечен в жълтеникавосин плейд, който беше заприличал на дрипа. На Маги и беше невъзможно дори да си представи безсърдечието на леля му и чичо му. Никога не би могла да се отнесе с едно дете по този начин и още повече с някой, който й е роднина.

Маги отвори вратата на стаята си.

— Конър, дали майка ти някога е казала на баща ти за теб? — попита Маги, когато влезе в стаята, за да запали свещите на малката масичка пред огнището. Той се спря на вратата.

Маги видя как очите му се разтвориха широко, после се стрелнаха през стаята, за да видят разгарящия се огън, голямото легло, малката масичка и стол и топлите завивки. Той премигна неспособен да повярва, че тя го кани в такъв лукс.

Бързо се доближи до огъня и протегна слабите си ръчички, за да усети топлината му.

— Тя ми каза, че е отишла при него, за да му каже за мен, но когато е пристигнала в замъка, го е видяла там с красива девойка.

Конър се наведе към нея и изрече, следващите думи с приглушен шепот сякаш и споделяше някаква тайна.

— Тя каза, че те са се целували.

После се изправи и изрецитира останалото, което неговата майка беше набивала в главата му стотици пъти.

— Каза, че тогава е разбрала, че всички любовни думи, които той й е казал са били лъжа. Че всички мъже са лъжци и нищожества и ако Господ е бил наистина милостив, съм щял да се родя момиче като нея, а не още един мъж, пратен да разбие сърцето й.

Сърцето на Маги се сви при тези думи, думи, които бяха изречени спокойно, с тихо примирение. Неспособна да стои права тя падна на колене и прегърна силно момчето. В първия миг то се сви и започна да се дърпа, но тя го притисна още по-силно към себе си и отказа да го пусне. Детето се нуждаеше от любов. Нуждаеше от прегръдка и тя нямаше да загуби нито минута повече, без да му я даде.

За нейна изненада, той колебливо я прегърна със слабичките си, малки ръце и положи глава на рамото й.

— Знаеш ли, Конър, Бог е милостив и е направил чудо като е позволил да се родиш момче.

Той не отговори нищо, но тя можеше да почувства горещите му сълзи, които мокреха врата й.

Маги притисна главата му към рамото си и го залюля в прегръдката си, като го държеше толкова здраво, колкото можеше.

В този миг разбра какво щеше да направи на мястото на Айлийн. Никога нямаше позволи Син да бъде изолиран или да бъде отведен от враговете на баща му. Не можеше да си представи и да остави това дете да страда дори още един ден.

Не знаеше как Брейдън ще реагира на съществуването на Конър, но беше наясно какво трябва да направи.

— Знаеш ли, Конър — прошепна тя докато го люлееше — ако не искаш да останеш с твоето семейство, заедно със снаха ми Кейт имаме малка ферма. Тя има две малки деца, момченце и момиченце. Мислех си, че те може да се нуждаят от братовчед, който да ги наглежда.

Той отдръпна глава назад, за да я погледне.

Тя се усмихна и приглади косата му, сложи ръка на нежната му буза, докато му обясняваше какво има предвид.

— Мислех си, че ако предпочиташ, можеш да дойдеш да живееш с нас.

Намръщеното му изражение се превърна в невярващо, после очите му заблестяха.

— Ще имам семейство?

Маги кимна.

— Да. Това, което искаш да имаш, а също и майка, която те обича. Да не говорим, че тя прави и най-добрите торти от бъз, които някога си опитвал.

За първи път го видя да се усмихва. Очите й отново се насълзиха, тя се протегна и докосна дълбоките трапчинки, с което развали усмивката му.

— Обещавам, да бъда добро момче и да ям само толкова, колкото ми даваш. Никога няма да си искам допълнително.

— Можеш да ядеш толкова колкото си поискаш.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Урааа! — извика той, после бързо се сви и сложи ръка на устата си, като я погледна колебливо. — Извинявай за това.

— Нямам нищо против шума — каза Маги — Израснала съм с шест момчета и те винаги се ритаха и крещяха.

Тя се изправи на крака и разбърка косата му с ръка.

— Ще чакаш тук, докато ти донеса нещо за ядене.

Недоверието отново се върна в очите му, но не каза нищо, когато го остави.

