Кони Мейсън
Дивачката (4)

3

Положението ставаше отчаяно. Кит чувстваше, че светът й се разпада. Открито обвиняваше Райън Дилейни за мъката си. Той просто беше прекалено привлекателен, прекалено едър, прекалено мъжествен и това заплашваше физическото й благополучие. Смущаваше я така, както никога не беше смятала, че е възможно. Караше я да осъзнава женствеността си и влагаше в главата й идеи, каквито никога дотогава не й бяха хрумвали.

Райън само трябваше да й отправи една от приветливите си усмивки и да обърне зеления си поглед към нея, за да започне тя буквално да се топи. Кит знаеше колко опасно е да остава с бандата на Бартън. Страхът от демаскиране я преследваше безжалостно. Без Леке, който да я защитава, тя рискуваше да разкрият, че е жена, а това беше немислимо. Още по-тревожна беше опасността, която Райън представляваше за самото й съществувание. Привличането й към него можеше да стане причина за унищожението й.

Кит скоро осъзна, че е наложително да напусне бандата на Бартън. Въпреки това не можеше да се принуди да напусне, докато не разбере какво е станало с Леке. Един ден изненада останалите, като обяви, че ще иде до Тумбстоун, за да поразпита за съдбата на Леке.

— Много е опасно — каза Били, махвайки небрежно с ръка.

— Трябва да разбера — настоя Кит. — Никой не ми обърна внимание по време на обира. Мога да се промъкна и да се измъкна от града, без някои да узнае.

— Не — отсече Били.

— Аз ще отида с Кит — предложи Райън.

— Не знам — замисли се Били. — И твоята физиономия е толкова известна, колкото и нашите.

— Не и без брадата — възрази Райън.

— Отивам, каквото и да казвате — изрече Кит и стисна челюсти. — Отдавна сме с Леке. Трябва да знам какво е станало с него.

— Кланк ще отиде — реши Били. — Него най-малко ще го разпознаят. Какво ще кажеш, Кланк?

— Дадено, шефе. Тръгвам веднага щом се приготвя. Два дни до Тумбстоун и още един, да разбера какво е станало с Леке. Чакайте ме след пет дни. Да донеса нещо от Тумбстоун?

— Да — изръмжа Дуранго. — Малко прилично уиски.

— Тютюн за дъвчене — добави Били. — Не бих имал нищо против и няколко консерви праскови. Купи ги, Кланк, не ги кради. Не искам повече неприятности в Тумбстоун.

Кланк се ухили.

— Нямай грижа, шефе. Със сигурност не искам да свърша като Леке.

Кит наблюдаваше с трепет как Кланк натъпква припаси в дисагите си и излиза от лагера. Тя имаше лошо предчувствие за Леке и всеки ден, без да знае какво е станало с него, само увеличаваше безпокойството й. Леке не беше най-добрият брат, но тя си имаше само него.

Райън усещаше силно състрадание към Кит. Тя изглеждаше толкова унила, когато Кланк замина, че му се дощя да я прегърне и да я утеши. Но знаеше докъде ще доведе това. Въпреки острия й език и мъжките дрехи у Кит имаше някаква крехка уязвимост, която го караше да иска да я защитава. Възхищаваше се на смелостта й. Само една необикновена жена би могла да поддържа толкова дълго такава маскировка, както го правеше Кит. Той не познаваше жена с такъв забележителен кураж като нея. Не за първи път се запита какво ли е миналото й и безмълвно се закле, че ще разкрие откъде е дошла Кит и каква е на Леке Джонсън.

— Не бих хранил много надежди за Леке — каза Райън, обгръщайки с ръка раменете на Кит.

Тя се смръзна и се измъкна от ръката му.

— Мислиш, че е мъртъв ли? — запита Кит.

— Беше зле ранен. Дори да се е оправил, ще го съдят и ще го намерят за виновен. Знам, че той означава много за тебе, но мисля, че трябва да очакваш най-лошото.

— Мога да го понеса — каза Кит, прегръщайки буцата в гърлото си.

