Кони Мейсън
Дивачката (11)

10

Кити се облече неособено грижливо на следващата сутрин, защото знаеше, че ще изглежда ужасно, каквото и да облече. Под очите й имаше тъмни сенки, лицето й беше сиво от умора. След неочакваното посещение на Райън през нощта не беше спала никак добре. Колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно й ставаше, че една жена не е достатъчна за Райън. Той беше непоправим женкар. За съжаление, тя беше позволила на сърцето да управлява главата й и се беше влюбила в него. Поздрави се, че беше имала сили да го отпрати снощи, макар че за нея това беше по-болезнено, отколкото за него.

После се беше мятала и преобръщала, представяйки си Тереза в леглото на Райън, как се наслаждава на неповторимия му начин да прави любов. Тялото й още тръпнеше от неизживяното усещане. Да си отказва това, за което копнееше, от което имаше нужда, за да се почувства отново удовлетворена — това беше струвало скъпо на спокойствието на душевния й покой.

Кити среса още веднъж непокорните си къдрици, преди да слезе по стълбите към трапезарията. Още беше рано, но беше чула, че другите са станали, затова знаеше, че домакинството се раздвижва. Когато намери трапезарията празна, пъхна глава в кухнята.

Росита я видя и я покани с жест да влезе, тъмното й лице светна от удоволствие.

— Вие сте дъщерята на сеньор Лаури. Радвам се да се запознаем. Много ощастливихте баща си. Аз съм Росита. Не можах да ви поздравя както трябва вчера. Тъкмо правех закуската на баща ви. Има прясно кафе в каната.

— Благодаря — каза Кити, зарадвана от топлото посрещане на готвачката. — Едно кафе ще бъде чудесно. Моля, казвайте ми Кити.

— Ще ви направя закуска, щом занеса подноса на баща ви. Тереза обикновено не става толкова рано и рядко иска нещо повече от препечена филийка и чай — изстреля бързо Росита. — Сеньор Дилейни вече се наяде и излезе да помогне на работниците. Каза, че имал нужда да се раздвижи.

— Толкова съм гладна, че мога да изям цял кон — каза Кити.

Не се превземаше, когато станеше дума за ядене. Прекалено често беше гладувала досега, за да не уважава храната. Добре, че нямаше склонност да пълнее и можеше да се наслаждава на прекрасното готвене на Росита, без да изпитва вина.

Росита се засмя и потупа закръгления си ханш.

— Жена по мой вкус.

Когато Росита приключи с приготвянето на подноса за Бърт, Кити каза:

— Защо да не му го занеса аз? Той искаше да поговорим тази сутрин и сега е подходящ момент.

— Добре — съгласи се Росита и й подаде подноса. — Кажете ми какво обичате да ядете и ще ви го донеса в стаята на сеньор Лаури.

— Много любезно от ваша страна. Бекон, яйца и питки ще бъде чудесно. И още черно кафе.

Кити отнесе подноса към стаята на Бърт, почука веднъж и влезе, щом чу позволението му. Намери баща си да седи на един стол до прозореца. Беше прясно избръснат и изглеждаше по-добре от вчера. Очите му светнаха, когато я видя.

— Кити, ела, скъпа. Надявам се да си побъбрим повечко време тази сутрин. Един от работниците дойде да ме обръсне и да ми помогне с тоалета ми. Нямам търпение да продължа оттам, където спряхме вчера. Всъщност това, че си тук, ме ободри.

Кити остави подноса на скута му и дръпна кърпата от чинията с овесена каша и още една, на която имаше две питки, намазани с масло и конфитюр. Пара се виеше над чашата силно черно кафе.

— Ти яде ли? — запита Бърт, докато отхапваше от едната питка и дъвчеше без видим апетит.

— Росита ми предложи да ми донесе закуската тук.

