Кони Мейсън
Дивачката (19)

18

Райън стигна до параклиса без произшествия. Отец Енрике го чакаше вътре. Ангелското му лице се набръчка в широка усмивка, когато прекъсна молитвите си, и се обърна, за да види Райън да се приближава по пътеката към него.

— Сеньор Дилейни! Слава на бога, дойдохте. Добре ли мина всичко? Молех се за вас.

— Благодаря, отче — отвърна Райън. — Благодарен съм за помощта ви, макар че трябва да призная, че помислих, че Бърт и Кити са се побъркали, за да предложат, а още повече — да осъществят подобен смел ход. Треперя, като си помисля какво ще се случи с тях, ако се разкрие бягството, преди да са отишли на сигурно място. Бърт е по-слаб, отколкото показва.

— Сеньор Лаури е тежко болен — изрече сериозно свещеникът, — но това е нещо, което чувстваше, че трябва да направи. Страхуваше се за безопасността на дъщеря си. Тя щеше да се опита сама да ви измъкне, макар че той забрани.

Райън погледна тревожно към вратата.

— Вече трябваше да са тук. Никога няма да си простя, ако им се случи нещо. Божичко, не биваше изобщо да им позволявам да ме уговарят да направим това.

— Ще се молим да се върнат в безопасност — каза отец Енрике.

Изведнъж Райън чу шум пред вратата и се извърна рязко, посягайки към пистолета. Ръката му се отпусна и той видимо се успокои, когато видя Кити, застанала на вратата, да го търси трескаво с очи в осветения от свещите параклис.

— Райън. Слава богу.

Райън отвори ръце и тя се втурна към него, хлипайки името му. Той я прегърна здраво, вкусвайки допира и аромата й. Толкова беше естествено, сякаш беше създадена за него. Изстена името й, безмълвно заклевайки се никога да не я изпуска от поглед, ако се измъкне от тази каша жив и здрав.

— Къде е сеньор Лаури? — запита отец Енрике, рязко връщайки Райън към действителността.

Той прекъсна целувката и погледна към Кити.

— Бърт е твърде слаб, за да слезе сам — каза тя. — Има нужда от помощта ти, Райън. Знаех, че не бива да опитва това, но той настоя.

— Има малка болница зад моята къща, където лекувам бедни индианци и мексиканци — обясни отец Енрике. — Заведете го там.

Райън стигна връв до Бърт и го свали от мулето. Бърт отказа да го носят, затова Райън и свещеникът го придържаха, за да ходи. Кити се засуети около него, докато той сваляше расото и се отпускаше на тесния одър в лечебницата.

— Да повикам ли доктора? — запита тя тревожно.

— Не, скъпа. Добре съм. Само ми трябва малко почивка. Заведи Райън в пещерата. Мисля, че отсъствието му ще бъде открито чак сутринта, но не можем да рискуваме.

Кити не искаше да тръгва, но отец Енрике обеща да се грижи добре за Бърт.

— Оставете расата — каза свещеникът. — Ще ги върна в сандъка си, преди да пристигне законът.

— Ами Бърт? — запита Райън. — Какво ще направят, ако го намерят тук?

— С отец Енрике сме стари приятели — каза Бърт. — Ще кажа, че съм дошъл тук, за да може той да се грижи за мене в последните ми часове. Никой няма да ме заподозре в незаконни действия. Вървете в пещерата — настоя той. — Мога да се погрижа за себе си.

— Много добре — каза Кити, въздъхвайки колебливо.

Хвана ръката на Райън, за да го отведе, но той не помръдна.

— Чакайте. Има нещо, което искам да направя, преди да отидем в скривалището.

— Не се тревожи за братята си — каза Бърт. — Ще им обясня всичко. Ще те осведомяваме какво става в града.

— Не е това — изрече Райън, дръпвайки Кити към себе си, като обгърна с ръка раменете й. — Искам най-напред отец Енрике да ни ожени с Кити. Не искам да живея и минута повече, без тя да е моя съпруга.

Светлината на свещите не можеше да се сравни с грейналото лице на Бърт.

— Не знаеш колко отдавна искам това — рече той. — С Кити сте родени един за друг. Усетих го от самото начало. Като знам, че с нея сте съпрузи, това значително ще облекчи ума ми.

Райън обърна зашеметената Кити към себе си, зелените му очи бяха изпълнени с копнеж и надежда.

