Кони Мейсън
Дивачката (17)

16

Когато Кити нахлу в стаята на Бърт беше запъхтяна и сърцето й бумтеше като механичен чук. Щом видя двамата мъже, застанали до леглото му, се уплаши да не би да е станало най-лошото. Когато тя нахълта, двамата се обърнаха към нея.

— Бърт добре ли е? — запита тревожно Кити. — Нали не е… нали вие не…

— Съжалявам. Не знаехме, че е толкова болен. Дойдохме най-напред тук, за да разберем от него какви са неприятностите на Райън — каза по-възрастният от двамата.

Кити помисли, че приликата му с Райън е забележителна. И двамата имаха същата тъмна коса и невероятни зелени очи.

— Аз съм Пиърс Дилейни, а това е брат ми Чад — каза Пиърс. — Вие трябва да сте дъщерята на Бърт.

Кити обърна поглед към Чад и помисли, че и той е също толкова красив, колкото двамата си братя. За разлика от Пиърс и Райън косата на Чад беше кестенява, а очите му имаха лешников цвят. И двамата излъчваха същата сила и мощ, които я възхищаваха у Райън.

— Казвайте ми Кити — каза тя.

Погледът й се отмести тревожно към Бърт. Стори й се, че изглежда по-блед от преди, изключение на очите, които пламтяха като два горящи въглена на измъченото му лице.

— Какво му казахте? — запита тя, страхувайки се от евентуалната нанесена вреда. — Докторът каза да не го безпокоим.

Чад й отправи плах поглед.

— Съжалявам, Кити, нямахме представа. Доведената ти сестра ни каза, че можем да говорим с Бърт. Надявахме се да ни каже в каква беля се е забъркало малкото ни братче, но той като че ли не знае.

— Тереза не биваше да ви пуска при Бърт — тросна се Кити. — Казвам ви, не бива да…

— Няма нищо, Кити — прекъсна я Бърт. — Трябваше да ми кажеш за арестуването на Райън. Мисля, че е време за обяснения. Ако ти не ми кажеш, сигурен съм, че Тереза ще ми каже. Да я повикам ли?

Кити поклати отрицателно глава.

— Исках да ти го спестя. Нямах представа, че братята на Райън ще дойдат първо тук.

— Може би трябва да поговорим за това насаме — предложи Пиърс, явно загрижен за сериозното състояние на Бърт.

— Дума да не става — заяви развълнувано Бърт. — Повече ще ме боли, ако не знам. Привързах се към Райън за краткото време, откакто го познавам. Надявах се… е, сега няма значение. Ако е загазил, трябва да се обединим и да му помогнем.

— Затова сме тук — каза Пиърс с тържествено изражение. — Хайде, Кити, разкажи ни всичко, не пропускай нищо.

— Райън ще умре след по-малко от две седмици! — възкликна Кити с нарастваща паника. — Надяваше се да пристигнете преди процеса му.

— Райън ще умре? — запита Чад с приглушен глас. — Защо? Какъв процес?

— Това е дълга история.

— Имаме време — каза Пиърс. — Но ако това, което ни каза, е вярно, времето на Райън изтича.

— Затова той разчита на помощта ви. Всичко започна, когато той се съгласи да намери изчезналата дъщеря на Бърт — започна Кити.

Разказа всичко в подробности, пропускайки само интимните, за връзката си с бандата на Бартън и как Райън я беше намерил и за малко се беше присъединил към бандата, за да я разпитва за Катрин Лаури.

Пиърс я изгледа невярващо.

— Правила си се на момче през всичките тези години и никой не го е разбрал?

Кити му отвърна с треперлива усмивка.

— С изключение на Райън. Той почти веднага разбра, че съм жена.

— Това е братлето ни — подсмихна се Чад. — Райън Женкаря подушва жените от петдесет ярда. Продължавай, Кити.

— Няма да разказвам всичко подробно, но когато Райън разбра, че аз съм изчезналата Катрин Лаури, ме убеди да дойда в ранчото да се запозная с Бърт. Отначало не бях щастлива тук. Имаше голяма неприязън между мене и Тереза. Един ден реших да напусна ранчото и да живея собствения си живот.