— Ще останеш ли с бандата, ако Леке… не се върне?

— Не мисля чак толкова надалече — наостри се Кит.

— Ти си още хлапе. Имаш цял живот пред себе си. Махни се, докато можеш — посъветва я Райън. — Не ти е мястото при такива закоравели престъпници.

— А на тебе ти е мястото при тях, а? — озъби се Кит.

— Повече, отколкото на тебе.

Искаше да каже още нещо, но се въздържа. Ако се изпуснеше, че знае, че Кит е жена, можеше да привлече вниманието на Били към нея и това щеше да бъде твърде опасно. Би могло да породи повече неприятности, отколкото би могъл да преодолее. Колкото по-убедени бяха бандитите, че Кит е момче, толкова по-защитена щеше да бъде.

Следващите дни минаваха бавно. Кит планираше скорошното си заминаване. Смяташе да напусне лагера облечена като момче и да стигне до крайната цел на пътуването си във вид на жена. Леке й беше купил женски дрехи при едно от ходенията си оттатък границата и тя беше скрила нещата в една дървена кутия под момчешките си дрехи.

Кит беше уверена, че никой от бандата на Бартън няма да я познае, ако е облечена като жена. Достатъчно уверена беше, за да се върне в Тумбстоун като Катрин О’Шей. Накратко — Кити. Моминското име на майка й беше О’Шей, преди да се омъжи за Дики Джонсън, и малкото хора, на които тя държеше, знаеха, че не е дъщеря на Дики. Смяташе, че малко от жителите на Тумбстоун ще си спомнят Дики, Рина или Кити след толкова много време.

Кланк се върна в лагера пет дни след заминаването си. Били поговори с него насаме, далече от другите. Кит стоеше като върху игли, докато ги наблюдаваше как си приказват с тихи гласове. Тъкмо щеше да се натрапи на разговора им, когато Били я викна да отиде при тях. С ъгъла на окото си тя забеляза, че Райън тръгва след нея.

— Новините не са добри, хлапе — изрече предупредително Били.

— Така си и мислех — отвърна Кит. Погледът й се премести към Кланк. — Леке е мъртъв, нали?

— Съжалявам, хлапе. Умрял още там, на улицата. Говорих с погребалния агент. Леке бил прострелян право в сърцето и сигурно е умрял още преди да падне на земята. Не се е мъчил, ако това се питаш.

Кит наведе глава и кимна. Не биваше да позволи на бандитите да видят, че долната й устна трепери. Мъжете не плачат.

— Много ти благодаря, Кланк — изрече тя на пресекулки, докато се обръщаше. — Май ще ида на потока да донеса малко вода.

— Ще дойда с тебе — предложи Райън.

— Не! Искам да остана насаме — добави тя малко по-спокойно.

— Остави хлапето — намеси се Били. — С Леке бяха близки приятели. Май още не е научил, че не бива да се привързваш много към някого в този занаят.

Кит чувстваше погледа на Райън върху себе си, докато вървеше към потока. Не искаше той да идва подире й. Не искаше никой да види колко е уплашена сега, след като Леке го нямаше, за да я защитава. От тринадесетгодишна си нямаше никого другиго, на когото да разчита. Шест години Леке я беше държал в безопасност и се беше грижил тя да си напълни корема, щом огладнее. Е, разсъждаваше тя, доколкото беше възможно да я държи в безопасност предвид безразсъдния им начин на живот. Тя буквално беше израснала под безгрижното му попечителство. Беше я научил да язди, да стреля и да ругае като мъж. Беше я маскирал като момче и я беше научил да оцелява във враждебна територия, когато се бяха свързали с бандата на Бартън.