— Какво ще кажеш, котенце, искаш ли ме?

— Завинаги — прошепна Кити.

Той я усети как потръпва и разбра, че и нейните емоции са също толкова напрегнати, колкото и неговите.

— Трябва да побързаме, деца — каза свещеникът. — Ще ви оженя тук, за да може и сеньор Лаури да присъства на церемонията и да ви бъде свидетел. Само да взема Светото писание.

Той излезе бързо от стаята, оставяйки Кити и Райън да се взират съсредоточено един в друг.

— Обичам те, котенце — прошепна Райън на ухото й. — Не знам какво ще стане с мене или как ще се измъкна от тази бъркотия, но искам да бъдеш моя съпруга за цялото време, което имаме с тебе.

— Ще живеем заедно завинаги — обеща Кити.

Но Райън не беше толкова сигурен. Животът му можеше да бъде съкратен от въжето.

Отец Енрике се върна, прекъсвайки нежния момент.

— Готов съм. Хванете се за ръце, деца, докато чета думите.

Райън слушаше внимателно, докато свещеникът четеше думите на брачния обред от книгата си. Повтори думите, които го свързаха с Кити. Не можеше да изтрие усмивката от лицето си, когато Кити изрече своя обет. След няколко мига отец Енрике ги обяви за съпруг и съпруга. И той, и Бърт се усмихваха до уши, когато Райън дръпна Кити в прегръдките си и я целуна звучно.

— Ще дам брачния документ на сеньор Лаури да го пази, след като го подпишете. После ще впиша имената ви и датата в черковните регистри, за да не може никой да оспорва законността на брака ви — каза отецът. — Ще ми трябват само няколко минути да приготвя документа, за да го подпишете, после трябва да тръгвате. Можете ли да намерите пещерата в тъмното, сеньорите Кити?

— Сигурна съм — отвърна Кити.

След края на задължителните процедури Райън и Кити се сбогуваха с Бърт.

— Имам план — каза Бърт на раздяла. — Ако успее, ще бъдеш очистен от всички обвинения.

Райън не беше толкова уверен, колкото изглеждаше Бърт. Не хранеше никакви надежди името му да бъде очистено в скоро време, а пък и изобщо. Най-добрият му шанс за оцеляване беше да се крие известно време и да се върне в Монтана, когато шумът утихне. Можеше да преживее всичко, докато Кити е с него.

Кити вървеше внимателно по тясната пътека, водена от лунната светлина и фенера, който носеше. Стигнаха края на пътя и тя спря в подножието на планината.

— Сега накъде? — запита Райън.

Великолепният му поглед се спря на лицето й, карайки я да потръпне от предчувствие.

Тя отвърна на погледа му, мислейки как по магически начин лунната светлина превръща зелените му очи в подобни на скъпоценни камъни езера от желание. Тя трепна. Усети жаждата му и разбра, че е не по-малка от нейната. Почувства течната топлина на парещия му поглед да се спуска по тялото й и да се настанява обезпокояващо между краката й.

— Котенце, сега накъде? — повтори Райън. — Да не би да се загуби?

— Не — каза тя, рязко върната към действителността от въпроса му. — Тек свиваме наляво и търсим гъсти храсти пелин да растат на един хребет наблизо до подножието на планината.

— Хайде — каза той, хващайки я за ръка, и я дръпна да потеглят.

— Ето! — извика Кити, сочейки нагоре. — Виждаш ли тези храсти пелин? Входът на пещерата е зад тях.

Ръка за ръка те се изкачиха по склона и намериха тъмната, зееща уста на пещерата. Кити вдигна фенера и влезе първа вътре.

— Същинска къща — развесели се Райън. — Постелки, дърва за горене, гърнета за готвене, лампи, храна, всичко, от което имаме нужда. Мисля, че трябва на тебе да благодаря за това.

— На мене и на отец Енрике. Някои неща, например гърнетата, дървата за горене и лампите, си бяха тук. Аз осигурих останалото.

Райън влезе по-навътре и запали втори фенер. Когато протегна ръка към Кити, сърцето й заби по-силно от сто барабана.

— Да намерим ли онова езерце, за което ми разправи? — каза Райън. — Смрадта от затвора още лепне по мене, а не искам да те оскърбявам в сватбената ни нощ. Можем да се изкъпем заедно.