Хиляди емоции я връхлетяха, когато мина по стълбите и бързо започна да събира храна върху една табла, след като каза на слугите, че иска да се храни сама. Никой не я попита нищо.

Веднъж, след като Маги натрупа достатъчно храна, за да напълни стомахчето на Конър, тя се върна обратно при него, като проклинаше безчувствените му роднини на всяка крачка.

Защо ли майката на Конър не беше казала на Брейдън въпреки всичко?

Маги не знаеше със сигурност, но предполагаше, че Брейдън ще прибере с удоволствие детето. А дори да не го направеше, Локлан със сигурност щеше да го стори.

Не съди майка му, Маги, каза си тя — това Господ сам ще направи.

Но беше трудно да се примири. Всъщност в този момент, не знаеше кого повече иска да набие — майката на Конър или Брейдън. Оставяйки таблата настрана за момент, тя отвори вратата на стаята си и видя Конър да седи на леглото. Той скочи от него ужасен да не би тя да му се кара и когато видя храната в ръцете й, отново възкликна.

Маги остави поставката на малката масичка до огъня и гледаше щастливо как той тъпче в устата си печено телешко, моркови, грах, лук и ябълки.

След като приключи с яденето, тя го сложи в леглото и го остави да сънува по-добри дни.

Той заспа веднага след като затвори очи. Маги се заслуша в лекото му дишане докато приглаждаше косата му с ръка.

— О, Брейдън — прошепна тя, питайки се как ще му каже, че е баща.

От една страна, можеше да го убие заради това, че е оставил момчето, но от друга страна, осъзнаваше, че е нямало как да знае за съществуването на Конър. Бедната му майка сигурно е нямала идея как е трябвало да постъпи и това, че е видяла как Брейдън се целува с друга, вероятно я е озлобило. Ако Маги беше на мястото на тази жена, щеше да стигне до Брейдън и така да се спречка с него докато не почне да отстъпва назад.

Но такава беше тя, а не бедната жена, на която са разбили сърцето.

Изведнъж се разтрепери, когато се замисли за самата себе си. Какво щеше да стане, ако и тя е бременна?

Отговорът беше прост.

— Ще го обичам толкова много колкото обичам и баща му — прошепна тя. И наистина щеше.

Точно както обичаше тази малка част от Брейдън, която похъркваше тихо в леглото й.

Какъвто бащата, такъв и синът.

Навеждайки се към него, тя го целуна леко по челото.

— Сладки сънища, миличко.

Зави го със завивката и тръгна да намери баща му.

Брейдън стоеше сам в залата. Всички останали бяха отишли да спят, за да се подготвят за утрешния ден.

Дори Син беше изчезнал изненадващо, карайки Брейдън да се чуди дали брат му най-накрая не е намерил някое шотландско девойче, което да му е по вкуса. Със сигурност имаше сред какво да избира. Това беше лошата страна, за първи път в живота си никоя от тях не го привличаше ни най-малко.

Брейдън изруга.

— Тя ме превърна в проклет евнух — промърмори той, докато допиваше последните глътки на ейла си.

После се сети за думите на Маги: предпочиташ греяно вино…

Отново изруга и се облегна на гърба на пейката. Как го правеше? Как беше прокарала път до добре защитеното му сърце?

Отново и отново можеше да я почувства срещу себе си. Да чуе шепота й в ухото си докато гърдите й се притискат в кожата му. Затвореше ли очи си припомняше усещането.

Последва нова ругатня.

Можеше да я прогони от мислите си. Да.

— Брейдън?

Той почти подскочи от стола си, когато чу гласа й да идва зад него.

Обърна се и я видя да стои в сенките.

— Мислех си, че си в леглото.

— Не мога да заспя — отвърна, тя като се приближи. Спря до масата и се наведе през нея, така че да може да го вижда докато говореше.

Брейдън задържа погледа си върху чашата. Не смееше да погледне към тези дълбоки кехлибарени очи, защото щяха да го омагьосат и да забрави какво трябва или по-точно какво не трябва да прави с нея.

— Какво си намислила? — попита той с безгрижие, каквото изобщо не чувстваше.

— Мислех си за нещо, което ми каза по-рано днес.

Тя спря и точно, когато се канеше да продължи мисълта си, Брейдън направи грешката да я погледне.

