Кони Мейсън
Дивачката (12)

11

Той я грабна на ръце, нежно и в същото време властно. Зелените му очи бляскаха като парчета счупено стъкло изпод тежките клепачи, когато й се усмихна.

— Сладко котенце — измърмори той тихо.

Кити не можеше да диша, не можеше да говори, докато Райън целуваше разтворените й устни. Тя усети отчаянието му и открехна устни за властния му език с желание, не по-слабо от неговото. Тръпнеше от жажда, давеше се в безумната въртележка на желанието, което я поглъщаше.

С нежност, която почти я просълзи, Райън я положи на одъра и се изтегна до нея, покривайки я отчасти с тялото си. Тя усещаше плътното доказателство на неговата жажда да се притиска към бедрото й, докато пръстите му мачкаха гърдите й и си играеха с болезнено чувствителните им зърна. Започна да се извива до него, вкусвайки допира на голата му плът до своята, също гола. Чувстваше как тялото му полека се плъзга по нейното и си пое остро дъх, когато ханшът му остави огнена диря по плътта й. Изстена окуражаващо, докато той проправяше пътека от целувки към гнездото от златисти къдрици между краката й.

Кити се изви силно нагоре, когато устата му стигна до едно място, толкова чувствително, че тя се уплаши, че ще се разпадне. Тогава почувства езика му да се плъзва над това набъбнало място и изкрещя името му. Нищо досега не й беше доставяло такова огромно удоволствие. Това беше невероятно еротично. Греховно възхитително. Тя не чуваше дъжда, който биеше колибата, нито вятъра, виещ около ъглите. Чуваше единствено яростното блъскане на собственото си сърце и прилива на кръвта, която пулсираше във вените й. Ръцете й се вплетоха в гъстите тъмни кичури на косата му, от устата й излитаха подтикващи гърлени звуци.

Кулминацията й се приближаваше твърде бързо. Тялото й се гърчеше, стоновете й се редуваха с хлипове. Обезумяла, безразсъдна, отчаяна, тя се вкопчваше в него, усещайки как великолепието я завладява. Опита се да го спре, но когато Райън пъхна един пръст в нея, тя подлудя, извивайки се нагоре към устата му, и го остави да я отнесе оттатък ръба. Кулминацията й експлодира в хлипалия и тръпки, докато екстазът бушуваше в тялото й.

Господи, колко обичаше звуците, издавани от нея, тези малки въздишки, стонове и изхълцвания. Изчака я да се успокои, после придвижи тялото си нагоре по нейното, разтвори краката й и се вмъкна горещия й, влажен проход, силно и дълбоко, с което предизвика нова вълна на треперене. Очите й се разшириха, предавайки без думи насладата, която тя изпитваше, и той се усмихна.

— О, господи, Райън, да, искам те в мене.

Притисна ханша си към слабините му и той едва не експлодира, сдържайки се с огромно усилие на волята.

— Тук ми е мястото — изстена гърлено той, когато горещото, притискащо триене го бутна опасно близо до ръба. Затвори очи, стисна зъби и навлезе толкова дълбоко в нея, че му се стори, че е попаднал в рая. Тогава започнаха тласъците — решителни, дълбоки, усилващи вече непоносимата наслада, която се натрупваше в него. Искаше отново да докара Кити до кулминация и се молеше да има сили да издържи.

Точно когато се страхуваше, че ще свърши преди нея, тя се стегна и изкрещя името му.

— Райън… о, моля те.

Тихите й, жални стонове го подтикнаха към по-големи усилия и тогава той я усети да се свива около него, почувства я да се надига и да трепери, чу я да изкрещява. После всичко изчезна, собствената му кулминация го отнесе отвъд границите на мисълта и разбирането. Наслада, каквато не беше познавал дотогава, го разтърси целия, обливайки го с вълни от непоносим блясък.