Кит стигна до потока и седна на един камък, за да размисли върху несигурното си бъдеще. Леке го нямаше и целият й живот внезапно се оказа без посока. Не искаше да плаче за негодник като Леке, но не можеше иначе. Разбираше, че ако остане сега с бандата на Бартън, все едно седи върху буре с барут насред горски пожар. Инстинктивно разбираше, че е време да се махне. Щеше да си състави план, да си даде достатъчно време и да се измъкне, когато настъпи удобен момент. Имаше да се съобразява с много неща, а времето й беше твърде малко. В главата й се блъскаха идеи, някои от които веднага отхвърляше като неприложими. Само да можеше да се довери на Райън. Но не можеше. Той беше разбойник. Не беше по-надежден от бандитите на Бартън. Изтривайки очите си, Кит се върна в лагера, решена да остави зад гърба си престъпния живот.

Райън усети странно облекчение, когато видя Кит да се връща в лагера. Питаше се дали е обичала Леке Джонсън и осъзна, че сигурно е било така. Малко жени биха останали толкова дълго с мъж, когото не обичат. Кит вероятно е била почти дете, когато е тръгнала с Леке, помисли си той. Запита се какво ли би накарало едно момиче да изостави дома си и да се хване с разбойник. Това нямаше никакъв смисъл. Освен ако…

Възможно ли беше да е това? Сетивата му се замаяха от внезапното прозрение. Жената, която търсеше, през цялото време да му е била под носа? Това му даде съвсем нов поглед върху ситуацията. Което си струваше да се разследва.

Тази нощ Райън реши да поразпита повечко Кит за Леке и Катрин. Изчака вечерята да приключи, но тя да отиде да си легне, преди да я последва в колибата. Беше решен да разнищи тази тайна.

Влезе в колибата и драсна клечка кибрит, за да запали фенера.

— Приказва ли ти се? — запита, заставайки до одъра й.

— Не. Спи ми се.

Той дръпна одеялото от нея и направи отвратена гримаса, като видя, че си е легнала със същите мръсни дрехи, които беше носила цяла седмица. Искаше да й зададе някои деликатни въпроси, но мрачното й настроение накара намеренията му да се изпарят и той изтърси:

— Любовникът ти е мъртъв. Какво ще правиш сега?

Тя се надигна рязко с изписани на лицето й страх и гняв.

— За какво, по дяволите, намекваш? Леке не беше такъв мъж. И аз не съм.

— Точно така, Кит, или както ти е там името. Изобщо не си мъж, нали? Ти си женичката на Леке.

Кит скочи на крака. Стисна юмруци, вдигна ръка и нанесе удар право в стомаха на Райън. За негова изненада ударът го накара да залитне. Той се прегъна на две и я изгледа начумерено.

— Това за какво беше, по дяволите?

Кит го изгледа злобно.

— Не ми харесва това, което каза преди малко.

— Защо, вярно е, нали?

— Сигурно си доста глупав, за да мислиш, че съм жена.

— Ти трябва да си доста глупава, за да мислиш, че няма да разбера. Били и другите са слепи, че не са забелязали нещо очевидно за мене. Съмнявам се, че изобщо са те поглеждали както трябва.

— Грешиш — блъфира Кит. — Махай се, остави ме на мира. — И се обърна към одъра.

Райън се изправи, сграбчи я за яката и я дръпна към себе си.

— Греша, така ли? Щях ли да направя това, ако грешах?

Държейки двете й ръце зад нея с едната си ръка, той вдигна брадичката й с другата и притисна яростно уста към нейната. Устните й бяха така здраво стиснати, че той трябваше да използва езика си, за да я принуди да ги отвори. Целувката му не беше нежна. Трябваше да бъде властна, да й докаже, че той разпознава жената, щом я види. И в първите няколко мига целувката му беше точно такава. Но в мига, когато Райън почувства устните й да омекват и да се открехват под напора на настойчивия му език, когато вкуси сладостта на устата й, собствената му уста стана по-нежна, приканваща, възбуждаща.

Той атакува устните й с опитността, която му беше спечелила прякора Райън Женкаря. Тогава усети как краката й започват да се подгъват и мощните му ръце се стегнаха около нея. Сърдитото й изпъшкване най-накрая го освести и той освободи устата й, но не я пусна.