Сърцето го заболя от объркването и тревогата, които видя в очите й. Тя гледаше пода пред стола му, а веждите й бяха смръщени.

— И какво беше то? — подтикна я да продължи той, въпреки вътрешния му глас, който го молеше да остави тази тема.

Маги погледна нагоре и го прониза с погледа си.

— Ти каза, че ще се радваш да имаш свое собствено семейство. Наистина ли го мислеше?

Гърлото му внезапно се стегна. Значи това се въртеше в ума й. Сега искаше да се омъжи за него. А той не можеше да го направи. Не трябваше да го прави.

— Хайде, Маги, недей да си мислиш…

— Не мисля да се омъжвам за теб — каза тя остро. — Аз не съм жена за теб и ние и двамата го знаем. Просто исках да знам дали мислиш това, което каза. Искаш ли деца?

Той не можеше да си представи защо тя го пита подобно нещо.

Без да го желае, образът на едно дете се промъкна в ума му. Дете с гъстите къдрави коси на майка си и ясния лешников поглед на баща си. Можеше да види образите на детето толкова ясно в ума си и да чуе смеха му, докато то тича, сякаш бяха истински.

Най-лошото беше, че образа представляваше желанието на сърцето му да направи това дете реалност.

— Не! — изрева той, в желанието си да изтрие образите в главата си колкото се може по-бързо.

Маги пребледня.

— Разбирам — отвърна тя тихо, после се отблъсна от масата. И него.

Брейдън се протегна, за да хване, ръката й и да я обърне към себе си.

— Маги, чакай, не мислех това!

— Да, мислеше го — отвърна тя и издърпа ръката си далеч от него. — Чух страстният ти отказ, който беше твърде красноречив.

— Това не беше насочено към твоя въпрос. — Беше насочено срещу собствените му безумни желания.

— Тогава отговор на какво беше?

Брейдън отвори уста, за да отговори, но после бързо я затвори. Не смееше да й каже истината. Щеше да я нарани дори повече, като знаеше, че това, което го тревожи, бе мисълта те да са свързани завинаги с едно дете.

Никога нямаше да я нарани по този начин.

— Аз… — мъчеше се да измисли нещо. Нещо, което да й каже, за да спаси чувствата й и което да не е пълна лъжа.

Но не можеше да измисли нищо. Трябваше да й каже истината или да я излъже.

Така че за първи път в живота си той я излъга.

— Не, не искам деца.

— Защо?

Отново видя образа на малкото момиченце в мислите си.

Затваряйки очи, Брейдън изтърси критиките, за които редовно беше наказван от Локлан.

— Правят бели и са мръсни.

Маги го зяпна.

— Те са деца, Брейдън. Със сигурност мога да заявя, че и ти не си бил много чист в ранните си години.

— Но никого не съм хапал.

Бузите й почервеняха, когато го погледна.

— Това е жалко и аз никога не съм те хапала силно.

Тя се отдръпна настрани. Без да мисли, Брейдън я улови в ръцете си и я наклони назад.

— Не си тръгвай от мен ядосана.

— Дай ми една причина да не го направя.

Опита се да измисли за нещо. Но не успя. В действителност, всичко, което можеше да направи беше да гледа с копнеж влажните й устни и да си припомня вкуса им.

Без да се замисля, той се протегна и улови лицето и в ръка. Гневът беше накарал очите й да изглеждат черни.

— Брейдън…

Тя така и не получи възможността да довърши. Брейдън я придърпа към себе си и запечата устните й със своите. О, тя имаше такъв прекрасен вкус! Можеше да усети дъха й с езика си и да вдиша сладкото й, женствено ухание.

Тя го прелъстяваше по начин, по който никоя жена не беше успяла досега. Караше го да се чувства благороден. Внимателен. Всемогъщ.

Маги беше видяла в него неща, които той дори не подозираше, че съществуват. По-лошото беше, че искаше да е мъжът, когото тя бе видяла.

— Маги — промърмори той, когато я придърпа в обятията си.

Тя знаеше, че трябва да се съпротивлява. Знаеше, че вероятно трябва да го мрази. Но не можеше. Въпреки грешките и миналото му, тя го обичаше. И винаги щеше да го обича.