Райън се отпусна на една страна до Кити, изпускайки въздух на къси, неравни струи. Нямаше представа кое прави любенето с нея толкова изключително. Една бръчка се настани между веждите му. Беше се любил безброй пъти. Винаги беше приятно, но никога както сега. Любенето с Кити не приличаше на никое от предишните му преживявания. Вместо да се отегчи и да няма търпение да тръгне към ново завоевание, той искаше да стои при нея, докато не научи кое я прави така различна. Все едно тя беше открила някаква негова страна, за чието съществувание той не беше и подозирал.

— Райън, за какво мислиш? — запита Кити, сгушена до него, за да попие топлината му.

Райън мълча дълго време, после изрече:

— За братята ми, за дома, струва ми се.

— Бързаш ли да се прибереш у дома си? Братята ти трябва да са изключителни мъже. Разкажи ми за тях.

— Може да са властни, но мисля, че са по-добри от повечето братя. И те си имаха доста неприятности, но точно това ги направи силни мъже.

— Каза, че баща ти е починал. Ами майка ти? Жива ли е?

Макар че нищо не караше Райън да разкрива семейни тайни пред Кити, струваше му се редно да й ги разкаже.

— Мисля, че вече споменах, че майка ми избяга с друг мъж, когато бяхме малки. Баща ми ни отгледа. Беше добър баща, но ни внуши да не вярваме на жените. Бяхме много палави с братята ми. В Драй Гълч всички знаеха подвизите ни — започна да си спомня той. — Още помня как се биехме в кръчмата. Винаги се държахме заедно и почти винаги побеждавахме. Лошите времена дойдоха, когато най-малко ги очаквахме.

— Какво стана?

— Една жена, Кора Лий Дулитъл, разби живота на трима ни. Няма да навлизам в подробности, но заради лъжите й едва не обесиха Пиърс. Чад се ожени за нея, за да предотврати обесването, но това не беше достатъчно, за да попречи на безсмислената смърт на четирима души. Той смяташе, че е отговорен за това, макар че вината не беше негова. Съвестта му го накара да замине. Нямаше го две години. Когато се върна, доведе една жена на име Сара и сина й. Всичко свърши добре. Чад се ожени за Сара, а Пиърс за Зоуи, но преживяното ме накара никак да не вярвам на жените.

Чу Кити да въздъхва и се запита какво ли си мисли тя.

— Съжалявам, че любопитството ми докара неприятни спомени — каза тя. — Благодаря ти, че ми го разказа. Пиърс и Чад сигурно са се оженили за изключителни жени.

Райън й отправи чистосърдечна усмивка.

— Имаха късмет.

— А ти нямаш ли желание да си имаш жена и собствено семейство? — запита с надежда Кити.

— Имам племенница и двама племенници. Сигурно има и още на път. Нямам нужда от собствени деца.

Настъпи мълчание. Дори дъждът и вятърът бяха спрели. Райън искаше отново да се люби с Кити, но знаеше, че трябва да се връщат в ранчото. Бърт щеше да се разтревожи, ако не се върнат скоро.

— Трябва да тръгваме — каза Кити, изразявайки мислите му. — Дъждът спря.

— Искам пак да се любя с тебе — каза Райън, — но мисля, че си права. Здравето на Бърт е крехко, не бива да го тревожим. — Надигна се на лакът и целуна гърдите й, а после и устата. Въздъхна нерешително, стана и отиде към огнището, за да вземе своите и нейните дрехи. — Дрехите ни още са влажни, но трябва да се обличаме — изрече, като й ги подаваше.

Той облече влажните си панталони и ризата. Обувките му изжвакаха, когато ги обу.

— И твоите обувки ли са толкова мокри като моите? — запита, докато закопчаваше колана с пистолета на тесния си ханш.

— Моите не са чак толкова зле — отговори Кити. — Мога да ги обуя.

— Огънят почти догоря, можем да го оставим. Ще оседлая конете, докато ти сгънеш одеялата и оправиш стаята. Ще се видим навън, щом приключиш.

