Кони Мейсън
Дивачката (3)

2

— Откога се познавате с Леке? — запита Райън, докато пъхаше в устата си боб заедно с тортилата.

— Достатъчно дълго — отвърна предпазливо Кит. — Какво ти влиза в работата?

— Просто съм любопитен. Били каза, че ти и Леке сте с бандата четири или пет години, значи поне от толкова трябва да се познавате. Къде се запознахте?

— Ами къде…

Кит го изгледа с присвити очи. Райън беше прекалено любопитен. Защо така се интересува от Леке? През годините тя се беше научила да пази мислите си за себе си и да общува колкото може по-малко с другите от бандата. Но това, че Райън изглеждаше различен от другите, не беше причина да не се пази от него. Странното привличане, което изпитваше към красивия разбойник, означаваше, че трябва да бъде по-бдителна от всякога.

— Не говориш много, а? — подметна Райън, опитвайки се да я накара да се разприказва.

— Говоря, когато имам какво да кажа — отвърна рязко Кит. — Ако толкова нямаш търпение да си излее душата, защо не ми разкажеш за себе си? Откога бягаш от закона?

— Достатъчно дълго — отговори Райън, очевидно също така внимавайки да не разкрива миналото си. — Питам се колко време ще мине, преди другите да свършат с жените? — кимна той към кръчмата.

— Струва ми се, че скоро ще свършат. Никога не стоят тук повече от един-два часа. Градовете не са читави. Даже и мексиканските. И на юг от границата също не харесват бандата на Бартън. Докато да купя един кон, и те ще бъдат готови да тръгват.

Тя стана и се приближи към заграждението, където бяха затворени няколко коня. Дойде един мъж и двамата започнаха да се пазарят за цената на коня, който Кит харесваше.

Райън се приближи към нея.

— Можеш ли да си позволиш това животно?

— Имам пари — отговори Кит. — Винаги си плащам.

Когато Кит уговори цената и плати коня, Били, Кланк и Дуранго бяха приключили с жените.

— Да тръгваме — изръмжа Били, като забеляза Кит и Райън да стоят до току-що купения кон.

Кит се приготви да скочи на коня си, когато почувства ръцете на Райън на кръста си. Преди да успее да протестира, той я трупна на задницата на коня.

Кит кипна в безмълвен гняв. Нямаше нужда от помощта на Райън, нито пък я искаше. Този арогантен разбойник се превръщаше в проблем. За кого се смята? Беше човек извън закона, не по-добър от Били и другите. Може да беше красив и сладкодумен, но най-вероятно щеше да свърши на въжето като всеки друг разбойник.

Кит не искаше такава съдба. Щом разбереше какво се е случило с Леке, щеше да напусне бандата, щеше да заживее почтено и да си намери добър мъж, когото да обича. Ако имаше такъв мъж в този свят. Не знаеше много за мъжете, поне не и за почтените. Поглеждайки към Райън с премрежени очи, тя си представи мъж, достоен за любовта й. Щеше да бъде красив и силен, но нежен и всеотдаен. Изобщо не би възразила, ако изглежда като Райън.

Райън хвърляше коси погледи към Кит и едва успя да сподави един стон. Тази цапната в устата малка дивачка не знаеше, че той е прозрял през маскировката й, и вероятно нямаше представа какво му причинява. Живо си припомни колко тънка и гъвкава беше талията й, когато я беше качил на коня й. Мъжествеността му се раздвижи и той безуспешно се опита да мисли за всичко друго, само не и за Кит и съкровищата, които се криеха под торбестите й дрехи. Инстинктивно знаеше, че гърдите й трябва да са меки и пълни, краката — дълги и стройни. Размърда се притеснено, питайки се колко време ще му трябва, за да я накара да се измъкне от дрехите си.

Почувства се почти облекчен, когато след известно време стигнаха скривалището. Райън не беше сигурен, че ще може още дълго да наблюдава как стегнатото задниче на Кит подскача на седлото. Не можеше да реши дали да я остави да разбере, че е разгадал маскировката й, и да й предложи закрила, или да продължи играта, докато не събере информацията, която търсеше. Каквото и да решеше, знаеше със сигурност, че няма да си тръгне, докато не спи с мадамката на Леке.