— Защо ще го правиш? — запита Пиърс, пробождайки я с пронизителния си зелен поглед.

— Причините вече не са важни. Важното е, че Райън тръгна да ме търси и се натъкнал на бандата на Бартън близо до Тусон. Отивали да ограбят банката. Познали го и го накарали да тръгне с тях. Той смятал да избяга вреди обира, но не станало така — изхлипа тя. — Човекът на Били Бартън в банката ги предал заради наградата и шерифът ги чакал в засада. Двама от бандата бяха убити на място. Райън и Дуранго бяха хванати и затворени.

— Боже господи! — възкликна Пиърс. Страхът му се отрази по лицето на Чад. — Райън обясни ли това на шерифа?

— Опитал се, но шериф Прингъл не искал и да чуе. — Кити преглътна огромната буца, заседнала на гърлото й. — Съдиха го, намериха го за виновен и ще бъде обесен след по-малко от две седмици за престъпления, които не е извършил.

— По дяволите! — измърмори Чад, разчупвайки дълбоката тишина, настъпила след думите на Кити.

— Райън не говори ли в своя защита на процеса? — запита Пиърс.

— Страхуваше се да каже нещо повече, защото не искаше да се разкрие връзката ми с бандата на Бартън. Искаше да ме защити. Аз години наред яздих с бандата и почти не съм участвала в обирите. Исках да свидетелствам, дори това да означаваше да разкрия самоличността си, но Райън не позволи.

— Ами Тереза? — запита Бърт, след като изслуша историята на Кити. — Може да съм доста болен, за да отида на процеса, но Тереза знае истината и трябва да е свидетелствала в полза на Райън.

Чад и Пиърс очакваха отговора на Кити, поставяйки я в неудобно положение. Тя нямаше представа как ще реагира Бърт, когато научи как Тереза е предала Райън.

— Изплюй камъчето, скъпа — подкани я Бърт. — Вече имам известна представа какво е ставало на процеса. Тереза се промени в деня, когато Кити влезе в тази къща — обясни той на двамата Дилейни. — Допускам, че е способна на какво ли не.

— Съжалявам, татко — каза Кити. — Тереза излъга в показанията си за Райън. О, предполагам, че никой няма да го нарече откровена лъжа. Тя просто не каза цялата истина. Потвърди, че Райън е яздил с бандата на Бартън, и се опита да въвлече и мене. Но Дуранго беше вече дал показания, че аз не съм Кит, затова съдията не прие това нейно показание. Предполагам, че затова Райън реши да не казва цялата истина. Вече бях заподозряна и той не искаше отново да засяга този въпрос.

— Значи Райън е бил намерен виновен и осъден на обесване — изрече мрачно Пиърс.

— Само да бяхме могли да стигнем навреме — трепна гласът на Чад. — Щяхме, но влакът се повреди близо до Чейен и трябваше да яздим през останалата част от пътя. Две седмици бърза езда. Сигурен съм, че краката ми ще си останат на обръч след това пътуване.

Кити погледна Бърт и изведнъж се уплаши за живота му. Очите му бяха затворени и дишаше накъсано.

— Татко! Знаех си, че това ще ти дойде много. Затова докторът ни забрани да те безпокоим. Ще пратя някого да го доведе, още сега.

Бърт отвори очи и протегна ръка, за да покрие нейната.

— Не, скъпа, добре съм. Онзи касапин не може да направи нищо повече за мене. Но още няма да умирам. Не и преди да разбера, че Райън е оневинен и пуснат от затвора. С него имаме недовършена работа.

— Каква работа, татко?

— Това е между нас двамата с него — отвърна той със следа от старата жизнена искрица.

— Опитай се да не се тревожиш, Бърт — каза Пиърс. — Ние с Чад няма да оставим да обесят брат ни. Шерифът ще трябва да ни изслуша. Ако не стане нищо, ще намерим съдията и ще говорим с него. И като последно средство ще го измъкнем от затвора. Ще вземем стая в града близо до Райън и ще дойдем пак, когато научим нещо.

