Здравко Ненов
Един филм, една игра (4)

Как се правят деца? Или трилърът на Авраам, Исаак и Яков

Накратко ще споменем няколкото хиляди години от Адам до Авраам. В тях — след изгонването на Адам и Ева от градината — има две много значими събития.

Първото започва с желанието на хората да се издигнат. Представете си — да се издигнат до Бога. Но не някак духовно, а съвсем буквално. И то как — да умреш от смях! — като си построят висока кула и с нея се изкачат до Божието небе. Това е небезизвестната Вавилонска кула. Строили кулата от тухли и асфалт, така че шансовете им не били много големи. Особено като се има предвид големината на Вселената и че съществото Бог може да бъде навсякъде, ми се струва, че начинанието било малко наивно. Но все пак това е един от най-величествените проекти на древното човечество, по-стар и от египетските пирамиди. Останките от кулата могат и днес да се видят на 90 км южно от Багдад. Но не се смейте, и ние днес правим същото, като предприемаме грандиозни проекти, за да покажем величието на човечеството. Разбира се, нямам нищо против техническия напредък, само понякога мотивите са сбъркани. Дори най-ниската част на сградата на Европейския парламент е построена под формата на тази древна кула — сякаш за да показва, че ние, хората, не сме забравили идеята си да се издигнем и да станем по-велики от Бога.

На Бога обаче не му било толкова до самата кула, както и при Адам — до ябълката (пардон, не се знае дали е било точно ябълка или банан), а до ненормалните намерения на хората — да се издигнат до него и да го изместят от трона му. И какво направил — объркал им езиците. Започнали да говорят на български (разбира се, на първо място) руски, немски, японски, арамейски, иврит, гръцки, пък може би и на английски. Настанала голяма бъркотия, та и до днес е останал изразът „вавилонско стълпотворение“. И като не можели вече да се разбират, започнали да бягат едни от други и да се разселват. Обединената им сила за бунт против Бога рухнала.

Второто голямо събитие бил потопът. Злото така се разпространило по земята, че положението станало нетърпимо. Било същото зло, което и днес познаваме — кражби, убийства, сексуални безобразия. Но по-страшното било, че хората не се отказвали от намерението си да изместят Бога от мястото му. Чрез магии, спиритизъм и езотерика те се опитвали да отнемат на Бога инициативата и дори всемогъществото. Затова Бог решил да унищожи човечеството.

Още от самото начало, от създаването на Адам, Бог се стремял към приятелство със собственото си творение — като баща с дете. Колко е прекрасно да си приятел с детето си! Приятелството е следствие на любовта. И сред цялата злина и поквара на света Бог все пак намерил един такъв приятел. Това бил Ной. Той признавал Бога и искал да общува с него и да живее с него. Бог му помогнал да построи един голям кораб и спасил от потопа семейството на Ной и много животни. Цялата земя била наводнена. Как точно е било, можете да прочетете в Библията, само няколко страници са. Но информация за всемирния потоп има предадена от всички древни цивилизации, дори от шумерската, най-древната. И така, чрез Божия приятел Ной животът на земята бил спасен. След потопа хората пак се размножили, но не станали много по-добри. Бог ограничил продължителността на живота им до 70 години, а където имало сила, и повече, но най-много до 120.

Бог продължил да си търси приятел между тях. Избрал си един човек на име Авраам. Българинът би казал, че най-добрият начин някой да те спечели за приятел, е да ти уреди емиграция от България. Горе-долу така направил и Бог с Авраам. Но било малко по-различно. Бог предложил на Авраам да напусне една страна като Швейцария (древната Месопотамия, където е днешен Ирак) и да тръгне по света, през поля и пустини, без да знае къде отива. Малко рисковано начинание, нали? Бог си търсел приятел. Приятел, готов да му се довери и да последва неговата воля. Защо, ще разберем по-късно.

Но, както видяхте още в началото, Бог иска това приятелство да бъде изпитано — нещо като доказателство за лоялност. Нали „приятел в нужда се познава“. А изпитаното приятелство е голяма ценност. И, вече изпитано, можеш да му се довериш, без да има нужда пак да го изпитваш. Казано по-просто, приятел е този, който би направил всичко за теб. Хубаво е да знаеш, че би направил всичко за теб, но, разбира се, няма да ти се иска да се стига дотам, това да е необходимо. Като си имаш такъв приятел, внимаваш за него и не го подлагаш на ненужни изпитания. Така и Бог се отнася внимателно към приятелството си с човека. Дори в Библията е казано, че приятелството ни с него няма да бъде изпитано повече, отколкото ни е силата.

