Кони Мейсън
Дивачката (10)

9

Кити свърши с банята и реши да намери Райън. Искаше по-скоро да се срещне с Бърт и цялата работа да приключи. След това щеше да може да се съсредоточи върху въпроса къде да се установи и какво да прави, когато си тръгне оттук. Поради очевидни причини не можеше да се върне в Тумбстоун. Имаше останали някакви пари и сериозно се замисли дали да не се придвижи на север, може би в някой друг щат.

Не можеше цял живот да зависи от Райън, колкото и да й се искаше той да остане в живота й. Не хранеше неоснователни очаквания по отношение на него. Той си беше свършил мисията, възложена му от Бърт, и вероятно нямаше търпение да си замине. Тоест, ако успееше да се откачи от прелестната Тереза. Тя се помъчи да се самоубеди, че Райън не е важен за нея, но сърцето й говореше друго. Не искаше да се влюбва в него, просто това се беше случило. Животът щеше да бъде различен без него, но тя беше силна и някак си щеше да се справи.

Всичките тези грижи и още много като тях минаваха пред главата й, докато слизаше по стълбите, търсейки Райън.

Чу гласове от стаята оттатък приемната и се запъти натам. Вратата беше отворена и тя влезе. Замръзна на прага, когато чу Тереза да казва: „Най-добре ще бъде да заключим сребърните прибори и ценните неща.“

Кити влезе в стаята.

— Няма нужда да се тревожите за сребърните си прибори или за ценните си неща. Тук няма нищо, което да искам — изрече, вдигнала високо глава въпреки болката, която я пронизваше.

Отхвърлянето беше болезнено, но точно такъв вид посрещане беше очаквала.

Райън скочи на крака.

— Кити! Не обръщай внимание какво казва Тереза. Тя не говори от името на всички. Ела да се запознаеш с баща си.

Кити погледна съсухрения мъж в леглото, долови очаквателния поглед във воднистите му очи и почувства непреодолимата нужда да се обърне и да избяга. Принудата да хареса този човек, да го приеме безусловно беше огромна. Как да хареса, а още повече пък — да обикне мъжа, който беше причината за нещастието на майка й? Отговорът беше ясен и кратък. Не можеше.

— Здравейте, господин Лаури — изрече тя хладно.

— Кити… — поде Райън.

— Не, остави я — намеси се Бърт. — Ела по-близо, Кити. Очите ми вече не са каквито бяха.

Краката на Кити се разтрепериха, когато се приближи към леглото и се вгледа в Бърт Лаури. Кожата му имаше цвят на пепел, устните бяха почти сини, но очите му гледаха ясно и проницателно, когато се спряха на нея със смесица от вълнение и любопитство. Кити с изненада забеляза, че той все още има коса, гъста и прошарена, и че ръцете му са изненадващо силни, когато хвана нейните. Искаше да се дръпне, но сърце не й даваше да прояви нарочна жестокост към един умиращ, колкото и неприязън да изпитваше към него.

— Може би трябва да оставим Кити насаме с баща й — предложи Райън.

Когато Тереза не даде знак, че ще излезе, той я хвана за ръката и почти я избута от стаята, затваряйки тихо вратата зад себе си.

— Седни, Кити — каза Бърт. Когато Кити не помръдна, той добави: — Моля те да ме изслушаш. Заради майка си.

При така поставения въпрос Кити нямаше избор. Седна на стола, освободен преди секунди от Тереза, и изправи непреклонно рамене.

— Какво искате да ми кажете, господин Лаури?

Видя как Бърт трепва и се опита да не остави това да я обезпокои.

— Ако не можеш да ме наречеш „татко“, бих предпочел да ми казваш Бърт. „Господин Лаури“ звучи толкова… студено.

— Това е… странно е изведнъж да открия, че имам баща, след всичките тези години, и е трудно да го обичам, като не намирам любов в сърцето си. Ако това ви наранява, съжалявам.

— Майка ти не ти ли е разказвала нищо за мене? Тя беше любовта на живота ми. Единствената жена, която някога съм обичал.

Кити изсумтя насмешливо.

— Странен начин имате да го показвате. Някога опитвали ли сте се да се свържете с майка ми през всичките тези години? И не, мама никога не ми е разказвала за вас. Каза, че ще ми каже, но умря внезапно, преди да ми каже това. Не че щеше да има някакво значение. Вие сте последният човек, към когото бих се обърнала за помощ.