— Ще ви изпратя — каза Кити. — Бърт трябва да си почине. Вълнението му стига за днес.

— Кити.

Гласът на Бърт беше слаб, но тонът му беше решителен.

— Да, татко.

— Кажи на Тереза, че искам да говоря с нея веднага щом си почина.

— Много добре, татко — изрече Кити, питайки се какво ли има да й казва.

Но можеше да се тревожи за това по-късно. Сега искаше да поговори насаме с братята на Райън, преди да си тръгнат.

— Съжалявам, че пристигнахме толкова късно — изрече Пиърс, когато двамата с Чад останаха насаме с Кити в приемната. — Нямахме представа, че белята, за която споменаваш в телеграмата, е толкова голяма. Мислехме, че Райън се е забъркал в някоя от обичайните си каши.

— Донесохме достатъчно пари да платим на нещастния баща на жената, която Райън Женкаря е компрометирал — добави Чад, — но не сме и подозирали нещо подобно. — Прокара пръсти в косата си и изригна проклятие. — Как може някой да вземе Райън за разбойник?

— Почти нямаше съд — обясни Кити. — Заседателите го намериха за виновен още преди да беше започнал процесът. Не можете ли да направите нещо? Ще умра, ако Райън загуби живота си заради мене. Не заслужава да умре. Той е добър и мил, и… е, и двамата знаете, че е изключителен човек.

Чад и Пиърс размениха изумени погледи.

— Мислиш, че Райън е изключителен? — запита Чад, опитвайки се да скрие развеселеността си. — Да не те е прибавил към табуна си от жени?

— Стига, Чад — укори го Пиърс. — Кити е прекалено разстроена, за да оцени остроумието ти. Трябва да говорим веднага с Райън, щом сме дошли да му помагаме. Грижи се за Бърт, Кити, изглежда много слаб.

Кити кимна.

— Наистина се тревожа за Бърт. Не исках да обичам баща си, когато за първи път чух за него, защото го мразех заради това, което причини на нас двете с майка ми. Но с времето осъзнах, че станалото не е изцяло по вина на Бърт. Той дори не е знаел, че съществувам, само допреди няколко години. Мисля, че и двамата имаме много за какво да бъдем благодарни. През седмиците, откакто съм тук, много се привързах към Бърт и трябва да благодаря на Райън, че ни събра.

— Радвам се, че Райън те е намерил, преди Бърт… е, навреме, за да може Бърт да те опознае — отговори Пиърс. — Сега трябва да тръгваме. Имаме да вършим много работа за малко време.

— Тръгвате ли си вече? — запита Тереза, влизайки в приемната. — Казах на Росита да сложи още два прибора за обяд.

Избухливият Чад погледна Тереза и се нахвърли върху нея.

— Кити ни каза, че вашите показания са помогнали да затворят Райън — нападна я той. — Какво, по дяволите, сте си мислили? Знаете много добре, че Райън не е никакъв разбойник.

— Полека, Чад — предупреди го Пиърс.

Тереза отправи отровен поглед към Кити и се дръпна от Чад.

— Казах истината — заяви тя. — Райън наистина е яздил с бандата на Бартън.

— Това не е истината и много добре го знаеш — нападна я и Кити. — Завидя, защото Райън ми оказваше твърде много внимание. Показанията срещу него бяха начин да го накажеш.

Пиърс сподави един стон.

— Казвал съм му на Райън, че един ден жена ще го погуби. И казваш, че ревността на Тереза стои зад всичко това? Звучи ми много познато.

— Не точно — призна Кити. — Райън беше хванат да влиза в града заедно с бандата и доказателствата срещу него бяха неоспорими. Ще кажа в защита на Тереза, че лъжливите й показания бяха само глазурата на тортата. Както вече казах, заседателите бяха взели решение, преди да започне процесът. Райън нямаше шанс.