Райън излезе от колибата, питайки се защо е издал толкова много от личната си история пред Кити. Никога досега не беше изпитвал потребност или наклонност да се доверява на жена. Макар че хората от Драй Гълч знаеха за трагедиите, които бяха мъчили семейството му, малко от тях познаваха личните интимни подробности, а той и братята му искаха това да си остане така.

Кити излезе при него след няколко минути. Подаде му кошницата и той я върза на седлото си. Тя изглеждаше така възхитително разрошена, че той не можа да устои на подтика да я целуне. Когато ръцете му обгърнаха талията й, за да я вдигне на седлото, вместо това той я обърна към себе си и плени устата й. Целувката му не беше нежна. Беше твърда и властна, изгарящ пламък, който трябваше да остави клеймо върху неговата собственост.

Кити почти не говореше, докато яздеха към ранчото. Пропитата с влага земя изискваше цялото й внимание, докато водеше коня си около оврази и ровове, образували се от проливния дъжд. Но тя имаше много време, за да мисли. Устните й още пареха от свирепата целувка на Райън преди тръгването. Чувстваше се белязана от нея, жигосана за цял живот. Защо я беше целунал така вдъхновяващо, щом нямаше намерение да се ангажира с нея? Щеше да бъде глупачка, ако му повярва, че я иска не само за няколко часове или седмици страст. Райън беше заможен фермер, човек със средства. Ако някога решеше да се ожени, тя знаеше, че никога няма да се вмести в представата му за съвършена съпруга. Тя не можеше да стане човекът, в какъвто всички биха искали да се превърне.

По едно време си беше представяла, че Райън е отговорът на мечтите на всяка жена, на нейните мечти, но това беше преди да разбере колко е недостижим. Не само обетът му да се не жени правеше невъзможна мечтата й да бъде завинаги с него. Тя знаеше със сигурност, че изключителните братя на Райън и съвършените жени, за които се бяха оженили, никога няма да я приемат.

Кити усети странно чувство, че се завръща у дома си, когато зърна ранчото. Никога преди не беше изпитвала такова чувство и го задържа в сърцето си, знаейки, че времето й тук е ограничено.

— Помислихме, че сте се изгубили — посрещна ги един от говедарите, когато влязоха в двора. — Шефът се тревожеше, но аз му казах, че ти познаваш околностите, че сигурно с мис Кити сте се скрили някъде да изчакате бурята.

— Скрихме се в онази колиба горе в планината. Валя истински порой — извика в отговор Райън. — Влизай вътре и сваляй тия мокри дрехи — каза, докато сваляше Кити от седлото.

Кити кимна и тръгна към къщата. Намръщи се, като видя Тереза да й отваря вратата. Беше се надявала да се вмъкне незабелязано в стаята си, за да се преоблече и да оправи косата си, преди да се срещне с когото и да било. Знаеше, че изглежда ужасно. Но не знаеше колко красноречиво разрошена изглеждаше. Устните й бяха подути, бузите зачервени от търкането в наболата брада на Райън, а очите й още пазеха замечтаното изражение на жена, преживяла чудесни любовни моменти.

— Къде бяхте? — запита строго Тереза.

— С Райън отидохме да пояздим. Бурята ни задържа.

Тереза я изгледа презрително.

— Защо не си мокра?

— Намерихме подслон. Ако ме извиниш, трябва да се преоблека.

Тя се запъти към стълбището. Тереза я последва моментално.

— Приличаш на курва — нападна я тя. — Само да те погледне човек и разбира какво сте правили с Райън.

Кити се извърна, стигнала на най-горното стъпало, и очите й блеснаха опасно.

— Мисли каквото си искаш, Тереза, само ние двамата с Райън знаем какво е ставало.

— Не можеш да го имаш — изсъска Тереза. — Аз първа си го набелязах. Харесах го още щом го видях.