— Очевидно Рина много се е безпокояла за тебе, за да ми пише. Писмото й пристигна малко преди тя да почине. Каза ми, че имам дъщеря, и ме помоли да се грижа за тебе, след като тя си отиде. Съжалявам, че е починала, без да ти каже за мене или да спомене за писмото.

— Тогава защо не ме потърсихте? — запита Кити, вдигайки агресивно брадичка.

— Аз… по онова време не беше възможно. Съпругата ми беше на смъртно легло. Не исках да я нараня, като разкрия, че имам дъщеря, за която тя не знае. Изчаках и едва когато тя почина, започнах да действам по писмото на Рина. За нещастие излезе, че съм чакал прекалено дълго. Тогава Дики беше умрял и ти беше изчезнала. Бях съкрушен, когато частният детектив не успя да те открие. Продължи да работи за мене, но в следващите години не намери почти нищо. Когато се разболях, се отчаях и реших на всяка цена да видя единственото си дете, преди да напусна тази земя. От отчаяние писах на стария си приятел, без да знам, че е умрял няколко години преди това. Знаех, че има трима синове, и питах дали ще може един от тях да ми помогне да намеря дъщеря си, тъй като нямам синове. Райън се съгласи.

— Какво ви накара да сметнете, че Райън ще може да ме намери, щом детективът ви не е могъл? — запита Кити.

— Не знам. Може би предчувствие. Казах ти, бях отчаян и исках да опитам всичко. Чувствах, че новата кръв, новите идеи ще помогнат.

— Беше чисто съвпадение, че пътищата ни с Райън се кръстосаха — възрази Кити.

— Но той успя там, където други не успяха — възрази Бърт. — Може би е било съвпадение. Може би бог се е намесил. Каквото и да е, аз съм благодарен.

Вгледа се в нея, очите му бяха плувнали в сълзи.

— Ти си красива, точно като майка си. Най-ужасното, което някога съм направил, беше да поставя богатството и успеха над любовта, и цял живот съм страдал заради това.

Жалост трепна в сърцето на Кити.

— Съжалявам за вас и мама, но това не променя нищо. Вие сте ми чужд. Какво точно искате от мене, господин… ъ-ъ… Бърт? Времето ми тук е ограничено.

Бърт затвори очи. Лицето му беше изпито и сиво, на Кити й се стори, че разговорът им го е изтощил.

— Можем ли да поговорим по-късно за това? — запита той със слаб глас. — Чувствам се по-добре сутрин. Ела тогава. Има още много неща, които искам да ти кажа.

Кити кимна два-три пъти. Наистина не искаше да остава в ранчото, но беше изминала толкова път и заради майка си беше длъжна да изслуша Бърт.

— Много добре. Ще говорим утре сутринта.

И стана, за да излезе.

— Кити. — Тя се извърна и вдигна вежда. — Не позволявай на Тереза да те плаши. Досега не е делила с никого чувствата ми. Дойде тук много години, след като се ожених за майка й. Живееше с леля си и предпочиташе да си стои в Сан Франциско. Пристигна в ранчото малко преди майка й да почине. Отнасях се с нея като с дъщеря, но за разлика от тебе във вените й не тече моя кръв.

Кити излезе замислена от стаята на Бърт. Беше дошла в ранчото готова да мрази мъжа, който претендираше, че е неин баща и до момента нищо от думите на Бърт не беше променило намерението й. Но като го гледаше да лежи така слаб и болен, това я беше трогнало повече, отколкото беше склонна да си признае. Не да го обикне, а да го съжали. Знаеше, че първата среща с баща й няма да бъде лесна, но нямаше представа, че ще я нарани, ще й причини болка. Нещо се беше раздвижило у нея, когато най-накрая се изправи пред баща си, нещо дълбоко, смущаващо и съвършено опустошително.

Докато Кити и Бърт говореха насаме в стаята на Бърт, Райън и Тереза влязоха в приемната. Райън крачеше нервно из стаята, а Тереза седна на дивана и започна да го наблюдава.

— Райън, ела, седни тук — каза тя, потупвайки възглавницата до себе си.