— Щях ли да те целуна така, ако беше момче? — запита той направо, наблюдавайки как цветът полека се оттегля от лицето и.

Тя се дръпна от него, обърсвайки уста с мърлявия си ръкав.

— Може да си от онези мъже с извратен вкус — изрече тя намусено.

— Още ли настояваш, че си мъж?

— Това е истината.

Райън беше изтърпял всичко, което можеше да понесе. Ако трябваше да я съблече, за да я накара да каже истината, така да бъде. Хващайки я за реверите, той смъкна жакета от раменете й, после дръпна ризата й. Кит започна диво да протестира, но нямаше силата да го спре. Когато той раздра ризата й така, че копчетата се разхвърчаха, Кит сякаш се стопи пред очите му.

Съвършените хълмчета на гърдите й изскочиха освободени, кораловите им зърна се втвърдиха от студения нощен въздух. Кожата й беше сметаненобяла, без нито едно петънце. Костите й изглеждаха почти чупливи без защитата на торбестите дрехи. Ръцете й бяха добре оформени и закръглени, талията — тънка и със съблазнителни извивки. Течна топлина се разля из него, докато се взираше в гърдите й.

— Копеле такова! — изсъска Кит.

Устата на Райън беше суха като пустиня. Никога досега не беше копнял толкова много да докосне някого, както сега искаше да докосне Кит. Отхвърляйки всякаква предпазливост, се пресегна, за да докосне топлата й гърда.

Кит щеше да се стопи на място. В тялото си не чувстваше никакви мускули. Целувката му беше сладко блаженство, твърд натиск и топлина, никога преди не беше срещала по-опустошаващ мъж. Това беше първата й целувка и устните й още горяха от изпепеляващата жар на устата му. Твърдите му, мазолести пръсти по голата й плът създаваха усещане, каквото никога не си беше представяла, че може да изпита при допир на мъж. Ласката му всъщност беше нежна, почти благоговейна, несравнимо далеч от всичко, което тя знаеше, че бандитите на Бартън правят с жените.

Кит знаеше, че Райън си позволява неуместна свобода с тялото й, но не можеше да събере сили, за Да го спре. За първи път в живота си чувстваше изгарящата сила на страстното желание и това я изплаши. Когато Райън обхвана гърдите й в дланите си и погали зърната с палците тя издаде задавен звук дълбоко в гърлото си и отблъсна ръцете му. Това не биваше да се случва. Как е могъл Райън Дилейни да прозре маскировката й толкова бързо, след като разбойниците на Бартън не са заподозрели това вече толкова години? Според Райън той го беше разбрал още от самото начало.

Тази мисъл я изплаши. С какво се беше издала? Ако това, което казваше Райън, е истина, в такъв случай очевидно Бартън и хората му не бяха се взирали в нея. Или пък това, че Райън така отблизо познаваше жените, му беше позволило да види онова, което бандитите очевидно бяха пропуснали?

Намирайки най-накрая сила, за да се отдели от Райън, Кит го отблъсна, сграбчи ризата си и я вдигна като щит пред себе си.

— Не ме пипай!

— Защо? Знам, че ти харесва. Леке отдавна го няма, сигурно сега вече ти се иска. Желая те, Кит. Ще пазя тайната ти, ако за това се тревожиш.

— Мислиш, че за Леке съм била… че съм била…

Тя не можеше дори да изрече думата.

Тъмните вежди на Райън се вдигнаха.

— Не си ли? Били сте заедно доста време, какво да си помисля? Дай ми друго обяснение, ако имаш.

Припомняйки си интереса на Райън към Леке и Катрин, Кит не се решаваше да му каже истината. Докато не разбереше защо той задава такива лични въпроси, не смееше дори да му каже истинското си име.