Кипейки вътрешно, Кити влезе в стаята си и поиска да затръшне вратата, но Тереза се вмъкна след нея.

— Какво искаш, по дяволите? — нахвърли се тя върху натрапницата. — Предлагам да си вървиш, преди да съм изритала префиненото ти дупенце навън.

— Само се чуй как говориш — продължи да я дразни Тереза. — Не ти е мястото при възпитаните хора. Върви си при твоите приятели разбойници. Сигурна съм, че ще те посрещнат с отворени обятия. Предупреждавам те, стой далече от Райън, иначе последиците няма да ти харесат. Райън е мой, ти не си достатъчно добра за него. И не си мисли, че като си го вкарала в леглото си, това означава нещо за него, защото не е така.

— Жал ми е за тебе, Тереза — подметна Кити. — Райън никога няма да се ожени за тебе. Той не е от мъжете, които се женят.

— Мога да му променя намеренията — възрази убедено Тереза. — Ти не се бъркай. Никога няма да наследиш имотите на Бърт, ако имам думата по този въпрос. Вече почти убедих татко Бърт, че си измамница. Въпрос на време е да ти каже да си вървиш.

— Измитай се оттука! — кресна Кити. — От нищо не ти, пука, няма що. Трябвало е да се родиш мъж.

— Отивам си — каза Тереза, извърна се рязко и се запъти към вратата. — А, между другото — каза, спирайки с ръка на дръжката, — татко Бърт има гост. Иска да те представи на един наш съсед. Трябва да отидеш при тях, когато се приготвиш. Човекът се казва Норм Тъкър. Вдовец, е с две деца. Живее на няколко мили по-нататък по пътя. По едно време искаше да се жени за мене, но аз отказах. По-скоро ще остана стара мома, отколкото да си похабя младостта да отглеждам две деца без майка.

Малката реч на Тереза остави Кити занемяла. Колкото повече узнаваше за доведената си сестра, толкова по-малко я харесваше. Ако знаеше, че появата й в ранчото ще предизвика такива злобни излияния, нямаше да дойде.

Кити бързо се преоблече в сухи дрехи, а после седна пред огледалото, за да оправи косата си. Взе гребена и изстена смутено, когато видя отражението си в огледалото. Тереза беше права. Приличаше на задоволена курва. Устните й бяха подути и натъртени, бузите зачервени и ожулени.

Опитвайки се да не гледа прекалено отблизо следите от любовни ухапвания по врата си, тя сложи пудра на бузите и шията, а после прокара гребена през къдриците си, за да ги приведе в донякъде приличен вид. След като свърши всичко, каквото можа, за да оправи вида си, отиде при Бърт и госта му.

— Ела, влизай — извика Бърт, когато тя почука дискретно на вратата.

Залепи усмивка на лицето си и влезе в стаята.

— А, Кити — приветства я топло Бърт. — Тереза ми каза, че сте се върнали двамата с Райън. Много ме изплашихте. Надявам се, че сте намерили къде да се подслоните в бурята.

— Да, намерихме — каза Кити, несъзнателно отвръщайки на усмивката му. — Съжалявам, че си се разтревожил.

— Трябваше да не забравям, че Райън ще се погрижи за тебе както трябва. Вземи един стол, дъще. Един човек иска да се запознае с тебе.

Кити погледна към мъжа, който беше станал, когато тя влезе в стаята. Беше с няколко години по-възрастен от Райън и малко по-нисък. Но във външността му не личеше никаква слабост. Здравата му фигура излъчваше сила, а кафявите очи блестяха живо и умно. Кити се изчерви под нескрито възхитения му поглед.

— Кити, това е Норм Тъкър, съсед и добър приятел — каза Бърт. — Норм, това е Кити, моята изгубена дъщеря. Щом вече е тук, мога да умра щастлив.

Кити малко се стресна, когато Норм взе ръката й в двете си ръце и я стисна.