Той изглеждаше толкова доволен, че Кити не можа да се въздържи да не отвърне на усмивката му с усмивка. Присъствието й като че ли му отвори апетит, защото той изяде овесената си каша така, сякаш наистина му харесваше. Закуската на Кити пристигна след няколко минути и тя се захвана с бекона и яйцата. Остави питката за последно и въздъхна доволно след малко, когато отмести подноса си.

— Може ли да взема подноса ти? — запита Кити, когато видя, че Бърт е довършил овесената си каша и по-голямата част от питките.

Той кимна и тя сложи празния му поднос на пода до своя.

— Нямаш представа колко се радвам, че те виждам — каза Бърт с глас, надебелял от вълнение. — Собственото ми дете. Преди Рина да ми пише за тебе, мислех, че няма да имам собствени деца. Винаги съм съжалявал, че нямам деца, но сега имам тебе. Това е осъществена мечта.

Кити знаеше, че трябва да пресече този емоционален изблик, преди да отиде още по-нататък.

— Съжалявам, Бърт, но ме смущават чувствата ти към мене. Даже не те познавам. Както ти казах вчера, скоро ще си замина. Това не е моят дом. Той е на Тереза, а тя не ме иска тук. Не съм обещавала нищо друго, освен да дойда и да се запозная с тебе.

Радостта на Бърт от преди малко полека започна да помръква, заменена от тъга.

— Мислех… искам да кажа… надявах се ранчото да стане твой дом. Дай ми шанс да поправя злото, което причиних на тебе и на майка ти. Мечтая за този момент, откакто получих писмото на Рина. Докато минаваха годините, се страхувах, че съдбата заговорничи против нас, че никога няма да се срещнем. Сега си тук и най-накрая животът ми е пълен. Ако си идеш сега, ще отнесеш живота ми със себе си.

Кити не можеше да отрече, че думите на Бърт са я трогнали. Запита се дали той знае къде и при какви обстоятелства я беше намерил Райън, дали това щеше да промени отношението му към нея.

— Не знам какво ти е казал Райън за мене — започна тя колебливо. — Може да решиш, че не ме искаш в дома си, като ти разкажа за себе си.

Бърт я изгледа озадачено.

— Защо да си променям намерението? Ти си ми дъщеря. Това е твоят дом. Нищо, което кажеш, не може да промени намеренията ми.

— Живях с бандити — изтърси Кити. — Леке Джонсън ме преоблече като момче и няколко години яздих с него и с бандата на Бартън. Те нищо не подозираха. Но си знаех, че някой ден ще трябва да се махна, иначе ще ме разкрият. Тогава Леке го убиха при един обир на банка и аз разбрах колко опасно става положението ми, като го няма да ме защитава. Райън се присъедини тогава към бандата — обясни тя. — Отначало помислих, че е разбойник, но само се правеше на такъв. Питаше много, разпитваше за Леке и семейството му, особено за жена на име Катрин. Не знаех, че е разбрал, че съм жена, мисля, че добре се е забавлявал с това за моя сметка. — Брадичката й се вдигна леко. — Райън мислеше, че съм… мадамата на Леке.

Лицето на Бърт почервеня от възмущение.

— Как е могъл? Не ми го е казвал. Той… държал ли се е неуважително към тебе? Когато Пиърс, по-големият му брат, ми писа, че Райън идва да ми помогне, намекна, че си е спечелил солидна репутация с жените. Ако те е наранил…

— О, не — побърза да възрази Кити. — Райън може да е женкар, но е мил и състрадателен. Сигурно ще го отрече, но е истина. Никога не би ме наранил, нито пък някоя друга жена, колкото и да не им вярва. Разбрал е, че съм Катрин, с прости догадки. — Не беше самата истина, но достатъчно близо. — Щом разбра, че съм Катрин, разбра и че не съм мадамата на Леке.

Бърт въздъхна, очевидно доволен от отговора й.

— Това няма значение. Каквото и да се е случило с тебе, не е било по твоя вина. Била си дете, когато Леке те е отвел.