И така тя се остави на магическата му сила. Позволи му да я завладее и да я, отведе, където поиска.

И точно сега се нуждаеше от него, желаеше го повече, отколкото преди. Той прокара ръка по гърба й, карайки я да потръпне от докосването му по кожата й. Маги задълбочи целувката им още повече, като хапеше и облизваше устните му с езика си, докато се опитваше да овладее сгорещеното си тяло, което жадуваше за неговото.

Брейдън стоеше изправен заедно с нея, след което бавно положи гърба й върху масата. Докосването му я изгаряше, той развърза връзките на ризата й, за да освободи едната й гърда за докосванията си. Ръката му пое меката заобленост в шепата си и разпали желанието й, докато устните му оставяха следа по врата й.

Маги зарови пръстите си в косата му и изстена, обзета от желание.

Той смъкна главата си надолу, за да поеме зърното й с устни. Маги простена при докосването му, а тялото й се възпламени. Никога досега не бе била толкова разгорещена. Брейдън за момент спря с изтънченото изтезание над тялото й.

— Кажи ми какво искаш от мен? — попита той, а гласът му беше плътен и дрезгав от обзелото го желание.

— Теб — промърмори тя, протягайки се към него. — Искам да правиш любов с мен, Брейдън.

Той потръпна при тази нейна молба. Неспособен да откаже на нито един от двамата, той вдигна плейда си и проникна целия в нея.

Простенаха едновременно. Гърдите й се бяха открили над развързаната й риза, а тя самата се гърчеше на масата под него. Брейдън наведе глава и целуна устните й със своите докато проникваше още по-дълбоко в нея.

Маги обви ръце около врата му и надигна ханша си, за да посрещне тласъците му. Движеха се един срещу друг силно и бързо, обхванати от потисканото с години желание.

Брейдън беше чакал цял живот за жена, която можеше да види в него нещо повече от красиво лице и богата кесия. В очите на Маги той беше мъж. Човешко същество с чувства и желания, също както нейните.

И в този момент, той осъзна най-ужасяващото нещо от всички. Беше се влюбил в нея.

Напълно, глупаво и безрезервно.

Само тя беше поискала непокорното му сърце. И той трепереше от страх и се учудваше на страните чувства, които предизвикваше в него. Светците да го пазят, но наистина беше изгубен.

Маги се изви към него, после замръзна и се разтрепери в ръцете му, когато освобождението й я заля.

Брейдън ускори тласъците си и после бързо достигна до своето собствено кътче от рая, когато се изля дълбоко в нея.

Маги лежеше на масата, а тялото й още усещаше пулсациите на освобождението. А Брейдън трепереше все още между краката й, когато тя се изправи и го целуна.

Целувката му беше дълбока и страстна и за нейно изумление, той започна отново да се възбужда.

— Не съм приключил с теб — промърмори той във врата й. — Кажи, че ще останеш с мен тази нощ.

— Ще остана с теб.

Брейдън излезе от нея и я вдигна на ръце. Понесе я по стълбите и се качи в стаята си.

Затвори вратата с петата си и не я пусна докато не стигна до леглото.

Внимателно я положи върху завивките и свали дрехите от тялото й.

Маги бързо се изправи на колене и го отърва от собствената му риза, плейда и ботушите му. Можеше да го види само на светлината на огъня, но това беше достатъчно, за да се наслади на глада, който изпитваше към него. Тя се усмихна.

— Толкова си красив — каза му, спускайки ръка по голите му, мускулести гърди.

Той потръпна от докосването й.

— И ти, малко цветенце, ти също си много красива.

Тя се присмя на думите му.

— Какъв си лъжец само.

Той поклати глава, като я положи да легне по гръб на завивките. Хипнотизирана Маги гледаше как отблясъците на огъня играеха по бронзовата му кожа, когато той наведе глава и обсипа гърдите й с целувки. Неистово желание се зароди дълбоко в нея докато тялото й молеше за докосването му.

Той прокара ръце по бедрата и ханша й, а езикът му бавно и внимателно описваше кръгчета около дясното й зърно.

Главата на Маги се замая.

— Това ти харесва, нали? — попита той.

— Да — простена тя.

Когато той докосна с ръка центъра на женствеността й и започна да си играе с нежната плът, тя почувства как се изпълва с любов и привързаност.