— Мисли си каквото искаш — изрече Кит и сви рамене. — Така и така ще си го мислиш. Но каквото и да си мислиш за мене, това не оправдава отвратителното ти държание. Не мога да преброя колко пъти си се събличал пред мене или колко пъти си ме засрамвал пред останалите. Ако знаеше, че съм жена, можеше да щадиш чувствата ми. — Гласът й се извиси остро. — Завлече ме в кръчмата и настоя да легна с жена. Нямаш ли срам, нямаш ли състрадание?

Райън има благоприличието да се покаже засрамен.

— Братята Дилейни не са известни с добродетели. Ако изпитвам състрадание, го държа добре прикрито. Маскировката ти ми изглеждаше много забавна. Не ми се струваше вероятно Бартън и другите да не са знаели, че си жена, щом аз те разгадах още първия ден.

— Не съм ти мадамката на Леке! — нападна го Кит.

— Докажи ми, че не си — възрази Райън. — Кажи ми коя си в действителност.

— Няма какво да ти доказвам. — Тя се обърна с гръб към него и навлече ризата си. — Какво ще правиш сега? — предизвика го тя, като се извъртя. — Ще кажеш ли на бандата?

Райън пусна бавна усмивка.

— Защо пък да го правя? Нямам намерение да те деля с другите. Искам те само за себе си. Леке единственият ти любовник ли е? Обичаше ли го?

Гневът, който се набираше у Кит, експлодира.

— Върви по дяволите! — викна тя, хвърляйки се към него с размахани ръце.

Наистина я заболя, като разбра, че Райън има такова ниско мнение за нея. Как смее да намеква, че… ще му позволи такива волности. Лесно й беше да си го представя като почтен гражданин, да забравя какъв е в действителност. Трябва да е била луда или под влиянието на някаква магия, за да си се представя едва ли не влюбена в разбойник.

— Откажи се, Кит — каза Райън, задържайки я на разстояние. — Не можеш да ми направиш нищо.

— Но мога да се опитам. Ти си едно безсърдечно копеле, Райън Дилейни! Може да не знам как да се държа като дама, но знам, че не си джентълмен.

Понеже не беше от хората, които отминават такава обида, Райън изрече:

— Ха! Няма да познаеш джентълмена, дори да дойде и да ти свали шапка.

Кит беше чула повече от достатъчно. Сграбчвайки жакета си, тя изхвръкна в нощта. Побягна към потока, лутайки се сред мескитите и високите кактуси. Страхуваше се, че Райън може да се опита да я последва, но бърз поглед през рамо я увери, че се е отказал.

Сълзите течаха свободно по бузите й, когато най-накрая дъхът започна да не й стига и тя спря да си почине до една скала. Смъкна се на земята и опря глава на скалата, взирайки се в обсипаното със звезди небе, докато мислеше над цялото нещастие, което беше срещнала в краткия си досегашен живот. Ако някога се беше чувствала наистина щастлива, не си спомняше това време. Оживяха картини от дните, прекарани с майка й, но животът с Дики Джонсън беше отнел цялото удоволствие от това да бъде жива.

Майка й се беше омъжила за Дики скоро след раждането на Кити и Кити не познаваше друг баща. Но Дики никога не беше се държал като баща към нея или като любящ съпруг към Рина. Беше строг, взискателен и брутален, нищо не му струваше да бие Рина и Кити в пиянските си изстъпления. Ако не го бяха убили толкова скоро след смъртта на Рина, Кити знаеше, че ще трябва да избяга. Дики беше показал съвършено ясно, че очаква тя да заеме мястото на майка си в леглото му.

Макар че Леке беше разбойник, винаги се беше отнасял към нея като към сестра и заради това тя винаги щеше да му бъде благодарна. Кити не знаеше какво би станало с нея, ако Леке не се беше появил след смъртта на Дики. Не че животът й заедно с него беше кой знае какъв, но той поне я пазеше по своя си недодялан начин.

Кит ахна и вдигна поглед, когато една сянка падна върху нея. Не беше чула Райън да се приближава и се почуди как такъв едър мъж може да се движи така безшумно. Но тя не знаеше много неща за Райън Дилейни.