— Той се стараеше да ме защитава. Не знам какво щеше да стане с мене след смъртта на Дики, ако Леке не беше пристигнал. Бях останала сама, без никаква издръжка.

— Обвинявам себе си за това — изрече Бърт със съжаление. — Оставих да минат прекалено много месеци след смъртта на Рина. Трябваше да се задействам веднага щом получих писмото й.

— Съгласна съм — потвърди сурово Кити.

Двамата замълчаха, потънали в спомените си. След неловката пауза тя продължи:

— Ще говоря направо, Бърт, така съм свикнала. Тереза ме ненавижда. Страхува се, че ще я изместя от чувствата ти. Мисли, че съм курва и крадла. Не мога да остана там, където не ме искат. Езикът и обноските ми са груби — продължи тя. — Нямам възпитание, нямам и образование. Мога да яздя и да стрелям, но не знам коя вилица за какво е. Понякога се изпускам и казвам шокиращи неща. Честно, искаш ли такава дъщеря? Не ме бива да живея такъв живот, какъвто искаш за мене.

Бърт потупа ръката й, сякаш за да я насърчи.

— Райън вече ми разказа повечето от нещата, които ти току-що ми каза, но те нямат значение. Няма нужда някой да знае как си живяла, преди да дойдеш тук. Наоколо има много приятни ергени, сигурен съм, че ще си намериш добър съпруг сред тях, ако това искаш. Ако не, просто това, че си тук, при мене, е достатъчно, за да бъда щастлив.

— Бърт, аз…

— Не, още не казвай нищо. Обещай, че ще останеш още малко. Ако усетиш, че не можеш да се разбираш с мене или не можеш да ме харесваш, тогава направи това, което казва сърцето ти. Но знай, че когато умра, всичко, което имам, ще бъде твое.

Кити го зяпна ужасено.

— Не! Не това искам. Не дойдох за облаги. Дойдох да се запозная с бащата, когото не познавах, за да мога да му кажа колко го ненавиждам, че ни е изоставил с майка ми. Не искам да бъда жестока, но това изпитвах.

— А какво изпитваш сега? — запита Бърт хрипкаво.

— Аз… Мисля, че разбирам как се е получило. Мама беше горда жена. Нямало е да ти каже за мене, като е знаела, че си женен за друга. И двамата сте виновни, но аз го отнесох. Вече не те ненавиждам, Бърт, но не искай да те обичам.

Бърт като че ли се сгромоляса вътрешно.

— Няма да искам от тебе да ме обичаш, Кити. Само като знам, че повече не ме ненавиждаш, това ми е достатъчно засега. Мога да го приема. Само не си заминавай. Дай на двама ни повече време. — Усмихна й се едва-едва. — Сигурен съм, че чакането няма да се проточи.

— Ще остана още малко, Бърт — съгласи се Кити.

Той умираше и беше нейният баща, макар тя да не изпитваше никакви топли чувства, каквито човек би изпитвал към баща си. Майка й навярно беше видяла нещо у Бърт, за да се влюби в него.

— Благодаря ти, скъпа — изрече Бърт с благодарност. — Защо не идеш да поразгледаш ранчото? Има много коне в заграждението, можеш да си избереш някой. Помоли Райън да дойде с тебе, той познава нещата тук. Тереза може да те разведе из къщата и да те представи на прислугата.

— Вече се запознах с Росита. Тя е цяло съкровище.

— Да не преча? — запита Райън, мушнал глава през вратата.

— Не, влизай — покани го Бърт. — И без това исках да говоря с тебе.

Кити се изправи рязко.

— Ще ви оставя насаме. Имам нужда от малко въздух. Може би ще разгледам заграждението. Винаги съм обичала конете.

Тя отправи кратък поглед към Райън, докато отиваше към вратата, и си пожела да не го беше направила. Той се взираше в нея с чувствените си зелени очи, сякаш искаше да я погълне, и тялото й реагира с обичайната си липса на самообладание. Тя усети гърдите си натежали, нещо разтапящо започна да се събира ниско в корема й.