— А това?

Не можеше да му отговори, всичко, което успяваше да направи бе да се извива под докосванията му, търсеща прекрасното усещане на пръстите му, което жигосваше тялото й отново и отново.

Брейдън се засмя, после сведе глава и замени пръстите си с устни.

Маги се изви надолу и зарови ръцете си в косите му докато той я даряваше с чисто удоволствие.

Повдигна дупето й с ръце и разтвори краката й по-широко, за да получи по-добър достъп до нея. Маги подпря крака на дюшека и се изви нагоре към търсещия му език.

Цялото й тяло трепереше от удоволствието, което я заливаше. Не можеше да понесе повече. Отдръпна се от него. Той изглеждаше изненадан, когато тя се изправи и го погледна.

— Мой ред е — каза тя, искайки да го дари със същото удоволствие, което той и беше доставил.

Брейдън се усмихна възхитен, когато тя се наведе напред застанала на четири крака.

О, изглеждаше невероятно в леглото му, късата й коса се беше накъдрила около лицето й докато го издърпваше, за да легне по гръб.

Вместо да го яхне през кръста, тя остана от дясната му страна. Взе ръката му в своята и я поднесе към устните си.

— Имаш такива прекрасни ръце — въздъхна тя, прокарвайки пръсти по кожата му. — Толкова силни и тъмни.

Маги постави пръста му в устата си и го погали с език. Брейдън изсъска от удоволствие, докато тя смучеше чувствителната плът. Наблюдаваше я с благоговение, как редува пръстите му един по един, дарявайки на всеки елин същото чувствено внимание на езика и зъбите си.

Докато тя си траеше с него, той протегна другата си ръка и обхвана гърдата й.

Маги простена и освободи ръката му, която той бързо постави върху другата й гърда. Тя му се усмихна и покри ръцете му със своите.

Тази гледка му достави удоволствие. Но не можеше да се сравни с очите й, тъмни и приканващи, докато го наблюдаваше как я гледа.

Тя беше толкова поразителна. Начинът, по който му се отдаваше, без свян и задръжки. Никога не бе срещал друга като нея и искаше още. Протегна се към нея.

Маги сграбчи ръката му и го попита:

— Трябва ли да я вържа?

Той се усмихна подло:

— Би ли?

Тя му се изсмя:

— Искаш ли да го направя?

— Трябва да кажа, че не ми се е случвало никога преди. Може би ще е интересно.

Тя го погледна учудено.

— Ще ми се довериш ли?

— Само ако обещаеш да ме развържеш, когато приключиш.

Очите й заблестяха подличко. Преди той да успее да се размисли, тя издърпа лентите от ризите им и завърза китките му за колоните на леглото.

Брейдън не можеше да повярва, че се е съгласил и все пак имаше нещо невероятно еротично във всичко това. Беше напълно уязвим пред нея. Нещо, което не му се бе случвало с никоя друга в живота му.

Маги погледна към Брейдън, който лежеше върху белите ленени чаршафи. Тъмната му кожа контрастираше с белия лен. Мускулите на ръцете му изглеждаха още по напрегнати, когато тя се намести до него.

— Само смяташ да ме гледаш ли? — попита той.

— За момента, да. — Защото той изглеждаше толкова съблазнителен, лежащ там, с разпилени тъмни коси върху възглавниците, напълно гол, топъл и извиващ се върху завивките.

Имаше толкова много места от тялото му, които мечтаеше да изследва. Силните мускули на врата му. Очертанията на корема му, които изпъкваха при всяко негово вдишване. Но реши да започне първо с бедрата му.

Да, тези силни тъмни крака сякаш бяха най-привлекателната част от тялото му. Е, те и задникът му. Маги се усмихна. Щеше да го вкуси целия преди нощта да е свършила.

Премествайки се към стъпалата му, тя се намести между отворените му крака и прокара ръка нагоре по прасците и към кръста му.

Брейдън стисна зъби, когато ноктите й нежно одраскаха плътта му. Погледна надолу към нея, когато тя наведе глава и започна да хапе плътта от вътрешната страна на бедрото му.

Нямаше болка само невероятно удоволствие. Никога не беше чувствал такова вълнение, когато езикът й нежно заигра около кожата му докато ръцете й го изучаваха.