Инстинктът му подсказваше, че Кит не е проститутка в общия смисъл на думата. Подозираше дори, че тя не е познавала друг мъж, освен Леке, и е безпомощна без своя закрилник. Райън знаеше какво ще стане с нея, когато бандитите на Бартън научат тайната й, и не пожелаваше подобна съдба на никоя жена.

Решението да закриля Кит без нейно знание дойде съвсем естествено в ума на Райън. Всички от рода Дилейни имаха състрадателни сърца, макар че първи биха го отрекли.

Разположен сред гъсталаци от мескитови храсти и високи кактуси, лагерът на разбойниците беше сгушен в полите на един хълм. Не беше кой знае какво, състоеше се от две покрити със слама колиби и заслон за конете, но имаха на разположение поток, който осигуряваше прясна вода. Беше примитивно в най-добрия случай, но поне колибите им осигуряваха покрив над главата при лошо време и място, където да се крият от закона.

— По-малката колиба е на Леке и Кит — обърна се Били към Райън, когато въведоха конете в заслона. — Сега ще си я делите с Кит. Ние с Кланк сме в по-голямата колиба, а Дуранго обикновено спи навън. Индианците много не обичат стените.

— Ще спя навън — каза Кит, хвърляйки тревожен поглед към Райън.

— Не ям мърляви хлапета — отвърна той, като прикри една усмивка. — От какво те е страх, Кит?

— Със сигурност не и от тебе — тросна се Кит, докато тичаше към колибата.

— Къде отиваш? — изръмжа Били. — Направи нещо за кльопане. Нямахме време да си натъпчем шкембетата в града.

Дневната светлина беше достатъчна, за да може Райън да види отвратената гримаса, която Кит отпрати към Били.

— Трябваше да отделите повече време за ядене и малко по-малко за чукане.

— Ако и ти беше чукал поне малко, нямаше да се държиш така противно — изрепчи се Били.

— Май ще взема да се чупя и да си вървя по пътя — заплаши Кит.

Били се намръщи зловещо.

— Никъде няма да ходиш, хлапе. Нямаш толкова акъл да се криеш от закона, и ще се пречупиш, ако те хванат и те притиснат. Сто процента съм сигурен, че ще ни докараш копоите по петите и ще свършим като Леке.

— Добре, де, никъде няма да ходя — рече Кит, докато дрънчеше със съдовете. — Някой да запали огън.

— Аз ще запаля — предложи Райън, пресягайки се към купчината дърва, складирани до огнището.

— Викнете ме, като стане кльопачката — каза Били и се запъти към колибата си.

— Един-два тлъсти заека ще вървят добре с боба — каза Дуранго, като взе лъка и стрелите си.

Кланк влезе в колибата след Били, оставяйки Райън да поддържа огъня, докато Кит слагаше боба да се вари.

— Сериозно ли говореше да се чупиш от бандата? — обади се Райън, щом двамата останаха насаме.

— Чу какво каза Били. Никъде няма да ходя. Само се пошегувах. Пък и не мога да правя планове, докато не разбера какво е станало с Леке.

— Двамата сте доста близки, нали? — запита Райън с уж небрежен интерес.

— Да, бяхме близки като… братя. Той се грижеше за мене, когато останах без никого.

Райън сложи още една цепеница в огъня.

— Ами семейството ти?

Кит замря.

— Мъртви са, всичките.

— Леке има ли роднини?

— Ами… защо така се интересуваш от Леке?

Райън вдигна рамене.

— Просто поддържам разговора.

— Много плямпаш — измърмори Кит и се обърна.

Райън замълча. Не след дълго Дуранго се върна с четири заека, одрани и изкормени. Набоде ги на шишове, сложи ги на огъня и отиде при потока да измие кръвта от ръцете си.

— Дуранго не плямпа много, а? — обади се Райън.

— В този занаят се научаваш да не дрънкаш — каза Кит с мъдрост, родена от опита. — От това зависи дали ще оцелееш. Чудно ми е, че още не си го научил.