— Няма нужда да излизаш заради мене — каза Райън.

Знаеше ли как й въздейства, запита се Кити.

— Свърших с посещението при Бърт. Твой е.

И побърза да излезе, преди зачервените й бузи и непокорното й тяло да я бяха изложили.

Райън неохотно свали очи от Кити и насочи вниманието си към Бърт.

— Изглеждаш по-бодър тази сутрин.

— Заради Кити е — грейна Бърт. — Дължа ти повече, отколкото бих могъл да ти се отплатя. Кажи цената, Райън. Стига да ми е във възможностите, давам ти всичко. Аз съм богат, мога да си позволя да бъда щедър.

— Не ти искам парите, Бърт. Това, че открих Кити, е всичкото възнаграждение, което ми е необходимо. Направих го заради татко. Би се зарадвал, ако можеше да разбере, че съм помогнал на стария му приятел. А и беше огромно приключение. Трябваше да се махна от ранчото за малко и това беше идеалната възможност. Чад и Сара са младоженци и им трябва да останат за малко сами. Всички тия гукания и цуни-гунита стават малко отегчителни.

— Радвам се да чуя това, Райън, защото искам да те помоля за още нещо. Бързаш ли да се върнеш в Монтана?

Райън помисли за Кити и изкушението, каквото представляваше тя. Да живее в една къща с нея и да не могат да се любят — това със сигурност щеше да изостри нервите му. Надяваше се, че ако се отдели от нея и се върне в Монтана, това ще приглуши жаждата му за тази малка дива котка. Не му беше присъщо така силно да желае определена жена. Проклетата му страст към Кити щеше да го вкара в беля, помисли той. Не му беше присъщо толкова време да копнее по една жена. Знаеше, че е време да се придвижи напред, но нещо дълбоко и неспокойно у него го подтикваше да остане докрай… докъдето и да го доведеше. Тази мисъл го плашеше ужасно много. Обвързването означаваше ангажимент, а ангажиментът означаваше… Господи, та той дори не можеше да изрече тази дума, а още по-малко пък да я помисли.

Бракът определено не беше за него. Харесваше му разнообразието. Вярваше на жените само дотолкова, доколкото можеше да ги изостави. Дотук нищо от това, което беше видял, не опровергаваше теорията му за жените. Според него такива егоистични и ревниви жени като Тереза бяха много повече от изпълнените с любов и безкористни жени като снахите му Зоуи и Сара. А той знаеше от първа ръка, че на съпругите на Пиърс и Чад не им беше лесно да се докажат.

Райън осъзна, че Бърт очаква отговор. Наистина, бързаше ли да се връща в Монтана? Очевидно, неособено много, защото мисълта да остави Кити го накара да се почувства неудобно.

— Защо питаш? Смятам, че Чад може да се справи сам още малко, ако имаш нужда от мене тук.

— Това, за което ще те помоля, е заради Кити — обясни Бърт. — Тя, изглежда, се чувства добре край тебе. Познаваш я повече от всеки друг. Не искам да се разпореждам с времето ти, но ще ти бъда благодарен, ако останеш още малко, докато Кити свикне.

Райън го изгледа втренчено.

— Какво те кара да мислиш, че ще остане тук? Твърдо е решила да си замине.

— Говорихме дълго тази сутрин. Тя се съгласи да остане още малко. Надявам се, че ще остане завинаги. Знаеш ли, страхувала се е, че няма да я харесам, ако разбера какъв живот е водила? Мисли, че не е достатъчно добра, за да живее тук.

Райън въздъхна ядосано.

— Знам. И на мене се опита да каже същото. Нищо от това, което й казах, не успя да я разубеди. Тя е упорита жена. Мисли, че ще използват колоритното й минало против нея. Даже се тревожеше, че ти няма да я приемеш такава, каквато е.

