Здравко Ненов
Един филм, една игра (5)

Политкомисарят Мойсей и неговата борба

Как може! Да се нарече Мойсей политкомисар!

По комунистическо време политкомисарите отговаряли за идеята. Те били посредниците между източника на идеята и народа. Така в поробения израелски народ Бог потърсил един човек, който да проповядва неговата идея. Идеята, че той е създал земята и хората, че е искал да намери разбиране и доброволно приятелство, в което човекът да е реалният изпълнител на Божиите идеи. Идеята, че това приятелство дава на човека живот в Божието присъствие, където няма никакво зло, няма болести, скърби, болки, нещастия. Бог не преставал да търси контакт и приятелство с поне един човек на тази земя. Намерил това приятелство в Авраам, сина му Исаак и внука му Яков-Израил. Бог се намесил активно в съдбата на тези хора. Невинаги им било леко, но крайните резултати винаги били добри. Тяхната история е историята на отношенията между Бога и хората.

Едно е ясно, Бог винаги е обичал своите деца, хората, и е искал да изгражда отношения с тях. Вече видяхме, че отвел потомците на Яков в Египет, където те станали цял народ, но постепенно попаднали в робство. Изглежда, че с годините малко позабравили за отношенията си с Бога. Бил нужен човек, който да съживи връзката с него, която имали Авраам, Исаак и Яков. Тогава Бог си избрал един човек, който да стане водач на народа или, както сега е модерно да се казва, лидер. Това бил Мойсей.

А как го избрал? Е, и това е една доста интересна история, която си заслужава да се прочете направо от първоизточника (Библията, книга Изход, първите четири глави). Но ще ви я разкажа накратко.

Евреите се умножили страхотно и фараонът се уплашил, че робите могат да се разбунтуват и при евентуална война да се съюзят с враговете му. За да ограничи прираста им, той заповядал да се убиват всички новородени момченца. (В библейската история има още двама свирепи владетели, които са заповядвали такова зверство.) Родителите на Мойсей обаче успели да го скрият, когато се родил. Но като станал на няколко месеца, не можели повече да го крият и решили да го поверят на Божието провидение. Сложили го в насмолена кошница и го пуснали в реката. И, разбира се, Бог не излъгал доверието им. Колкото и да е невероятно, точно тогава и точно там отишла да се къпе дъщерята на фараона и намерила кошницата с плачещото бебе. Съжалила го, прибрала го и го отгледала като свой син. От роб, обречен на смърт, Мойсей изведнъж попаднал в положението на принц! Но Бог направил така, че истинската майка на Мойсей могла да го откърми и отгледа в двореца. Явно тя му предала знанието за истинския Бог, за връзката с него и неговия народ. И когато пораснал, Мойсей не се задоволил да си живее охолно в царския дворец, а тръгнал да гледа как са неговите сънародници. Видял, че ги малтретират ужасно, и прибързано взел нещата в свои ръце, като убил един египтянин, който тъкмо биел един евреин. Така да се каже, забъркал се в етнически конфликт, а това не бил начинът за спасение на евреите, който Бог си представял. Убийството се разчуло и се наложило Мойсей да бяга. Избягал в пустинята, там попаднал на номади, оженил се, имал деца и заживял като пустинен овчар.

Така минали цели 40 години! Мойсей трябвало да научи, че инициативата е на Бога и доверието към него понякога означава търпеливо изчакване. Звучи познато, нали? И след 40-те години Бог се явил на Мойсей в пустинята — в една горяща къпина, която не изгаряла. Казал му, че го изпраща в Египет, за да изведе еврейския народ от робството. Но дотогава ентусиазмът на Мойсей бил попреминал и той вече не бил така напорист да става спасител. Направо отказал на Бога и му предложил да прати някой друг. Оправдал се, че заеква и не е подходящ за оратор. Това си било чиста проба измъкване, понеже Бог можел лесно да му оправи говорния дефект — нали устата на човека била лично негово творение. Бог се ядосал, но накрая склонил и казал на Мойсей, че брат му Аарон ще бъде говорителят. Но самият Мойсей трябвало да бъде посредникът между Бога и народа (нали си спомняте, политкомисарят).

И защо било всичко това? Бог бил обещал на приятеля си Авраам да направи от неговите потомци голям народ, който го познава и поддържа връзката с него. Но народ без собствена страна си остава винаги „еврейски“ народ, т.е. чужденци. Затова Бог искал да напуснат Египет и да си отидат в земята, която той бил обещал на Авраам. Ще кажете, как така, нали в тази земя вече живеели разни народи. Е, откакто свят светува народите точно това правят — извоюват си земята. Но в случая Бог си имал причини. Причината била основният проблем между Бога и хората. Народите, които по онова време живеели на територията на днешен Израел, отдавна били забравили Бога, който ги е създал. Направили си идоли от дърво и камък, кланяли им се, молели им се. Дори им принасяли в жертва собствените си деца. Занимавали се с магии, окултизъм, врачуване, езотерика. Изобщо, по всякакви начини обръщали гръб на Бога и се опитвали сами да си решават проблемите. Е, нищо ново, на това днес му казват древни обичаи и традиции. Бог ги търпял дълго време, но най-накрая чашата преляла. Той решил да ги унищожи и дал земята им на потомците на Яков-Израил. Още по-рано той бил обещал тази земя на Авраам, но изчаквал да види дали езичниците, които я населявали, ще се покаят и ще се обърнат към него.