Райън нямаше какво да добави, затова се съсредоточи в поддържането на огъня. Когато яденето стана готово, Кит повика останалите и Райън повече нямаше възможност за по-интимен разговор. След като се нахраниха, разбойниците отидоха да си легнат и оставиха на Кит да разчиства. Райън я наблюдаваше как събира мръсните чинии и под бледата лунна светлина отива да ги измие на потока, който течеше зад колибите в основата на хълма. Предложи си помощта, но Кит не прие предложението, затова той се протегна и каза, че ще си ляга.

Райън изчака няколко минути, преди да я последва при потока. Казваше си, че само иска да я пази от диви животни и други такива, но знаеше, че се самозаблуждава. Не знаеше какво очаква да научи, освен че искаше да открие истинската Кит или както се казваше в действителност.

Тръгна крадешком по пътеката, приклякайки толкова ниско, че Кит да не го види, ако погледне през рамо. Видя я коленичила на брега на тесния поток с купчината вече измити чинии и прибори до нея. Сви се зад един мескитов храст, когато тя се изправи и се огледа нервно през рамо.

Той загледа с жаден интерес, когато Кит, очевидно доволна, че е сама, свали палтото си. Едва не остана без дъх, когато тя съблече жакета и ризата си. За един кратък, но запомнящ се миг тя несъзнателно го дари с гледката на едни плътни гърди, полюляващи се над тънка талия. Когато се извърна и смъкна торбестите си панталони, сърцето му се заблъска лудо в гърдите.

Беше обута в памучни гащи, но Райън нямаше нужда от много силно въображение, за да си представи нежните извивки на бедрата й и съвършените хълмчета на седалището й, скрити под тънката материя. Но онова, което наистина подпали кръвта му, беше мисълта за нежното, горещо място между краката й. След като видя, макар и за кратко женствената фигура под торбестото облекло, Райън не знаеше колко още ще може да чака, преди да я има.

Хипнотизиран, той я наблюдаваше как нагазва в плиткия поток, как сяда и се плиска с вода. Не изми косата си и Райън се запита как ли би изглеждала, след като късо остриганите кичури пораснат и тя започне да ги мие редовно. Кит свърши бързо, но тялото на Райън вече беше станало като камък. Не си спомняше толкова бързо да се е втвърдявал при толкова малко стимулиране. Но му трябваше само един поглед към гърдите на Кит, за да превърне умереното желание в изяждащ го глад. Може би трябваше да се възползва от Кармен или Лолита в града.

Остана скрит, докато Кит се облече, и почти не се изненада, когато тя намаза с пръст лицето си, преди да събере чистите чинии и да се запъти обратно към лагера. Изчака, за да й даде достатъчно време да стигне до колибата и да си легне, и едва тогава я последва.

Неясната лунна светлина се процеждаше през мръсния прозорец, когато Райън се вмъкна в колибата с постелките си. Видя я да лежи на одъра в ъгъла, увита в одеялото си, виждаха се само рошавата й коса и елфското личице, но той не можеше да разбере от дишането й дали е заспала. Разгъна постелките си на втория одър и седна, за да събуе ботушите си.

Кит се взря с подозрение в него и не можа да се сдържи да не запита:

— Къде беше? Помислих, че си си легнал, но не беше в колибата, като влязох.

Искаше да запита дали я е последвал, но се страхуваше от отговора му.

— Нагледах коня и изпуших една пура.

Кит изпусна облекчена въздишка. Никой не биваше да узнава, че е нещо друго, а не това, за което се представяше. Нещо ново беше за нея да се довери на мъж, а не знаеше достатъчно за Райън, за да му каже истината. Не беше необходим особен опит, за да разбере, че красивият разбойник е различен от мъжете, които познаваше.

Райън стана изведнъж и луната освети силната му фигура, докато той сваляше ризата и кобура и откопчаваше панталоните си. Дъхът се спря на гърлото на Кит. Тя искаше да отвърне поглед, но не можа, когато той смъкна панталоните надолу по мощните си бедра и се измъкна от тях. Беше почти разочарована, когато видя, че носи дълги долни гащи, но в същото време усети огромно облекчение. Когато той се обърна, за да се настани на одъра, Кит видя издайническата издутина да изпъва предницата на бельото му. Тя затвори очи и извърна глава. Тогава го чу да се изсмива и се запита какво му е толкова смешно.

— Лека нощ, хлапенце — каза Райън с удивително добронамерен хумор.

Знаеше ли, че тя го наблюдава?