Смеейки се тя вдигна поглед към него.

— Хмм — нехайно измърка, — къде би трябвало да се преместя после?

Чертаеше малки кръгчета с върха на пръста си върху бедрото му.

— Къде искаш да се преместиш после? — попита той.

Тя прехапа устни сякаш обмисляше въпроса му. Бързичко се премести до него и прокара пръст по очертанията на ухото му.

— Тук харесва ли ти?

— Да. — Той дишаше учестено сякаш по вените му течеше лава.

Тя се наведе напред и нежно погали ухото му с езика си.

Брейдън изсъска, а тялото му неволно трепна. Отново се беше върнал към живот, по-твърд дори от преди.

Тя спусна устните си надолу от ухото по челюстта му и изгори врата му с целувки. Брейдън се бореше с връзките, които го държаха.

— Искам да те докосна — каза той с глас, изпълнен с желание.

— Къде?

— Навсякъде.

Тя се засмя отново.

— Съжалявам, любов моя, но просто трябва да почакаш.

След това го възседна. Брейдън изви тялото си, така че тя се озова легнала по цялата дължина на торса му чак до кръста му.

— Убиваш ме! — простена той, желаейки отчаяно да я докосне, толкова, че едва понасяше всичко.

Маги се усмихна порочно на агонизиращия му тон, когато почувства как коремните му мускули потръпват под бедрата й. Гладът в очите му я изгори. Той надигна бедрата си и я изхвърли напред към гърдите си.

— Целуни ме, цветенце — заповяда той.

Тя го направи. Обви ръце около врата му и наклони устните му, за да срещнат нейните и го целуна с цялата страст, която притежаваше.

О, той имаше прекрасен вкус. Когато целувката им се задълбочи тя го почувства още по-твърд, притиснат до оголеното й бедро.

— Гладен си — каза тя като се отдръпна от устните му, за да погледне надолу към изпъкващата част от тялото му.

— Нямаш идея — отвърна той, останал без дъх.

Тя реши, че го е измъчвала достатъчно, затова се обърна и обви ръка около твърдата му мъжественост. Той целия потрепери.

— Това ти харесва, нали? — попита тя.

— Да.

Тя плъзгаше пръсти по твърдината му и нежно си играеше с него, а с другата си ръка приглади ивичката от косми, които започваха от пъпа му и стигаха до мъжествеността му. Той изръмжа и простена докато се гърчеше по-силно.

Маги се наслаждаваше на властта си.

Брейдън не можеше да мисли докато я наблюдаваше как го гледа. Погледът й беше изпълнен с любов и желание, което проникваше до дълбините на грешната му душа. Точно когато си мислеше, че няма да издържи повече, тя най-накрая се смили над него.

Очите й се замъглиха, когато се изправи над него и се плъзна върху мъжествеността му.

Той отпусна главата си назад и изръмжа, когато почувства стегнатата й плът около себе си. Отблъсквайки се нагоре той се плъзна в нея.

Никога не беше изпитвал нищо подобно, както когато го възседна. Усещането за тялото й плъзгащо се върху неговото, докато тя стенеше на ръба на върховно удоволствие. Изпита нужда да я почувства. Трябваше да я почувства.

Маги може би беше решила, че е достатъчно, след като му беше доставила невероятно удоволствие, затова развърза китките му.

С триумфално ръмжене Брейдън се изправи.

— Сега ти си моя — каза той игриво.

— Винаги съм била твоя — прошепна тя.

Преди да може да се замисли върху думите й той притисна гърба й към леглото, раздели бедрата й с коленете си и се гмурна в рая. Тя заби ноктите си в гърба му, когато той започна да се движи. Ускори ритъма на движенията си по-бързо и по-бързо, докато не помисли, че ще полудее.

Маги обви кръста му с крака и ръце, после отметна глава назад и изкрещя името му, когато достигна освобождението си.

Брейдън се засмя, докато продължаваше да се движи в нея.

— Точно така, Маги — шептеше той в ухото й. — Дръж ме. — В действителност, той не искаше никога да го пуска.

Тя го притискаше здраво към себе си и когато той достигна собственото си освобождение бе изцяло разтърсен.

