Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Корекция
logixoul(2020)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Здравко Ненов

Заглавие: Един филм, една игра

Издание: второ

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: разкази

Националност: българска

Художник: Нина Иванова-Донковска

ISBN: 978-619-7015-39-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10483

История

  1. —Добавяне

Разбрахте ли какво е „Стар Завет“?

Това бяха накратко някои интересни истории от Стария Завет. Има още много. Най-добре е човек да си го прочете сам, пък макар и да пропуска някои места, които са му скучни или трудни за разбиране.

Понеже малко беше разказано и набързо, ще направим едно кратко обобщение.

Старият Завет е сборник от 39 книги, написани преди раждането на Христос от различни хора. Общото между тях е, че те разказват за отношенията между Бога и хората. Ето няколко от най-важните неща, които могат да се извлекат от тези книги:

Първо, Бог е създателят на всичко и затова има право да владее над всичко. Той е сътворил човека по свой образ и подобие. Това значи, че човекът е личност, както и Бог е личност. Най-важното, което отличава човека от животните, е свободната воля. Човекът може да взема решения и съответно — носи отговорност за тях.

Второ, Бог е поставил човека в райски условия и е искал да има с него отношения на приятелство и любов. Условието за това е било, човекът да зачита авторитета на Бога. Пробният камък бил забраната да яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Най-вероятно това е било истинско дърво с истински плодове в райската градина. Но може би дълбокият смисъл на тази заповед е бил, че човекът трябва да се доверява на Божията преценка за добро и зло, а не да отсъжда сам. Първият човек Адам обаче нарушил Божията заповед — вместо на Бога се доверил на неговия противник, Сатана, и изгубил възможността за вечен живот в райската градина. Оттогава всички хора трябва да преминат през смъртта и след това да отговарят пред Бога за делата си.

Трето, Бог създал народа Израел от потомството на своите приятели Авраам, Исаак и Яков. Предназначението на този народ било да съхранява и предава знанието за истинския Бог, неговия закон и морални изисквания. Чрез Израел Бог изявява на останалия свят своите отношения с хората на земята. Въпреки многобройните си провали евреите са успели да съхранят през хилядолетията това знание, и то в обкръжение на диво езичество с най-разнообразни и ужасяващи божества.

Четвърто, Божият закон изисква пълно морално съвършенство. Нито израилтяните, нито който и да било друг човек са в състояние да го спазват винаги и напълно. Какъв е бил тогава смисълът Бог да дава закон, който никой не може да спазва? Е, смисълът е да не се самозаблуждаваме. Ние, хората, много лесно изпадаме в илюзията, че сме добрички, понеже наоколо ни има по-лоши. Полезно ни е да видим какви са Божиите критерии за доброта и да се сравним с тях. Ако го направим искрено, няма как да не осъзнаем, че сме виновни, и ако Бог е справедлив, трябва да ни накаже.

Пето, в закона, даден на Израил, Бог постановява да се принасят в жертва животни с молба за прошка на греховете. С това той показва на хората, че наказанието, което те заслужават, може да им се размине единствено, ако някой друг го понесе вместо тях. Разбира се, едно животно не може да замести човек. Но и друг човек не може да го замести, понеже и самият той е грешен и също заслужава наказание.

И последно, през целия Стар Завет минава червената нишка на надеждата, на очакването на един Спасител — Месия. За него се пророкува, че ще бъде божествена личност, но същевременно и истински човек, само че — за разлика от останалите хора — напълно безгрешен. И понеже сам няма грях и не заслужава смърт, той ще може да поеме върху себе си греховете на останалите хора. Неговата смърт ще бъде истинската изкупителна жертва, цената, с която се плаща за греховете на всички хора. А жертвите на животни са били само илюстрация, само подготовка, за да разберат хората тази истинска жертва. В комбинация с вярата в Бога те са действали за правилното разбиране на Божията прошка.

Така Старият Завет е нещо като детска стая, в която човечеството е учило най-основните начала на живота. Без това не може. Но всяко детство си има край, рано или късно настъпва истинската зрелост. И както много често става, въпреки грижливата подготовка реалният живот ни изненадва. Така и въпреки всички предварителни пророчества в Стария Завет, идването на дългоочаквания Спасител се оказало много изненадващо.

Но повече за това в Новия Завет…

А какво е „Нов Завет“?