— Казах й, че това са глупости — отговори Бърт. — Кити е моята дъщеря. Приемам я такава, каквато е дошла при мене. — Хвърли замислен поглед към Райън. — Кити каза, че ти си я мислел за мадамата на Леке, когато си я срещнал.

— Не съм сигурен, че наистина съм го вярвал, но ми мина през ума. След като я опознах, разбрах, че съм грешал. Трябва да ми повярваш, като ти казвам, че Кити не е била ничия мадама.

Бърт изглеждаше така, сякаш иска да каже още нещо, но не продължи. Райън знаеше, че той е проницателен човек, и се запита какво ли си мисли. Дали подозира, че той и Кити са любовници? И да беше така, не казваше нищо в този смисъл.

— Връщам се към първия си въпрос, Райън — каза Бърт. — Би ли останал още малко тук? Ще ми направиш голяма услуга. Най-много ме е страх, че Тереза ще накара Кити да избяга. Може да стоя само в тази стая, но знам какво става в собствения ми дом. Тереза ревнува от Кити. В характера й има лошотия, която не бях забелязал, докато не дойде Кити. Тереза живя дълги години при една своя леля, след като ние с майка й се оженихме. Лиона не искаше да нарушава живота на дъщеря си, като я доведе на чуждо място. Тя дойде в ранчото едва когато майка й се разболя. Живее с мене вече малко повече от шест години и мислех, че я познавам, но сега не съм толкова сигурен.

Райън би могъл да разкаже такива неща за Тереза, че косата на стареца да настръхне, но реши, че е по-добре да не му казва нищо.

— Мисля, че мога да остана още малко — каза той. — Утре ще ида до града и ще телеграфирам на Чад двамата с Пиърс да се не безпокоят, че ще постоя още малко тук. Те са като квачки, щом стане дума за семейството.

Облекчението на Бърт беше очевидно, на лицето му грейна искрена усмивка.

— Благодаря ти. Не знаеш какво означава това за мене. Посъветвах Кити да разгледа ранчото, да се запознае със земята, така да се каже. Надявах се да я разведеш наоколо. Искам тя да се чувства удобно тук.

— И двамата допускате опасна грешка — каза Тереза, нахлувайки в стаята. — Кити е измамница. Заблудила е Райън и сега иска да заблуди и татко Бърт. Ще си направиш услуга, ако я изгониш, татко Бърт. Имаш само думата на една мъртва жена, че Кити е твоя дъщеря. Ако Рина е спала с тебе, сигурно е спала и с още десетина други мъже. Няма как да знаеш дали Кити наистина ти е дъщеря.

Бърт я погледна навъсено.

— Чувствам го тук — каза той, полагайки ръка на сърцето си. — Рина никога не би излъгала за такова нещо. Очите й бяха кафяви, моите са сини, точно като на Кити. Кити прилича много на майка си, но виждам и нещо от себе си у нея. Тя е моята дъщеря, Тереза. Ще ми бъде приятно, ако я приемеш и я запознаеш с домакинството ни.

— Не мисля така — изфуча раздразнено Тереза. — Езикът й е груб, няма никакво възпитание, няма обноски и изглежда като уличница с тази неприлично остригана коса.

— Мисля, че Кити си говори добре. Колкото до обноските й, изглеждаха ми достатъчно добри, когато закусихме заедно в стаята ми тази сутрин — каза Бърт. — Не можеш да съдиш за една жена по дължината на косата й.

— Татко Бърт — запита хитро Тереза, — Райън каза ли ти точно колко… са се сближили с Кити, преди да я доведе в ранчото? Били са сами дълго време.

Бърт я изгледа укорително.

— Вярвам на Райън. Не е направил нищо, с което да нарани Кити.

— Но те…

— Стига, Тереза. Райън и Кити знаят какво правят. Не искам да чувам нито дума повече против дъщеря ми. Райън току-що се съгласи да остане още малко, докато Кити свикне тук. Тя, изглежда, му има доверие и освен това има нужда от всичките приятели, които може да намерят сега.