— Върви по дяволите — отвърна Кит и се обърна към стената.

Следващите дни бяха изпитание за издръжливостта на Кит. Райън правеше живота й истински ад. Само да се обърнеше, и той все беше зад гърба й. Дебнеше стъпките й, постоянно я караше да се мие, да си реши косата и — странно — да стои по-надалече от другите бандити. Райън беше отишъл на лов с Дуранго рано тази сутрин и тя не можеше да повярва, че той наистина й липсва. Когато отдели очи от лагерния огън и го видя да влиза в лагера, сърцето й заби развълнувано.

Чувството я изнервяше. Райън я привличаше ужасно силно и тя трябваше да се бори със страха, че ще каже или ще направи нещо, за да събуди подозрение у него. Проблемът й, както тя го виждаше, беше, че можеше лесно да си го представи в почтена среда, като мъж, с какъвто би могла да прекара остатъка от живота си. Тя трепна забележимо, когато Райън се приближи към нея и сложи ръка на рамото й. Топлината на допира му я обгори.

— Надявам се с Дуранго да донесете нещо друго, освен зайци — каза тя кисело. — Писна ми да ям едно и също.

— Какво ще кажеш за еленско? — запита Райън. — Дуранго тъкмо сега приготвя един елен. — Той отвори юмрук и й показа парчето сапун, което държеше. — Отивам да се измия на потока. Не искаш ли да дойдеш?

— Няма защо да се мия.

— Можеше да ме заблудиш, хлапенце. Хайде, не се притеснявай.

Без да й даде шанс да протестира, той я грабна през кръста, метна я на рамо и се запъти към потока.

— Пусни ме, магаре такова! — захленчи Кит. — Проклет да си. Казах ти, че нямам нужда да се мия.

Райън се засмя и това я вбеси още повече.

— Не знам защо толкова мразиш водата. Леке може да е харесвал же… ъ-ъ… приятелите си мръсни, но не и аз.

Беше стигнал до потока и Кит се държеше за него, когато той спря за миг на брега, а после нагази до средата. Водата стигаше едва до коленете му. Тя изкряка стреснато, когато той я пусна във водата. Излезе, пухтейки и ругаейки с думи, каквито обикновено се чуваха само в кръчмите, и чу как Райън се изхилва в отговор.

Размахала ръце и крака, тя се хвърли върху него, вбесена, когато смехът му премина в див кикот.

— Проклет да си! Какво ти е толкова смешно?

— Ти, ако си мислиш, че можеш да ми направиш нещо — отвърна Райън, давейки се в собствения си смях. — Искаш ли сапуна?

— Не искам нищо твое — отвърна тя, излизайки от водата.

Ручейчета течаха от дрехите й и тя изведнъж осъзна, че има опасност да се разкрие. Свивайки рамене, за да не прилепва палтото върху гърдите й, тя побърза да се върне в лагера и да влезе в колибата, преди другите да са забелязали ставалото.

Райън я загледа как се отдалечава, като все още се подсмихваше. Тази нейна маскировка беше по-забавна, отколкото я беше мислил. Такава лековерна малка вещица, помисли, докато се възхищаваше на полюляването на стройните й бедра, докато тя се отдалечаваше. Не разбира ли, че я е разкрил? Смътно се запита дали мадамката на Леке няма да пожелае да прави секс с него. Кит предизвикваше у него сърбеж, който определено се нуждаеше от почесване. Той почувства как слабините му се втвърдяват, когато си спомни голото й тяло на брега на потока, блестящо като бледа слонова кост под лунната светлина. Желаеше я тогава, желаеше я и сега.

Представи си как обладава малката дива котка, докато бързо се събличаше и се къпеше. После навлече панталоните си и отнесе мръсните дрехи в колибата. Когато влезе, Кит вече беше в сухи дрехи, седеше на одъра си и сушеше обувките си. Райън й подхвърли мръсната си риза и долните си гащи.

— Изпери това, като переш и твоите дрехи, нали?

Тя му ги метна обратно.

— Сам си ги пери. Имам да правя нещо по-хубаво.

— Какво например? Леке го няма. Нямаш какво да правиш. Защо се инатиш?