Никога не беше срещал друга като нея. Брейдън остана да лежи, все още в нея, само за да усеща дъха й в ухото си. Гърдите й се притискаха в торса му и за първи път в живота си той не искаше да се отдръпне от нея. Ако беше възможно щеше да слее кожата си с нея и да остане така завинаги.

Да е вътре в нея беше вълшебно. Тялото му беше напълно задоволено, но той искаше още. Това беше най-странното и най-плашещото нещо, с което се беше сблъсквал.

Какво ли беше за нея? Тя беше магьосница.

Завъртайки се той я притисна към себе си. Тя се извъртя към дясната му страна, притисна глава към рамото му и го прегърна с едната си ръка.

За около час лежаха, без да говорят, просто се оставиха на чувството да се усещат един друг, благодарни за времето, което можеха да споделят и ужасени от това, което утрешния ден вещаеше.

Маги заспа в утрините часове.

Брейдън остана буден заслушан в дишането й докато я държеше в прегръдките си. Това беше толкова вълшебен звук.

Маги… прошепна той в косите й, знаейки, че трябва да я напусне, когато деня свърши.

„Защо?“ — възрази разума му.

Нямам избор!

Тя го вълнуваше по начин, по какъвто никоя друга не беше. Докосването й го правеше слаб и ставаше безпомощен пред нея. Дълбоко в себе си, знаеше, че може да й даде всичко, което поиска от него.

А това беше нещо, което никога нямаше да стори.

Не, веднъж, след като този ден отмине, връзката им щеше да приключи. Той трябваше да се погрижи за това.

Галейки челото й с устни, Брейдън си позволи за един миг да усети вкуса и мириса й. Затвори очи и остави тези усещания да го обземат. Щеше да пази тези спомени до края на живота си.

И те щяха да го преследват и във вечността.

— Сбогом, любов моя — прошепна той.

Маги се събуди бавно от тихото похъркване на Брейдън. Все още не й се ставаше и затова се сгуши по-близо до него, докато не си спомни, че бедният Конър я чака в стаята й.

Изплашена, момчето да не си помисли, че го е изоставила, тя бързо се изправи и облече.

С последен поглед към голата, спяща фигура на Брейдън, обвита в кожи, тя се втурна навън и взе ябълки, хляб и чаша мляко за Конър.

Маги знаеше, че трябваше да каже на Брейдън за сина му миналата нощ, но просто не намери подходящ момент. Особено не и след начина, по който Брейдън бе реагирал, когато го попита за деца.

Не, трябваше да изчака докато е по-благоразположен към тази възможност. Последното нещо, от което се нуждаеше Конър, бе да знае, че баща му мрази самата идея да има деца. Момчето бе достатъчно наранено и тя нямаше да прибави още болка към изстрадалата му душа.

И все пак, един глас в главата й повтаряше непрестанно да каже на Брейдън за Конър. Той имаше право да знае.

Притиснала храната до гърдите си, Маги се опитваше да не мисли, за да не заплаче. И си беше обещала, че няма да плаче повече от необходимото.

Брейдън ще поеме по собствения си път, а тя…

Тя ще се грижи за Конър. Момчето щеше да е щастливо с нея. Много по-щастливо, отколкото с чичовците и баща си. В края на краищата те бяха ергени, които имаха малко познания за децата. Това, от което Конър се нуждаеше най-много, бе майчина любов.

Ако не можеше да даде любовта си на Брейдън, тогава щеше да се задоволи да обсипе с нея детето му.

Маги се върна в стаята си, точно когато момчето се разшава.

Конър все още не бе напълно разбуден и се сви, когато тя се изправи над леглото му.

— Ще издоя кравите — изхленчи той и вдигна ръка, за да предпази главата си.

— Това съм аз, Конър — каза тя нежно, поставяйки храната и млякото на масата. — И няма никакви крави за доене.

Той свали ръката си и примигна, сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Донесох това за теб — каза тя, подавайки му парче хляб.

Той го изяде толкова бързо, че тя се изплаши да не се задави.

— По-бавно, момче, ще ти стане зле.

Той я послуша, но само за минута, преди да се нахвърли отново върху него, а след това се протегна за млякото и ябълките.

Усмихвайки се на възторга му, Маги разреши косата му.