Райън слушаше разговора с нещо повече от леко чувство за вина. Доверието на Бърт беше голямо бреме, но той просто не можеше ей така да изтърси, че с Кити са любовници. Ако беше по-умен, щеше да отклони молбата на Бърт и да се прибере у дома. Нищо добро не можеше да се получи от това, разсъди той, не и с изкушението, каквото представляваше Кити.

— Мисля да си почина сега — каза Бърт. — Иди да намериш Кити, Райън. Сигурно е при конете.

Райън излезе, но Тереза не бързаше да напуска стаята.

— Ще ти помогна да си легнеш, татко Бърт — изрече тя сладко. — Надявам се, не мислиш, че съм нарочно жестока към Кити. Просто не мога да понеса да те видя наранен от жена, която може да е, а може и да не е твоя дъщеря.

— Тереза, скъпа, ревността ти е неоснователна. Когато си отида, ще бъдеш добре обезпечена.

— Прости ми, татко Бърт — измърка Тереза. — Последното, което искам, е да те разстройвам. — Целуна го по челото. — Ще те оставя да си почиваш.

 

 

Преди да потърси Кити, Райън направи обход към кухнята и още един при конюшните. Беше обещал на Бърт да помогне на Кити да се устрои тук и възнамеряваше да се увери, че старецът ще умре в мир, че дъщеря му ще бъде до него. Беше се привързал към Бърт през краткото време, откакто го познаваше.

Намери Кити облегната на перилата на заграждението. Наблюдаваше как един работник обяздва див мустанг.

— Какво красиво животно — каза Райън, приближавайки се изотзад към нея.

Сякаш усетила пристигането му, тя прие присъствието му, без да се стресне.

— Срамота е да се укротява такова животно.

Райън се запита дали тя не говори за себе си.

— Диво и свободно, това е чудесно за едно животно, но хората имат задължения, които понякога правят тези неща невъзможни.

Кити вдигна тънката си извита вежда и най-накрая се обърна с лице към него.

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Разбирай го както искаш, нямам намерение да ти казвам каквото и да било.

— Мислиш, че трябва да остана тук, нали?

— Мисля, че го дължиш на баща си.

— По дяволите, Райън, вбесяваш ме. Тогава да не си дошъл да се сбогуваш? Заминаваш ли?

— Не, не заминавам. Поне не в скоро време.

Тя се вгледа лицето му.

— Тереза ли те уговори да останеш?

— Не, тя не може да ми влияе.

Господи, колко е красива, помисли той, вглеждайки се в лицето на Кити. Всеки мъж би могъл да се изгуби в мистерията на тези нейни големи сини очи и да забрави заричания и решения, които някога са били важни за него.

Тя обърна отново вниманието си към бунтуващия се кон и мъжа, който се стремеше да се задържи на гърба му. Райън помисли, че следващите й думи изискват много смелост.

— Радвам се, че не заминаваш. Усещам се… самотна тук. Никога няма да се почувствам на мястото си в това ранчо. Бърт може да мисли сега, че ме иска, но след време ще разбере, че не съм такава жена, каквато би искал да има за дъщеря.

— Понякога така ме ядосваш, че… — Щеше да каже „бих те удушил“, но „бих те целунал“ щеше да бъде по-вярното описание на това, което му се щеше да направи с Кити. Хвана я за ръката и я отведе далече от заграждението. — Хайде, да се махаме оттук. Бърт предложи да пояздим и аз съм напълно съгласен. Позволих си да помоля Росита да ни опакова нещо за обяд. Конете са оседлани и ни чакат. Какво ще кажеш? Ще дойдеш ли с мене?

— Защо не? — каза Кити. — Мисля, че пикник и езда ще ми дойдат добре. Тереза ще дойде ли?

Райън изпръхтя раздразнено.

— Не и ако мога да направя нещо по този въпрос.