Очите на Тереза се разшириха, очевидно беше зашеметена от думите на Кити.

— Нямаме време да разискваме това — каза Пиърс, винаги практичният брат. — Най-важната ни задача е Райън и да го измъкнем от затвора.

Надеждите на Кити се съживиха за първи път след процеса срещу Райън, докато гледаше как братята Дилейни се отдалечават. Сега знаеше защо според Райън те са изключителни и помисли, че жените им са късметлийки, че са ги срещнали. Двамата бяха невероятно лоялни, красиви, силни и решителни. Тя се замоли решимостта им да проработи в полза на Райън.

 

 

Райън се взираше в квадратното място на пода, където слънчевата светлина падаше откъм мъничкия зарешетен прозорец и се събираше като локва на пръстения под. Дори не си спомняше кои ден е днес. Колко дни оставаха, докато напусне тази земя по ужасен начин, запита се разсеяно. Когато и да дойдеше, щеше да бъде прекалено рано.

Мислите му се връщаха непрестанно към Кити, той си спомняше сияйната и красота, ненадмината от красотата на която и да било друга жена. Заради нея самата Райън се надяваше тя да промени намеренията си и да се омъжи за Тъкър, след като той си отиде от този свят. Кити имаше нужда някой да я утешава след смъртта му. Спомни си последния път, когато бяха заедно, припомни си страстния й отговор на неговото любене. Никоя жена, а той беше имал много, никога не го беше удовлетворявала така, както Кити. Той затвори очи и си представи сладостта на нейните целувки, еротичния аромат на възбудата й, топлината й, когато се отваряше за него и го поемаше в себе си. Чувството беше така ярко, че той отпусна глава в дланите си изненадан, когато почувства сълзи по пръстите си.

Към действителността го върнаха стъпки, отекващи по коридора. Взря се в очакване, надявайки се, но и страхувайки се, че Кити е дошла отново. Не знаеше дали ще може да понесе още едно нейно посещение, като имаше предвид умственото си състояние. Чу дрънчене на шпори и реши, че стъпките са прекалено твърди и тежки, за да бъдат женски. Духът му се ободри значително, когато разпозна братята си, които се приближаваха към него.

— Е, братче, забъркал си се в дяволска каша — поздрави го Чад, докато стискаше ръката му през пречките.

Райън подаде другата си ръка на Пиърс. Стояха, взирайки се един в друг в съвършено разбирателство. След дълга пауза Райън запита:

— Защо, по дяволите, толкова се забавихте?

— Заради влака — обясни Пиърс. — Изтрихме си задниците от езда, докато стигнем дотук. Локомотивът се повреди и като разбрахме, че ще трябва с дни да чакаме друг, продължихме с коне. — Разтърка гърба си. — Никой да не ми говори за неразработени земи.

— Мисля, че знаете защо съм тук — изрече Райън.

— Да — отвърна Чад. — Най-напред се отбихме в ранчото.

— Не сте говорил с Бърт, нали? — запита тревожно Райън.

— Напротив, говорихме — отвърна Пиърс. — Кити я нямаше и Тереза ни каза, че няма нищо лошо да поговорим с Бърт. Разбрахме, че не знае нищо за арестуването ти и за процеса.

— Господи! Вашите сведения разтревожиха ли го? Той добре ли е?

— Беше добре, като си тръгнахме. Малко слаб, но жив. Научихме цялата истина чак когато Кити се прибра. Каза ни всичко, невероятно е. Какво те прихвана да се присъединяваш към бандата на Бартън? Ако не беше зад решетките, щях да ти насиня задника — каза Пиърс.

— Не и преди аз да приключа с него — присъедини се Чад.

— Това беше единственият начин да стигна до Кити — обясни Райън. — Тя не ви ли каза как се срещнахме?

— Кити ни разказа всичко. Почти всичко — уточни Чад. — Но като те познаваме, мисля, че има неща, за които не иска да говори. Какви са чувствата ти към нея? Оставя впечатление, че е влюбена в тебе. Тя поредното перо на шапката ти ли е?