— Добре дошла, Кити. Знам откога Бърт очаква този ден. И мога ли да кажа, че не го обвинявам?

Бърт се подсмихна.

— Тя е красавица, нали, Норм? Нямам търпение да я представя на всички съседи.

— Можем да го уредим веднага, ако Кити дойде с мене на танците в хамбара на Стюарт другата събота. Стига да не възразяваш, Бърт — побърза да допълни Норм.

— Няма нужда аз да ти разрешавам — отвърна ласкаво Бърт.

— Какво ще кажеш, Кити? — запита Норм. — Знам, че е внезапно, но Бърт може да гарантира за мене. Ще бъде чест да те придружа на танците в хамбара и да те представя на всички твои съседи.

Сега Кити наистина се обърка. Норм ухажваше ли я? Тя почти не го познаваше. Освен това за нея съществуваше само един мъж въпреки факта, че Райън не я искаше за цял живот.

— Хайде, Кити — настоя Бърт. — Добре ще бъде да излезеш сред хора.

— Добре — каза тя след дълго мълчание. — Предполагам, че няма да навреди, само че не съм сигурна, че имам подходящи дрехи.

— И обикновена рокля ще свърши работа. Тук хората не се обличат кой знае как — увери я Норм. — Каквото и да облечеш, ще бъдеш най-красивото момиче на танците. Ще те взема в шест часа. Повечето от жените ще носят кутия с храна за вечеря. Мога да помоля икономката си да приготви нещо.

— Не, аз ще имам грижата — каза Кити, пожелавайки си да беше отказала поканата на Норм.

Ами ако каже или направи нещо, с което да го изложи? Запита се какво би казал Райън, когато разбере, че Норм я ухажва. Той нямаше право да се оплаква или да я смята за свое притежание. Не се беше ангажирал, нямаше власт над нея. Тя не принадлежеше на никой мъж. Почти се усмихна, като си представи изражението на Райън, когато му каже, че някой я ухажва.

Този момент дойде по-скоро, отколкото би искала. Райън влезе в стаята на Бърт само след няколко минути.

— Ела, Райън, влизай — покани го Бърт. — Запознай се с Норм Тъкър, мой съсед и добър приятел. — Бърт се засмя, показвайки учудващо оживление за толкова сериозно болен човек. — Мисля, че Норм и Кити се погаждат добре. Тя се съгласи да иде заедно с него на танци в хамбара на Стюарт в събота вечер. Норм, това е Райън Дилейни, мъжът, който ми намери моята Кити.

Кити трепна, когато погледът на Райън я прониза, остър и укоряващ, преди той да подаде ръка на Норм. Тя слушаше размяната на шеги между двамата, изключвайки почти всичко, и чуваше само неодобрителната нотка в гласа на Райън. Той като че ли… ревнуваше. Но разбира се, не беше така. Как би могъл да ревнува, когато чувствата му към нея не отиваха по-далече от обикновената силна страст?

Норм си тръгна скоро след това. Кити го изпрати до вратата, после се качи в стаята си, за да си почине до времето за вечеря. Беше имала почти цял ден и много неща, за които да мисли. Изненада се, че Норм я намира привлекателна. Беше смятала, че всички ще забележат липсата на добри обноски и ще й се присмиват заради това. Но очевидно Норм нямаше подобни оплаквания.

Кити легна на спретнато застланото легло и затвори очи, оставяйки въображението да я отнесе далече от танците в хамбара. Видя се застанала встрани от тълпата, самотна фигура посред море от зяпащи я хора, които до един я сочеха с пръст, сякаш е извършила някакво ужасно престъпление. Дори Норм се беше отвърнал от нея, засрамен от нещо, което тя беше направила или казала.

О, божичко, как беше могла да се остави да я принудят да приеме поканата на Норм? Дори не можеше да танцува. Щяха да й се присмиват и да странят от нея. Щеше да бъде жалка.