— Искам да знаеш, че трябва да отида да се срещна с МакДъглас след малко, но възможно най-скоро…

— Не — възкликна той с парче ябълка в уста. Детето преглътна тежко и се взря в нея с разширени от ужас очи. — Не можеш да го направиш. Той ще те убие!

— Всичко е наред — увери го тя, желаейки думите й също така да успокоят и нея. — Той няма да ме нарани.

— Напротив, ще го направи.

— Няма — настоя тя, надявайки се това да е вярно. — Ще се справя. Но искам ти да останеш тук, докато не се върна. Можеш ли да го направиш?

Зеленикавокафявите му очи бяха пълни с резервираност, но той кимна.

— Ще се върнеш, нали?

— Да — каза тя, надявайки се това да не се окаже лъжа.

Маги неохотно го остави и се върна при баща му. Докато вървеше осъзна, че днес е денят, в който Юън ще освободи Локлан. Надяваше се той и братята й все още да са здрави и невредими.

Възможно най-внимателно, тя побутна Брейдън да се събуди.

— Брейдън — прошепна Маги и отмести косата от раменете му, преди да постави нежна целувка точно там, където малките косъмчета покриваха задната част на врата му. Ухапа леко плътта му със зъби. — Сутрин е.

Брейдън простена и се размърда леко, оголвайки единия си загорял крак пред жадния й поглед.

— Не може да е сутрин — промърмори той. — Аз тъкмо си легнах.

Маги се засмя, докато вдигаше кожата и се наслади на голия му гръб, който се откри пред погледа й. Можеше отново да го види в ума си, сякаш беше снощи. Невъздържан и напълно неин, гледайки я с полуотворени очи, докато го яздеше. Можеше да почувства силните му ръце върху бедрата си да я тласкат, както и да усети топлия му дъх върху кожата си.

Дори сега тялото й пламтеше за него.

Но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се фокусира изцяло върху задачата, която й предстоеше, както и върху онзи, който чакаше долу.

— Сутрин е — повтори тя, — а ние имаме среща с леърда.

Той простена отново, преди да се претърколи и да й покаже съвършеното си мъжествено тяло.

— Добре — каза Брейдън, като потърка лицето си с ръце. — Нека да се срещнем със създателя си, нали?

Страните й пламнаха, когато видя пълната му ерекция на сутрешната светлина.

Брейдън се засмя като забеляза къде се бе спрял погледът й.

— Какво да кажа? Дори в сънищата ми, ти ме преследваш.

Той се изправи и я притегли към себе си.

— Погрижи се за…

Внезапно почукване по вратата го прекъсна.

— Брейдън? — повика го Син от другата страна.

— Станал съм — извика Брейдън на брат си и после промърмори под нос: — И е вероятно да си остана така, ако продължаваш да блъскаш по вратата.

— Чакаме те — каза Син.

— Ще се видим долу.

Маги му се усмихна свенливо.

— Те чакат.

От израза на лицето му тя можеше да каже, че Брейдън едва потиска някакъв саркастичен отговор. Мърморейки под носа си, той неохотно напусна леглото.

Маги му помогна да се облече и след това, ръка за ръка те слязоха надолу по стълбите.

Знаеше, че трябваше да му каже за Конър, преди да тръгнат, но поради някаква причина не можа. Момчето бе отхвърляно достатъчно. Тя щеше да го вземе вкъщи със себе си и след няколко месеца или дори години, когато Брейдън бъде по-готов за това, щеше да му каже.

Когато стигнаха до подножието на стълби те, видя как жените се събират в голямата зала. Въпреки големия им брой беше толкова тихо, че единственият звук, който Маги чуваше, бе биенето на сърцето в гърдите й.

Син се изправи от масата, където ядеше и ги посрещна на вратата.

— Сиана е в позиция — каза той. — Ще се уверя, че ще й бъде удобно до края на деня.

— Мислиш ли, че ще се получи? — попита Брейдън брат си.

Син сви рамене.

— Защо не? Никога не съм мислил, че ще стигнем толкова далече. Предполагам, че след час ще знаем със сигурност.

Брейдън погледна към Маги и стегна хватката си върху ръката й.

— Да, ще знаем.

Тогава Маги видя несигурност в очите му. Но се появи там само за миг, преди той да я прикрие.