— Съжалявам — каза той, отпускайки се до нея. — Не ми беше работа да те обвинявам в каквото и да било. Все едно ми е какви сте си били с Леке, пък и не ми е работа. Нямам право да те критикувам. И моята репутация съвсем не е безукорна.

Кит замря, когато ръката му си обви около нея, но не протестира, когато той я притегли към себе си. Много отдавна никой не й беше предлагал утеха.

— Исках да остана сама.

— А аз исках да се уверя, че си добре. Мислила ли си за бъдещето си? Колко време смяташ да останеш с бандата на Бартън сега, когато Леке го няма, за да те защитава?

— Още не съм решила. Може и да си остана изобщо — изрече тя предпазливо. — Момчетата не очакват прекалено много от мене, мога да им бъда полезна.

— Как? — изсмя се Райън. — Не мислиш ли за безопасността си? Един ден законът ще хване бандата, с тебе заедно. Но по-голяма опасност е маскировката ти, ако се разкрие. Имаш ли изобщо представа какво ще стане с тебе, когато те открият, че си жена? Това ще се случи, знаеш го. Погледни ме, Кит — каза Райън, повдигайки брадичката й. — Не искам да те видя наранена от Бартън и останалите.

Тя се взря в него, омагьосана от начина, по който зелените му очи проблясваха под лунната светлина. Почти като скъпоценни камъни, така ясни и светли, но тайнствени и съблазнителни. У Райън Дилейни имаше повече, отколкото можеше да види окото. Повече, отколкото той искаше тя да знае. Когато устата му се доближи до нейната, тя с изненада се видя да се накланя към него, копнеейки за целувките му. В последния момент, преди устните им да се докоснат, тя се опита да се отдалечи, но Райън не й позволи.

Тя затвори очи, докато той я привличаше към себе си, държейки я здраво, докато опустошаваше устата й. Тя не можа да сдържи въздишката на наслада, която се изплъзна от гърлото й, нито потръпването, което се плъзна по гръбнака й. Целувката му в колибата само беше разпалила жаждата й за още. Тя инстинктивно разбра, че Райън Дилейни е много добър в това, въпреки че нямаше с какво да го сравнява. Трепна силно, когато почувства ръцете му по тялото си, под ризата й, как галят гърдите й с грапавите си длани, и всяка мисъл за редно и нередно излетя от главата й.

Вдигна ръце към твърдата извивка на раменете му, докато горещината на желанието пулсираше в нея, събирайки се ниско в корема й. Изстена протестиращо, когато устата му се отдели от нейната, но после я усети върху гърдите си, как облизва зърната й с грапавата възглавничка на езика. Той я държеше така близо до себе си, че тя усещаше твърдата издутина на секса му да се притиска към мекото място между бедрата й. Напрегна се, внезапно осъзнавайки какво ще стане след малко. Ако позволеше на Райън да я притежава, щеше да стане уличница, за каквато я беше обявил, и нямаше да бъде по-добра от Лолита или Кармен.

Отблъсна го.

— Не, не мога да го направя.

Почувства как Райън се отпуска разочарован. Беше повече от учудена, осъзнавайки, че той няма намерение да я принуждава. Мъжете, които познаваше, нямаше да се поколебаят да я вземат против волята й.

— Ти си решаваш, Кит — изрече Райън с глас, предрезгавял от разочарования. — Никога не ми се е случвало да принуждавам жена и не смятам сега да започвам. — Стана и протегна ръка. — Хайде. Късно е. И двамата имаме нужда да поспим.

Страхувайки се от допира му заради начина, по който я караше да се чувства, Кит стана без негова помощ и се запъти към колибата. Райън я последва. Тя се опита да не му обръща внимание, питайки се как, по дяволите, ще успее да му устои. За първи път в живота си разбираше какво означава да желае някой мъж. Райън я беше накарал да осъзнае сексуалността си, да си даде сметка за вътрешните импулси на тялото си, за нуждата да бъде прегръщана и любена. Но тя не желаеше просто кой да е мъж.