Той намери калъп сапун и кърпи, които Кити беше взела заедно с припасите, после взе фенера от нея и тръгна по тесния проход, извеждащ вляво от основната пещера. Намериха езерцето в края на тунела.

— Надявам се водата да не е много студена — каза той, докато оставяше фенера на пода от утъпкана пръст близо до ръба на езерцето.

— Или много дълбока — добави Кити.

— Имаш ли нужда да ти помогна да се съблечеш?

Ниският тембър на гласа му прати тръпки по цялата й кожа. Той я искаше. Нищо не можеше да бъде по-ясно за нея. И бог да й е на помощ, но тя също го искаше, само че този път, когато той излееше семето си в нея, двамата щяха да бъдат съпруг и съпруга.

— Мога да се съблека — отговори тя, но ръцете й трепереха така силно, че не можеше да се оправи със закопчалките на предната част на роклята си.

— Дай на мене — каза Райън, като бутна ръцете й настрани. Ухили й се самоуверено. — Повече ме бива в това от тебе.

— По-добре не се прави на женкар пред други, освен мене — предупреди го Кити. — Аз съм ревнива жена, Райън Дилейни.

— И аз съм ревнив мъж — отвърна той докато смъкваше роклята по раменете и ръцете й.

После Кити пое нещата, свличайки роклята надолу по ханша, и се измъкна от нея.

Тя загледа как очите му пламват от желание, докато сваляше презрамките на ризата си и я пращаше на земята при роклята. Не носеше корсет, само гащи и чорапи. Поколеба се за миг, после бързо ги съблече.

— Господи, колко си красива — прошепна той с благоговение, което докосна сърцето на Кити. — Толкова време мина. Страхувах се, че никога повече няма да мога да те докосна отново, да усетя мекотата на кожата ти, да вкуся страстта ти или да чуя как крещиш от блаженство. Понякога затварям очи и си спомням великолепието на момента, когато за първи път се любихме.

Страстните му думи разтърсиха сетивата на Кити. Топлина заля тялото й. Отначало тя се страхуваше, че водата може да е прекалено студена, но кожата й беше толкова гореща, че би приветствала студа.

— Не искам да те докосвам, любов моя. Още не, не и докато не бъда чист.

Кити го загледа как се съблича с жадно очакване, галейки го с очи, докато той разкриваше плътта си. Може да беше поотслабнал, но не беше загубил играещите под стегнатата му кожа мускули, помисли тя. Тялото му още беше великолепно, макара и малко бледо от принудителния престой в затвора. Великолепно мъжествен и така дяволски красив, че й отне дъха. Очите й се плъзнаха бавно по него, започвайки от лицето, и заслизаха надолу… тя ахна на глас, когато стигна до слабините му. Членът му беше вече твърд и набъбнал, издигайки се гордо срещу корема му.

— Продължавай да ме гледаш така и ще забравя мръсотията, и ще те взема още тук — изрече той със задавен глас.

Погледът й се върна на лицето му. Очите му бяха присвити в искрящи зелени цепнатини, докато жадният му поглед я поглъщаше. Точно в този момент тя не мислеше за никаква мръсотия. Посегна към него, но той трябва да беше прочел мислите й, защото рязко се обърна и се гмурна в езерцето. Изплува в средата, пухтейки и отмествайки косата от очите си.

— Не е дълбоко — каза той. — Напипвам дъното. Студено е, но освежава. Донеси сапуна, като идваш.

Кити взе сапуна, потопи един пръст във водата и потръпна.

— Ледено е — изстена тя. — Може би трябва да вляза постепенно.

Влезе в езерцето и полека занавлиза по-навътре, докато водата не започна да се плиска в коленете й. Спря и потърси Райън, разтревожена, когато не успя да го види в слабо осветената пещера. Изписка изненадано, когато той изскочи пред нея и цялата я оплиска. После я дръпна под водата.

Тя изплува с пухтене и фучене.

— Проклет да си! Ей сега ще ти ступам жалкия задник!

— Същата цапната в устата малка дива котка, както виждам — засмя се Райън.

— Да не си очаквал да се променя за една нощ? — отвърна тя.

Той й подаде сапуна.

— Не искам никога да се променяш. Обичам те каквато си. Измий ми гърба, любов моя. След като се изкъпя, ще запаля огън, за да те стопля, а ти през това време ще се къпеш.

