Здравко Ненов
Един филм, една игра (14)

Кой чука?

Вече се запознахме с пророк Йоан — един от учениците на Иисус Христос. Той е написал книгата „Откровение“, с която завършва Библията. В тази книга има едни поразителни думи, отправени към едни хора, които са били много подобни на нас днес: „Ето, стоя на вратата и чукам. Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той — с мен.“

Живият, реалният, възкръсналият Иисус Христос, Богът-Творец на вселената, Човешкият Син, Божият Син, Владетелят на всичко, стои отвън и чука на вратата! Неговото място в нашия свят и в нашите сърца е заето от злото, от предразсъдъците, от липсата на време.

Има хора, които твърдят, че него изобщо го няма. Че цялото му уникално и разнообразно творение е възникнало от самосебе си. Че всички съвършени механизми в живите същества са направени от Природата. Но и самите атеисти не могат да се освободят от чувството, че творението е божествено дело, та инстинктивно започват да пишат Природата с главна буква. Все едно да напишеш Машината с главна буква и да обявиш, че инженер не съществува. На тези хора Иисус Христос чука на вратата — дано чуят, дано осъзнаят, дано видят очевидното…

Има и религиозни хора. Те ходят на църква, особено по празници. Палят свещ, кръстят се, пускат по някой лев за дарение. И смятат, че Бог трябва да е много доволен от тях. Искат със собствените си заслуги, както те си ги представят, да спечелят неговото одобрение. Някои от тях дори се издигат в църковната йерархия, стават водачи, учители, пишат книги, а всъщност не познават Христос. Във всички църкви има такива хора. Някои даже твърдят, че спазват Десетте заповеди — че никога не са излъгали, никога не са пожелали нещо чуждо и т.н. Да умреш от смях, но те изглежда си вярват. Ако можеше човек да се спаси така, защо е било нужно Христос да пролива кръвта си? Тези хора на практика пренебрегват неговата безценна изкупителна жертва, а вместо нея вадят своите жълти стотинки — ходих на църква, пазих празниците, правих добрини, имах църковна длъжност. Това е доста голяма обида за Бога. Но той въпреки това чука и на тяхната врата — дано осъзнаят, че се нуждаят от прошка, въпреки всичките си добрини и религиозни заслуги…

Има и други. Те не са атеисти, но смятат, че Бог е някаква сила, която просто си съществува във вселената и може да се овладее и да се използва. А човекът не е грешен, а просто недоразвит. Като се развие, ще стане бог. И понеже човечеството вече хиляди години се развива, но хич не става божествено, тези хора прибягват до безкрайното прераждане — може би някога, някой ден ще се усъвършенстваме. Е, това не е ново, идеята, че човекът може да стане бог, е още от Едемската градина. Но не става. А на живия, интелигентен, мъдър, любящ и всевластен Бог да кажеш, че е сила, а не личност — това си е чиста обида. (Опитай се да го кажеш на жена си и ще видиш…) И на тези хора Бог също чука на вратата. Той ясно е казал, че прераждане няма, че човек веднъж умира и после отива на съд. И той дава на всеки човек достатъчно време да размисли и да се опомни…

Има и много, много други хора, които изобщо не се замислят за всичко това. Те си ходят на работа, връщат се вкъщи, хапват си, пийват си, гледат телевизия, после пак отиват на работа и т.н. Отглеждат си децата, внуците, недоволстват от ниските пенсии и мръсните улици. И това е целият живот. Никога не им идва наум да вдигнат поглед към небето, да се запитат това ли е всичко. Да се запитат защо ги има и накъде отиват. Ако нещо стане дума за християнство, веднага отговарят: „Че аз съм християнин, нали съм българин.“ И на тези хора Христос чука на вратата — дано се пробудят от унеса, дано трепне в сърцето им копнежът по истинския живот…

Хора много. И всички са различни. Какъвто и да си ти, драги читателю, знай, че и на твоята врата чука Бог. Той няма да я отвори насила. Той чака търпеливо ти да я отвориш. Ако го направиш, той ще влезе при теб. Ще влезе, за да „вечеря с теб“, както е казал. Няма да те превърне в безгласен роб. Няма да ти наложи дълъг списък от правила и забрани. Няма да ти отнеме радостта от живота. Напротив. В Библията неговото царство се сравнява с празнична трапеза, с веселба, със сватба.

Поканата е отправена. Ще бъде безкрайно жалко, ако я пропуснеш.

Ти участваш в играта, независимо дали искаш, или не!