Тя желаеше Райън Дилейни, мъж, когото би могла да има, ако възнамеряваше да си изгради нов живот. Що напуснеше бандата, можеше никога повече да не поглежда назад. Райън беше част от живота, който искаше да забрави.

Едно гласче у нея казваше, че няма да й бъде лесно да забрави Райън Дилейни.

Райън виждаше, че Кит е смутена, но не знаеше как да й помогне. Само ако му се беше доверила. Вече беше наполовина убеден, че всъщност Кит е Катрин, но нямаше солидно доказателство, за да се върне с него при Бърт.

Заради загрижеността си за Кит Райън отложи заминаването си. Нещо у тази малка дива котка го привличаше и съблазняваше по най-първичния начин. Той я желаеше. Желаеше я от първия миг, когато беше осъзнал, че мърлявото хлапе е зряла жена. Не му се искаше да помисли какво би станало с Бърт, ако излезеше, че Катрин е Кит, жена, която е живяла и разбойничила с разбойници.

Райън спеше дълбоко, когато Кит излезе от колибата с дисагите, които беше приготвила по-рано. Той не се обезпокои от отсъствието й на следващата сутрин, когато се събуди и видя, че одърът й е празен. Кит често ставаше рано и ходеше на потока да се мие, преди другите да се събудят. Но когато мина доста време, а тя все не се връщаше, Райън разбра, че нещо не е наред. Дори Били забеляза липсата й, когато денят започна да преваля. В късния следобед четиримата се пръснаха да я търсят. Привечер стигнаха до извода, че Кит вече няма да се върне.

— Много му здраве — каза Кланк, докато си наливаше кафе. — Така и така за нищо не ставаше това копеленце.

— Може да насочи закона към скривалището — възрази Дуранго.

— Не и ако му е мил животът — изръмжа заплашително Били.

Райън не каза нищо. Тревожеше се за Кит и това го изненада. Не му беше присъщо да се ангажира с жена. Целувки и сбогом, това беше девизът му. Страхуваше се, че Кит няма да се справи сама, че ще се забърка в неприятности. Без пари, с които да се издържа, имаше само една възможност за работа. Беше чувал разкази от не една жена. Оставени да се оправят сами, те обикновено свършваха в някой публичен дом, продавайки се на зажаднели за секс клиенти.

Когато Кит не се върна след няколко дни, бандитите станаха неспокойни и угрижени. Все се озъртаха, сякаш очакваха законът да ги връхлети.

— Няма да седя и да чакам, и да се чудя дали Кит е пуснал закона по петите ни — заяви Били няколко дни след изчезването на Кит. — Стига толкова сме си седели на задниците да се тревожим за него. Какво ще кажете да идем до Ногалес да оберем банката?

Кланк и Дуранго охотно се съгласиха.

— Събирайте си партакешите, момчета, тръгваме призори.

Думите на Били дадоха на Райън импулса, от които имаше нужда, за да задейства собствения си план. Тревожеше се за Кит и разбра, че няма да си отдъхне, докато не я намери. Не беше тръгнал веднага да я търси, защото искаше да бъде тук, ако тя реши да се върне. Но от заминаването й беше минало прекалено много време. Знаеше, че тя вече няма да се върне, затова беше време и той да продължи напред. В никакъв случай нямаше да помага на бандитите на Бартън да ограбят банка.

Ако законът не го убиеше, братята му щяха да го пречукат.

Нощта беше гореща и влажна, бутилката с текила минаваше от ръка в ръка край лагерния огън. Мъжете пиха, докато не опразниха бутилката, после един по един се заклатушкаха към леглата си, преливащи от текила и от мисли за предстоящия удар. Райън изчака в колибата, за да се увери, че разбойниците спят, после събра нещата си и се измъкна навън.

Запълзя и стигна до навеса, където беше конят му. Действайки предпазливо, той го оседла и върза постелките си на седлото. После метна дисагите и излезе с животното от лагера. Когато не чу никаква врява, се качи на седлото и препусна в дяволски галоп към границата.