Бог изпитал приятелството на Авраам. Обещал му, че ще има многобройно потомство и то ще се превърне в голям народ. Дълго време обаче Авраам нямал никакво дете! И той и жена му решили сами да си помогнат и не дочакали Божието обещание. Родил се Исмаил, но не от Сара, жената на Авраам, а от слугинята им Агар. Това станало с разрешението на Сара, и дори, забележете, по нейна инициатива — както навремето при Ева. Бог нямал нищо против детето, но имал против това, че приятелят му Авраам не приел сериозно обещанието му.

Минало още време, Сара остаряла, вече не можела да има деца, а и Авраам не бил млад. Един ден ги посетили трима мъже. Авраам заклал теле и ги нагостил, както се полага. Оказало се, че единият от мъжете е самият Бог в човешки образ. Той казал на Авраам, че догодина по това време Сара ще има син. Представете си изненадата. Сара подслушвала отстрани и тайничко се засмяла. „Хайде, бе! Знаем ние как стават тези работи…“ Бог обаче знаел, че тя се смее, и попитал: „Има ли нещо невъзможно за Бога?“ Но не я наказал за недоверието, а проявил чувството си за хумор и им казал да нарекат детето Исаак, което значи „смях“. И обещанието му се сбъднало. Детето се родило точно тогава, когато Бог бил определил.

После обаче дошло времето за най-сериозното изпитание. Може би точно затова, че отначало Авраам не се доверил на Бога за детето. Бог му казал: „Вземи единствения си син, когото обичаш, и ми го принеси в жертва.“ Този път Авраам се доверил на Бога и се подготвил да принесе Исаак в жертва. Той размислил, че за Бога няма нищо невъзможно, той може дори да възкресява мъртвите. След като му бил обещал, че от сина му Исаак ще произлезе велик народ, нямало да провали обещанието си. Как щял да го изпълни, Авраам не знаел, но оставил това вече наистина на Бога. Това било истинското доверие, което Бог искал от своя приятел. Авраам действително вдигнал ръката с ножа, но в този момент Бог се намесил и предотвратил убийството. Показал на Авраам един овен, който да принесе в жертва вместо сина си. Детето било спасено.

Тази история е много страшна, но тя е илюстрация на една от най-основните идеи в Библията — за жертвата-заместител. Бог спасява детето Исаак, като вместо него се принася друга жертва. Така във втората част на Библията, Новия Завет, е подробно описано как самият Бог жертва собствения си Син, Иисус Христос, за да спаси теб и мен. Иисус Христос бива наказан заради греховете на хората, като техен заместник.

И така, Исаак пораснал и се оженил за Ревека. Когато се оженил, бил на 60 години, но тогава времената били други. Дълго време и те нямали деца, после се родили двама близнаци — Исав и Яков. Всички казват, че този Яков бил много особен, добре си знаел интереса и все гледал да си постигне своето. Мога да кажа, че доста приличал на съвременен човек в напредналото постмодерно общество. Дори при раждането си хванал брат си за петата, като че искал да го задържи и да бъде той първороден. Първородството било много важно нещо — първият син получавал основния дял от имота. А пък на Авраам Бог обещал много специално благословение, нали помните. И това обещание се предавало по линията на първородните синове. Е, едва ли едно бебе при раждането си е осъзнавало всичко това, но тази история с петата била символична и още оттогава на Яков му излязло име на измамник. А като пораснал, успял да се спазари с брат си и купил от него правата на първороден. И то на цената на една паница леща! Ще кажете, това е абсурдно. Но така станало, Исав бил ужасно гладен и решил, че това първородство и тези обещания нищо не струват, след като той сега умирал от глад. Абе, по-лошо от гладен мъж няма — всичко може да направи от глад.

Не че това ни е непознато. Някакво непреодолимо желание ни тласка към необмислени постъпки с фатални последици. Ситуациите и мотивите са различни, но същността на постъпката е такава. Като че ли се повтаря историята с Адам, като светлини в дискотека. Отказваш се от нещо много важно, много ценно, заради елементарни преживявания.