— За какво според тебе си говорят Бърт и Кити? — запита се Райън, докато се отпускаше на дивана до Тереза.

— Сигурно му замазва очите на горкия татко Бърт — изрече Тереза с настоятелен тон. — Как може двамата да вярвате, че жена като Кити може да бъде дъщеря на татко Бърт?

— Да не мислиш, че ще доведа тук някаква измамница? — запита Райън, едва сдържайки се да не избухне.

Тереза поклати глава с престорен страх.

— И ти си наивен като него. Какво е направила Кити, за да те убеди, че тя е Катрин? Тя е една хитруша. Няма да се изненадам, ако вече си спал с нея.

Райън почервеня, отказвайки да погледне към нея. Не беше работа на Тереза какво е ставало между тях двамата с Кити. Тереза беше отгатнала половината истина. Макар наистина да се бяха любили с Кити, не беше поради тази причина, която предполагаше Тереза.

— Значи съм права! — възкликна тя със злобно блеснали очи. — Остави я тази Кити, тази кучка. Никоя почтена жена няма да си отреже косата. Ще кажа на татко Бърт, че Кити е измамница, че те е излъгала, че му е дъщеря.

— Нищо такова няма да правиш! — извика Райън, изгубвайки и малкото си самообладание. — Няма никаква грешка. Кити е дъщерята на Бърт.

Тереза се помести и неусетно седна толкова близо до Райън, че той усети топлината на тялото й да се притиска към него. Опита се да помръдне, но тя обви ръце около кръста му и го задържа здраво.

— Аз съм по-добра от Кити — прошепна Тереза на ухото му. — Не довършихме онова, което започнахме при предишното ти идване тук. Искам те, Райън, сигурно го знаеш. Ако си честен, ще признаеш, че и ти ме искаш. — Направи съблазнителна поза. — По-хубава съм от Кити и съм по-добра в леглото. Дай ми шанс, Райън. Ще дойда в стаята ти довечера и ще ти покажа колко много мога да те ощастливя.

Райън беше имал подозрения, че Тереза не е невинна, и думите й сега му го доказаха. Запита се дали Бърт знае, че доведената му дъщеря е сексуално активна. Сега съжаляваше за лекия флирт, който беше започнал с Тереза. Нямаше представа, че тя ще го преследва така упорито или ще му иска да станат интимни след завръщането му.

Още мислеше над несигурното положение, в което се беше вкарал с Тереза, когато тя го изненада, като дръпна главата му и вдигна устни към неговите. Нямаше начин да отбегне целувката й. Плътните й червени устни се впиха в неговите като залепени с лепило, когато тя се притисна към него. Устните им още бяха плътно слепени, когато той погледна над рамото й и видя Кити да стои на прага. Очите й бяха разширени и изпълнени с болка, докато тя се взираше в тях с поглед, който Райън би могъл да опише само с една дума — ужас.

Кити не очакваше да попадне на такава интимна сцена между Райън и Тереза, когато излезе от стаята на Бърт. Ахна и спря на място, като видя двамата прегърнати на дивана, с устни, слепнали в страстна целувка. Искаше да се извърне, да избяга, но нещо извратено у нея я накара да остане, след като чу Тереза да казва на Райън да я чака довечера в стаята си. Донякъде се ободри, когато Райън не насърчи Тереза с думи, но тогава те се целунаха и тя осъзна, че той не би имал нищо против да я има в леглото си.

Тя знаеше, че Райън я е видял, и се насочи към стълбите с желанието да се скрие в уединението на стаята си, за да лекува нараненото си сърце. Не видя как Райън се откъсва от Тереза и хуква след нея. Настигна я при най-долното стъпало.

— Не е каквото изглежда, Кити.

Тя сложи ръце на кръста си и отвърна бойко:

— Не съм сляпа. Веднага разбрах, че с Тереза сте били… още сте… близки. Нямам право да се бъркам в това, което правите. Никога не съм се заблуждавала за нашите отношения. Ти нищо не си ми обещавал и аз нищо не съм искала. Просто се питам дали Тереза знае, че никога няма да се ожениш за нея.

— За каква женитба говорите? — запита Тереза, примъквайки се към Райън, и се притисна към него.

— Казвам, че хвърляш въдицата напосоки, ако мислиш, че Райън ще се ожени за тебе — повтори Кити.