Седна до нея и приятелски обгърна раменете й с ръка. Усети я как се стяга и се опитва да се измъкне от ръката му, но я задържа здраво.

— Защо остави Леке да те уговори да тръгнеш с бандата? — запита Райън, надявайки се да спечели доверието й. — Бил си дете по онова време.

Брадичката й леко се вдигна.

— Само Леке се интересуваше от мене. Този живот не беше чак толкова лош — излъга тя.

— Сигурно сте се сближили с годините — предположи Райън.

— Какво ти има? — озъби се тя отбранително. — Защо толкова се интересуваш от Леке?

Райън вдигна рамене.

— Просто се мъча да разговарям приятелски.

— Не ми се бърбори.

— А на мене ми се бърбори. Разкажи ми за Леке. Разправял ли ти е за семейството си? Имал ли е сестра?

Очите на Кит се присвиха и на Райън му се стори, че вижда искрица страх в сините им дълбини.

— Не знам нищо за семейството на Леке — заяви Кит. — Знаеш правилата на Запада. Като не задаваш въпроси, няма да чуеш лъжи. Не ми изглеждаш като за тука. Не ми приличаш на разбойник. Даже нямаш фамилия.

— Видът може да лъже — каза Райън. — И фамилията ми е Дилейни. — Стана рязко, преди любопитството на Кит да пробие прикритието му. — Май ще ида да помогна на Дуранго е тоя елен. Ти може да накладеш огън и да сложиш малко боб да се вари. Ами питки? Знаеш ли да правиш питки?

Кит го изгледа намусено.

— Още никой не се е оплаквал от готвенето ми.

Райън побърза да излезе. Ужасно притеснително ставаше да се навърта около Кит. Сега, като знаеше какво се крие под чувалестите й дрехи, не можеше да контролира реакцията на тялото си. Как един мъж с акъла си няма да разбере, че Кит е жена?

С всеки изминал ден Кит все повече се привързваше към Райън. Не знаеше какво й става. Беше живяла толкова време сред мъже, че беше започнала да се държи като мъж — докато не беше дошъл Райън Дилейни със заразителната си усмивка, красивото лице и стегнатото тяло, и не беше променил всичко. Изведнъж за първи път в живота си тя беше започнала да мисли като жена. Всеки път, когато Райън се приближаваше към нея, тялото й реагираше по смайващ начин. Нервните й окончания трепкаха, в ниските части на корема й започваха вибрации и й беше трудно да диша. Ставаше извънредно трудно да мисли свързано, когато Райън я питаше за Леке.

Това беше другото странно нещо у Райън. Не можеше да си представи защо той се интересува от семейството на Леке. Майка й и Дики бяха мъртви, може и Леке да беше. Явно беше останала самичка и не можеше да си представи защо някой ще се интересува от нея. Дори не знаеше кой е истинският й баща. Рина беше започнала да й разказва в деня, преди да умре, но бедната жена нямаше достатъчно време, за да изрече името на бащата. Кит предполагаше, че това няма значение. Който и да беше баща и, тя го мразеше, задето я изоставил бременната й майка и е оставил и самата нея да се оправя както може. Понеже майка й е носела извънбрачно дете, е била принудена да се омъжи за такъв пияница и бияч на жени като Дики Джонсън.

Ставаше извънредно трудно за Кит да спи в колибата заедно с Райън. Сега тя чакаше със страх той да си легне. Беше си легнала рано, както обикновено, предпочитайки да остане сама, вместо да седи и да слуша вулгарните приказки на мъжете. Чу стъпките на Райън да се приближават към колибата и затвори очи, правейки се, че спи. Но някакво инатливо дяволче у нея я накара да гледа, докато той се събличаше.

През годините беше виждала различни части от телата на мъжете, без тази гледка да й се отразява по някакъв начин. По-скоро я отвращаваше, но в тялото на Райън нямаше нищо отблъскващо. Преди всичко то беше чисто. Пулсиращите мускули и издутите бицепси очевидно доказваха, че Райън Дилейни не е от разбойниците, които между два грабежа седят и се наливат с уиски, и се отпускат. Приличаше на мъж, който не се страхува от физическа работа.