— Никога не съм мислил, че ще го кажа, но обичам Кити — призна малко плахо Райън. — Тя е също толкова съвършена за мене, колкото са Сара и Зоуи за тебе и Пиърс. Ще призная, че отначало бях скептичен, съмнявах се в собствените си чувства. Но сега знам, че бих могъл да бъда щастлив с Кити като моя съпруга. Тя не е като повечето жени. Тя е лоялна и надеждна, и… — Той сви рамене. — О, каква полза?

— Райън Женкаря влюбен? — изхили се Пиърс. — Май точно ти ни се смееше, че сме се влюбили, а?

— Тогава не знаех… искам да кажа, кой да помисли, че ще срещна жена, която ще стане всичко за мене? Но е твърде късно да се тревожа за това, което е можело да бъде. Ще умра след няколко дни.

— Не и ако ние можем да направим нещо по въпроса — отвърна Пиърс. — Говорихме снощи с шерифа, но той позволи да те видим едва тази сутрин. Прингъл е убеден, че си бил свързан с бандата на Бартън. Казва, че няма солидно доказателство, че никога не си бил заедно с тях в някой от обирите им.

— И казва още — добави Чад, — че вече си бил съден и осъден. Само губернаторско помилване можело да ти помогне.

Райън се изсмя горчиво.

— И какво ми е положението сега?

— Телеграфирах гази сутрин на кмета на Драй Гълч и го помолих да пусне по телеграфа до шерифа свидетелство за добрия ти характер — призна Пиърс.

— Ще помислим и върху възможността да те измъкнем оттук, ако друго не успее. Дръж се, братче, няма да позволим да умреш — каза Чад, отправяйки му самоуверена усмивка.

— Ще се опитаме най-напред да намерим съдията — каза Пиърс. — Трябва ти нов процес, а само съдията може да вземе такова решение. Може да отнеме няколко дни, но ще се върнем навреме, за да измислим друг план, ако съдията откаже да насрочи нов процес.

На Райън никак не му се искаше те да си тръгнат, но знаеше, че ако не намерят съдията, на практика той няма никаква надежда за живот отвъд десетте дни, оставащи до обесването му.

— Късмет! — извика той след тях, докато се отдалечаваха.

Господи, колко хубаво беше да ги види, помисли Райън, докато се държеше за пречките и слушаше звука на отдалечаващите се стъпки на братята му. За първи път, откакто беше започнала тази бъркотия, той чувстваше нещо друго, освен абсолютна безнадеждност. Чувстваше надежда. Надежда, че може да запази живота си, че може да направи Кити своя съпруга и че ще има с нея същата изпълнена с любов връзка, на каквато братята му се радваха със своите съпруги.

Вниманието му се изостри, когато чу да се приближават отчетливо разпознаваемите стъпки на шерифа.

— Ето ти обяда — каза Прингъл, крепейки поднос в едната си ръка. — Дръпни се назад, Дилейни. Ще отворя вратата и ще ти подам подноса.

Райън отстъпи една крачка, отпуснал стиснатите си юмруци. Ужасно му щеше да скочи върху шерифа и да изчезне оттук колкото може по-бързо. Но двата шестзарядни револвера на бедрата на шерифа бяха мощни спирачки. Може би, хрумна му, би помислил за бягство, ако братята му не успеят да го освободят със законни средства.

Прингъл остави подноса на пода, отвори вратата и го бутна към Райън. После отстъпи, без да сваля очи от Райън. Щом затръшна и заключи вратата на килията, като че ли доби настроение за разговор.

— Говорих много с братята ти, Дилейни — поде той. — Изглеждат ми прилични мъже. Ти трябва да си гнилата ябълка в сандъка. Много жалко, че трябваше да дойдат чак дотук, за да те видят обесен.

— Не съм разбойник — изрече Райън през зъби.

