Здравко Ненов
Един филм, една игра (13)

Участвай в играта!

Когато бях малък, имахме желязна печка с дърва, на която можеше да се готви. Тя беше с водна риза, беше твърдо вързана за стената с тръби и от нея се топлеше и бойлерът в банята. Аз бях злоядо дете. Майка ми ми мажеше филии, но на мен не ми се ядеше цялата филия, защото това беше бавен процес, а аз исках по-бързо да отида навън да си играя. И пусках недоядените филии зад печката — тя по никакъв начин не можеше да се мръдне от мястото си и престъплението оставаше скрито. Можете да си представите какво е намерил баща ми, когато ни сложиха парно и тази печка трябваше да се изхвърли.

В повечето случаи в живота никой не може да ви накара да направите нещо насила. Бог е направил човека мислещо същество, надарил го е с разум и му е дал собствена воля, с която може да управлява този свят. Но ако реши, може и да си хвърля филиите зад печката. Това моята майка би го нарекла грях. Аз обаче не се интересувах какво мисли тя. Важното беше да не ме види. Така е и с Бога и хората, с тази разлика, че Бог вижда. Но хората не се интересуват какво ще каже той за техните постъпки.

Но забелязали ли сте, че когато ни обвинят в нещо, ние веднага се опитваме да се оправдаем. Навремето имах подчинени работници. Когато се мотаеха и ги питах какво са правили цял ден и защо машината още не е поправена, те имаха едно всеобщо оправдание, което се явяваше в най-различни вариации: „Ами, терсене гайка на терсене място…“ Цял ден се мъчили да отвият (или завият) някаква много ужасна гайка! Е, малко плитко оправдание, но е важно да го имаш… Иначе ще трябва да отговаряш за несвършената работа.

Имах един приятел, който ме научи на нещо, за което ще му бъда благодарен цял живот. Той не се оправдаваше. Просто казваше: „Да, сбърках. Не го направих, както трябва. Домързя ме. Сгреших.“ Просто си казваше истината. Поемаше отговорността за действията си, без да се опитва да се измъкне. И не губеше от това.

Ние, хората, много обичаме сами да си решаваме какво да правим, но не обичаме чак толкова да поемаме отговорността за резултатите. Колко пъти съм чувал хора да казват: „Ами нашето поколение е израсло в атеистичен режим и затова не съм се интересувал от Бога. Ние не можем да вярваме, понеже не сме научени на това, виж, едно време, тогава са учели вероучение в училищата, тогава е било друга работа…“ Или друго: „Сега съм млад и нямам време, ожених се, имаме дете, много работя, може би някой ден, като остарея, като имам повече време…“ Или пък: „Аз съм вече стар, мина ми времето за такива неща, не виждам, не мога да чета, пък и не чувам, не мога да слушам…“ Е, като се явиш пред Бога, кажи му ги тези работи. Но най-вероятно и той ще ти каже: „Добре, съгласявам се. Не си ме познавал, не си знаел какво искам от теб. Но съгласи се и ти, че и аз не те познавам и не мога да пускам непознати в своето царство. Така че — оставаш вън.“

А да си вътре — всъщност това е целта на играта. Това е голямата печалба. Но никой не може да ти я даде насила. Бог не спасява никого против волята му.

Но играта се играе още тук и сега. Тя е реална и в нея се участва с целия живот. Тя променя живота ти, променя мисленето и ценностите ти. Това е нещо като нов живот, в който активно и свръхестествено участва най-великото земно и извънземно същество — Иисус Христос, творецът на вселената и Божия Син. Запознаваш се с други хора, които също съзнателно са поели този път. Придобиваш такова желание да опознаеш Бога, че започваш редовно да четеш Библията. И живееш живота си с една вътрешна радост, която никакви външни обстоятелства не могат да ти отнемат. Виждаш, че Бог чува молитвите ти и им отговаря. Случват ти се разни чудеса. Спомняш си и как преди това Господ те е спасявал в различни ситуации, разкривал ти се е, опитвал се е с разни дребнички и по-големи неща да привлече вниманието ти, да ти покаже, че те обича и те търси. А ти си подминавал тези неща като случайности и не си му обръщал внимание. И сега изведнъж ти си се отварят очите.

Да, аз лично съм преживял това. Познавам и много други хора, които са го преживели. Но ако трябва да съм честен, дори желанието да търся Бога пак ми беше дадено от него. Аз направих само едно. Не потиснах това желание, поисках да се запозная с Бога. Даже не бях много сигурен дали го има. Но му казах: „Ако те има, открий ми се.“ Просто пожелах искрено да участвам в играта — или поне да опитам. Едва после разбрах, че съм грешник в неговите очи. После разбрах, че Христос е пролял кръвта си за моите грехове. После разбрах, че Бог ми предлага прошка и нов живот. После повярвах във възкресението му. После се покаях и поисках прошка. Всичко това стана по-късно и постепенно. Но началото беше желанието да опитам, да разбера каква е тази игра. И тя се оказа много реална. Тогава не бях много млад, на 35 години, и бях видял доста неща в живота си. Не бях склонен да вярвам сляпо на каквото и да било. Нито пък бях възпитан от дете в тази вяра, напротив. И освен всичко друго, това се случи по времето на комунизма в България, така че за тази вяра човек можеше сериозно да си изпати — както впрочем и стана. Така че аз взех това решение не под влияние на някакви външни обстоятелства, а съвсем самостоятелно. Просто размислих и взех разумното решение. Избрах по-добрата, слънчевата страна на живота.

Разбира се, Господ не ни е обещал, че след като повярваме в него, няма вече да имаме никакви неприятности. Ние продължаваме да живеем в този свят, който чрез Адам е бил предаден под властта на Сатана и смъртта. Все още има болести, нещастия, бедствия, разочарования. Но вече има и надежда! А каква надежда има атеистът? Никаква. Всичко е случайност, ти самият си една случайност. Какво се случва с теб, всъщност няма никакво значение за света. Доста безнадеждно. А като вярващ човек ти имаш истинска, сигурна надежда. Може да ти се случат лоши неща, но не и нелепи случайности. Бог добре знае всичко, което става с теб. И той активно те обича, грижи се за теб и ще те преведе през всички трудности. Той е обещал, че всичко съдейства за добро на онези, които го обичат.

Е, добре, ще кажеш, аз може и да го обичам, но няма да мога да правя всичко правилно. Все нещо ще сбъркам. Разбира се. Бог добре знае слабостите ни и тъкмо затова е платил с живота си за греховете ни. И тази цена важи за всичките ни грехове — и миналите, и бъдещите. Неговата жертва е достатъчна за всичко. Няма грях, който тази жертва да не може да покрие. Иначе делото на Сатана щеше да е по-велико от Божието дело. Бог е обещал, че никой няма да ни грабне от ръката му. Ако малкото ти детенце направи беля, ще го изгониш ли от вкъщи? Не, защото ти е дете и го обичаш. Но тъкмо защото го обичаш, ще го накажеш за белята, за да се научи и да стане добър човек. Същото прави и Бог. Той не ни гони, не ни отнема вечния живот, не се отказва от нас. И активно ни възпитава. Ако сгазим лука, си получаваме съответното. Има падане, има и ставане. Въобще, играта е екшън, но екшън с добър край.

Включи се в нея! Опитай.