Един лъч лунна светлина, промъкнал се през мръсния прозорец, разкриваше от Райън повече неща, отколкото Кит би искала да види, но тя не можеше да затвори очи. Когато Райън се измъкна от панталоните си, тя шокирана видя, че е гол. Беше очаквала да е обут с дълги долни гащи, но очевидно горещината го беше убедила да ги свали. За един кратък миг, преди да се пъхне в завивките си, той остана неподвижен и се протегна. Дъхът заседна в гърдите й, когато зърна стегнатите издутини на седалището му и скулптираната дължина на мощните му бедра. Сякаш знаейки, че тя го наблюдава, Райън леко се извърна, позволявайки й да види много добре плоския му корем и онова тъмно място между бедрата му, където мъжкото му достойнство висеше плътно и тежко сред гнездото от гъсти черни косми.

Тя прехапа език, за да не изстене на глас. Не знаеше дали му е ясно, че го гледа, но това вече нямаше значение, защото Райън се беше напъхал в завивките си и се беше обърнал с гръб към нея. Тя знаеше, че Били и другите спят облечени, и осъзна, че Райън е загадка. Нищо, което казваше или правеше, не го поставяше в една и съща категория с бандитите на Бартън.

Кит лежа дълго време, без да заспи, представяйки си как живее заедно с Райън. Но животът извън закона не беше онова, което искаше за себе си. Дори това, че Райън беше разбойник, не й пречеше да си представя какво ли би било той да остане завинаги в живота й. Разбира се, това щеше да означава да се откаже от маскировката си и да разкрие, че е жена, но тя отдавна мислеше да го направи. Беше достатъчно пораснала и независима, за да си устрои сама живота. Нямаше нужда от закрилата на Леке. Но мисълта за него й напомни друг проблем. Трябваше да разбере какво е станало с него.

Преди да заспи, тя реши, че колкото и да я привлича Райън, той е разбойник и със сигурност не е мъж, с какъвто би искала да прекара живота си.

— Свърши ни текилата — оплака се Били на следващия ден след закуската от студени питки и остатъци от еленското.

— Може да минем границата и да намерим истинско уиски — предложи Кланк.

— Много е опасно — възрази Били. — Няма да се изненадам, ако още ни преследват. Трябва да гасим огъня с оная помия от града.

— Хубаво — изсумтя Дуранго. — Пак ми се иска жена.

— Ами ти, Райън? Ходи ли ти се до града? Отказа се от жените последния път. Сега сигурно си готов.

— Разбира си, идвам — отвърна Райън. — Ами ти, Кит? Ще ти покажа как стават нещата, ако се притесняваш.

Кит го изгледа злобно.

— Не, благодаря. Не ми се иска да хвана трипер.

— Жените са чисти — възрази Били. — Качвайте се, момчета, искам да съм пръв на опашката.

— Хайде, Кит — каза Райън и я дръпна за яката.

Не знаеше какъв дявол го накара да направи това, но искаше да види как ще реагира Кит под принуда. Разбира се, щеше да се намеси, преди тя наистина да се разкрие като жена, но не можа да устои да не си направи малка шега с нея.

— Идваш — каза той, докато я завличаше към коня й и я мяташе на седлото.

Хванал юздите му, той се качи на собствения си кон и се присъедини към другите, които вече излизаха от лагера. Не позволи на Кит да протестира, продължавайки да държи здраво юздите на коня й.

— Няма да ходя там — измърмори Кит, когато слязоха пред кръчмата малко по-късно.

Райън смяташе да я пусне, щом стигнат в града, но не беше предвидил намесата на Били.

— Време е да вземеш някоя жена — настоя Били. — Вече си голям мъж… почти — добави, поглеждайки към гладката й брадичка. — Аз имах жена за първи път, като бях на тринайсет години. Знам, че си по-голям. Завлечи си задника вътре и си избери жена.

Райън усети, че Кит започваше да изпада в паника. Сините й очи се въртяха диво, сякаш търсеше къде да се скрие.

— Да ти повярвам ли! — изфуча Кит. — Само да знаеше… Затвори плътно уста, отказвайки да каже и дума повече. Райън не можеше да добави нищо. Седяха, без да говорят, когато Били излезе от кръчмата, понесъл няколко бутилки текила. Натъпка ги в дисагите си и се приближи към тях.

— Щом Дуранго свърши, Лолита ще се освободи. Освен ако не искаш Кармен.

