Кони Мейсън
Дивачката (21)

20

Райън пресрещна Кити на половината път между мисията и пещерата. Нямаше търпение да я чака и реши да рискува и да отиде до мисията. Видя светлината на фенера в далечината и се скри зад един кактус, докато не позна Кити. Тогава излезе и я дръпна в прегръдките си.

— Слава богу — изрече с трепереща въздишка. — Ужасно се разтревожих за тебе. Чаках да се върнеш много по-рано. Какво те задържа? Бърт ли…

Не довърши изречението, вглеждайки се в лицето на Кити.

— Нещо е станало! — възкликна той. — Разбирам по изражението ти. Защо не ми кажеш. Бърт ли е?

— Той е добре, колкото може да се очаква — отвърна Кити. — Ще ти кажа всичко, като се върнем в пещерата.

— Много добре — каза Райън, а умът му заработи трескаво.

Започна да си представя всякакви страшни неща, които може да се бяха случили. Ако не е Бърт, значи братята му. Ако нещо беше станало с тях, никога нямаше да си го прости. Нямаше да му простят съпругите и децата им.

— По дяволите, Кити, кажи ми веднага лошите новини — изръмжа той. — Братята ми, нали?

— Братята ти са добре, Райън — увери го Кити. — Имаме още малко, да се качим в пещерата, после ще ти кажа всичко. И не са лоши новини — намекна, докато се катереше по издатината.

Райън я догони с лекота. Вземайки фенера от ръката й, той я изтегли нагоре и я завлече в пещерата. После остави долу фенера и я притисна до гърдите си.

— Сега, малка дяволице, ще ми кажеш всичко. Ако новините ти не са лоши, значи са добри и съм ужасно готов за добри новини след всичко, което преживях напоследък.

— Губернатор Фремънт те е помилвал изцяло! — избликна радостта на Кити. — Братята ти бяха в Прескът, затова не чухме нищо за тях в последните десет дни.

— Но… — Райън беше объркан. — Доказателствата срещу мене бяха неоспорими. Какво са казали на губернатора, че да ми даде пълно помилване?

— Излезе, че Бърт познавал губернатора. Служили заедно в армията, Фремънт познавал и баща ти. Бърт му обясни всичко в писмо, а братята ти го занесоха и са го потвърдили с факти. Ти си свободен, Райън! Свободен!

— Свободен — повтори той, като я вдигна и я завъртя, и продължи да я върти, докато не й се зави свят.

— Пусни ме долу, Райън!

Очите му блеснаха дяволито, когато я положи на постелята.

— Това трябва да се отпразнува. Искам да се любя със съпругата си като свободен мъж.

Започна да я съблича с вдървени пръсти. Безброй чувства се бореха у него. Любов, страст, облекчение, предусещане, нетърпение. Но единственото чувство, което затъмняваше всички други, беше щастието. Кити беше влязла в сърцето му и се беше заселила там. Тя му беше доказала, че съществува любов, че тя не е само илюзия, на която се отдават фантазьорите. И му беше показала, че на този свят има жени, достойни за доверие.

Хрумна му, че е търсил Кити през всичките години, които беше прахосал, затвърждавайки репутацията си на женкар. Страстта никога не можеше да замени любовта, но солидна доза страст, когато има любов, добавяше вълнение в брака. А у Райън имаше изобилие от любов и страст към Кити.

— Пръстите не ме слушат — каза той, докато се мъчеше с копчетата й.

— Дай да ти помогна — каза Кити, отстранявайки ръцете му.

След миг и двамата бяха голи. Райън й се нагледа до насита, после започна да я целува. Жадно. Търсейки устата й с език, докато пръстите му разделяха гъстите, влажни къдрици между краката й. Тогава устата му тръгна на пътешествие надолу, спирайки чак при влажните гънки, които преди миг беше галил. Дълга въздишка излетя от устните й.

— Ох-х-х, Райън… да.

Той започна да я изследва щателно и дълбоко с език, устни, зъби. Когато ръцете й стиснаха главата му, подканвайки го да се приближи още повече, той се почувства така, сякаш ще се пръсне, ако не сложи в нея нещо друго, а не езика си, и то много скоро. Мускусният й вкус го подлудяваше.