Потопена в смущаващите си мисли, Кити не чу как вратата се отвори и не видя Райън да влиза вътре и да затваря вратата зад себе си. Не разбра, че той е в стаята, докато не чу гласа му:

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Очите на Кити се отвориха и тя се взря в тъмното.

— Не чукаш ли на вратата, преди да влезеш?

— Бързах. Какво те прихвана да приемаш поканата на Тъкър? Той иска само едно нещо от тебе.

Темпераментът на Кити пламна.

— Върви по дяволите, Райън Дилейни! Не всички мъже мислят като тебе. Някои мъже търсят съпруга. Те не живеят по твоите стандарти.

— За какви стандарти говориш? — запита той, присвил очи в студена ярост.

— Единствените стандарти, които означават нещо за тебе. По които си изградил живота си. Любиш се с жените, но не можеш да се заставиш да им вярваш. Вземаш ги заради удоволствието, което ти дават, но не заради богатството, което могат да внесат в живота ти. Бягаш от обвързване и брак, но очакваш аз да ти бъда на разположение всеки път, когато ме искаш. Искам обвързване, Райън Дилейни, всички неща, които ти си избягвал през по-голямата част от живота си. Искам мъж, който да ме обича, искам дом, деца. Норм Тъкър може да не е мъжът за мене, но откъде да съм сигурна, ако не му дам възможност да докаже колко струва? Ако смятах, че ме искаш за нещо повече от секс, щях да кажа на Норм Тъкър да върви по дяволите.

Видя как изражението му се променя от гняв към неверие и се запита дали не е отишла твърде далече. Устата му се раздвижи безмълвно, преди най-накрая той да изрече:

— Искаш обвързване? Знаеш какво мисля за брака. Признавам, че никога не съм изпитвал към някоя жена това, което изпитвам към тебе, котенце. Трудно ми е да го кажа, но ако бях от мъжете, които се женят, щях да те пожелая за съпруга.

— Лъжец! — извика Кити. — Намери си някоя, дето знае всичките правила на етикета, жена с обноски, фина жена. Такава като жените, за които са се оженили братята ти. Аз не мога да бъда друго, освен това, което съм, Райън. Винаги ще бъда жената, която е яла, яздила и лагерувала с разбойници. Пазех конете им, докато обираха банки, и си вземах моя дял от плячката. Бях разбойничка, Райън. Това е нещо, което и ти не можеш лесно да простиш.

Лицето на Райън приличаше на буреносен облак в мрачен ден, потъмняло и застрашително.

— Какво те прихваща, по дяволите? Знаеш, че не мисля така. Миналото ти няма никакво значение за мене. Господи, та ние се любихме само преди няколко часа! Не очаквах толкова бързо да паднеш в обятията на друг мъж.

Защо не ми кажеш, че ме обичаш, Райън, викаше сърцето й в безмълвна молба.

— Не съм падала в обятията на Норм Тъкър. Няма такова нещо. Просто се съгласих да отида на танците в хамбара, защото Бърт като че ли смяташе, че е добре да отида.

— Откога те е грижа какво мисли Бърт?

Това я вцепени. Райън имаше право. Ако ненавиждаше Бърт толкова, колкото си мислеше, защо изведнъж й се беше дощяло да му достави удоволствие?

— Не искам да обсъждам това, Райън. Отивам на танците в хамбара с Норм и това е. Ти защо не заведеш Тереза?

Той изригна яростна ругатня и отвърна:

— Може би ще я заведа.

 

 

Честите посещения на Норм в следващата седмица с нищо не подобриха настроението на Райън. За него беше очевидно, че посещенията на Норм нямат нищо общо с Бърт, а са заради Кити. Проклетият глупак беше хлътнал до уши по нея. Ходеше по петите й като кученце и дори я беше отвел в ранчото си да я запознае с децата си.