— Лолита става — каза Райън. Накара Кит да се изправи. — Хайде, хлапенце. Гледай внимателно, че да се научиш. Ти и момчетата можете да се връщате в лагера — обърна се той към Били. — Не знам колко време ще ни трябва.

— Ще ви изчакаме — отвърна ухилено Били. — Искам да видя лицето на хлапето, когато Лолита приключи с него.

Райън кимна и дръпна Кит точно както Дуранго излезе от кръчмата и се запъти към тях. Лолита ги чакаше вътре. Махна към закритата със завеси ниша и се усмихна приветливо на Кит.

— Малкият hombre иска ли да бъде пръв? — запита тя на завален английски.

Кланк се появи иззад втората завеса им намигна.

— Късмет, хлапе — каза той. — Лолита ще се погрижи добре за тебе.

На Райън му се стори, че Кит позеленява, затова бързо я дръпна зад завесата и я бутна да седне на единствения стол в мръсната стаичка.

— Не мога — заекна Кит, извръщайки поглед, докато Лолита събличаше блузата и полата си.

— Няма нужда, Лолита — каза Райън, хващайки жената за ръката, за да я спре. — Решихме друго.

Лолита премести поглед от Райън към Кит и тъмните й вежди се вдигнаха.

— Не искаш Лолита? Били каза да забавлявам младия hombre. Било му за пръв път.

Райън бръкна в джоба на жакета си и извади петдоларова златна монета. Очите на Лолита блеснаха, когато й я показа.

— Това са повече пари, отколкото можеш да спечелиш за половин година, Лолита — каза той. — Твои са, ако направиш каквото ти кажа.

Лолита го изгледа внимателно, после коленичи пред него и ръцете й се заеха с копчетата на панталона му.

— Това ли искате, сеньор?

Кит почервеня и извърна очи, докато Райън изправяше Лолита неособено нежно.

— Не, не искам това. Парите са за твоята помощ и за мълчанието ти. Ако Били или другите запитат, кажи им, че си ни забавлявала добре и двамата. Разбра ли?

— Не искаш Лолита? — повтори нацупено жената.

— Друг път. Кит не се чувства добре. Но искам другите да мислят, че и двамата сме се забавлявали с тебе. Разбираш ли?

— Да, сеньор, разбирам. Вие сте много великодушен. Когато вашият compadre се почувства по-добре, ще ви забавлявам много добре и двамата. И няма да казвам на никого какво е ставало между нас.

Райън подхвърли монетата на Лолита. Тя я хвана сръчно и я пъхна в джоба си.

— Много ти благодаря, Лолита — каза Райън и докосна шапката си. — Можеш да минеш през задната врата, ако искаш. Ние с Кит ще поседим тук още малко, преди да се върнем при момчетата.

Лолита не възрази, измъкна се от нишата и излезе през задната врата.

— Защо? — запита Кит със смаян поглед.

— Не ми харесва да карат някого да прави нещо, което не иска да прави — отвърна Райън. — Ти си още хлапе. Имаш много време за тези неща.

— Ами… ти не… Лолита не ти ли харесва?

— Просто не съм в настроение — обясни Райън. — Не беше добра идея. Не обичам да ме гледат, когато съм с жена.

— Сега можем ли да тръгваме? — запита Кит, очевидно чувствайки се неудобно в стаята.

— Мисля, че е време. — Той застана пред нея с ръце на кръста. — Просто не забравяй — изрече предупредително, — не смятам да оставам още много тук. Ами ако Леке не се върне? Кой ще те пази?

Брадичката на Кит се вирна.

— Мога да се грижа за себе си. — Погледна разхвърляното легло и направи гнуслива гримаса. — Да се махаме оттук.

— Как беше? — запита Били, хилейки се на Кит. — Райън показа ли ти как става?

— Сигурно още не знае. Бас държа, че пишлето му се е сбръчкало още щом Лолита си е отворила краката — изсмя се Дуранго.

Тази забележка предизвика още кикот, който се засили, когато лицето на Кит плувна в червенина.

— Стига, де — излая Райън. — Кит се справи много добре като за първи път.

Разбойниците продължиха да се хилят, докато се качваха на конете и се отдалечаваха от кръчмата.