Обърна се с гръб към нея и тя го насапуниса, наслаждавайки се на гладката кожа над стегнатите мускули.

— Обърни се — каза тя.

Дори само като го докосваше, това я хвърляше в огън. Той се обърна с лице към нея и тя насапуниса гърдите му, прокарвайки пръсти по меките къдрави косми, които растяха там. Все едно беше в рая. Запита се дали вкусът му е също толкова хубав, колкото и видът.

Ръцете й слязоха под водата, търсейки го, жадувайки да го почувстват целия. Тя вдигна очи към лицето му и видя изражение на блажена агония да облива чертите му, докато пръстите й се свиваха около него. Тя го усети как потръпва, докато отделя ръката й от себе си. После я взе в прегръдките си, устните му докоснаха устата й и бузата й. Близна ухото й и прошепна:

— Това е сватбената ни нощ, любов моя. Искам да трае дълго. Ако ме докоснеш там, ще свърши много скоро.

Ръцете му се спуснаха и обгърнаха седалището й, притискайки я към него. Тя обви крака около ханша му; болезнено туптящото място между краката й го обгърна, когато тя притисна слабините си към неговите. Тръпка на наслада пробяга през нея, толкова силна, че тя извика и се притисна към него.

— О, господи, котенце, мисляче не мога да чакам — изпъшка Райън, докато пръстите му намираха нейната топлина и започваха нежно да я галят.

После той сведе глава и взе едното набъбнало зърно в уста, засмуквайки силно. Кити се изви срещу него, парещата болка в нея беше прекалено силна, за да я отрича.

— Хайде, Райън, о, моля те, хайде.

— Котенце, сладко, страстно котенце — изстена Райън. — Не знам какво съм направил, че да те заслужа.

Той я повдигна, после я сниши и я настани на ерекцията си. Тя усети как се разпъва, изпълнена до пръсване, напрежението беше почти непоносимо, докато той влизаше и излизаше, а после отново навлизаше. Кити изписка от удоволствие. Замята се диво срещу него, откривайки неговия ритъм, за да се слее с него. Устните им се срещнаха в брутална борба, преплитане на езици, сражение в битка, стара като времето.

По-бързо и още по-бързо. По-дълбоко и още по-дълбоко. Топлината в нея се разгоря в беснеещ пламък и после острите й, пронизителни викове на наслада отскочиха от каменните стени, които ги обграждаха.

Сърцето на Кити биеше толкова силно и бързо, че тя едва чу екзалтирания вик на Райън, но усети, че той е намерил удовлетворението си, защото чу бързото биене на сърцето му и почувства силните тръпки, разтърсващи тялото му.

— Какво невероятно начало на сватбената ни нощ — изрече той, когато дишането му отново стана нормално. — Да свършваме с къпането и да излизаме оттук.

Той се изми пръв и излезе от водата, за да запали огън. Пламъците горяха ярко, когато Кити се върна в пещерата.

— Гладна ли си! — запита Райън.

— Не особено. А ти?

— Вече ядох.

Райън се вгледа в лицето й, търсейки знак. Когато тя кимна, той я вдигна на ръце и я положи на постелката, която беше разстлал близо до огъня. Смъкна кърпата и се взря в нея, отдавайки й почит с очи. После разтвори краката й, разкривайки разгорещения й център за жадния си поглед. Тя блестеше мокро под светлината на огъня. Той раздели розовите гънки на плътта, за да намери мъничката пъпка, скрита там. Наведе се напред, за да вдъхне екзотичния й аромат. Усети как пръстите й се вплитат в косата му, докато езикът му я вкусваше.

— Обичам те, котенце — прошепна Райън. — Какъв глупак съм бил.

Кити изпъшка:

— Няма значение сега. Женени сме и нищо няма да ни раздели отново. Целуни ме, Райън.

Той я целуна, но не където тя очакваше. Тя подскочи срещу него, докато устата му пленяваше сърцевината й и езикът му възбуждаше малката розова пъпка при входа й, докато тя не стана твърда и напрегната.

— Райън! Моля те. Не издържам — изстена тя тихо.

Той се надигна бързо и се настани над нея. Тя се отвори охотно за него. Той пъхна ръка между двама им и я обгърна. Пръстите му се покриха с влажното доказателство на нейната страст, когато ги извади.

— Влажна си за мене — прошепна той нежно.