За да влоши ситуацията още повече, Кити беше гукала часове наред за сладките момиченца на Норм. Райън нямаше представа, че тя толкова обича деца, а Норм Тъкър изглеждаше особено склонен да я снабди с няколко. Райън можеше само да кипи в безсилен гняв всеки път, когато Тъкър извеждаше Кити на езда или на пикник, или да посети децата му. Кити не знаеше ли какво му причинява нейното държание с Тъкър, питаше се той. Въображението му работеше усилено всеки път, когато Кити оставаше насаме с Тъкър. Представяше си ги във всякакви интимни ситуации и не можеше да понесе мисълта, че те двамата може да станат още по-интимни.

Настъпи денят за танците в хамбара. Отчаяно искайки да държи Кити под око, Райън беше помолил Тереза да го придружи. Нощта обещаваше да бъде ясна и топла, за разлика от студената ярост, която изпитваше Райън, когато Тъкър пристигна издокаран, за да вземе Кити.

Кити се появи на най-горното стъпало, изглеждайки като видение в новата си рокля. Бърт я беше насърчил да отиде в града да си купи нещо красиво и Райън беше придружил нея и Тереза. Не беше видял какво си е купила Кити, но сега, когато тя заплува надолу по стълбите, той помисли, че не би могла да избере нещо по-предизвикателно от тъмнорозовата димитена рокля, чиито широки, развяващи се поли подчертаваха тънката й талия и пълните гърди. Малки буфан ръкави бяха кацнали на голите й рамене, излагайки на показ повече плът, отколкото му се харесваше.

Потъмнелият му поглед се спря на сметанените хълмчета на твърдите й гърди, ясно различими над изрязаното деколте, и той почувства необяснимия подтик да метне палтото си на раменете й. Преглътна горчивия вкус в устата си и тръгна към нея. Тъкър обаче го изпревари.

— Изглеждаш прелестна, Кити — каза Тъкър, докато тя го хващаше под ръка. — Ще бъдеш най-красивата жена на танците.

— Ами аз?

Погледът на Райън се насочи нагоре, където Тереза стоеше на най-горното стъпало, очаквайки да бъде забелязана. Когато вниманието му спря върху нея, Тереза заслиза полека. Райън трябваше да признае, че е надминала себе си. Беше разкошно облечена в червена коприна, деколтето й беше дори още по-изрязано от това на Кити. Беше видение, но не видението, което желаеше Райън. Знаеше, че тя очаква той да каже нещо, затова пристъпи към нея и й предложи ръката си.

— Изглеждаш много красива, Тереза. Ще тръгваме ли?

— Дойдох с двуколката — каза Тъкър. — Можем да отидем заедно, ако искате.

— Не мисля…

— О, Райън, хайде — изгука Тереза. — Ще бъде забавно.

Райън вдигна рамене.

— Предполагам. Имаш ли нещо против, Кити? — запита с вежлива усмивка и лека предупредителна нотка.

— Не възразявам — отговори тя.

Райън не можа да отгатне нищо по изражението й.

Дамите взеха кутиите с вечеря, които Росита им беше приготвила, и всички се качиха в двуколката на Тъкър. Беше тясно. Съблазнителният аромат на Кити разбърка сетивата на Райън, когато Тъкър взе юздите. Странно, помисли той, Тереза седеше толкова близо до него, колкото и Кити, но той дори не мислеше за нея като за жена.

Пътят не беше много дълъг, но за Райън беше най-дългото пътуване, което някога беше предприемал. Ранчото на Стюарт беше само на пет мили на север и когато наближиха, чуха цигулките. Тъкър настани двуколката до няколко други и скочи на земята, за да помогне на Кити да слезе. Райън го последва и помогна на Тереза. След поздравите и представянията четиримата се присъединиха към една група, седнала около дългата маса, където всички ядяха и се наслаждаваха на музиката.

Райън дъвчеше пилешко бутче, когато чу една тъмноока брюнетка, седнала до Кити, да запитва:

— Значи вие сте дъщерята на Бърт. Сигурно се вълнувате, че най-накрая се срещнахте с баща си след толкова години раздяла.