— Сигурно не си толкова глупава да смяташ, че ще ожени за тебе — изсъска Тереза.

— Стига! — избухна Райън. — И двете знаете какво мисля за брака и това е всичко, което имам да кажа по този въпрос.

Кити отправи към Тереза многозначителна усмивка „нали-ти-казвах-че-е-така“.

— Ако ме извините, отивам да си почина в стаята си.

— Вечерята е в седем часа — викна след нея Тереза. — Знаеш как се яде с нож и вилица, нали?

Кити не си направи труда да й отговаря, обърна им гръб и се запъти нагоре по стъпалата.

Тереза пъхна ръка под лакътя на Райън и почти го издърпа по-далече от стълбите.

— Защо си занимаваш с Кити? Жена, която общува с разбойници, трябва да е ку…

— Не казвай това, Тереза — предупреди я Райън. — Кити е дъщерята на Бърт, само това ти трябва да знаеш за нея. — Дръпна ръката й и грубо я отмести. — Отивам при работниците. Ще те видя на вечеря.

— Ще видиш от мене много повече — изрече полугласно Тереза, гледайки след него.

 

 

Тази вечер Кити облече една от най-хубавите си рокли за вечерята. Беше от светлосин ленен плат, доста привлекателна, с буфан ръкави и квадратно деколте, което само намекваше за белите й гърди и сенчестата долчинка помежду им. Тя не очакваше с нетърпение тази вечеря заедно с Тереза и Райън, но не искаше да се натрапва на готвачката и да й казва да прати вечерята й в стаята. Тъй като смяташе скоро да си тръгне, помисли, че ще може да изтърпи оскърбленията на Тереза. Колкото до Райън, щеше да мине много време, преди да се научи да живее без него. Не можеш толкова лесно да се отървеш от любовта.

Тереза беше пристигнала в трапезарията преди Кити и седеше начело на масата. Кити не можа да не се възхити на искрящата й красота. Лъскавата й коса се спускаше около раменете като тъмен облак, а виолетовата рокля, която беше облякла, подчертаваше сатенената гладкост на бледата й кожа. Тъмните й очи не се отделяха от вратата и Кити знаеше, че тя очаква пристигането на Райън. Без да обръща внимание на Тереза, Кити се намести на едното от двете места, където имаше поставени сребърни прибори и порцеланови чинии.

— Съжалявам, че трябваше да видиш тази интимна сцена между мене и Райън този следобед — каза Тереза, без да изглежда ни най-малко съкрушена. — Ние с него се… сближихме по време на предишното му идване в ранчото. — Тя премига с дългите си мигли. — Очаквам да ми поиска ръката. Знам, че той е против брака, но имам толкова много да му предложа, че той не би могъл да ми откаже.

— Какво например? — запита сухо Кити, смаяна от дързостта на Тереза.

— Преди да пристигнеш, аз бях единствената наследница на татко Бърт. Това ранчо и всичките му земни блага щяха да бъдат мои след смъртта му.

Кити скръцна със зъби.

— Не си ли просто неговата доведена дъщеря? — запита тя сладко.

— Аз съм всичко, което имаше той, преди ти да дойдеш — изфуча Тереза. — Няма да ме заблудиш. Никога няма да повярвам, че си истинската Катрин. Ти си измамница и смятам да накарам татко Бърт да го приеме. За всички трябва да бъде очевидно, че истинската Катрин е мъртва. Никоя разбойническа курва няма да открадне това, което е мое.

Кити понечи да стане, решена да напусне това ужасно място, преди да е направила нещо, за което ще съжалява. Беше се почти изправила, когато усети една ръка на рамото си.

— Съжалявам, че ви накарах да ме чакате. Отиваше ли някъде, Кити? Надявам се, че не, защото умирам от глад, а съм сигурен, че и вие също.

— С Кити тъкмо обсъждахме…

— Обсъждахме факта, че Тереза ме смята за курва — каза Кити, пресичайки думите на Тереза. — За твое сведение, не давам и пукнат цент какво мисли тая надута кучка. Може да върви по дяволите и ти с нея. Само някакво тъпо магаре може да стои тука, а аз не съм магаре. — Хвърли свиреп поглед към Райън. — Колкото до тебе, господин, Дилейни, Тереза мисли, че ще се ожениш за нея, но аз казвам, че не ти стиска да се ожениш за която и да било.