— Само за тебе, Райън.

Той я зацелува страстно, позволявайки й да вкуси собствения си аромат на устните му, после се отдръпна и се вмъкна в стегнатата й, гореща сърцевина. Тя се сви около него, стискайки го толкова здраво, че той усети, че сякаш е станал част от нея. Тази мисъл го накара да набъбне още повече, да стане по-дълъг и по-тежък. Усети я как се свива около него и тогава всяка мисъл изчезна, когато галенето му я доведе до разтърсваща кулминация. Той изчака, докато тя спря да трепери, преди да се отдаде на измъчващата потребност да излее семето си в нея. Всичко в него се втвърди. Той вдигна глава и изкрещя, докато вълни от разтърсващи тръпки беснееха в него.

Починаха си, после пак се любиха. Този път Кити беше агресорът, любеше всеки инч от Райън точно така, както той я беше любил. Когато накрая го пое в себе си, двамата се устремиха към върха и го намериха заедно, докоснаха великолепието и се вкопчиха в него, страхувайки се, че всичко може да се промени, щом се върнат към действителността. След това заспаха.

 

 

Отец Енрике чакаше хората на закона в параклиса сутринта след освобождаването на Райън. Те го намериха коленичил пред олтара, свел глава в молитва. Шериф Прингъл го покани да излезе навън, за да отговори на някои въпроси. Отец Енрике хвърли един последен умолителен поглед към Христос на кръста и заситни след шерифа.

— Какво мога да направя за вас, шерифе? — запита отец Енрике. — Да не би някое индианче да прави бели? Опитвам се да държа паството си под контрол, но невинаги успявам.

— Много по-сериозно е, отколкото немирните индианчета. Дойдох да задържа отец Кармело и брат Амброуз. Те са заподозрени в незаконни действия в затвора. Разбирам, че въпросните свещеници служат в мисията.

Челото на отец Енрике се набръчка, нарушавайки гладкостта на закръгленото му лице.

— Не познавам свещеници с такива имена. — Не беше лъжа, каза си отец Енрике. Не знаеше какви имена са използвали Бърт и Кити, за да бъдат допуснати в затвора. — Аз съм единственият свещеник в мисията. Молех да ми се помогне с моето паство, но досега не успях да получа помощници.

Прингъл го изгледа скептично.

— Значи сам наглеждате паството си.

— Аз съм божи човек, шерифе, не лъжа. Претърсете всичко, ако искате, но ще видите, че съм единственият свещеник тук.

Отново истината. Отец Енрике знаеше, че е единственият свещеник в мисията.

Прингъл поглади брадичката си, докато обмисляше думите на свещеника. Божият служител беше познат като честен човек, който върши само добри дела.

— Няма да бъде необходимо да претърсваме мисията, отче. Вярвам ви. Очевидно мъжете, които са измъкнали Дилейни от затвора, са били измамници — приключи той. — Заместник Дезмънд дори не може да каже със сигурност, че фалшивите свещеници имат пръст в тази работа, защото не е видял и не е чул нищо подозрително, докато са били при затворника. Липсата на Дилейни не е била забелязана до тази сутрин, когато отидох да му занеса закуската. Нищо не изглеждаше съмнително, когато се върнах от вечеря снощи. Всички ключове си бяха на местата. Той сякаш се е изпарил. Това просто няма смисъл.

— Ами братята на Дилейни? — осмели се заместник-шериф Дезмънд. — Те може да са се върнали в града и да са отишли при него облечени като свещеници.

— Скоро ще разкрием дали са замесени — отвърна Прингъл. — Двама от моите заместници ги следят. Те ще ни кажат дали братята Дилейни са били вчера в града по времето, когато се е измъкнал брат им.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна с него повече, шерифе — каза отец Енрике. — Ако ме извините, трябва да се приготвя за утринната литургия. Отслужвам я всяка сутрин, независимо дали има богомолци. Искате ли да останете за службата?

— Съжалявам, отче, имам да гоня избягал затворник. Градът ми плаща да пазя закона. Ако оставя осъден затворник да избяга, това може да бъде краят на кариерата ми в този град. Приятен ден, отче.

Той докосна шапката си и се отдалечи заедно със заместниците си. Отец Енрике ги изчака да се скрият и побърза да отиде в лечебницата, за да осведоми Бърт.