И така, Яков станал първороден, но си навлякъл омразата на брат си. Избягал в далечна страна, там се влюбил в една красавица и се завъртяла една женска история, да ти падне шапката. Но ви моля сами да си я прочетете (Библията, книга Битие, глави 29–31). Народили му се 12 сина, а колко дъщери — не се знае.

Авраам, Исаак и Яков се наричат патриарси, защото те са основоположниците на израелския народ. Този народ дълго време се делял на 12 племена, които произлизали от дванадесетте сина на Яков. Яков преминал през големи трудности в живота си. Постепенно разбрал, че не може сам да постигне това, което Бог е обещал. Научил се да се доверява на Бога и да не действа с нечестни методи. Тогава Бог сменил името му от Яков на Израил. Когато човек започне да зачита и уважава Бога с цялото си сърце, за него започва нещо като нов живот. И по името на Яков — Израил — се нарекъл целият народ. Този народ трябвало да запази приятелството с истинския Бог и зачитането на неговите принципи в един мрачен езически свят.

Историята на първите патриарси щеше да свърши дотук, ако не беше едно от най-малките момченца на Яков — Йосиф. Той бил любимец на баща си и другите братя му завиждали. Пък и той ги дразнел, като им разказвал сънищата си, от които все излизало, че той ще стане най-главният от тях и те ще му се покланят. И един ден, като били на полето, братята му го хванали и го продали като роб на едни керванджии. После нацапали дрешката му с кръв и казали на баща си, че са я намерили на полето и сигурно Йосиф е разкъсан от див звяр. А Йосиф бил откаран в Египет и там го продали на един големец. Там проявил голяма старателност в работата си и се издигнал. Но освен че бил талантлив, бил и хубав младеж и жената на господаря му взела, че му хвърлила око. Той не искал да спи с нея и все бягал от нея. Това може би не всеки може да го разбере днес, но Йосиф уважавал Бога на баща си и неговите закони. Най-накрая жената за отмъщение го обвинила, че искал да я изнасили. Вкарали го в затвора и излежал цели две години. Но и там се случили разни чудни неща, бих казал — направо екшън. Въобще цялата история е доста интересна и най-добре да си я прочетете сами. Накрая Йосиф стигнал до двореца на самия фараон и станал вторият човек в царството.

После дошли седем години на голямо изобилие. Но Бог открил на Йосиф, че след тях ще следват седем години на небивал глад. И Йосиф, като министър-председател на Египет, взел мерки за събиране на достатъчно припаси. Когато настъпил гладът, започнал да продава от припасите и така спасил народа, а и натрупал за фараона голямо богатство. Не щеш ли, братята на Йосиф също дошли да купуват жито от Египет. Не познали Йосиф, но той ги познал. И ги подложил на едни изпитания, пак същински екшън. Накрая им се открил, простил им, общо взето хепи-енд. Братята взели баща си и семействата си и се заселили в Египет, за да оцелеят през гладните години. Там Йосиф ги уредил в най-добрата част на земята. Ще кажете, така е, като имаш връзки. Но най-важната връзка е с Бога, всъщност той нареждал всичко от самото начало. Такива неща се случват на всеки, само трябва да имаме очи да ги виждаме.

И така, потомците на Израил се заселили в Египет и там се умножили много, и станали цял народ. Освен името им Израил ги наричали и евреи, което означава „чужденци“. Така Бог създал един народ, в чието сърце си останало чувството, че винаги и навсякъде са чужденци. Дори самото им име означавало това. И защо? Тежко е да живееш като чужденец, но това може да ти отвори очите за една много важна истина. Аз много години живях с етикета „чужденец“. Дори на документите ми за самоличност пишеше „staatslos“, което значи „без държава“. Всеки си има държава, ти не. Няма кой да те защити. И тогава се сещаш за Бога. Може би не е зле понякога нашата сигурност да ни се отнеме по такъв елементарен начин. Може би това е била и стратегията на Бога за неговите приятели. Да се уповават повече на него и да знаят, че са преходни, и че родината им не е Египет. А може би цялата земя е нещо временно, по което ходим, но което не е нашият истински дом. Преходността ни е реалност и тя най-добре се разбира, когато осъзнаем, че килимчето под краката ни може много лесно и скоро да бъде дръпнато.

И така, Бог създал един народ, който живеел в чужбина. После техният покровител Йосиф умрял и нещата бързо се променили. С времето евреите станали роби на египтяните. Потиснат, страдащ народ, който правел тухли и вършел най-тежката работа. Наистина ли Бог ги вкарал в робство?