Но нека се върнем в Египет. Мойсей и брат му Аарон отишли при фараона и го помолили мирно да пусне народа. Но кой пуска доброволно робите си! Фараонът не само отказал, но и се присмял на Бога на Мойсей. И започнала една тежка борба. Бог дал на Мойсей да извърши множество чудеса, за да демонстрира властта си над Египет и неговите фалшиви богове. Водите се превърнали в кръв, земята се напълнила първо с жаби, после с въшки, валяла нечувана градушка, всички посеви били унищожени и други подобни ужаси. Но фараонът бил упорит и отказвал на пусне народа.

Тогава Бог прибягнал към последното средство. Казал на израилтяните да поискат от съседите си египтяни златни и сребърни вещи и дрехи и да си стегнат багажа за бягане. Казал им още да вземат по едно агне, да го заколят и да намажат с кръвта му рамките на вратите на къщите си. А агнето трябвало да опекат и да изядат цялото, та като бягат, да имат сили. През нощта Господ минал през страната и нанесъл много тежко поражение на египтяните — умрели всички първородни — и хора, и животни. Само домовете на израилтяните, които били белязани с кръвта на жертвеното агне, били подминати. Това се наричало „пасха“, което означава „Господното минаване“. Настанал голям писък в Египет. Евреите побегнали с всичко, което имали. Така „Господното минаване“ се оказало за едни смърт, а за други — изход. Подобно нещо ще се случи и в края на света, но за това — по-късно. Тук Господ отново демонстрира идеята за изкупителната жертва. Агнето умира, за да спаси от смърт човека. А който не се скрие зад тази жертва, загива.

И така, евреите побегнали, но стигнали до Червено море, а пък египтяните, въпреки преживения ужас, побеснели и хукнали да ги преследват. Тогава се случила прочутата история с разделянето на морето. Бог превел своя народ през морето по сухо, а когато преследвачите се спуснали след него, морето се върнало на мястото си и цялата египетска войска се издавила. После Бог повел израилтяните през пустинята. Мойсей се проявил като практичен водач, но всъщност Бог се грижел през цялото време за своя народ. Давал им вода, давал им месо. Дал им и прословутата „манна небесна“ — това била някаква странна храна, като бели люспи с вкус на хляб, които се събирали по земята в пустинята. Въпреки тази грижа израилтяните често недоволствали против Бога и го разгневявали, но Бог бил милостив, а и Мойсей се застъпвал за тях, така че оцелели.

Там, в пустинята, Бог организирал своя народ и му дал закона си — десетте Божи заповеди, и още други освен тях, общо над 600. Народ без закон не е народ, а тълпа. Но ако законът е даден от Бога, то това е наистина щастлив народ. Това е съвършеният, справедлив и практичен закон. И до днес този закон е известен сред човечеството, дори конституциите на повечето развити страни (дори на нашата) се опират на него. В този закон има неща, които се отнасят специално до евреите, но като цяло Библията не е написана, за да ни запознае с еврейския народ, а за да покаже на всички народи — и тогавашни, и сегашни, и бъдещи — какви са ценностите на Бога, какво иска той от хората. Десетте заповеди са много прости. Прочети ги (Библията, книга Изход, глава 20) и размисли честно пред себе си дали ги спазваш. Ще видиш, че не само си ги нарушавал, но и за в бъдеще не можеш да ги спазваш. Това се нарича грях.

Освен това законът, който Бог дал на израилтяните чрез Мойсей като посредник, нареждал да се принасят в жертва животни. Така хората щели да виждат, че за греховете им трябва да се заплати с кръв. Законът изваждал на показ цялата слабост на човека. Така Бог искал да ни покаже, че сме слаби и грешни и че не бива да си правим илюзии, че сме наред пред него. Без неговата намеса, без неговата прошка и изкупителна жертва за нас няма живот.

След големи перипетии в пустинята израилтяните стигнали до земята, която Бог им бил обещал. И до днес ни е останал изразът „обетована земя“, което значи чисто и просто „обещана земя“. Изпратили няколко души на разузнаване, но те се уплашили от местните жители и наплашили и целия народ. И точно пред прага на „обетованата земя“ израилтяните се отказали, разбунтували се срещу Бога и срещу Мойсей и решили да се връщат обратно в робството! Дано ние никога не изпаднем в такова положение. Бог им се разгневил и казал, че ще ги върне отново в първи клас — да скитат още 40 години из пустинята, така че чак следващото поколение да влезе в обещаната земя. Така и станало. Самият Мойсей също не могъл да влезе в земята — само я видял отдалеч. Защо, ще разберете, ако сами прочетете историята.

Мойсей бил един от най-близките приятели на Бога. И това го направило и един от най-великите мъже на човечеството. Първите пет книги в Библията са написани от него.

А израилтяните завладели земята на бащите си, Авраам, Исаак и Яков, и тогава започнала съвсем нова страница от историята на отношенията на Бога с хората.