— Да, всички това казват. Мисля, ще ти хареса да узнаеш, че на площада издигат бесилка. Трябва да стане готова навреме за обесванията. Впрочем — добави на тръгване, — тези твои братя изглеждат решени да те освободят, затова назначих за заместници още четирима мъже. Двама ще се редуват да пазят затвора, а двама ще следят братята ти, ако нещо случайно им хрумне.

Какво друго може да се обърка, запита се Райън, докато се отпускаше на одъра. Ако нямаше лош късмет, значи изобщо нямаше да има никакъв късмет. Сега братята му щяха да бъдат поставени под наблюдение, а това щеше да направи бягството, ако се стигнеше дотам, фактически невъзможно. Господи, защо му трябваше да идва в Аризона, изхлипа той безмълвно. Но мисълта умря в мига, в който се роди. Ако не беше дошъл в Аризона, никога нямаше да срещне Кити.

Ако не беше срещнал Кити, никога нямаше да узнае какво е любов.

 

 

Възбудата трябва да беше прекалено много за Бърт, защото той проспа цялата нощ и голяма част от следващия ден. Когато накрая се събуди и закуси малко, помоли Росита да доведе Кити и Тереза.

Кити влезе в стаята на Бърт със свито сърце, страхувайки се как ще го завари. За нейно облекчение той седеше в леглото и не изглеждаше по-зле след шока, който беше получил. Тереза влезе след няколко мига.

Бърт я подкани да се приближи.

— Реших да говоря с тебе, след като ядът ми попремине — обърна се той към нея. — Какво имаш да кажеш за свое оправдание? И не ми казвай, че си казала истината в съда, защото знам друго. Нямаш ли съвест? Нямаш ли чест? Показанията ти осъдиха невинен човек на смърт.

— Съмнявам се, че моите показания са имали някакво значение — заяви Тереза. — Питай Кити, ако не ми вярваш.

— Не говорим за това — възрази Бърт. — Твоята постъпка беше морално погрешна. Ревността ли те накара? Знам, че си беше харесала Райън, но знам и че той не се интересуваше от тебе. Искаше Кити. Само и единствено нея.

— Съжалявам, татко Бърт — каза Тереза. — Аз… сбърках. Сега го разбирам. Какво ще правиш с мене?

— Пратих един от работниците да доведе адвоката ми. Вече бях уредил да наследиш прилична сума, след като си отида, но искам да я получиш сега, преди да умра. Ще можеш да живееш добре при сестрата на майка си в Сан Франциско, докато си намериш съпруг.

— Отпращаш ли ме? — ахна Тереза. — Бях ти като дъщеря. Повече, отколкото Кити.

— Много добре го знам — призна Бърт. — Затова съм щедър към тебе. Не съм те отгледал от дете, защото дори не те познавах допреди смъртта на майка ти преди шест години. Ти сама реши да дойдеш в ранчото, за да се грижиш за мене. Това ме кара да се замисля — изрече той полека — дали не си дошла само защото си смятала, че ще наследиш всичко след смъртта ми.

Спря, за да си поеме дъх, и пийна малко вода.

— Знам, че си наела адвокат, за да докаже, че Кити е измамница — продължи Бърт. — Може да съм прикован към това легло, но знам какво става в къщата ми. Моят адвокат научи за намеренията ти и ме осведоми. Взех мерки да направя така, че да не получиш повече от това, което съм ти отделил.

— Татко Бърт! Знаеш колко съм привързана към тебе. Не ме отпращай.

— Не отпращай Тереза заради мене — намеси се Кити, чувствайки се така, сякаш е разбила едно семейство.

Изобщо не беше имала такива намерения. Но Тереза заслужаваше наказание заради измамническите си машинации.

— Тереза ще бъде много по-щастлива в Сан Франциско — настоя Бърт. — Тя винаги е предпочитала възбудата на градския живот пред тукашната усамотеност, нали, Тереза?

— Е, да, но щях да бъда щастлива да живея тук с Райън.

— Колко време? — запита Бърт.

— Завинаги — заяви Тереза.