Бърт беше буден, но очевидно много по-слаб, отколкото предния ден. Участието му в измъкването на Райън от затвора му беше струвало скъпо, но той беше преценил рисковете и ги беше приел. Погледът му беше загрижен, когато свещеникът дотича при него.

— Какво има отче? Кити и Райън добре ли са?

— Шерифът и заместниците му току-що си тръгнаха. Споменаха ми отец Кармело и брат Амороуз. Казах им, че не познавам хора с такива имена. Не се наложи да лъжа, защото нямах представа, че с тези имена са ви допуснали заедно със сеньорита Кити да влезете в затвора.

— Така исках да бъде, отче — каза Бърт. — Повярваха ли ви?

— Със сигурност. Дадох им разрешение да претърсят мисията, но те казаха, че няма да е необходимо. Слава богу, че формулираше въпросите така, че не се наложи да лъжа. — Той се вгледа в лицето на Бърт. — Как се чувствате, сеньор?

Бърт му се усмихна тъжно.

— Не толкова добре, както бих искал. Има още нещо, което трябва да направя, преди да оставя тази земя. Но имам да ви поискам още една услуга, отче.

— Само кажете. Ако е по силите ми, ще го направя.

— Помощта ви няма да остане невъзнаградена — обеща Бърт. — Услугата няма нищо общо със закона. Трябва да поговоря с братята на Райън, когато се върнат. Може да ме потърсят в ранчото, но още не се чувствам достатъчно силен, за да се върна у дома. Има още едно нещо, което трябва да направя, преди времето на Райън и Кити да изтече, и имам нужда от помощта на братята Дилейни. Те трябва да се върнат днес в града. Имам нужда от някого, на когото мога да се доверя — да им каже да дойдат тук.

— Имам работа в града, ще направя каквото искате, сеньор Лаури. Как да ги позная?

Бърт даде точни описания на двамата братя.

— Отседнали са в хотела — каза той накрая.

— Ще отида след утринната литургия — обеща отец Енрике.

 

 

Изтощени, обезсърчено и влачейки цяла педя дебел слой пътен прахоляк по дрехите и кожата си, Чад и Пиърс пристигнаха в Тусон един ден след бягството на Райън. Мрачните им изражения красноречиво говореха за неуспешните им усилия да спасят брат си. Съдията беше отказал да насрочи нов процес.

— Какво, по дяволите, ще правим сега? — запита Чад, изразявайки и страховете на брат си.

— По-добре да го правим бързо. Ще бесят Райън след два дни — измърмори мрачно Пиърс. — Да имаш някакви хитри идеи как да измъкнем братчето от затвора?

— Мисля бързо, колкото мога — изрече унило Чад. — Освен да опрем едно дуло в ребрата на шерифа и да хванем планините, друго не ми идва на ума.

— Мислиш ли, че ще успеем да избягаме от хайката? — запита Пиърс.

— Единственият проблем след това е, че шерифът знае, че ще тръгнем към Монтана, и ще каже на тамошните хора на закона. Измъкваме Райън от затвора и законът ни пъхва обратно там тримата под ключ.

— Толкова ме е яд — изръмжа Пиърс, докато слизаха от конете и тръгваха към хотела. — Да смъкнем тая мръсотия от гърбовете си, преди да кажем на Райън лошите новини.

— Сенките там ли са? — запита Чад, поглеждайки назад.

— Там са — отговори Пиърс. — Следят ни вече два дни. Надявам се и те да са уморени като нас.

Тръгнаха към хотела с бавна стъпка, преметнали дисагите на рамо. Видяха шерифа да им дава знак от отсрещната страна на улицата и изчакаха да дойде при тях.

— Какво, по дяволите, иска според тебе? — изръмжа Пиърс.

— Каквото и да е, не му е приятно — осмели се да коментира Чад. — Виж му лицето. Сякаш е изял нещо гнило.

— Добро утро, шерифе — поздрави го Пиърс. — Какво можем да направим за вас?

— Сега ли пристигате? — излая Прингъл без никакъв увод.

— Защо? — запита Чад. — Да не е станало нещо? Не е Райън, нали?

— Проникване в затвора — каза Прингъл, взирайки се в лицата им, за да види как ще реагират. — Брат ви е избягал.

— Шегувате се! — грейна Пиърс. — Кой го е измъкнал?