Райън издаде задавен звук дълбоко в гърлото си, което може да беше или сдържан смях, или сърдито изръмжаване.

— Кити, за бога, внимавай как говориш!

— Как смееш! — изфуча Тереза. — Никога не съм…

— Тъкмо обратното, и двете го знаем — нападна я Кити. — Няма да се извинявам. Бях готова да станем приятелки с Тереза, но сега виждам колко съм се лъгала. Ще се помиря с Бърт и ще си вървя. Честити да са й на Тереза парите и имотите на Бърт. Никога не съм искала нищо от него. — Тя взе вилицата си. — Сега можем ли вече да ядем? Прегладняла съм.

Сякаш по даден знак Росита дойде от кухнята и започна да слага блюда на масата. Кити се нахвърли с апетит върху храната. Беше разкошна и тя нямаше да позволи на Тереза да развали удоволствието й от яденето.

— Маниерите ти на хранене са ужасни — укори я Тереза, докато ровичкаше в чинията си. — Но какво да се очаква от човек, раснал в канавката?

— Вие двете ще престанете ли да се дърлите? — изръмжа Райън през зъби. — Заради Бърт се помъчете да се спогодите. Макар че Кити е родната му дъщеря, той няма да изостави Тереза. Доведох тук Кити, за да може Бърт да види дъщеря си, преди да се представи пред Създателя. Съветвам и двете ви да изгладите различията си и да оставите стареца да умре спокоен.

— Разбира се, имаш право, Райън — съгласи се сладко Тереза. — Ще се опитам да не подхождам с предразсъдъци към Кити. Но ми се иска и тя да си мери приказките.

— Кити може да говори точно толкова добре, колкото тебе или мене — заяви Райън. — Грубият език изплува само когато е ядосана.

— Не се извинявай заради мене, Райън — вметна раздразнително Кити. — Не си търся белята. Достатъчно бели съм имала досега в живота си. Мога да се държа прилично, ако и Тереза се държи така. И без това няма да оставам тук.

Вечерята продължи в напрегната тишина. Кити сдъвка последната хапка сладкиш от чинията си и се облегна назад заситена.

— Росита е чудесна готвачка — каза тя. — Бобът и питките, печени на лагерен огън, стават доста еднообразно ядене. Особено щом аз готвя. — Бутна назад стола си. — Беше дълъг ден.

Вдигнала високо глава, тя побърза да излезе.

— Мисля, че и аз ще се прибирам — каза Райън, — само най-напред ще надникна при Бърт.

— Ще те видя по-късно, Райън — подметна Тереза с глас, натежал от обещания.

 

 

Съвършено изтощена, Кити се приготвяше да си легне. Денят беше дълъг и пълен с преживявания. Беше се запознала с баща си, беше открила, че доведената й сестра я ненавижда, и беше научила, че Тереза и Райън са били и вероятно все още са любовници. Тази вечер Тереза щеше да отиде при Райън в стаята му, за да продължат оттам, докъдето са стигнали. Господи, колко болеше това. Но тя не можеше да очаква нещо по-малко от мъж, който заявяваше, че бракът е за глупаци, и не й беше обещал нищо друго, освен страст.

Дори ако Райън наистина променеше намеренията си и се оженеше, тя не беше жена, каквато той би искал за съпруга, помисли Кити. Тя имаше прекалено много недостатъци и не беше достатъчно възпитана като за пред доброто общество. Беше сигурна, че и баща й ще изпитва същите чувства, когато разбере как е живяла в последните шест години от живота си. Винаги беше усещала, че домът и истинското семейство са извън обсега й. Не я биваше достатъчно. Предишният й живот винаги щеше да я преследва, помрачавайки щастието й.

Кити дръпна завивките и се отпусна на пухения дюшек, въздъхвайки от удоволствие. Това удобство досега беше достъпно за нея само в мечтите й. Тя затвори очи и се унесе. Не знаеше колко е спала, когато чу ясното щракване на резето и тихи стъпки. Надигна се и посегна към пистолета, който държеше под възглавницата — хитрост, която беше научи от живота с бандата. Насочи го към неясната фигура, която се прокрадваше към леглото.