— Не ти вярвам, Тереза — изрече тъжно Бърт. — Опаковай си нещата. Адвокатът ми скоро ще пристигне с парите ти. Можеш да тръгнеш с него. Той ще те закара с нещата ти на гарата и ще ти купи билет за влака. Остави ме сега, трябва да си почина.

— Татко Бърт…

— Моля те, Тереза, просто излез — каза Кити, уплашена от внезапното пребледняване на Бърт. — Той е повече от великодушен към тебе. Нямаше да бъда толкова мека, ако останеше на мене да те наказвам. Знаеш какво бях определила за тебе.

— Спечели — изсъска Тереза. — Имаш Райън и ще имаш всичко, което трябваше да бъде мое. Още като влезе в тази къща, разбрах, че си жива беля. Отивам си, но няма да престана да те мразя.

И след като каза последната дума, изхвърча от стаята.

— Сигурен ли си, че искаш Тереза да си иде? — запита Кити веднага след като тя излезе от стаята. — Не го прави заради мене.

— Напълно сигурен съм, скъпа. Тя щеше да бъде добре приета тук, докато пожелаеше да остане, ако не беше убила доверието ми в нея. Не се тревожи, всичко ще бъде наред с нея. Леля й в Сан Франциско я обожава. Затова тя не поиска да се премести в ранчото, след като се оженихме с майка й. По-добре мисли за Райън. Обичаш го, нали?

— С цялото си сърце — каза Кити.

— И на мене така ми изглеждаше. Иди в града да го видиш. Кажи му, че разчитам да те направи почтена жена.

Ярка червенина обагри бузите на Кити.

— Татко!

— Не съм толкова грохнал, колкото ме мислиш — подсмихна се той.

Твърде смутена, за да каже нещо, Кити го целуна по челото и излезе от стаята. След половин час излезе от къщата, без да трябва да се срещне с Тереза, което за нея беше благословия, и насочи коня си към града. Когато стигна в покрайнините, забеляза черквичката на една мисия, на която дотогава не беше обръщала внимание. Приплесканата кирпичена постройка израстваше от песъчливата почва, осеяна с рядка растителност от пелин и кактуси. Напуканите стени и разпадащата се камбанария отчаяно се нуждаеха от поправка и Кити я отмина, без да помисли повече за нея.

Спря пред затвора и намери шерифа, седнал на верандата, да гледа лениво към прашната улица. Той се надигна да я поздрави, когато тя слезе от коня и се приближи към сградата.

— Май искате да се видите със затворника. Дилейни напоследък е много известен. Братята му вече бяха тук да се видят с него. Надявам се да не кроят някакви планове, защото наех още помощници да ги наблюдават и да патрулират около затвора, ако случайно на тях им хрумне да тръгнат да го измъкват.

— Братята на Райън няма да нарушат закона — възрази Кити. — Ще използват законни начини, за да го освободят.

— Много късно е за това, госпожице — каза Прингъл. — Направихме всичко точно както трябва. Дилейни получи честен процес. Ще трябва помилване от губернатора, за да бъде освободен, а няма вероятност това да се случи.

Кити последва шерифа, получи разрешение да влезе в района на килиите и хукна по коридора.

Райън трябва да беше чул идването й, защото стоеше, стиснал пречките, и я чакаше.

— Познавам стъпките ти — каза той, посягайки към нея, и я придърпа толкова близо, че да може да я целуне. — Ммм — изрече, облизвайки устни те й, — имаш хубав вкус.

— Добре ли си? — запита Кити, вглеждайки се в лицето му.

— Добре съм, след като братята ми вече са тук.

— Какво ще направят?

— Още не знам, може би нищо. Шериф Прингъл каза, че е назначил още заместници да наблюдават братята ми и да патрулират около затвора. Мисля, че подозира, че ще се опитат да ме измъкнат оттук.

— Знам, той ми каза същото. Бърт знае какво става. Братята ти дойдоха в ранчото, докато ме нямаше, и разпитали Бърт в каква неприятност си се забъркал. Трябваше да му разкажа всичко.

— Знам, те ми казаха и на мене. Той как го прие?