Тя беше гореща и влажна; той едва се сдържаше, докато усещаше как ханшът й се движи срещу устата му и слушаше виковете й.

Едва тогава се надигна и навлезе дълбоко в нея, мускулите му се стегнаха и той се зарови дълбоко, много дълбоко. Отново и отново, докато не почувства първата й плаха реакция. Ускори темпото, мускулите му се напрягаха, за да я отведат отново към непостижимия връх. Тя отметна глава и се изви срещу него. Той изстена. Тя беше стегната и топла, дива срещу него, докато се движеха заедно във великолепет ритъм. С огромно усилие той отложи кулминацията си, докато не я почувства как се свива около него. Тогава се изля в нея с вик на удовлетворение, който накара стените на пещерата да пеят.

Когато отново усети, че владее тялото си, той се отмести и се изтегна до нея. Минаха няколко дълги минути, преди да може да заговори.

— Всеки път, когато се любим, е по-хубаво от предишния.

Тя му се усмихна, прокледявайки с пръст къдравите косми около зърната му.

— Достатъчно хубаво ли е, за да не кръшка Райън Женкаря? — подразни го тя.

— Райън Женкаря вече го няма — увери я той. — Повече ще ти хареса новия Райън.

— Ще обичам ли новия Райън толкова, колкото обичах и стария Райън?

Той я целуна звучно.

— Гарантирам. Трябва ли да излизаме тази вечер от пещерата? Бърт и братята ми чакат ли ни в мисията?

— Тази нощ е наша — прошепна Кити.

Съблазнителната й усмивка направи неизразими неща с тялото на Райън. Той усети как набъбва и се втвърдява, и разбра, че трябва пак да я вземе.

— Ще се срещнем в мисията утре сутрин. Всички.

Посегна към нея.

— Да се възползваме от уединението.

— Райън, почакай — каза тя и положи ръка на гърдите му. — Може би трябва да поговорим за бъдещето. Какво ще стане, щом излезем?

Той я изгледа озадачено.

— Мислех, че бъдещето ни е определено много отдавна. Ти си моя съпруга, любов моя, какво друго трябва да знаем?

— Най-напред трябва да решим къде ще живеем. Знам, че ти казах веднъж, че не мога да обичам мъжа, който е изоставил майка ми, но чувствата ми се промениха. Бърт ми стана много скъп. Не мога да напусна Аризона, докато той е жив. И после — ранчото. То един ден ще бъде мое. Как ти се струва да се установим в Аризона?

Райън мълча дълго, докато обмисляше отговора си.

— Иска ми се някой ден да се установя в Монтана — каза той накрая. — Ще ти хареса там. Харесал съм си едно парче земя на няколко мили от главната къща в ранчото. Земя на Дилейни е. Сигурен съм, че братята ми няма да имат нищо против, ако строя там. Знам, че не можем да напуснем Аризона, докато Бърт е жив, затова може да мине известно време, преди да ти го покажа.

— Ами ранчото?

— То е проблем. Какви са чувствата ти към него?

Райън се уплаши да не би дългото мълчание на Кити да означава, че тя не иска да напуска Аризона… никога.

— Не съм особено привързана към него, нито към Аризона — призна Кити. — Ще ми хареса да живея в Монтана. Никога не съм имала приятелки и изобщо някакви приятели. Ще ми хареса да се запозная със съпругите на братята ти. — Въздъхна замечтано. — Питам се как ли ще настигна тези „съвършени“ жени?

— Няма значение кой какво мисли, ти си съвършена за мене — заяви Райън. — Но ако говорим сериозно, можем да дадем ранчото под наем или да го продадем, когато… дойде време. Мисля, че на Бърт ще му бъде все едно. Той искаше само да опознае дъщеря си, преди да умре.

— Благодаря ти, че ме доведе тук — изрече тържествено Кити. — Съжалявам за всичко, което трябваше да изтърпиш заради мене, но без тебе никога нямаше да познавам истинския си баща.

— Ако си спомняш, буквално трябваше да те довлека дотук — подразни я Райън.

— Обичам те, Райън — каза тя, облегната на лакът, и целуна нежно устните му.

Това беше всичкото насърчение, което беше необходимо на Райън, и той я бутна назад и се плъзна между бедрата й. Любенето им беше диво, прекрасно и…

Завинаги.