— Стой! Целя се в корема.

Гърлено изсмиване достигна до ушите й от другия край, на стаята.

— Вярвам, че наистина ще стреляш — каза Райън — Но се надявам, че няма да го сметнеш за необходимо.

Той се премести под лъча лунна светлина, идващ от прозореца, и показалецът на Кити върху спусъка се успокои.

— Какво правиш тук? Без малко да те застрелям — каза тя разтреперана. Малко й беше останало да го убие.

— Не очаквах да спиш със зареден пистолет под възглавницата. — Той се засмя отново. — Трябваше да знам, че дива котка като тебе е готова за всякакви случки.

— Какво искаш, Райън? Късно е. Не трябваше ли да си с Тереза?

— Тереза да върви по дяволите. Идвам от стаята на Бърт и реших да видя дали си добре. Не ми е хрумвало, че Тереза ще започне да плюе отрова. Не видях такива признаци, докато бях тук предния път.

— Не мога да я обвинявам, че не може да ме гледа. Мисли, че ще заема мястото й в сърцето на Бърт, и се страхува, че съм й съперничка за твоето сърце. Затова иска да се махна.

— Глупости! Нямам никакви чувства към Тереза. Имахме малък флирт, но нищо сериозно. Не ми пука какво е казала, никога не съм спал с нея.

— Нямаш чувства към никоя жена — каза убедено Кити. — Няма нужда да ме лъжеш, Райън. Все ми е едно коя водиш в леглото си.

Лъжа! Само и единствено лъжа!

— Кити… — Той приседна на ръба на леглото и обви ръка около тесните й рамене. — Не искам да те гледам да страдаш. Не си ми безразлична, интересува ме какво става с тебе. Мисля, че тук можеш да бъдеш щастлива, но не и ако аз съм причина за неприязън между вас двете с Тереза. Може би трябва да замина. Завърших мисията си, нищо не ми пречи да се върна у дома.

— Нищо — каза Кити, задавяйки се от тази дума. Райън наистина ли смяташе тя да го помоли да остане? — И аз няма да стоя много.

— По дяволите, Кити, не позволявай моето заминаване да ти повлияе. Ти си тук у дома си. А аз не съм.

— Не мога да не се чувствам така — прошепна Кити. Палещата топлина на ръката му върху раменете й и опияняващият му аромат й пречеха да забрави каквото и да било, свързано с Райън Дилейни. Нито целувките му, нито начина, по който ръцете и устните му докосваха тялото й, нито насладата, която неговата мъжественост й носеше, когато той влизаше в нея. — Върви си, Райън.

— Дойдох, защото помислих, че може да имаш нужда от мене. Трудно е да си сред непознати. Просто искам да знаеш, че можеш винаги да разчиташ на мене, докато съм тук.

— Колко време ще бъде това? — запита тя меко. — Един ден? Една седмица? Две седмици? Какво точно предлагаш?

— Аз… по дяволите, зле започнах. Не знам точно… искам да кажа, по дяволите… не ми е безразлично бъдещето ти. Възхищавам ти се. Колко жени биха оцелели, с такъв живот, какъвто е трябвало да живееш. Силата ти, смелостта ти; не само си оцеляла, ами си и успяла… И… по дяволите, искам те. Мислех, че щом стигнем в това ранчо, привличането ще умре по естествени причини. — Поклати глава. — Нищо не се е променило. Още те искам.

Кити зяпна. Нямаше представа, че Райън й се възхищава, и думите му я лишиха от дар слово. Знаеше, че той я желае, но желанието и любовта не бяха едно и също нещо.

— По-добре си върви, Райън, преди да сме се изложили. Сега сме в къщата на Бърт. Тук правилата са различни.

Ръцете му се плъзнаха по нейните, докосвайки чувствителните страни на гърдите й. Тя изпусна остро дъх, тялото й реагира автоматично на допира му, припомняйки си удоволствието от любенето им.

— Права си, разбира се — отвърна той, но не изглеждаше да бърза да отдръпне ръцете си или да си тръгне.