— Още е слаб, това не се е променило. Но има още нещо, което трябва да знаеш. На Бърт никак не му хареса, когато научи, че Тереза е свидетелствала срещу тебе. Даде й пари и я помоли да си иде. Праща я в Сан Франциско, да живее при леля си.

— Това сигурно е най-доброто за всички — каза Райън.

Кити сграбчи раменете му през пречките, искаше да не го пуска никога да не се отделя от него. Нещата никога не бяха изглеждали толкова безутешни. Ръцете на Пиърс и Чад буквално бяха вързани заради заместниците на шерифа, които наблюдаваха всяко тяхно движение. Почти нищо не можеха да направят, за да освободят Райън. Тази мисъл само затвърди решението на Кити да направи нещо самостоятелно. Тъй като братята на Райън бяха безсилни да помогнат, на нея се падаше да се погрижи той да не умре.

— За какво мислиш — запита Райън. — Виждал съм и преди този поглед. Надявам се да не мислиш как да изложиш на риск живота си, защото няма да го позволя. Остави братята ми да се справят с това, те имат повече възможности от тебе.

— Така ли? — възрази Кити. — Ако си спомняш, Кит беше способно момче. Не съм се променила особено много само за няколко месеца. Сега трябва да вървя, Райън. Утре ще дойда пак.

— Кити! Чакай! — извика уплашено Райън. — Какво кроиш? Върни се! Не смей да си тръгваш, без да ми кажеш какво се върти в хитрото ти мозъче.

Тя не се обърна. Не искаше да слуша логиката му, не искаше той да я увещава да се отказва от плановете си. Нямаше представа какво ще направи, но знаеше без всякакво съмнение, че няма да седи със скръстени ръце и да остави да го обесят.

— Ей, госпожичке, що не ми дойдеш на гости и на мене? — извика Дуранго, докато тя профучаваше край килията му. — И на мене добре ще ми дойде малко утешаване.

— Върви по дяволите — подметна тя през рамо.

След миг мина покрай шерифа и излезе навън, под слънчевата светлина.

Тъкмо беше пъхнала крак в стремето, когато видя братята на Райън да идват откъм хотела. Махна им и ги изчака да се приближат.

— Видя ли се с Райън? — запита Пиърс. Кити кимна. — Как е?

— Отчаянието е най-лошият му враг — каза Кити. — Мисля, че е загубил всяка надежда за освобождаване.

— По дяволите, толкова се ядосвам — изръмжа Чад. — Шерифът казва, че не може да освободи затворник, който вече е съден и намерен за виновен, независимо колко препоръки ще получи. И само съдията може да обяви нов процес.

— Значи трябва да намерите съдията — изрече твърдо Кити.

— Той е в Ногалес — обясни Пиърс. — Тръгваме най-късно до един час. Трябва да се върнем след два дни. Ако нищо не стане, още имаме време да измислим нещо.

— Вижте зад вас — предупреди ги с тих глас Кити. — Онези двама мъже, които ви наблюдават, са заместници на шерифа. Няма да ви изпуснат от поглед. Сигурно ще ви последват в Ногалес.

— Да му се не види! — изфуча Чад. — Ти не се тревожи, Кити, могат да ни последват, ако искат, до ада и обратно.

Очите на Кити се присвиха. Може би отсъствието на заместниците щеше да проработи в нейна полза. Тя скъта този факт в едно ъгълче на ума си.

— Сигурно много обичаш Райън — изрече Пиърс.

Напрегнатият му поглед предизвика червенина по бузите на Кити.

— С цялото си сърце — призна тя. — Ще направя всичко, само и само да не позволя да го обесят.

— Ние с Чад искаме да ти благодарим, че доказа на Райън, че любовта може да бъде велико преживяване. Бяхме се отчаяли, че братлето ни никога няма да открие своята изключителна жена, и сега се радваме, че ти си тази, която най-накрая покори упоритото му сърце.

Макар че думите на Пиърс накараха сърцето на Кити да полети, те все пак не решаваха проблемите на Райън.