— И аз искам да знам. Къде бяхте, момчета, вчера вечерта около времето за вечеря? Смятаме, че двама мъже, облечени като свещеници, са му помогнали да избяга.

— Задникът ми се беше насадил на един мравуняк на около десет мили преди града — каза Чад, потърквайки седалището си. — Седнах да вечерям и късно разбрах, че съм улучил мравуняк. Изненадан съм, че не сте ме чули как крещях по целия път до Тусон. Мога да си сваля панталоните да ви покажа, ако не ми вярвате.

— Няма значение — каза Прингъл с гримаса. — Взех мерки да ви следят. Ето, идват заместниците ми. Те могат да потвърдят дали сте били в града снощи.

Чад и Пиърс размениха развеселени погледи, докато изчакваха двамата заместник-шерифи да се приближат. Пиърс беше насърчен от факта, че изглеждаха също толкова уморени, колкото бяха и те с Чад.

— Добро утро, шерифе — казаха в един глас заместниците, когато се приближиха към групата.

— Заместник Ашър, заместник Татъл — поздрави ги Прингъл. — Идвате точно навреме да разрешите един въпрос. Някой от тези двама мъже бил ли е извън наблюдението ви, след като заминаха от града?

Ашър и Татъл се спогледаха, после поклатиха отрицателно глави.

— Не, сър — каза Ашър. — С Татъл се редувахме да ги наблюдаваме всяка нощ, не сме ги изпускали от очи. Стана нещо забавно снощи. Чад Дилейни седна на мравуняк и така се развика, че можеше да събуди и мъртвите.

— Сигурен ли сте, Ашър?

— Толкова, колкото и че стоя тук, шерифе. Питайте Татъл.

— Точно така, шерифе — потвърди Татъл. — Беше около времето за вечеря, на десетина мили извън града, където се бяха настанили да нощуват.

— Доволен ли сте, шерифе? — запита Пиърс. — Който и да е измъкнал Райън от затвора, има вечната ни благодарност, но не сме били ние.

— Ще го намерим — изръмжа Прингъл. — Ще намерим и двамата мъже, които са се направили на свещеници. — Докосна шапката си. — Приятен ден, господа.

На Пиърс му се искаше да скача от радост, а по изражението на Чад съдеше, че и той има същото желание.

— Кой според тебе е измъкнал Райън от затвора? — запита той, силно озадачен.

— Не знам, но сме му задължени — отговори Чад. — Не мога да повярвам, че някой е намерил начин да спаси Райън, когато плановете ни се провалиха. Кой според тебе…

Размениха многозначителни огледи и едновременно произнесоха беззвучно:

— Кити!

— Смятам, че трябва да хукваме към ранчото и да разберем какво става.

Чад изстена.

— Надявах се да дам почивка на задника си, след като го огризаха ония мравки. Една баня ще ми дойде добре.

— По-късно — настоя Пиърс. — Първо имаме да…

— Вие ли сте братята Дилейни?

Братята се обърнаха и с изненада видяха един закръглен свещеник с топли кафяви очи.

— Аз съм Пиърс Дилейни, това е брат ми Чад, отче — каза Пиърс с внезапно събудено любопитство. — Какво можем да направим за вас?

— Аз съм отец Енрике. Знаете ли къде да намерите мисията „Сан Педро“? Тя е в западните покрайнини на града. Имам съобщение за вас от сеньор Лаури. Той ми гостува в мисията. Иска да говори с двамата колкото може по-скоро.

— Не мислех, че Бърт може да става от леглото — каза леко скептично Пиърс.

— Можете да ми вярвате, синко — увери го отец Енрике. — Не мога да кажа нищо повече, без да събудя подозрения.

— За Райън ли става дума? — намеси се Чад.

Отец Енрике му отправи блажена усмивка.

— Бог е добър. Брат ви и съпругата му са в безопасност за момента. Това е всичко, което мога да ви кажа. Елате в мисията довечера, сеньор Лаури ще ви разкаже подробностите.

Без да каже нито дума повече, свещеникът се отдалечи с расо, развяващо се около масивната му фигура.

— Райън и съпругата му? — повтори смаяно Чад.

— Райън е женен! — ахна Пиърс, изненадан също като Чад. — Или съм се побъркал, или Райън е успял да се измъкне от затвора и да се сдобие със съпруга.

— Значи и двамата сме се побъркали — заключи Чад, — защото май братлето ни е направило невъзможното.