Умът й се разбунтува, но сърцето й литна нависоко, когато той сведе глава и я целуна. Тя знаеше, че това не бива да става. Когато го целуваше, винаги започваше да желае неща, на които нямаше право. Когато целувката му стана по-дълбока и езикът му се плъзна между устните й, открехвайки ги почти насила, тя изстена и отстъпи пред изкушаващата му уста. После почувства ръцете му да се пъхват под нощницата й и да я избутват нагоре, докато той галеше бедрата й, а после още по-високо, докато не стигнаха до онова топло, влажно място между краката й.

Кити някак си намери сили да отблъсне ръцете на Райън.

— Не бива да го правим, Райън. Знам как се раждат бебетата. Досега имахме късмет, защо да предизвикваме съдбата?

Райън отстъпи и поклати глава, сякаш за да я прочисти.

— Съжалявам. Не знам какво мислех. Не дойдох тук заради това. Просто исках да се уверя, че си добре. Нещо май ми става винаги щом съм с тебе. Мисля, че е време да продължа напред. Лека нощ, Кити.

Тя не каза нищо. Когато чу вратата да се затваря решително зад него, прошепна в мрака:

— Ти си един проклет страхливец, Райън Дилейни.

Райън се върна в стаята си замаян. Не знаеше какво го беше прихванало. Винаги се беше гордял, че умее да се сдържа, когато ситуацията налага подобни мерки, но с Кити се държеше като неопитен младок. Не можеше да си представи какво у нея я прави така непреодолимо привлекателна за него.

Стаята му беше тъмна, когато влезе в нея. Не си направи труда да запали лампата, съблече се в тъмното и се пъхна в леглото.

— Какво те забави толкова? — прошепна Тереза на ухото му, притискайки кадифеното си тяло в неговото.

Райън изригна една ругатня и скочи от леглото.

— По дяволите, Тереза, да не си полудяла? Какво правиш в леглото ми?

— Казах ти да ме чакаш — измърка тя съблазнително. — Ела тук. Няма да останеш разочарован.

Той затърси в тъмното панталоните си, после запали клечка кибрит, за да светне лампата. Погледна я намръщено, с присвити очи. Тя се беше изтегнала гола на леглото, цялата розова и бяла, почервеняла от възбуда. Райън потисна бликналото страстно желание и извърна очи.

— Не мисля, че на Бърт ще му хареса да покварявам дъщеря му.

— Очевидно не си имал такива притеснения с Кити — нападна го Тереза. — Няма да ме поквариш, Райън. Загубих невинността си доста отдавна. Знам как да давам наслада на мъжете. Имах много ухажори в Сан Франциско. Особено един ме научи как да извличам удоволствие от секса и открих, че не мога да живея без него. Търсех подходящия мъж, много дълго го търсих и най-после го намерих. С тебе мога да бъда вярна.

— Бракът не е за мене, Тереза. Съвършено доволен съм от живота си такъв, какъвто е. Нямам намерение да се женя… когато и да било.

— Заради Кити е, нали? — нападна го Тереза. — Искаш я, защото мислиш, че татко Бърт ще й остави състоянието си. Не съм глупава. Знам, че си спал с нея. Една жена винаги разбира тези неща.

— Казах ти, че не съм мъж за женене. Потърси някой друг, по-склонен от мене да те направи почтена жена. Предлагам да си вървиш, за да мога да поспя.

— Още не сме приключили с тебе, Райън Дилейни — заяви Тереза, ставайки от леглото, и изхвръкна от стаята както я е майка родила.

— Според мене сме приключили — измърмори Райън под нос, докато затваряше и заключваше вратата.

Свали панталоните си и се стовари на леглото, питайки се какво, по дяволите, е направила Кити с него. Преди няколко седмици нямаше да се поколебае да даде на Тереза това, което му искаше. Щеше да спи с нея и да не изпита никаква вина, когато дойде време да си тръгне. Така постъпваше Райън Женкаря. Но след Кити, Тереза вече не го привличаше. Хрумна му ужасяващата мисъл, че никоя жена на света няма да го удовлетворява така, както Кити О’Шей Лаури.

Изстена разстроен, докато си припомняше всичко у Кити, което го караше да копнее по нея. Прекрасният й вкус. Ласкавото й тяло. Неповторимият й аромат, който намираше така привлекателен.

Всичко у нея нашепваше за опасност.

Райън и преди се беше изправял пред опасности, но Кити ги превъзхождаше до една. Тя беше преобърнала живота му с главата надолу.