Райън видя как вилицата на Кити спря на половината път към устата й и усети смущението й. Тъкмо щеше да се намеси, когато Тереза го изпревари.

— Можете ли да си представите? — заговори тя високо. — Татко Бърт не беше виждал Кити, преди тя да дойде в ранчото. Казва, че е неговата дъщеря, но как човек да бъде сигурен, че наистина е дъщерята на татко Бърт, щом няма никакви доказателства?

— Само ти се съмняваш, Тереза — каза Райън, стиснал зъби.

Дощя му се да я халоса по муцуната, преди да е казала нещо наистина вредно. Жени като Тереза не можеха да променят ниското му мнение за женския пол.

Кити не можеше да повярва, че Тереза може да бъде толкова груба. Тя знаеше, че доведената й сестра не я харесва, но не мислеше, че тя ще я унижи публично. Отправи благодарен поглед към Райън и продължи да яде. Но жената, която се казваше Сали, не искаше да се откаже от темата.

— Странно, че с баща ви не сте се срещали досега — отбеляза тя.

Кити стрелна бърз поглед към Райън и леко поклати глава, когато го видя да отваря уста, за да отговори. Не можеше да допусне цял живот някой да отговаря вместо нея.

— Майка ми и баща ми не са били женени — обясни тя. — Мама никога не е казвала на Бърт, че има дъщеря. Когато той ме откри, се съгласих да дойда тук, за да се запознаем. Сигурно няма да остана.

— Къде живеехте? — запита един млад мъж на име Стив.

Очевидно всички се интересуваха повече от нейната история, отколкото от храната или музиката, отбеляза мислено Кити. Знаеше си, че не й е мястото тук, а неудобните въпроси го доказваха.

— Странно, че питате — изрече злорадо Тереза. — Никога няма да отгатнете къде я е намерил Райън. Живяла с… ау! Защо правиш това, Райън?

— Намерих Кити да живее с доведения си брат и… семейството му — обясни Райън. — Убедих я да дойде в Тусон, за да се запознае с баща си. Бърт много се радва, че най-накрая дъщеря му е при него.

Кити прикри една усмивка, като видя как Тереза разтрива глезена си.

— Лично аз съм доволен, че Кити дойде в Тусон — обяви Норм на висок глас. — Все ми е едно откъде идва. Достатъчно е, че е тук.

Кити би целунала Норм заради това, че я защити. И Райън. По-скоро й се искаше да целуне Райън.

По-нататъшните въпроси умряха поради естествени причини и всички отидоха да танцуват. Кити слушаше музиката, потупвайки с крак под ритъма, и си тананикаше.

— Искаш ли да танцуваме? — запита Норм. — Справям се добре с ту-степа.

Кити се изчерви, засрамена, че ще признае още един свой недостатък.

— Аз не танцувам.

— Точно сега е моментът да се научиш. — Норм я хвана за ръката, дръпна я да се изправи и я отведе навътре в хамбара, където танцьорите се въртяха в жив рийл. — Прави като мене — извика, за да надвие врявата.

Кити научи нещо тази нощ. Танцуването й се отдаваше с лекота. Харесваше музиката, ритъма, смеха… забавлението. Съдбата й беше ограбила радостта и компанията на връстниците в детските и години, когато трябваше да живее щастливо и безгрижно. Необикновеното й възпитание я караше да се чувства неприобщена, но забавата наистина я развесели.

Кити танцува с Норм и с още няколко други млади мъже, но единственият мъж, с когото искаше да танцува, не я покани. Райън танцува с Тереза два или три пъти, с други също, пръскайки безразборно чара си. Райън Женкаря изглеждаше на върха си тази вечер и тя се запита защо изобщо й пука за това. Тази вечер подсилваше убеждението й, че Райън Женкаря не е от мъжете, които ограничават вниманието си само върху една жена.