Минаха през пасбищата, после навлязоха в пустинята. Кити беше изненадана от суровата красота на ранчото. Времето беше горещо и сухо, растенията изглеждаха увехнали, кафяви и съсухрени от вятъра. Само величественият кактус caiyapo, прегърнал небето с разперените си ръце, изглеждаше равнодушен към отминаването на времето и редуването на сезоните. Райън поведе Кити по една пътека, която минаваше сред кактуси и гъсталаци от див пелин, и се насочиха към планинските хребети, извисяващи се пред тях. В далечината тя забеляза добитък, който пасеше по склоновете.

— Наистина е… величествено — каза Кити за великолепната кактусова гора.

— Трябва да видиш пустинята цъфнала — отвърна Райън. — Беше килим от цветя, когато пристигнах. А цъфтящите кактуси са гледка, която дълго ще помня. Ще видиш какво имам предвид следващата пролет.

— Може би — изрече тя невярващо. Честно казано, нямаше представа къде ще бъде следващата пролет. Дотогава имаше много време. — Къде отиваме?

— Излязох един ден с работниците да гоним изгубени говеда и намерих идеално място за пикник. Има даже и поток, макар че не съм сигурен дали има вода по това време на годината. В планините е. Ще видиш, че е по-хладно, отколкото тук, в пустинята.

— Май в планината се мъти буря — каза тя с лек страх.

— Още е далече — отвърна Райън, след като огледа бухналите облаци, надвиснали над далечните върхове. — Няма нужда да се тревожиш, има заслон там, където отиваме. Говедарите построиха колиба до един поток. Ползват го, когато ги хване по пътя някой от онези внезапни аризонски порои.

— Мисля, че познавам Аризона по-добре от тебе — каза Кити, — и тази буря ми изглежда близка. Може би трябва да се върнем.

— За нищо на света — отговори Райън с една от пленителните си усмивки. — Планирал съм пикник и ще имаме пикник.

Времето се задържа хубаво за голяма изненада на Кити. В потока дори имаше тънка струйка вода, колкото да напоят жадните си коне. Тя забеляза малката колиба без прозорци да стои близо до потока, но я забрави, когато Райън разопакова кошницата с храна, която беше донесъл привързана на седлото си, и я остави на земята до потока.

— В кошницата има одеяло — каза той. — Росита мислеше, че може да ни бъде полезно. Постели го, а аз ще извадя яденето.

След малко двамата седяха на одеялото и се наслаждаваха на пържено пиле, пухкави питки, печен боб и дебели резени шоколадов сладкиш. Росита беше сложила дори кана студена лимонада.

— Бих откраднал Росита от Бърт, ако не знаех, че Куки ще вдигне патърдия — каза Райън, облизвайки капка шоколадова глазура от палеца си.

— Кой е Куки? — запита Кити.

— Готвачът ни у дома. Винаги е бил при нас.

Протегна се лениво, полагайки глава на подгънатите си ръце, и кръстоса крака.

Погледът на Кити се плъзна оценяващо по издължената му фигура. Никога не беше виждала толкова красив или така добре сложен мъж като Райън Дилейни. Устата й се напълни със слюнка само от мисълта за голото му тяло и как го усещаше притиснато към нейното. Премига, опитвайки се да прогони картината на голото му тяло от ума си. Такива мисли можеха да й докарат куп неприятности.

Когато го погледна отново, очите му бяха затворени и той като че ли спеше. Кити легна до него и го загледа как спи, докато и собствените й очи не се затвориха.

Първите дъждовни капки я удариха със звучно плясване, тя трепна и се събуди. Сънуваше. Хубав сън, който почти не успя да си спомни. Дъждът заваля по-силно и тя раздруса Райън, за да го събуди.

— Вали, Райън, събуди се. Трябваше вече да сме си тръгнали.

Райън се надигна замаян, изтривайки дъждовните капки от очите си.

— Май съм заспал — Вдигна очи към сърдитото небе и се намръщи. — Наистина ще препълни деретата.

Едва беше изрекъл тези думи и небето се продъни. Започна да се лее порой, носен от ревящ вятър.

— Бягай в колибата! — извика Райън, надвиквайки поривите на вятъра, докато грабваше одеялото и й го подаваше заедно с кошницата, където бяха остатъците от яденето им.

— Ще донеса седлата.

Кити се втурна към колибата. Не беше далече, но когато стигна там, беше мокра до кости. Райън дойде след малко със седлата. Беше още по-мокър и от нея.

— Трябваше да има фенер и кибрит на полицата — каза той. — След малко ще стане светло. Студено ли ти е?

— З-з… замръзвам — каза Кити, тракайки със зъби.

— Ако имаме късмет, работниците ще са оставили дърва до огнището.

Блесна светлина, когато Райън запали фенера.

— А, имаме късмет — възкликна той. — Има дърва и подпалки. Щом разпаля добре огъня, ще си изсушим дрехите. По-добре се съблечи, преди да си настинала. Наметни се с одеяло. Трябва да има одеяло на всеки одър.

В колибата имаше четири одъра, на всеки от тях лежеше сгънато одеяло. Кити беше благодарна, че последните хора, ползвали колибата, са я оставили добре заредена. След бърз поглед, за да се убеди, че Райън е зает с огъня, тя се съблече и се уви в едно одеяло. После седна на ръба на леглото, слушайки тупкането на дъждовните капки по тенекиения покрив, и започна да наблюдава играта на мускулите под мокрите дрехи на Райън, докато той се навеждайте над огнището.

Сухите дърва пламнаха.

— Готово — каза Райън. — Ще се стоплим.

Обърна се и видя Кити да седи на одъра, увита във вълнено одеяло. Помисли, че никога не е изглеждала толкова привлекателна. Само мисълта, че не носи нищо под одеялото, го накара да се втвърди като камък.

— Има още одеяла. Трябва да свалиш тези мокри дрехи — посъветва го Кити.

Кръвта туптеше в слабините му и панталоните му бяха станали така тесни в чатала, че той се уплаши, че ще се пръснат по шевовете. Измъкна се от тях с огромно облекчение.

Усещаше горещия й поглед по себе си, когато тръгна към одъра, взе едно сгънато одеяло и се обърна с гръб към нея, за да се съблече. Само като знаеше, че тя го наблюдава, почувства как топлина плъзва по гръбнака му. Нямаше нужда от огън, за да се стопли. Пръстите му бяха се схванали, но накрая успя да се измъкне от мокрите дрехи и да се увие в одеялото.

— Трябва да прострем дрехите на столове пред огъня, да се изсушат.

Видя два стола с прави облегалки до покритата с белези маса и ги дръпна пред огнището.

Кити се приближи с мокрите си дрехи и бельо, когато той сложи столовете пред огъня. Докато простираше дрехите си, одеялото, което скриваше голотата й, се смъкна и падна на пода. Тя погледна към Райън с безпомощно изражение.

Горещият му поглед се плъзна по дължината на зачервеното й тяло с жадно одобрение. Отвори уста да каже нещо, но не можа да си припомни никакви думи, за да изрази това, което чувстваше. Когато тя посегна към падналото си одеяло, той го застъпи и го задържа на пода.

— Райън…

Видя я да потръпва и разбра, че и тя мисли това, което мислеше той. Без да помисли дали е редно или не, той пусна долу своето одеяло. То се свлече като тъмна локва около краката му. Видя как очите на Кити се спират на възбудената му мъжественост, вече набъбнала и твърда, стърчаща право нагоре. Той изстена и я дръпна рязко към себе си, оставяйки я да почувства колко много я желае.

— Кажи ми, че ме искаш, котенце.

Мълчанието на Кити го подлудяваше. Ако тя не кажеше „да“, той не знаеше какво…

— Да. Моля те, да. — Тези думи бяха най-сладката музика, която някога беше чувал. — Искам те… в мене. Ще излъжа, ако кажа, че не те искам.